Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………..
гр. Варна, ...........................
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Камелия Александрова, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 2513/2022 г. по описа на АдмС – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, подадена чрез ст. юриск. Р.Г. , срещу Решение № 1260 от 26.09.2022 г. по АНД № 2435/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 11-3668 от 05.05.2011 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна.
С жалбата се настоява, че решението на
районния съд е постановено в нарушение на закона. Изтъква се, че безспорно се
установява извършването на процесното административно нарушение, правилно е
квалифицирано нарушението и липсват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за
наличие на абсолютно основание за отмяна на НП, поради изтекла погасителна
давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 5 НК и чл. 11 ЗАНН. Касаторът
се позовава на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН, като се сочи, че в първия случай се
погасява възможността на администрацията да санкционира нарушителя, т.е. преди
влизане в сила на НП, а във втория – да реализира правомощията си по изпълнение
на наложеното наказание, т.е. след влизане в сила на НП. Поддържа се, че в
конкретния казус наказателното постановление е връчено на 06.06.2022 г. и
същото е обжалвано, респ. не е влязло в законна сила. Иска се съдът да отмени
обжалваното решение на районния съд и да се потвърди НП. С писмени бележки се поддържат
направените искания с жалбата, като се претендира присъждане на касатора на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Ответникът в касационното производство – В.С.А.,
чрез адв. Т.Т.-Р., с писмен отговор по жалбата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Позовавайки се на мотивите на обжалвания съдебен
акт, ответникът сочи, че правилно районният съд приема, че в конкретния случай
е изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване и че
следва НП да бъде отменено, а административнонаказателното производство
прекратено. Искането е да се остави в сила въззивното решение като правилно –
постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото
доказателства.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на районния
съд е постановено при спазване на процесуалните правила и закона. Пледира се за
оставяне в сила на решението на РС – Варна, като правилно и предвид липсата на
основания за отмяната му.
Касационната жалба е редовна и
допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които са установени от въззивната инстанция от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба от В.С.А. срещу НП № 11-3668 от
05.05.2011 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП -
Варна, с което на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО) на В.С.А. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗКПО. Според НП нарушението се състои в следното: На 20.10.2010 г. в ТД на НАП
– Варна, при проверка в информационния масив е установено, че В.С.А., в
качеството му на представляващ „ДВД 03“ ООД, с ЕИК ***, не е изпълнил
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2009
г. в ТД на НАП – Варна, в срок до 31.03.2010 г., като и към датата на съставяне
на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) – 30.11.2010 г.
няма подадена ГДД за 2009 г.
Районният съд приема, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
За да отмени НП въззивният съд, позовавайки се на
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВОС и по аргумент от чл. 81, ал. 3, във вр. с
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН, приема, че в конкретният случая
срокът за административнонаказателно преследване – 4 години и половина, е
изтекъл на 30.09.2014 г., поради което и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с
чл. 334, т. 4 НПК следва НП да се отмени, а административнонаказателното
производство да се прекрати, без да се разглеждат въпросите за вината и
отговорността на нарушителя.
Обжалваният съдебен акт е правилен. Не се
установяват касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната му.
Изводите на районния съд се основават на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. РС
- Варна е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се
извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон и ръководейки се от
закона е постановил правилен съдебен акт. На основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът
препраща към мотивите на въззивната инстанция.
Въззивният съд правилно приема, че в
конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на В.С.А. е погасена поради изтичане на предвидената в закона абсолютна
давност.
Доколкото в ЗАНН няма разпоредба, аналогична
на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността административно
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, който е 3 години от довършването на престъплението, при опит и
приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията,
които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от
прекратяването им, за всички други наказания, неизброени в предходните точки,
т. е. отнася се и за наказанието "глоба". С оглед на така изложеното,
абсолютната давност е четири години и шест месеца и същата е изтекла много
преди постановяване на обжалваното пред АдмС – Варна решение на РС – Варна.
При погасена по давност административнонаказателна отговорност на дееца е
безпредметно наказателното преследване срещу него, като същото се явява и
недопустимо съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК за административнонаказателно преследване води до погасяване на
възможността да се наложи административно наказание/имуществена санкция на
дееца.
Разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е относима към
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които срокове са свързани с
основния принцип за бързина в административнонаказателното производство, а
нормата на чл. 82 ЗАНН регламентира давностни срокове за изпълнение на
наложените административни наказания, като в ЗАНН липсва уредба на давностните
срокове за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат
в Общата част на НК. Предвид изложеното и доколкото РС – Варна е отменил НП
поради изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 НК, не е ясно в какво се състои
доводът на касатора с пояснението му, че е необходимо разграничение на
сроковете по чл. 34 и по чл. 82 ЗАНН и изтъкването, че в случая НП не е влязло
в сила. Обстоятелството, че не е започнала да тече т.нар. изпълнителската
давност по чл. 82 ЗАНН, е без значение в случая, т.к. е отпаднала изначало
възможността да се търси административнонаказателна отговорност от лицето,
предвид изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК.
Отчитайки последиците на изтеклата абсолютна
погасителна давност, РС - Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване
на нищожност.
Ответникът по касационната жалба не прави
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
разноските, доколкото с оглед изхода на спора касаторът няма право на такива.
На основание чл. 221, ал.
2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1260 от 26.09.2022 г. по АНД № 2435/2022 г. на Районен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.