№ 12082
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110104510 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *** срещу „***“ ЕООД, с
която е предявен иск за осъждане на ответника да приеме обратно в свое владение
система за почистване „ECO 2000SB сер.№ 001768“, предоставена на ищцата по
развален договор от 26.02.2023 г., сключен извън търговския обект.
С разпореждане от 30.01.2024 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и
приложенията към нея да се изпрати за отговор на ответника.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор, в който се изразява
становище за недопустимост на иска, а по същество за неговата неоснователност.
Съдът, след като повторно се запозна с исковата молба и като взе предвид
изложените в писмения отговор доводи, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.130 ГПК съдът следи служебно за допустимостта
на предявената искова молба, като при преценка за недопустимост на иска връща
исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.54 ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото
си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект,
търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително
разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от
датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора
съгласно от закона. Посочената норма е специфична хипотеза на връщане на
недължимо платено, съгласно общия състав на чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД, след
разваляне с обратна сила на облигационната връзка между страните.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗП е предвидено, че когато потребителят
упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект и когато търговецът не е предложил да прибере стоките сам,
потребителят трябва да изпрати или предаде стоките обратно на търговеца или на
упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано
1
от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за решението си да се откаже
от договора по чл. 52. Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или
предаде стоките обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок.
Анализът на горепосочените правни норми обуславя извод, че отправеното в
настоящото производство искане не представлява самостоятелен иск, а отделно от
предходното, както е посочил и ответникът в писмения отговор, е задължение на
потребителя, а не на търговеца.
В конкретния случай в исковата молба не се излагат обстоятелства, обуславящи
наличие на правен интерес от страна на ищцата от търсената защита – задължаване на
ответника да приеме вещ в свое владение, вместо да претендира връщането на сума,
невъзстановена от ответното дружество по развален договор, сключен извън
търговския обект /каквито твърдения се навеждат в исковата молба/.
Предвид гореизложеното исковата молба следва да бъде върната на основание
чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 23418/24.01.2024 г.
подадена от ***, поради недопустивост на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4510/2024г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2