№ 478
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106706 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу
М. АХМ. Н., в която се твърди, че на 27.02.2019г. между страните бил
сключен договор за потребителски кредит – ищцовото дружество като
кредитор отпуснало на ответника като длъжник паричен кредит в размер на
3000лв. за срок от 24 месеца, при ГПР 44.95%, ГЛП 38.30% и общо
задължение по кредита 4276,93лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги ответникът дължал и възнаграждение за тези
допълнителни услуги в общ размер на 3712,80лв., което задължение било
разсрочено на вноски от по 154,70лв. Така общото задължение на ответника
към ищцовото дружество възлизало на 7989,73лв., а общият размер на всяка
една от вноските 332,92 лв.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задълженията си
по договора и е предоставил на ответника парична сума в размер на 3000лв.
по посочена от него банкова сметка. Твърди се, че по депозирани заявления
от ответника на няколко пъти е извършвана промяна на погасителния план с
цел намаляване размера на дължими вноски. Ответникът изплатил по
1
договора 4720,69лв., с която сума било погасено част от задължението му.
За неизплатените суми по процесния договор, ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК и такава била издадена по ч.гр.д. № *** от 2021г. на РС – Русе, а именно
за главница в размер на 1577,27лв., договорно възнаграждение в размер на
384,55лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1679,59лв., лихва за забава в размер на 478,79лв. и законна лихва в размер
на 70,79 лева.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено задължението на М. АХМ. Н.
към „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата в общ размер на 4190,79лв.,
от които: главница в размер на 1577,27лв., договорно възнаграждение в
размер на 384,55лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1679,59лв., лихва за забава в размер на 478,59лв. и законна
лихва в размер на 70,79лв., които суми са дължими по Договор за
потребителски кредит №****, ведно със законната лихва върху главницата от
дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С влязло в сила определение № 23 от 06.01.2022г. съдът е прекратил
производството по предявения установителен иск за сумите: 384,55лв.
договорно възнаграждение, 478,59лв. лихва за забава и 70,79лв. законна
лихва, за които суми е имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № *** от 2021г. на РС – Русе.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва
сключването на посочения в исковата молба договор между страните за
потребителски кредит, както и размера на отпуснатата в заем сума по същия.
Не се оспорва и размера на платената от ответника сума в общ размер от
4720,69 лв.
Възразява се, че договорът за потребителски кредит, на който е
основана исковата претенция е недействителен на основание чл. 22 ЗПК -
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, както и на
ал. 2 от същия, както и поради противоречие с общите разпоредби на ЗЗД и
ЗЗП. Счита, че и клаузата за уговорено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги е нищожна и ответникът не дължи плащане за сумата
2
по нея, тъй като същата представлявала такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, каквито плащания не
можело да бъдат изисквани съгласно разпоредбите на закона. Процесният
договор не съдържал и информация относно начина по който се определя
годишният процент на разходите, което е в противоречие с императивни
изисквания на Закона за потребителския кредит. Също така и че при
изготвяне на договора не е спазено изискването за неговата форма и
конкретно същият е изготвен на шрифт по-малък от 12, което било
допълнително основание за неговата нищожност.
С оглед тези обстоятелства и факта, че е платена сума значително
надвишаваща размера на отпуснатата в заем главница се счита, че
предявеният иск е изцяло неоснователен и се моли да бъде постановено
решение, с което той да бъде отхвърлен като такъв.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2019г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и
ответника в качеството на длъжник е сключен договор за потребителски
кредит №****, при следните параметри: сума на кредита 3000лв., срок за
погасяване на задължението 24 месеца; размер на погасителната вноската
178,22лв.; ГПР – 44,95%; ГЛП – 38,30% и общо задължение по кредита в
размер на 4276,93лв. На същата дата страните са подписали и споразумение
за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, за които ответникът се е
задължил да заплати на ищцовото дружество възнаграждение в размер на
3712,80лв., платими също на месечни вноски в размер на 154,70лв. всяка. Така
общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на
7989,73лв., които следвало да се погасят на 24 месечни вноски в размер по
332,92лв., първата с падеж 20.03.2019г. а последната на 20.02.2021г.
Няма спор по делото, че ответникът е изплатил на ищцовото дружество
сумата от 4720,69лв., с която кредиторът е извършил погасяване на част от
дължимите суми за главница, възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги и лихви.
За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало
заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2021г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
3
№*** от 29.09.2021г. за сумите 1577,27лв. главница, ведно със законната
лихва считано от 29.09.2021г. до изплащане на вземането, 1679,59лв.
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, 384,55лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2020г. до 20.07.2021г.,
478,59 лв. обезщетение за забава за периода 21.03.2019г. до
20.07.2021г.,70,79лв. законна лихва за периода от 20.07.2021г. до 29.09.2021г.,
както и за 83,82лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в
срока и по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до
кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по
издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След частичното прекратяване на производството, предмет на същото
е дължимостта на претендираните като неплатена главница по процесния
договор за кредит и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Съобразявайки направените от ответника възражения и след
извършена служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор, съответно за неговата частична или цялостна
недействителност поради нарушаване на императивни изисквания на закона,
съдът намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат,
че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на
сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в него, се изразяват в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който
се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия
по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с
4
възможността да събира отделна такса извън сумата на общите разходи по
кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези
услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и
тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да се изследва
съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение без съдът да е
длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за
разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от
общите условия „допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те
касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на
възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора
за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не
поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а
съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което
следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени
„възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и
следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и
постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по в.т.д.№5/2019г. и
Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
5
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възнаграждението за
закупен от ответника пакет от допълнителни услуги е недължимо. По тази
причина осъдителната претенция на ищеца за сумата от 1679,59лв. се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава.
С оглед предмета на настоящото производство съдът не следва да
обсъжда действителността на отделни клаузи от останалата част от договора
за потребителски кредит, както и евентуалната недействителност на целия
договор, доколкото изводи в една или друга посока не биха могли да се
отразят на крайното становище за основателността и на другата част от
исковата претенция – за дължимостта на сумата от 1577,27лв. за главница.
Видно от клаузите на договора е, че общото задължение по него, без
дължимото възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е 4276,93лв., в това число и договорна лихва.
Безспорно е, че ищецът е заплатил на кредитора значително повече -
4720,69лв. С оглед на това не би могло да се приеме, че същият има
неизплатени задължения по процесния договор, с оглед приетото по-горе
становище относно недействителността на споразумението за допълнителни
услуги.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 ЗА ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител
на ответника адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно
Наредба №1/2004г. на ВАС, за оказаната безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал.1 т.2 и т.3 ЗА, или сумата от 457,98лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В против М. АХМ. Н. ЕГН********** иск за
установяване дължимостта на сумите 1577,27лв. главница по договор за
паричен кредит от 27.02.2019г. ведно със законната лихва считано от
29.09.2021г. и 1679,59лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
6
услуги от 27.02.2019г., за които сума има издадена Заповед №***/29.09.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г.
по описа на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е,
вх.В, да заплати на адвокат Николай Владиславов Т. от АК - Русе с адрес
гр. Русе, ул. „Стефан Караджа“ №10, партер сумата от 457,98лв. адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7