Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 40
11.04.2022 год. град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 28 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. К. А. от с. В., област Б.,
срещу Решение № 342 от 16.12.2021 год., постановено по АНД № 621/2021 год. по
описа на Районен съд Разград. С него
съдът е потвърдил НП № 38-0002679 от 20.09.2021 год. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което на Р. К. А. от с. В.,
област Б. е наложена глоба от 500 лв. на
основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на
чл. 34, § 3, б. „б” Регламент 165/2014
на Европейския парламент и Съвета. Жалбоподателят счита, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Излагат доводи, че районният съд е ценил едностранно
събраните по делото доказателства, че не е обсъдил и отговорил на всички
възражения във въззивната жалба. По същество касаторът твърди, че не е извършил
вмененото му във вина нарушение. Иска съдът да отмени обжалваното решение на
районния съд, както и потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” Русе, в
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението
на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От
фактическа страна районният съд е приел, че на 05.08.2021 г. около 11:10 ч. в
обл. Разград, път II-49, км 38+651, до разклона за село Стражец, в посока от
гр. Кубрат за гр. Разград, жалбоподателят, като водач на товарен автомобил Форд
Карго от категория N3, с peг. № ********, с полуремарке
от категория 04, с peг. № ********, извършвал
обществен превоз на товари /рапица/ с пътен лист №1026591/05.08.2021г. по
маршрут от гр. Глоджево за с. Българово, с товарителница № 010622 от 05.08.2021
год. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф Continental AG 1381.1255.
Контролните органи на РД „АА” - Русе извършили проверка на водача. При проверка
на карта на водача с № 0000000150006000 за дигитален тахограф за работното
време и почивка на водача за предходните 28 дни и текущия ден се установило, че
водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в
картата на водача за периода от 13:48 ч. на 09.07.2021 г. до 11:12 ч. на
12.07.2021 г., когато водачът бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа.
По делото не е било спорно, че водачът не е
имал удостоверение за дейности, което да отрази, че в съответния период не е
управлявал превозно средство, попадащо в обхвата на приложимия Регламент, т.е.
че е бил освободен от работа.
За констатираното нарушение на водача е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, в който горните факти били
описани. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
При тази фактическа обстановка районният съд приел от
правна страна, че НП е съставено от
компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Не са допуснати
нарушения при административнонаказателното производство. Съдът отхвърлил
възражението на касатора, че контролните органи не са очертали ясно и точно
обстоятелствата при които е извършено нарушението и правната квалификация на
деянието, като е посочил, че фактическата обстановка е изчерпателно очертана и
конкретно са посочени нарушената и санкционната разпоредба. Приел е, че
жалбоподателят е бил наясно със задълженията си за въвеждане на данни, относно
периода, в който не е ползвал тахографа и неизпълнението точно на това му
задължение е описано в случая. Отхвърлил е и възражението, че мястото на
нарушението не е посочено, доколкото е посочено мястото, където е открито
нарушението, а тъй като се касае до невъвеждане на данни, по-голяма
конкретизация не е необходима.
Районният съд счел, че А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Той е
извършвал дейност, изразяваща се в превоз на товари, като не е изпълнил
изискването на чл.34,§.3, буква «б» от Регламент 165/2014 - когато в резултат на отсъствие от ППС
водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е
оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, б. "б", подточки ii,
iii и iv, да се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението
за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е
оборудвано с дигитален тахограф. От събраните доказателства по делото според
районния съд несъмнено се установява, че жалбоподателят като водач на
превозното средство не е изпълнил това свое задължение. Наред с това районният
съд приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска тежест в сравнение с типичните
нарушения от този вид, като наложеното наказание е в абсолютно определения
законов размер.
Разградският административен съд счита, че решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства. Взел
е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание.
Противно на твърденията в касационната жалба районният
съд не е оценявал едностранно събраните
по делото доказателства. В своята съвкупност тези доказателства подкрепят
фактическите и правни изводи на районния
съд. Той е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, изложени във
въззивната жалба и касаещи нарушенията в производството по издаване на
обжалваното НП.
Ето защо касационната инстанция намира, че при
постановяване на решението си районният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила. В разпоредбата
на чл. 348, ал. 3 от НПК изрично са посочени кои процесуални нарушения са
съществени. В случая не е налице нито една от хипотезите, посочени в тази
разпоредба. Наказаното лице е разбрало какво е повдигнатото му административно
обвинение от фактическа страна, кои правни норми е нарушил, въз основа на коя санкционна норма е
определено наказанието му и е упражнил правото си на защита в пълен обем.
Решението е постановено в съответствие на материалния
закон.
В конкретния случай безспорно е доказано, че водачът А.
е осъществил от обективна и субективна
страна административно-наказателния състав на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП,
съобразно който водач, който не е въвел данните относно периодите на
"друга работа", "време на разположение",
"прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност
да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън
превозното средство, се наказва с глоба 500 лв., поради което правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършеното от него
нарушение - че за времето от 13:48 ч. на
09.07.2021 г. до 11:12 ч. на 12.07.2021 г. не е въвел каквито и да е данни
относно посочените по-горе периоди. Обективните признаци на нарушението са предвидени
и в санкционната норма, на която се е позовал административно-наказващият
орган, който е конкретизирал и нарушената разпоредба, съдържаща задължението на
водача - чл. 34, §. 3, б. б от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. Възражението на
касатора, че не е посочено мястото на извършване на нарушението е неоснователно
с оглед разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН в действащата до 23.12.2021 год.
редакция. Следва да се има предвид, че изпълнението на задължението по чл. 34,
§. 3, б. б от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. не е обвързано с място на
изпълнение.
Касационният жалбоподател не е представил
удостоверение за дейности по чл. 10, ал. 1 от Наредба № НАРЕДБА № H-3 от
7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета /ДВ бр. 31/2009 г./, което
да удостоверява, че през процесния период е бил в отпуск по болест, годишен
отпуск, отпуск или управлявал превозно
средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, което би било основание да не бъде
санкциониран по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП. Изводът на районния съд, че в случая
не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН също е правилен. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на
нарушения от същия вид.
Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението на
районния съд противоречи на материалния закон е неоснователно и недоказано.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342 от 16.12.2021 год.,
постановено по АНД № 621/2021 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/