О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260439
гр.Пловдив,
02.04.2021 год.
В И МЕТ О
Н А Н А РО Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на втори
април през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИНА КУЗАМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
след като разгледа докладваното
от Председателя ВЧНД №516 по описа на
ПОС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпил
е частен протест против определението на АРС, 3-ти н.с., постановено по ЧНД № 995/2020г., с което
е отменено постановлението на РП-Асеновград/ сега ТО при РП-Пловдив/ от 10.12.2020г.
за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №493/2018г. по описа на РУ-Асеновград.
Недоволен
от определението е останал прокурорът от РП-Пловдив, ТО-Асеновград, който го
обжалва с искане съдебният акт да се отмени и да се потвърди отмененото постановление
за прекратяване на наказателното производство. В протеста се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на определението, поради недостатъчна оценка на събраните
по делото доказателства, изясняващи според прокурора всички относими към
разследването факти и обстоятелства. Твърди се, че са дадени указания за
изясняване на ирелевантни обстоятелства като начина на предвижване на
пострадалите до точката, от която са предприели на пресичане.
Против
определението на АРС е постъпила и частна жалба от адв.Г., в качеството му на
защитник на обв. Р.Д., с която се иска отмяна на атакуваното първоинстанционно
определение, като се твърди, че делото е изяснено и допълнителното разследване
не би допринесло за изясняване на фактическата обстановка. В този смисъл се
иска да се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на
постановеното определение и във връзка с направените оплаквания, прие за
установено следното :
Протестът
и жалбата са подадени в срок, поради което са допустими, а разгледани по
същество - ОСНОВАТЕЛНИ.
С постановление
от 10.12.2020г. Районна прокуратура -Асеновград е прекратила наказателното
производство по досъдебно производство № 493/18г. по описа на РУ-Асеновград, образувано
и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б”вр. чл.342, ал.1 от НК, като е
прието, че не е налице причинно-следствена връзка между действията на обв.Д.
като водач на МПС и причинената на пострадалата Д. телесна повреда, поради което
е прието, че не са налице признаци на престъпление по посочения текст.
За да отмени
атакуваното постановление, първоинстанционният съд е възприел изцяло фактите,
приети за установени от прокурора, но по отношение начина на предвижване на
пешеходците, видимостта към тях за водача на лекия автомобил и евентуалното
наличие на удар, е приел, че е налице непълнота на доказателствата, поради
което е отменено атакуваното постановление на прокурора и са дадени указания за
допълнително разследване и изясняване на спорните моменти, чрез допълнителен
разпит на свидетели и назначаване на автотехническа експертиза. Изложените
съображения не се споделят от настоящата инстанция.
По делото
е безспорно установено мястото, времето на инцидента, пътната обстановка, посоките
на движение на автомобила и на пешеходците, както и тяхното положение едни
спрямо друг/ това е показано на изработените динамични скици, изготвени от
авто-експерта/. Прието е, че двамата пешеходци са се движили по обичаен за тях
маршрут и са предприели пресичане на място, където няма пешеходна пътека. Св.**
бил отдясно на своята съпруга и съответно в позиция по-близо до задната част на
автомобила на обвиняемия. Последният от своя е страна е предприел плавно
маневра движение назад, като в момента, в който е чул от асистента за
паркиране, спрял веднага. В този момент, св.Д., реагирал на движещият се към
него автомобил , като залитнал наляво, като падайки повлякъл със себе си и
своята съпруга ** и двамата паднали на земята. В последствие на последната била
оказана медицинска помощ в здравно заведение.
Установено е от изготвената съдебно-медицинска експертиза, че на св.** е
причинено счупване на лявата раменна кост в горната й трета, като е описан
механизма на получаване на травмата. По делото са назначени две авто-технически
експертизи/първоначална и допълнителна/, както и комплексна експертиза. Първата
от тях приема, че причините за настъпилото ПТП са технически неправилните
действия на пешеходците . Изводите на другата АТЕ/ на л.74-93 от д.п./ са, че
най-вероятно удар между лекия автомобил „Шкода“ и св.**, не е настъпил, тъй като такъв удар би бил в
десния крак и дясната част на таза, за което няма обективни данни или
субективни данни, включително свидетелски показания. Според експерта, не може
да се изключи да е настъпил контакт / на около 13,4 м. източно от ориентира/,
който обаче е бил в края на процеса на спиране на автомобила и е бил без
практическа стойност за падането на свидетеля. Прието е, че залитането и падането на *
наляво, при което е бутнал пострадалата **, най-вероятно се дължи на реакцията на св.** на движението на лекия
автомобил на заден ход към него. Установена е скоростта на движение на
автомобила, като с оглед скоростта на движението на пешеходците, са разгледани
два варианта, установяващи тяхното местоположение и евентуалното наличие на
опасност за движещият се назад автомобил. Първият вариант е при движение на
пешеходците с бавен ход в максималната му скорост, спокоен ход и бърз ход,
потеглянето на л.а.“Шкода Сюпърб“ на заден ход е започнало преди навлизането на
пешеходците на платното на движение, докато те са били на тротоара и не са били
опасност за автомобила, тъй като са се намирали извън коридора му на движение.
Вторият вариант е при движение на пешеходците с бавен ход в минималната и
средната му скорост, потеглянето на лекия автомобил е започнало след
навлизането на пешеходците на платното за движение и в този случай, ако се
приеме, че пешеходците докато са били на платонот за движение са били опасност
на автомобила, тъй като са се намирали зад него, в коридора му на движение. Назначената
е и комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която анализира и
допълнително дадени показания на св.* от 05.12.2019г., като също дава
заключение, че най-вероятно удар между лекия автомобил и св.* не е настъпил,
като се обясняват причините за падането на свидетелите с реакцията на св.* на
движението на л.а.“Шкода“. Отново са разгледани и двата варианта за движение на
пешеходците/ на л.117 от д.п./ и е прието, че в първия случай пешеходците са се
намирали извън коридора на движение на лекия автомобил и причина за
произшествието от техническа гледна точка, е тяхното навлизане на платното зад автомобила
след неговото потегляне. При втория вариант са преценени допълнителните
показания на св.** от 05.12.2019г., където твърди, че при потеглянето на
автомобила , те двамата са били зад него, като експертизата е заключила, че
тогава потеглянето на автомобила на заден ход е започнало след навлизане на
пешеходците на платното за движение и в този случай причина за произшествието е
това, че водачът на л.а.“ Шкода Сюпърб“ е потеглил без да наблюдава
пространството зад автомобила и така се е поставил в невъзможност да избегне
произшествието. От медицинското изследване на уврежданията на св.* в тази
експертиза става ясно, че заявеното от него охлузване на лявата предмишница би
могло да се получи при падане на лявата ръка върху пътната настилка. В
материалите по досъдебното производство липсват данни за травматични увреждания
в дясната половина на тялото на **, поради което не може да се даде категорично
причинно-следствена връзка между неговото залитане и падане наляво и удар от
лек автомобил от дясната страна.
При така изложеното и установено в
хода на разследването, изводите на АРС, за необходимост от установяване евентуално
препятстване на видимостта от автобусната спирка, е ненужно и е ирелевантно за
установяване на местоположението на двамата пешеходци към момента на
предприемане на маневрата. Изготвените по делото три авто-техничеки експертизи
не са установили затруднена видимост от самата автобусна спирка, а и самият
обвиняем не съобщава за такава. Без значение за изясняване механизма на
произшествието е как са се предвижвали преди това пешеходците, дали по
тротоара, успоредно на паркираните автомобили или перпендикулярно. Изготвените
по делото единична авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. * и комплексната експертиза, категорично
приемат каква е била посоката на движение на пешеходците, което е важно в
конкретния случай, които изводи са базирани на свидетелските показания на
пострадалите непосредствено след инцидента. Допълнителни разпити на свидетелите
* за тези обстоятелства, предвид изминалото време няма да донесат допълнителна
яснота. Поради това, настоящият състав не споделя и извода за необходимост от
допълнителен разпит на св.*, който ясно описва, както начина на потегляне на
автомобила „Шкода“-„ съвсем бавно , на
заден ход“, така и категорично заявява „Аз
не съм забелязал на автобусната спирка да има хора и те да тръгват да пресичат
зад неговия автомобил“. Освен това твърди „Мъжът правеше опити да се изправи и с наша помощ се изправи и стъпи на
краката си. Той нямаше видими наранявания и не се оплакваше от нещо.“ Така, в показанията си св.* твърди какво е
видял непосредствено преди предприетата маневра от водача на лекия автомобил,
както и че за пръв път е видял пострадалите паднали на улицата . Допълнителен
негов разпит след близо три години от инцидента, едва ли би могъл да внесе
допълнителна яснота, а още по-малко разпит на неговата съпруга, за която няма
данни въобще да е присъствала на инцидента и да е възприела развоя на
случващото се. Същото е отношението на съда и по отношение изводите на първата
инстанция за необходимост от разпит на жената, обадила се на тел.112 и на
полицейския служител *. По отношение на жената, обадила се на тел.112, за да
дойде линейка данните са, че тя е минавала случайно от там, но никой не твърди
да е била през цялото време на мястото, както и за св.*, който едва по-късно е
посетил болнично заведение, за да тества обв.Д. за алкохол. Същият свидетел не
е посетил местопроизшествието, а е разбрал за случилото се от разговор с
обвиняемия и пострадалите лица и е заявил възприятията си в разпит от
24.07.2018г.
Всъщност, от значение за
съставомерността на извършеното е наличието на удар между лекия автомобил и св.*,
какъвто удар както единичната АТЕ, така и комплексната АТЕ и СМЕ–за приемат, че
най-вероятно не е настъпил и падането на св.** при което той е бутнал св.** се
държи, най-вероятно на неговата реакция на движението на л.а. „Шкода Сюпърб“.
Посочено е в комплексната експертиза, че няма данни за налични травматични
увреждания по дясната страна на **, поради което не може да се даде
категоричен отговор имали ли или не контакт между тялото на * с части от
автомобила. * единствено описва болка в областта на лявото рамо, но болката е
субективно усещане, което свидетелят съобщава, без налични данни за видими
налични травматични увреждания в тази област, поради което според експертите
болката не може да бъде приета като обективен признак за контакт на тялото му с
автомобила. За това и правилни са изводите на прокурора за липсата на
безспорни доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на обв.Д. и травматичните увреждания на пострадалата **. При това
положение и липсата на категорични доказателства за удар и съприкосновение, не
могат да се споделят и изводите на първоинстанционния съд за наличие на
„непредпазливо съпричиняване“ между обв.Д. и св.*, от което е последвало
падането на св.*. Причините за телесната й повреда, са изцяло извън
пътно-транспортното произшествие.
Отделно от това в заключенията на
обсъдените експертизи, като причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка , са възприети два варианта, като при първия е прието, че потеглянето на автомобила е било по време,
когато пешеходците не са представлявали опасност за движението назад, тъй като
са се намирали извън коридора на движение и причина за произшествието е тяхното
навлизане на платното зад автомобила след неговото потегляне. При втория
вариант, базиран на допълнителен разпит на св.*, се прима, че потеглянето е
започнало след навлизане на пешеходците на платното за движение и в този
случай, причината за произшествието от техническа гледна точка е това, че
водачът на лекия автомобил е потеглил без да наблюдава цялото пространство зад
автомобила и сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието. За да
се възприеме единият от двата варианта, според настоящия състав, следва да се съпоставят
и обсъдят и събраните по делото доказателства. На първо място, безспорно
установеното обстоятелство, че л.а.“Шкода Сюпърб“ е снабден с асистент за
паркиране и съгласно заключението на единичната АТЕ на в.л. *, дължината на
зоната покривана от асистента за паркиране нормално е поне 1,5 метра зад
автомобила, като системата реагира и на обекти и в страни на автомобила, но
на по-малко разстояние. В този смисъл е и заявеното от обв.Д., че след
включване на задна предавка е потеглил съвсем леко назад и след около 30
см.изведнъж е чул сензорите на парктроника да пищят, когато е спрял. Нелогично
е, при работещ автомобил и при включена задна предавка, ако пешеходците са се
намирали зад автомобила, асистента за паркиране да не сигнализира за наличие на
обекти, при това такива с достатъчна височина и големина, че да се отразят от
сензорите. При това самото сигнализиране за обекти в зоната зад автомобила, е
достатъчно ясно и възприемчиво за водача. Всичко това, както и показанията на
св.*, който твърди, че не е забелязал хора, които да тръгват да пресичат зад
автомобила, дава основание настоящата инстанция да възприеме първия вариант,
описан в експертизите по отношение мястото, в което са се намирали пешеходците
при потеглянето на автомобила на заден ход, а именно на тротоара, в който
случай, причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка, е
тяхното навлизане зад автомобила след неговото потегляне. Вторият вариант се
базира на субективните възприятия на св.*, които обаче не намират опора в
другите обективни данни по делото. Първо, по отношение на настъпил удар с
автомобила, за какъвто няма никакви категорични данни и в който смисъл бяха
изложени мотиви по-горе в определението. И второ, поради липсата на травматични
увреждания отговарящи като местоположение на описания от св.* удар в областта
на дясното рамо. Подобни увреждания, като механизъм на причиняване са изключени
според заключението на комплексната авто-техническа и медицинска експертиза. Нещо
повече- въобще не са установени.
Предвид всички изложени
съображения, изводите на районния съд за непълнота на събраните доказателства и
необходимост от изясняване на въпросите свързани с ограниченията на видимостта
и начина на придвижване на двамата пешеходци до мястото , от където са
предприели пресичане, се явяват неправилни. Сочените от първоинстанционния съд
обстоятелства, са изяснени и не е необходимо допълнителното връщане на делото,
което ще доведе и до ненужно забавяне на разследването.
С оглед изложено по-горе,
настоящата инстанция счита, че в случая изводите на прокурора за липса на
виновно поведение на обв.Д. като водач на МПС и липсата на причинно-следствена връзка
между неговите действия и травматичните увреждания на св.**, се явяват правилни
и обосновани. С оглед на това атакуваното определение на АРС като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено, а постановлението на РП-Асеновград/ понастоящем ТО-Асеновград при РП-Пловдив/ за
прекратяване на наказателното производство следва да се потвърди.
Мотивиран
от гореизложеното ПОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260023 от 21.01.2021г.
постановено по ЧНД № 995/2020г. по описа на Асеновградски районен съд, 3-ти
наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на РП-Асеновград/
понастоящем ТО-Асеновград при РП-Пловдив/ от 10.12.2020г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №493/2018г. по описа на РУ
-Асеновград.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.