Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, ...02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Йовчева ч. гр. дело № 8659 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД
срещу постановление за приети разноски на частен съдебен изпълнител Р.М.по
изпълнително дело № 20207900400912 от 07.07.2020г., с което е отказано
намаляване на приетите по делото разноски. Частният жалбоподател твърди, че
възложените в негова тежест от съдебния изпълнител разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват
единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от
длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 100 лв., съобразно редакцията на нормата към
15.05.2020г. Отделно поддържа, че размерът на обикновените такси и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТЗЧСИ също е завишен. Моли съда да измени обжалваното
постановление, като намали определените разноски. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателят Д.Ц.С.е депозирал възражение,
с което оспорва жалбата. Поддържа, че по изпълнителното дело не е поискан и
присъден адвокатски хонорар и разноски за адвокатско възнаграждение не са
приети от съдебния изпълнител. Моли съда да остави жалбата без уважение.
По делото са депозирани мотиви по реда
на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ М., с които се заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе
предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело 20207900400912 по описа
на ЧСИ Р.М.е образувано по молба на адв. Д.С.въз основа на изпълнителен лист от
17.06.2020г., издаден по гр.д. № 3680/2019г. на СРС, 44 състав, за заплащане на
сумата общо 698. 46 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
По делото е налице изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, получена от него на 25.06.2020г., в която са
посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, а именно
– 698. 46 лв., присъдена с изпълнителния лист и сумата 233. 81 лв. с ДДС –
такси.
На 23.06.2020г. е изпратено запорно
съобщение до Юробанк България АД, а с отговор от 25.06.2020г. третото задължено
лице е уведомило съдебния изпълнител, че е налице налична сума по сметката,
достатъчна за покриване на цялата посочена сума.
На 02.07.2020г. е подадено възражение от
длъжника срещу претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата 698. 46 лв., с искане да
бъде намалено на сумата 100 лв., както и за коригиране размера на начислените такси
по делото.
С обжалваното постановление от
07.07.2020г. на ЧСИ М., което е предмет на настоящата жалба, е оставено без
уважение подаденото възражение.
Настоящият съдебен състав счита, че
жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
В случая разноски за адвокатско
възнаграждение не са претендирани, нито
приети от съдебния изпълнител, поради което жалбата в посочената част е изцяло
неоснователна. Доводите за присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 698. 46 лв. са изцяло неотносими, тъй като посочената сума е
материалния интерес по изпълнителния лист, а не представлява приети разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Предвид изложеното, частната жалба в
посочената част е неоснователна.
По отношение на приетите за събиране
разноски за такси общо в размер на сумата общо 233. 81 лв.:
В обжалвания акт и в мотивите на
съдебния изпълнител липсват посочени отделни пера как е формирана общо
посочената сума, като е приложена сметка за събрани такси по т. 5 и т. 8
ТТРЗЧСИ в размер общо на 48 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 26 от ТТРЗЧСИ, се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която, ако е от 100 лв. до 1000 лв.,
е 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. В размера на паричното вземане не
се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай -
сумата от 698. 46 лв. Съгласно чл. 27а от Тарифата, максималният размер на
пропорционалната такса не може да надвишава една десета от вземането. Ето защо
и в настоящия случай дължимата пропорционална такса е в размер на сумата 69. 85
лв. или 83. 82 лв. с ДДС.
Дължими по изпълнителното дело са
следните такси по ТТРЗЧСИ: по т. 1
за
образуване на делото - 24 лв. с ДДС, по т. 5 за връчване на покана за
доброволно изпълнение – 24 лв. с ДДС, по т. 8
за изготвяне на препис от дело - 24 лв. с ДДС; по т. 9 за налагане на
запор – 18 лв. с ДДС, както и по т. 26 –
83. 82 лв. с ДДС или такси в общ размер на 173. 82 лв.
С оглед изложеното, обжалваното
постановление следва да бъде отменено в частта за определените такси общо над
сумата 173. 82 лв. до пълния размер от 233. 81 лв.
Искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно и такива не
следва да бъдат присъдени, независимо от изхода на делото.
Настоящото производство е специално и няма състезателен характер, поради което
не следва да се прилага общото правило за разпределяне на отговорността за
разноски между страните в общия исков процес, е налице друг ред за реализиране
на вземането на длъжника по изпълнението.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, постановление от 07.07.2020г. за приети разноски
на частен съдебен изпълнител Р.М.по изпълнително дело № 20207900400912 в частта за определените такси общо над сумата
173. 82 лв. с ДДС до пълния размер от 233. 81 лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ таксите
по изпълнително дело № 20207900400912 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ,
дължими на основание т. 1, 5, 8 и 9 и 26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители в общ размер на сумата 173. 82 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника
„Т.С.“ ЕАД в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.