№ 182
гр. Ловеч, 16.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200124 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК
Постъпила е молба от Д. П. И., ЕГН ********** чрез защитника й адв.
К. А. от САК, в която се посочва, че И. към момента изтърпява наказание
лишаване свобода в Затвора – Сливен, но понастоящем е настанена за лечение
в болницата към Затвора в гр. Ловеч. Излага, че същата търпи наказание
лишаване от свобода в размер на 6 години, наложено с присъда №
23/15.04.2019 г. по НОХ д. № 2617/2018 г., отменена с присъда от 06.07.2020 г.
по ВНОХ д. № 314/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд,
изменена с решение № 49/09.11.2022 г. по Наказателно дело № 340/2021 по
описа на I НО, ВКС. Изтъква, че към настоящия момент И. е изтърпяла
фактически значително повече от половината от наложеното й наказание, като
има остатък от около една година и три месеца, с оглед на което счита, че са
налице предпоставките за допустимост на молбата за условно предсрочно
освобождаване, както и първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК. Посочва, че
е налице и втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а
именно с цялостното си поведение по време на изтърпяването на наказанието
си И. е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. Намира, че всички
доказателства, приложени в досието на лишената от свобода сочат за
1
настъпването на тази значителна положителна промяна. Изтъква, че не е
наказвана и се старае да спазва утвърдените правила и да не допуска
нарушения, и въз основа на това обстоятелство на основание чл. 98, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС е награждавана двукратно с „Писмена похвала“ за активно
отношение към труда и рехабилитиращите дейности. Излагат се съображения,
че от постъпването си в Затвора – Ловеч и до настоящия момент
затворническата администрация отчита понижаване на риска от последващо
осъждане, което е свързано с нейната постоянна трудова заетост по време на
изтърпяване на наказанието, постоянно подобряваща се социална включеност
в общността, внимателно обмисляне на последиците от действията си и
планираност на своите решения. Навеждат се доводи, че по време на
фактическото изтърпяване на наказанието си И. се характеризира с устойчива
мотивация към полаганата трудова дейност, като от 17.02.2023 г. и досега е
назначена на домакински щат като работник в затворническата кухня, в което
тя се справя добре, като няма допуснати нарушения. Твърди, че подзащитната
му се възползва от всяка възможност да участва в различни клубове по
интереси, ръководи групата „Историка“, участва в различни проекти за
изработка на тематични украси в отделението. През месец април 2024 г. е
участвала в информационно-историческо състезание, посветено на
рождението на хан Аспарух, през месец май е участвала в литературен
конкурс на клуб „Слово“ под надслов „Трудът краси човека“. Участва и в
конкурс за разработване на идеи и концепции, организиран от ГДИН
„Шепотът на буквите“. Изтъква, че е налице и много положителна промяна в
умението й за мислене, не се подава на негативно влияние на другите осъдени,
проявява отговорност и обмисля действията си, била е включена в групова
програма за насърчаване на толерантността, където влага своето старание при
посещенията на тази програма. Участвала е и в програма за млади родители
„Професия родител“. С оглед гореизложеното режимът на изтърпяване на
наказанието на молителката е бил заменен с Заповед № РД – 19/01.07.2024 г.
от строг в общ. Изтъква, че подзащитната му е заплатила наказанието глоба,
което й е било наложено кумулативно с наказанието лишаване от свобода и е
заплатила напълно разноските по делото си. Навеждат се доводи, че И.
поддържа контакти с майка си Л. и невръстното й дете В.-А., като в затвора е
посещавана и от много приятели, с които поддържа и писмена
кореспонденция. Посочва, че единствените проблеми по време на изтърпяване
2
на наказанието на молителката са свързани със здравословното й състояние и
проблеми с белия й дроб, микроаденом в мозъка, проблеми със зъбите. В тази
връзка тя е била в няколко прекъсвания на изтърпяваното наказание и в
момента тя е на лечение в болницата в затвора на гр. Ловеч. Твърди, че същата
се разкайва за стореното дълбоко и искрено и с цялостното си поведение в
затвора се опитва да го превърне в добър и полезен за нея, околните и
обществото ни продукт.
С оглед гореизложените съображения счита, че И. има големи шансове
за добра ресоциализация и целите на наказанието й могат още по-успешно да
се постигнат чрез една следваща допълнителна стъпка, а именно условното
предсрочно освобождаване, поради което се прави искане съдът на основание
чл. 70, ал. 1 НК да постанови условно предсрочното освобождаване от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода спрямо подзащитната му Д.
И..
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч старши юрисконсулт
Г.Г. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение по изложените доводи в становището представено от
началника на Затвора – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Р. П. счита, че
не са налице убедителни доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишената от свобода, поради което моли молбата на Д. И. да бъде оставена без
уважение.
В съдебно заседание защитникът на И. – адв. К. А. от САК, моли да
бъде уважена молбата, тъй като счита, че са налице условията на чл. 70 НК,
сочи подробни съображения в тази връзка.
Лишената от свобода Д. П. И. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободена условно предсрочно. Счита, че
се е поправила, сочи, че с оглед семейното й положение, а именно малолетно
дете на 3 години, за което следва да полага грижи и болна възрастна майка, за
която също следва да полага грижи са я мотивирали да спазва добро
поведение в пенитенциарното заведение. Излага подробни аргументи в защита
на молбата си.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
3
установено следното:
В момента лишената от свобода изтърпява наказание лишаване от
свобода, наложено с Присъда № 23/15.04.2019 г. по НОХД № 2617/2018 год.
по описа на Специализирания наказателен съд – София в размер на 6 /шест/
години лишаване от свобода, влязло в законна сила на 09.11.2022 г., от което
наказание към днешна дата е изтърпяла 2 години, 5 месеца и 6 дни, с
прекъсване на наказанието от 20.06.2023 г. до 26.06.2023 г. – 7 дни; от
16.10.2023 г. до 19.10.2023 г. – 4 дни; от 16.11.2023 г. до 25.11.2023 г. – 10 дни;
от 17.12.2023 г. до 23.12.2024 г. – 7 дни; от 18.01.2024 г. до 27.01.2024 г. – 10
дни; от 10.06.2024 г. до 19.06.2024 г. – 10 дни, или всичко в прекъсване 1 месец
и 18 дни; в предварителен арест 1 година, 11 месеца и 17 дни, фактически
изтърпяла 4 години, 3 месеца и 5 дни; от работа 8 месеца и 13 дни, или
ВСИЧКО 4 (четири) години, 11 (единадесет) месеца и 18 (осемнадесет) дни,
и има ОСТАТЪК към днешна дата 16.04.2025 г. – 1 (една) година и 12
(дванадесет) дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишената от свобода,
становището от ГДИН Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на Д. П. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишената
от свобода е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички
доказателства за цялостното поведение на Д. П. И. се обосновава извод, че не
са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същата, тъй като не е налице втората
предпоставка, необходима за уважаване на молбата й. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.
439а НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, социализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдената по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдената по време на
4
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора –Ловеч е
видно, че лишената от свобода И. частично изпълнява поставените цели в
първоначалния план на присъдата. Не показва трайни нагласи за положителна
промяна. Няма затвърдена позитивна линия на поведение и към момента
планът на присъдата не е изпълнен. Становището на началника на затвора е,
че не е налице втората предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 70 НК и
няма достатъчно доказателства за поправянето и доброто поведение на
осъдената, поради което счита, че не следва да се уважава молбата на И. и да
не бъде условно предсрочно освободена за остатъка от изтърпяване на
наказанието й.
От представения по делото текущ доклад от ИСДВР С. Б. В. е видно, че
при изготвената оценка на риска от рецидив, извършена на 07.12.2022 год. е
отчетен среден – 54 т. Зоните, влизащи в риск са: отношение към
правонарушението; управление на финанси и доходи; начин на живот и
обкръжение; междуличностно поведение и умения за общуване и умения за
мислене. Извършена е последваща оценка на 07.12.2023 г., като е
регистрирано слабо понижение, но остава в рамките на среден риск – 53 т.
Понижението е установено в разделите „Образование, обучение и трудова
заетост“ и „Управление на финансите и доходи“, а в раздел „Начин на живот и
обкръжение“ и „Емоционални проблеми“ – повишение, предвид опитите за
налагане на собствени виждания и стандарти в отношенията си и
продължаващо несъобразяване с препоръките и демонстриране на депресивни
състояние чрез прием на терапия. В разделите „Междуличностни проблеми“ и
„Отношение към правонарушението“ се установява, че не извлича поуки от
допускани грешки, не се вслушва в пълна степен и давани напътствия от
служителите, с които взаимодейства.
Последващата изготвена оценка е по повод замяна на режима и е
извършена на 07.06.2024 г., при която се регистрира среден риск в стойностно
изражение и се наблюдава снижаване на стойностите до 49 т. Анализът на
риска от сериозни вреди е нисък в условията на затвора. Не се установява риск
от вреди за нея и останалите осъдени и персонала. Предвид характера на
деянието, за което е осъдена се счита, че има данни за риск от злоупотреба с
5
гласуваното доверие.
На 11.12.2024 г. е извършена актуална оценка на риска от рецидив и
вреди от Затвора Сливен, която в стойностно изражение отчита завишаване на
риска от рецидив – 51 точки. Повишението е в сферата на „Трудова заетост“
предвид промяна в нагласите спрямо труда. Лишената от свобода не спазва
трудовата дисциплина и извършва нарушения на работното място. Допуска
пропуски в работата, за което й е обръщано своевременно внимание. Зоните с
дефицит остават в сферите на „Отношение към правонарушението“, „Начин
на живот и обкръжение“, „Междуличностни проблеми“ и „Умения за
мислене“. Анализът на риска от сериозни вреди се запазва нисък в условията
на затвора. Предвид характера на деянието, за което е осъдена има данни за
риск от злоупотреба с гласувано доверие.
Първоначалният постановен режим „Строг“ е заменен на „Общ“ със
заповед № 190/01.07.2024 г. на Началника на Затвора – Сливен.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-13/20.03.2025 г. на
Началника на Затвора – Сливен /л. 33 от делото/, л.с. И. е била преместена от
ЗО от закрит тип в ЗО от открит тип, където следва да търпи наказанието си в
условията на общ режим.
От приложения доклад на ИСДВР С. Б. В. се установява, че И. е
придобила формално право за условно предсрочно освобождаване на
13.12.2023 година. Посочено е, че при постъпването си в затвора са
осъществени дейности за представяне на различни възможности, свързани с
организиране на свободното време в институцията, съобразно ресурси и
идентифицирани потребности, като И. формално проявява силен интерес като
демонстрира желание за включване в предлаганите дейности, но в същото
време държи всяко едно участие в подобни дейности да бъде отразено в
документите, касаещи поведението й в институцията. Същата поддържа
самосъхранителна линия на поведение, като представя изисквания за
съобразяване предимно с нейните потребности и желания и не приема
компромисно ориентирани начини за решаване на възникналите проблемни
ситуации. Изложено е, че лишената от свобода проявява стремеж към
заобикаляне на правилата в затвора, като често изисква по-специално
отношение към собствената си личност и при неудовлетворяване на исканията
й е склонна към проява на опозиционно поведение и безсмислено упорство.
6
Проявява високо ниво на мнителност и недоверие, освен ако това не
кореспондира с нейните цели и интереси. Съществуват вътрешни съпротиви
по отношение поправителното въздействие и канализиране активността й в
изискванията за сътрудничество, договореност и доверителност. Изтъква, че
по никакъв повод не възприема препоръки, давани и от служебни лица, като
впоследствие прави това, което си е наумила предварително и в подобни
ситуации отправя обвинения за преднамерено негативно отношение насочено
към нейната личност. Излага доводи, че поведението на осъдената в основния
етап от изтърпяване на наложеното наказание се характеризира предимно с
търсене на начини за облекчаване на правния й статус. Същата не сътрудничи
в поправителния процес, което е демонстрация на завишена самооценка и
липса на желание и мотивация за промяна. Сочи, че осъдената не се вгражда
добре в общността, което е наложило чести размествания по спални
помещения, предвид предприетата и устойчиво закрепена позиция на жертва
на хора и обстоятелства. Твърди, че лишената от свобода се представя като
претенциозна и своенравна, като изисква съобразяване с нейните нужди и
искания.
В доклада е посочено, че непосредствено след постъпването й на
26.11.2024 г. в Отделението по белодробни болести към Специализирана
болница за активно лечение на лишени от свобода в Затвора – Ловеч, на
29.11.2024 г. е възникнала конфликтна ситуация с другата жена в отделението
– обвинявайки я, че е подменила картите й за телефон с използвани, без да се
замисли така ли е или напротив. Посочва се, че въпреки първоначално
заявените нагласи за спазване на правилата за вътрешния ред И. допуска
нарушения, предимно свързани във взаимоотношенията с останалите. На
23.02.2023 г. е регистриран словесен конфликт с друга осъдена, вследствие на
което молителката е преместена в друго жилищно помещение. На 21.03.2023 г.
е регистриран друг словесен конфликт по местоживеене, вследствие на който
отново е преместена в друго жилищно помещение, като за тези два случая са
приложени индивидуални корекционни мерки за въздействие. Изтъква се, че
на 05.04.2023 г. И. е провокирала спрямо себе си словесен конфликт с друга
осъдена, което приема, че е предпоставка за разрастване на физическа
саморазправа. По този случай е наложено дисциплинарно наказание на
основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС за несъобразяване с препоръки на ИСДВР да
избягва конкретно провокативно поведение, довело до предизвикване на
7
вербален конфликт и предпоставки за разрастването му в затворническата
общност, в нарушение на задълженията по чл. 96, т. 3 и т. 4 ЗИНЗС и на
забраната на чл. 97, т. 4 ЗИНЗС – изтекло по давност. На 31.12.2023 г. е
констатирано притежание на лекарствена таблетка от назначената й
медицинска терапия, като на 19.03.2024 г. е констатиран втори случай на
укрити медикаменти, предоставени от медицинския център по терапия. На
07.07.2024 г. нерегламентирано е предавала на работното си място свои
писмени материали на друга осъдена, предназначени за трета осъдена, за което
е наказана със заповед на Началника на Затвора - Сливен № 166/05.09.2024
година.
В доклада се излагат съображения, че И. се старае да скъси дистанцията
със служителите, като при липса на очакваната от нея реакция, става
враждебна и търси причините за неуспехите си, извън самата нея. Изтъква се,
че на 30.07.2024 г. отказва да изпълни указания на медицинския персонал,
свързани с проследяване провеждането на лечение, както и че на 09.08.2024 г.
проявява грубо отношение към медицински персонал в затвора. Становището
на инспектора е, че лишената от свобода И. не си е взела поука от минал
негативен опит и липсва устойчиво добро поведение от нейна страна.
В доклада се посочва, че И. е постъпила в Затвора със завършено висше
образование и не подлежи на включване в образователен процес, не е
участвала в проведеното обучение за част от професия „работник в ЗХР“,
организирано от ДП „ФЗД“ в Затвора Сливен за периода 18.07 – 28.08.2024 г.
предвид трудовата ангажираност. Устроена е била на работа в Затворническа
кухня в Затвора – Сливен, като се е справяла задоволително с поставяните
задачи. Изтъква се, че при вграждането й в работната среда първоначално са
наблюдавани конфликтни ситуации с допускане на грешки при изпълнение на
конкретно поставяни трудови задачи. Не е отсъствала неоснователно от
работа. Посочва се, че същата не е усвоила напълно всички трудови навици и
умения, необходими за пълноценното и представяне на работното място,
изпълнявала е предимно спомагателни функции при подготвяне на заготовки
за предстоящото приготвяне на храна за лишените от свобода. На 12.08.2023 г.
лишената от свобода И. съвместно с цялата първа смяна в Затворническа
кухня в Затвора – Сливен, не са вложили необходимите продукти за
приготвянето на вечерята за същия ден, предвид което целият краен продукт е
станал непригоден за консумация. На 11.09.2023 г. със заповед на началника на
8
Затвора – Сливен на основание чл. 124, ал. 1 ЗИНЗС, се удържат солидарно от
всички, имащи принос към описаната ситуация, в това число и от лишената от
свобода Д. И., по 20,74 лв. за възстановяване на щетата. След наблюдавано
стабилизиране на поведението в положителен аспект се наблюдава
мотивирано участие и отговорно отношение към трудовата дейност; повишена
активност за ангажиране с различни позитивни дейности; ръководство на клуб
по интереси в групата; понижение в стойностите на криминогенните зони от
оценката на риска от последващо осъждане; запазване на интереса за участие в
различни конструктивни дейности - изпълнена;
Настъпила е промяна в правния статус на лишената от свобода Д. И..
Със заповед № 190/01.07.2024 г. на Началника на Затвора – Сливен режимът й
е заменен в по-лек, а именно от „Строг“ на „Общ“. От месец юли 2024 г. й е
възложена отговорност на работното място като отговорник на смяната, в
която работи. В единичен случай е допуснала пропуск в приготвянето на
храната, за което й е обърнато внимание от страна на прекия ръководител на
работния процес в затворническа кухня. Посочва се, че през същия месец в
Затвора – Сливен е изработила с друга осъдена тематична украса за
естетизация на отделението на групата за летния сезон, а през август за
есенния сезон; водила е клуб „Историка“, с подкрепата на ИСДВР по
отношение на тематично съдържание поради погрешно схващане целта на
функциониране на клуба и промяна в съдържателен аспект.
В доклада се посочва, че от 26.11.2024 г. И. е преместена за лечение в
Отделение по белодробни болести към Специализираната болница за активно
лечение на лишени от свобода в Затвора- Ловеч. По време на престоя в
отделението, което продължава и към настоящия момент лишената от свобода
се е включила в организираната коледна работилница, заедно с другата
лишена от свобода, настанена в отделението и са изработили новогодишната
украса в Отделението по белодробни болести. Включила се е с рисунка и есе в
проведените литературни конкурси, като е класирана на трето място за
рисунка. Получила е похвална грамоти за участието си с есето и за най-добре
украсено помещение. Спечелила е заедно с другата лишена от свобода трето
място в класирането за изработената украса в отделението по Белодробни
болести към СБАЛЛС Затвора гр. Ловеч.
От доклада е видно, че И. е наградена двукратно на основание чл. 98, ал.
9
1, т. 1 ЗИНЗС с „Писмена похвала“, на 23.10.2023 г. за участие в
конструктивни дейности по повод отбелязване на Деня на Съединението и
Деня на Независимостта на България и на 20.12.2023 г. за вложено старание и
усилия при изпълнение на трудовите задачи.
От доклада на инспектор В. е видно, че по време на престоя в
институционална среда е извършила множество нарушения, по три от които е
дисциплинарно санкционирана, две от които са действащи, извършени в
рамките на една година. Изтъква се, че на 17.06.2024 г. е регистрирано, че по
време на прекъсване изпълнението на наказанието на основание чл. 447, т. 3
НПК за периода 10.06 – 19.06.2024 г., за реализиране на високоспециализирано
лечение се установили данни за ползването му не по предназначение и по този
начин И. е допуснала нарушение на разпоредбите по чл. 100, ал. 2, т. 4 ЗИНЗС,
като е използвала прекъсването не по предназначение, за което на 26.07.2024 г.
е санкционирана със заповед на началника № 143/26.07.2024 г. на основание
чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС.
От изложеното инспекторът приема, че все още продължават да се
наблюдават проблеми в основния етап от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, именно вътрешни съпротиви по отношение на
поправителното въздействие и недоверие по отношение на изискванията на
сътрудничество, договореност и доверителност; предпочитание към
активности, които не изискват значителен ресурс и усилия, но да гарантират
максимален резултат и полза за самата нея.
С лишената от свобода се работи съобразно констатираните проблемни
зони и изготвеното препланиране на присъдата, провеждат се индивидуални
беседи, като целта е изграждане на умения и способности за законосъобразен
начин на живот на свобода. Отчетен е минимален напредък при осъдената,
стимулиран и поощрен с предвидените в закона правни облекчения-
предоставени награди и променен режим в следващия по-лек. В доклада е
изложено, че е налице начален етап от една целенасочена промяна, но са
необходими допълнителни доказателства от осъдената, за да премине в
следващ етап на прогресивната система. Като по-голямата част от
проблемните области, разглеждани в оценката на правонарушителя с пряко
отношение към криминогенното мислене и поведение остават в зоната на
задържане и се нуждаят от допълнително въздействие. Същите са обект на
10
планирани интервенции в индивидуалния план на въздействие.
Индивидуалното въздействие, спрямо осъдената е насочено към засилване
вниманието спрямо допусканите нарушения, причините за това и бъдещото
им избягване, както и към превенция на проблемни ситуации и подобряване
уменията за дългосрочно целеполагане. Не се е налагало провеждане на
кризисни интервенции. Посочва се, че лишената от свобода е участвала в
групова работа за адаптация на новопостъпили лишени от свобода. Взима
участие във всички предлагани дейности, като участието се характеризира с
инициативност и вложено старание. Остава обаче в сила, настояването всяка
проявена инициатива да бъде отразена.
Становището на ИСДВР е, че пенитенциарното третиране, следва да
продължи в посока предотвратяване противоправното поведение в условията
на институцията, подобряване уменията за преодоляване и заобикаляне на
проблемни ситуации и повишаване интереса към поправителния процес в
неговата същност, а не само в отразяването на позитивните участие.
Във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване е постъпил
нов доклад от ИСДВР С. В. от 25.03.2025 г. /л. 20-26 от ЧНД № 124/2025 г./,
който изцяло преповтаря съдържанието на горецитирания доклад от
11.12.2024 година.
Съгласно чл. 70, ал. 1 НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишената от свобода, следва същата да е изтърпяла не по-
малко от половината от наложеното й наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като И. е изтърпял всичко 4 години, 11
месеца и 18 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 1
година и 12 дни.
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдената. Съгласно установената съдебна
практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъдената е
показала примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
11
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Анализираните писмени доказателства обосновават извод за наличие на
проблемни зони, които обуславят необходимост от продължаване на
пенитенциарното въздействие и осъществяване на допълнителни дейности за
осъзнато и трайно поправяне. Стойностите на оценка на риска от рецидив
също показват, че не е налице трайна положителна промяна в поведението.
На следващо място л.с. И. е с две действащи наказания наложени
съответно със Заповед на началника № 143/26.07.2024 г. на основание чл. 101,
т. 4 от ЗИНЗС и Заповед на началника № 166/05.09.2024 г. на основание чл.
101, т. 1 от ЗИНЗС, което обстоятелство в никакъв случай не може да бъде
индиция за поправянето на осъденото лице.
Липсата на критично отношение към деянието, за което И. изтърпява
наказание показва, че не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и
поведението на осъдената. Процесът на положително въздействие не е
завършен и също подкрепя извода, че е необходимо продължаване на
поправителното въздействие върху осъденото лице за постигане на
заложените в индивидуалната програма цели.
Въз основа на посочените и анализирани доказателства - становището
на началника на затвора, система за оценка на осъдения правонарушител,
индивидуална програма за въздействие и съдържанието на затворническото
досие, настоящата съдебна инстанция приема, че процесът на поправяне и
превъзпитание съзнанието на жалбоподателката е започнал, но за
преодоляване на отчетените проблемни зони корекционната работа не е
достигнала крайната си точка и е необходимо да продължи. В тази връзка
съдът съобразява Заповед № РД-13/20.03.2025 г. на Началника на Затвора –
Сливен /л. 33 от делото/, с която л.с. И. е била преместена от ЗО от закрит тип
в ЗО от открит тип, където следва да търпи наказанието си в условията на общ
режим. В процесната заповед се сочи, че налице е поетапно снижаване на
стойностите на оценката на риска от рецидив от 54 т. до 51 т., среден риск,
както и редуциране на криминогенните нужди. Излага се, че наличието на
устойчиви трудови навици и положително отношение към труда, както и
полезната ангажираност снижават риска от рецидивиране – т.е. установява се,
12
че процесът на поправяне и превъзпитание е започнал. Това поправяне обаче
трябва да е трайно и необратимо, а от горецитираните доказателства се
установява, че промяната е частична и нестабилна. Доброто поведение в
затвора е било оценено съответно от затворническата администрация, но то не
е достатъчно за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Спазването на правилата и дисциплината в затвора е задължение на всеки
лишен от свобода и не води автоматично до предсрочно освобождаване.
Институтът на УПО е само правна възможност, предоставена от закона на
осъдени лица с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, а не задължително следствие от спазване
на дължимото поведение,
Доводите, свързани с личността на жалбоподателката, здравословното и
семейно състояние, обстоятелствата, свързани с индивидуализацията на
наказанието, са неотносими към въпроса за УПО, доколкото преценката за
това се прави единствено въз основа на поведението на осъденото лице по
време на изтърпяване на наказанието.
Ето защо, съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното
въздействие в затворническото общежитие при Затвора Сливен по отношение
на Д. И., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в нейното
поведение, които да сочат, че същата се е превъзпитала и поправила, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК с изтърпяната част от
наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена
предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си молителката не е доказала, че
наказанието лишаване от свобода й е оказало нужното корекционно
въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишената от свобода Д. П. И. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година и 12 дни от наложеното
й наказание с Присъда № 23/15.04.2019 г. по НОХД № 2617/2018 год. по описа
на Специализирания наказателен съд – София в размер на 6 години лишаване
от свобода, като неоснователна.
13
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената Д. П. И., родена на
**** ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на ОСТАТЪКА от 1 година и 12 дни от наложеното й наказание с Присъда №
23/15.04.2019 г. по НОХД № 2617/2018 год. по описа на Специализирания
наказателен съд – София в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода,
като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдената и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишената от свобода, на
Окръжна прокуратура-Ловеч и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
14