Присъда по дело №2254/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 2254/2021г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К. А. А.
– роден на *** год. в гр. П., живущ по постоянен адрес: *** и адрес за призоваване: ***, ***,
български гражданин, с начално образование, ***, неженен – живущ на семейни начала,
неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това, че от
27.08.2019 год. до 26.10.2020 год. в гр. Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключило
брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – А. Ж.
М., ЕГН **********, родена на *** година.
В съдебно заседание подсъдимият А. и неговият защитник - адвокат Д. са заявили, че
желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището
им е определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл.
371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371
т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при
провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на
свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като предлага съдът да
признаете подс. К. А. А. за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд. Сочи, че от направеното самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства по несъмнен и категоричен начин се доказа извършеното
престъпление както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка предлага, ако
същият бъде признат за виновен, след редукцията да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 4 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок
от три години, предвид производството, по което се разглежда делото към настоящия
момент.
Защитникът на подсъдимия А.– адвокат Д. сочи, че поддържа становището на
прокуратурата, като предлага съдът да постанови осъдителна присъда, като определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Подсъдимият *** посочва, че е съгласен с казаното от защитника си, като няма какво
друго да каже.
1

В последната си дума заявява, че няма какво да бъде.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К. А. А. е роден на *** год. в гр. П., живущ по постоянен адрес: *** и
адрес за призоваване: ***, ***, български гражданин, с начално образование, ***, неженен –
живущ на семейни начала, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намери за установено, че свидетелката А.М. била родена на *** в гр. П. и живее
в същия град. На неустановена дата в хода на разследването свидетелката се запознала с
подс. К.А.. Това станало чрез социалната мрежа „Фейсбук“. След запознанството двамата
първоначално започнали да си пишат, а в един момент решили да се видят, тъй като
разбрали, че живеят в един и същи град. Свид. А.М. и обвиняемият се видели и между тях се
зародила връзка. Те започнали да излизат заедно и да се срещат, били „гаджета“, като това
продължило около две седмици. При една от срещите им подс. К.А. завел свидетелката в
домът си, находящ се в ***. Докато били там двамата решили да се „оженят“ т.е. да
заживеят заедно на съпружески начала. С оглед на постигнатото решение свид. А.М. се
обадила на своите родители – свидетелите А.Д. и Ж. М., които веднага дошли на място.
Последните се опитали да убедят свид. А.М. да промени своето решение, но тя не ги
послушала. В последствие, няколко дни след това, на дата 27.08.2019 год. свид. А.М. и обв.
К.А. се „оженили“ по техните обичаи т.е. заживели на съпружески начала и тогава бил
първият им сексуален акт. Към тази дата свидетелката не била навършила 14 години,
навършила тази възраст на *** год. От 27.08.2019 год. до 26.10.2020 год. свид. А.М. и обв.
К.А. живеели на съпружески начала в домът на последния, находящ се на посочения по –
горе адрес. При съжителството им, на *** год. им родило дете – Е. К. А.. За детето
свидетелката и обвиняемият се грижат заедно, като в грижите им помагат родителите на
двамата. За съжителството на свид. А.М. и подс. К.А. бил получен сигнал в Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пловдив. Дирекцията от своя страна сигнализирала
прокуратурата, като била извършена проверка, а в последствие образувано и настоящото
наказателно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа
на извършеното от подсъдимия А. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което
самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както следва:
Самопризнанието на подсъдимия А. се подкрепя от показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели А. Ф. Д., А. Ж. М., А. Н. Д., Е. Г. Д. и И. И. Д. и Ж.
А. М., които показания съдът преценява като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като
истинни. От последните се установява фактическата обстановка, съгласно посоченото в
обвинителния акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите
действия подсъдимият К. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
2

престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че от 27.08.2019 год. до 11.10.2019 год. включително в гр. Пловдив, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14-годишна възраст – А. Ж. М., ЕГН **********, родена на *** година.
От обективна страна се установява, че в посочения период обв. К.А. бил във
фактическо съжителство със свид. А.М.. Това фактическо съжителство наподобявало
отношенията на мъж и жена, които възникват при сключването на граждански брак. Към
момента, в който обвиняемият и свидетелката започнали да живеят на съпружески начала
последната не била навършила 14 години, което е квалифициращо вината обстоятелство с
оглед обекта на престъплението. Следва да се отбележи, че през целия период на
съжителство е налице липса на сключен граждански брак.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия А. при пряк умисъл като форма и вид на
вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито
забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Ето защо, съдът призна подсъдимия К. А. А. – роден на *** год. в гр. П., живущ по
постоянен адрес: *** и адрес за призоваване: ***, ***, български гражданин, с начално
образование, ***, неженен – живущ на семейни начала, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че от 27.08.2019 год. до 11.10.2019 год. включително в гр. Пловдив, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14-годишна възраст – А. Ж. М., ЕГН **********, родена на *** –
престъпление по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Въпреки това съдът намери, че подсъдимия К. А. А. следва да бъде признат за
НЕВИНОВЕН за това в периода от 12.10.2019 г. до 26.10.2020 год. включително да е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – А. Ж. М.,
ЕГН **********, родена на *** – престъпление по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Горното деяние не се установява от обективна страна, доколкото пострадалата А. Ж.
М. е била навършила 14-годишна възраст в периода *** до **** (като родена ***), ето защо
очевидно е, че в същия период подс.А. не може да извърши деяние, изразяващо се в
заживяване съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст.
Поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА подсъдимия А. по
първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия А. за виновен, при индивидуализиране на наказанието
съдът констатира липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, с същевременно
наличие на изключително такова, по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, а именно – съвсем
краткия съставомерен период на съвместното заживяване, а именно – малко повече от
месец, който месец е и границата, криминализираща деянието.
Ето защо в случая се установява, че и най-лекото, предвидено в чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1
3

от НК наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, предвид гореописаните както
многобройни смекчаващи обстоятелства. Поради това, при условията на чл. 58 а ал. 4 вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът и определи и наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от
ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е
наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно
събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с
висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	40
Дата:	19 май 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330202254
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2021 г.

Присъда по дело №2254/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите