№ 686
гр. гр. Добрич, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500791 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против
Разпореждане №375 от 20.09.2021г. на РС Балчик по ч. гр. д. №498/2021г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника ПЛ. АСП. Г. от гр.Балчик за следните суми: 52,32 лв. -
възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 20.01.2020г. до
09.06.2021г.; 345,33 лв. – обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
По същество оплакванията в жалбата са за неправилност на обжалваното
разпореждане. В жалбата е цитирана съдебна практика, която жалбоподателят
счита за относима към посочения порок на обжалвания съдебен акт. Отправя
искане за отмяна на разпореждането и произнасяне по същество по
подаденото заявление.
Частен въззиваем срещу отказ за издаване на заповед не се конституира,
предвид разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
1
По подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД в развилото се производство по ч. гр. д.№498/2021 по описа на РС
Балчик е издадена Заповед №208/15.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът ПЛ. АСП. Г. да заплати на
заявителя следните суми: 518,56 лв. – представляваща неплатена главница по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и
договор за цесия, 25 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 52,32 лв. - възнаградителна лихва по договор за
кредит за периода от 20.01.2020г. до 09.06.2021г.; 345,33 лв. – обезщетение за
забава за периода от 17.12.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Претенцията на заявителя се основава на договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД от 17.12.2020г., по силата на
който последното дружество придобива вземането на „Ай Тръст“ ЕООД от
длъжника, произтичащо от договор за поръчителство от 29.12.2016г.
От анализа приложените доказателства се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор за поръчителство, като част от договора
за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ АД в качеството на
кредитор и длъжника ПЛ. АСП. Г. в качеството на кредитополучател,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на праводателя на заявителя – „Ай Тръст“ ЕООД е
кредитора на длъжника по договора за кредит /установява се от справка в ТР/.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително
одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
На следващо място следва да се посочи, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 16 от ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят
вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то
последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста
2
на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП,
договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен
това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал.1 и 2 от ЗПК. Вземането за
поръчителство се основава съответно на неравноправна клауза за
потребителя. Неоснователността на претенцията основана на договора за
предоставяне на поръчителство обуславя неоснователност на претенциите за
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, предмет на настоящата
жалба.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №375 от 20.09.2021г. на РС Балчик по ч.
гр. д. №498/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3 за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника ПЛ. АСП. Г. от гр.Балчик за
следните суми: 52,32 лв. - възнаградителна лихва по договор за кредит за
периода от 20.01.2020г. до 09.06.2021г.; 345,33 лв. – обезщетение за забава за
периода от 17.12.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3