Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. в., 09.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - в., първи граждански състав,
в публичното
съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря н.г., като разгледа гр.д. № 4441 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 63,12 лева, от които 54,58 лева – главница и 8,54
лева – лихва, начислени по фактура ***
Ищцата
излага, че тя и съпругът ѝ са собственици на имота, за който е начислена
посочената сума на адрес гр. в., ул. „*** като в него живеел техният син.
Излага, че апартаментът е водоснабден и тя е титуляр на партидата с абонатен
номер *** и винаги била изпълнявала добросъвестно задълженията си като
потребител на услугите на ответника. На 23.10.2019г. била получила покана за
доброволно изпълнение №5404/15.10.2019г. от „ВиК“ ООД – в.. Оспорва, че дължи
посочената в тази покана сума от 63,12 лева по фактура № *** тъй като от години
се разпределят суми за консумирана вода по разпределение от общия водомер, което
било в противоречие с Наредба №4/2004г. на МРРБ и общите условия на
дружеството. Установявало се от посочената фактура, че е начислено потребление
от 10 куб.м. вода и още 10 куб.м. по общия водомер, които не са реално
потребени от нея. Излага, че е подала възражение срещу фактурата с жалба вх.№
9400-119/13.03.2018г. до ответното дружество, с копие до КЕВР. Жалбата била
намерена за неоснователна от „ВиК“ ООД – в., за което била уведомена с писмо
изх. №9400-119 (1)/02.04.2018г. По подадения сигнал до
КЕВР било прекратено производството поради липса на компетентност, като в
решението си комисията е приела, че след направена проверка са констатирани
нарушения от страна на ответното дружество, но от него били предприети действия
за неговото отстраняване. Твърди, че към датата на издаване на оспорваната
фактура единствено водомерът в нейния имот бил изправен и в срок на валидност
от метрологична проверка, докато по неин сигнал било установено, че всички
останали собственици в етажната собственост използвали водомери с изтекли
срокове на метрологичен контрол. Това било констатирано от ответното дружество
с писмо изх. №9400.125(1)/16.03.2018г., но собствениците не
били задължени да преминат измервателните си средства на метрологичен контрол,
нито начислявало дължимите от тях суми съгласно чл.34а, ал.5 от Наредба №
4/2004г. на МРРБ. Счита, че поради тази причина неправилно били разпределени
разликите от общия водомер на сградното отклонение и сбора от отчетените за
периода показания по идивудиалните партиди на живущите във вх. А на етажната
собственост. Твърди, че ако е бил приложен чл.34а, ал.5 от Наредбата и
количествата потребена вода е била начислена по реда на чл.39, ал.6 от нея то
не би имало остатък за разпределение от отчетеното от общия водомер. Излага, че
ответникът е допускал нарушение и на чл.32, ал.5 от Наредбата като не е
уведомил управителят на етажната собственост за разлика над 20%. Едва след
подаване на жалба от нейна страна на другите абонати са били дадени указания да
представят за проверка или да подменят средствата си за измерване. Не били
извършени проверки от страна на ответното дружество за състоянето на
водомерите, как се отчита консумираната вода, колко души живеят в обектите,
като негово задължение било да отчита консумираната вода и след общия водомер.
С посоченото писмо на „ВиК“ ООД в. било установено, че има помещения, които са
водозахранени след общия водомер, но са без монтирани индивидуални водомери.
Поради неизпълнение на ответното дружество на задълженията му във връзка с
отчитането на потребената вода съгласно Наредба № 4/2004г. на МРРБ се
получавало неправилно разпределение на водата, отчетена по общия водомер, като
разликата се фактурирала само на изрядните потребители, осигурили достъп в
имота си. С тези свои действия ответникът стимулирал некоректните абонати. В
писмо изх. №9400-125(1)/02.04.2018г. било посочено, че в един от апартаментите
от етажната собственост – ап.№7, били открити нефактурирани 227 куб.м. вода,
като в жилището не било извършвано отчитане от две години. Това количество вода
било фактурирано вече като разлика от общия водомер и сбора от индивидуалните
водомери на пропорционален принцип между останалите абонати. Счита, че по този
начин ответното дружество ще се обогати неоснователно, тъй като ще събере суми
за това количество вода два пъти. Излага, че процесните 10 куб.м. начислени по
оспорената фактура не са ѝ доставени, не са измерени и не са потребени от
нея, поради което иска да бъде установено, че не дължи сумите, начислени за
тях.
В срока по
чл.131 ГПК от ответникът е постъпил отговор, с който оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че е изпълнил задължението си да достави вода в имота на ищцата,
но не е получил насрещна престация. Излага, че при дейността му била спазвана
точно Наредба №4/2004г. на МРРБ и общите условия на дружеството. Отчетноста
била водена правилно, а сумите били начислени съобразно публично известни и
утвърдени от КЕВР цени. Ищцата била потребител по реда на Наредба №4/2004г. на
МРРБ за имот на адрес гр. в., *** За потреблението през периода 13.01.2018г. –
19.02.2019г. на ищцата била издадена една фактура с общо дължима 63,12 лева
главница и начислена върху нея лихва, която не била заплатена. Размерът на
сумата по фактурата се определял от сбора на показанията от индивидуалния
водомер на потребителя и прибавени кубици от общия водомер на сградата съгласно
чл.32, ал.3 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ. Била изпратена покана за доброволно
изпълнение до ищцата. Моли искът да бъде отхвърлен и му бъдат присъдени
разноски.
Районен съд - в., като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение № 98944 до И.М. М. в
която е отбелязано, че по партидата на абонатния номер е начислена сумата от
89,45 лева за периода от 01.03.2018г. до 01.10.2019г. и лихва от 8,55 лева за
периода от 01.03.2018г. до 15.10.219г., които не били заплатени. Поканата е
получена на 23.10.2019г. от В.А.. Към нея е приложена счетоводна справка за
начислените усми, от която е видно, че сумите са начислени по три фактури: от
01.03.2018г. – за сумата от 54,56 лева главница и 8,54 лева лихва, от
02.09.2019г. за сумата от 3,17 лева главница и 0,01 лева лихва; от 01.10.2019г.
за сумата от 31,70 лева главница и 0,00 лева лихва.
Приложена е по делото жалба от И.М.А. с вх. *** до „ВиК“ ООД в. с копие до
ДКЕВР, във връзка с която е получен отговор от „Водоснабдяване и канализация“
ООД – в. с изх. *** В него е посочено, че на 22.03.2018г. специалисти от
дружеството, съвместно с живущите в етажната собственост извършили проверка на
сградната водопроводна инсталация и измервателните уреди по молба на потребителите.
Били издадени предписания за проверка на водомерите или подмяната им с нови,
тъй като индивидуалните водомери в етажната собственост били с пломби от
1989г., 1993г. и 1998г. Жалбоподателката е уведомена, че ВиК оператора отговаря
за поддържането, стопанисването и всички останали услуги до общия водомер,
сградната и водопроводна инсталация е собственост на потребителите на ВиК
услуги и за нередности важат клаузите на ЗУЕС. С пимо изх. №9400-119(3)/23.04.2018г.
жалбоподателката е уведомена от ответника, че втората подадена от нея жалба не
съдържа нови въпроси, като вече е било отговорено с предходното цитирано писмо.
Приложено е по делото и писмо с изх. №9400-125(1)/02.04.2018г., в което е посочено за етажната
собственост, където се намира имотът на ищцата, по апартаменти и техни
прилежащи части, къде е налице индивидуален водомер и дали той подлежи на смяна
и проверка.
Ответникът също е представил по делото справка – извлечение за задълженията
на абонатен *** на И.М. М., в която е включено едно задължение по фактура № ***
за отчетен период от 13.01.2018г. до 19.02.2018г. за сумата от 54,58 лева
главница и 9,29 лева лихва.
На лист 37-38 са приложени заверени за вярност с оригинала копия на
карнети, съставени за партиди за имот на адрес гр. в., ул. „Г.А. с титуляр И.М.
М., за периода м.09.2014г.- м.08.2018 г., от които копия е видно, че има
положен подпис на абонат на следните дати: 14.04.2015г.; 19.04.2017г.; 20.06.2017г.;
22.03.2018г.; 16.04.2018г.;
Представено е копие на Общи условия на „ВиК“ ООД в., които са одобрени от
/Д/КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г.
и са публикувани във в. „Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и във в.
„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006г. и са поместени на интернет страницата на
дружеството. В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че доставчикът издава
месечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Съгласно чл.42 от ОУ
потребителите дължат обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на ползваните услуги.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което е установило че дружеството е отчитало потребеното количество
вода по съответния ред като е отразявало показанията на водомерите в имота,
както и показанията на общия водомер на етажната собственост. Разликата между
отчетеното от общия водомер и индивидуалните водомери на абонатите e разпределена между абонатите пропорционално на база
количествата отчетена реално потребена вода, съобразно методиката предвидена в
Наредбата, както вещото лице е уточнило
в съдебно заседание. В процесната
фактура за отчетен период 14.01.2018г. до 13.02.2018г. са начислени 10 куб.м.
реално потребление в имота и 10 куб.м. пропорционално разпределени с оглед
отчета на общия водомер, надвишаващ сбора от отчета на индивидуалните водомери.
Дължимата сума за този период е в размер на 54,58 лева, за което е издадена
фактура № *** Вещото лице е пояснило, че за по-голяма прецизност е изискала
отчета и за предходния период, за да установи дали е имало неотчетени
индивидуални водомери. Експертът е извършил проверка и е установил, че са
спазени законовите изисквания по отношение изправността и проверката на
поставения общ водомер. Същият е бил монтиран на 27.04.2016г., за което е
съставен протокол № ***./представен към заключението на лист 57/, на
22.03.2018г. е била извършена проверка на водомера, като не са били
констатирани неизправности на уреда. /протокол ***. на лист 56 от делото/.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В тежест на ответника е било да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищцата е била потребител на В и К услуги, доставени от ответника, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.
Ответникът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това
си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на
потребителите на ВиК услуги на територията на гр.в..
Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
"юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги". Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ответното дружество, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора -
"ВиК" ООД гр.в. са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството
в интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Според чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна
вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно
правилата, предвидени в чл. 30- чл. 40 от същата наредба. Възможността дадено
лице да придобие качеството потребител е разширена в Общите условия /ОУ/ на ВиК
оператора, съгласно които потребител може да бъде и наемател на имот, за който
се предоставян ВиК услуги-за времето на наемното правоотношение, при услови, че
собственикът или титулярът на вещното правото на ползване на имота лично
декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице /наемател/ да бъде потребител на
ВиК услуги за определен срок- чл. 2, ал.3 от ОУ.
Не се спори
между страните, че ищцата е абонат при ответното дружество. Необосновани са
възраженията на ищеца, че е партидата не се води на името му – И.М.А., а е
записана като И.М. Маринова, доколкото не оспорва обстоятелството, че е
собственик на процесния имот, който е водоснабден, съответно е потребител на
ВиК дружеството, както и че отчета по партида на И.М. М. е именно в нейния имот.
Възраженията
на ищеца относно начислените суми и основанието, поради което твърди, че същите
не са дължими, е че те не са начислени съобразно изискванията на Наредба №
4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като твърди, че
всички останали собственици в етажната собственост използвали водомери с
изтекли срокове на метрологичен контрол. Това било констатирано от ответното
дружество с писмо изх. №9400.125(1)/16.03.2018г., но собствениците не
били задължени да преминат измервателните си средства на метрологичен контрол,
нито били начислявани дължимите от тях суми съгласно чл.34а, ал.5 от Наредба №
4/2004г. на МРРБ.
Съдът намира
тези доводи за неоснователни, като същите се опровергават от събраните по
делото доказателства – писмо изх. №9400-119 (1)/02.04.2018г. и изслушната по делото
експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено, и
следва да бъде ценено. В чл. 34а, ал.2 от Наредбата е предвидено, че периодичните
проверки на индивидуалните водомери се извършват по искане и за сметка на
потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за
това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
по реда на ЗИ. Като задължение на водопреносното предприятие е предвидено да
осигури комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на
индивидуалните водомери, периодична проверка от посочените компетентни лица,
монтаж и пломбиране. В чл.34а, ал.5 от Наредбата е уредена хипотезата, когато
операторът на водоснабдителни и канализационни услуги установи, че има потребители
с непроверени индивидуални водомери по начина и в срока предвиден в този текст,
то срокът, в който роверка на водомерите следва да бъде извършена е три месеца.
В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал.
6.
Видно от
нормативната уредба задължение да следи за изправността и проверката в срок на
индивидуалните водомери е възложено на потребителите, а не на водоснабдителните
предприятия. Също така при констатиране на неизправност или липса на проверка
след изтичане на предвидения десетгодишен срок, доставчикът на водоснабдителни
и канализационни услуги издава предписание да бъдат подменени или проверени
индивидуалните водомери, които не отговарят на нормативните изисквания. В случая
това е сторено след извъшена проверка по реда на чл. 32, ал.5 и ал.6 от
Наредбата на 22.03.2018г. Тази дата е след процесния период, за който е
начислена сумата от една страна. А от друга, също така според нормативната
уредба, срокът за проверка и подмяна на индивидуалните водомери, който следва
да бъде даден на потребителите е тримесечен, като едва след неговото изтичане
потреблението по тяхната партида се извършва на основание чл.39, ал.6 от
Наредбата. След като ответникът няма нормативно задължение да следи за
изправността или да инициира подмяната и проверката на индивидуалните водомери,
то не може да бъде вменено в негова вина, ако действително другите абонати в
етажната собственост не са изпълнили това свое задължение. Ответното дружество
е изпълнило собственото си задължение да поддържа в изправност общият водомер,
както и да разпределя отчетеното от него количество, което надвишава сбора от
отчета на индивидуалните водомери, съответно на потреблението на всеки абонат,
както е предвидено и в Наредба № 4/2004г. на МРРБ. Тези обстоятелства са
установени от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да се отбележи също така, че съгласно чл.32, ал.7 от Наредбата №4/2004г.
на МРРБ, установяването на разлика по-голяма от 20% между отчетеното от общия
водомер и сбора от отчета на индивидуалните водомери, не е основание за
неплащане на изразходваното количество вода.
Ищецът не
оспорва, че е потребил количеството вода, отчетено от индивидуалния му водомер
– 10 куб.м., а оспорва единствено, че неправилно му е разпределно количество
вода, отчетено от общия водомер, надхвърлящо сбора от отчета на индивидуалните
водомери. Установи се от събраните по делото доказателства, че ответното
дружество е спазило своите задължения, предвидени в Наредба № 4/2004г. на МРРБ,
като е поддържал в изправност общия водомер на етажната собственост, като при
констатираната разлика в неговия отчет и сбора на индивидуалните водомери е
разпределил тази разлика съответно на отчетеното потребление от абоната за
процесния период. С оглед изложеното
съдът намира, че се доказа наличието на облигационно правоотношение между
страните, доставка на ВиК услуги и законосъобразно изчисляване на тяхната
стойност, включително разпределно съобразно нормативната уредба количество,
представляваща разлика между отчета на общия водомер и сбора на отчетите на
индивидуалните водомери в етажната собственост. Стойността на тези услуги е
изчислена от вещото лице и съответства на фактурираното от ответника, а именно
– 54,58 лева. Ищецът е заявил своята претенция за недължимост на сумата от
63,12 лева, като в исковата молба сам посочва, че по фактура № ***. е начислена
сумата от 54,58 лева, а остатъка до размера на исковата претенция е начислената
от ответното дружество лихва за забава в размер на 8,54 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът остана недоказан и същият следва
да бъде отхвърлен. При този изход на спора разноски на ищеца не се дължат.
Ответникът е направил искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева и внесен депозит за вещо лице в размер на 150 лева. Съдът
като взе предивд извода за неоснователност на иска, както и обстоятелството, че
се претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съобразно
нормативната уредба - ГПК, Закон за правната
помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, то ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените от него разноски, така както са посочени в
списъка по чл.80 ГПК, приложен на лист 73 от делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от И.М.А., ЕГН **********,***
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – в., ЕИК ***, с адрес на управление
гр. в., ул. „**** за установяване
недължимостта на сумата от 63,12 лева, от които 54,58 лева – главница и 8,54
лева – лихва, начислени по фактура №31062206/01.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 НЗПП И.М.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – в., ЕИК **** сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - в. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: