Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 313 по описа на
КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.1
Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от Н.Ш.
- гражданин на ***, продължително пребиваващ в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18
от ЗЧРБ, ЛНЧ **********, чрез пълномощник, против Заповед №292з-1692/21.08.2020
г. издадена от ВПД Директор на ОД МВР- Кърджали, с която е отнето правото й на продължително
пребиваване в Република България и е определен 15 - дневен срок за напускане на
страната.
Жалбоподателката намира оспорената
заповед за незаконосъобразна, като издадена
при съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за неправилни
изводите на административния орган, че данните които е предоставила за
получаването на разрешение за пребиваване са неверни. Излага довод за нарушение
на чл.35 от АПК, допуснато в хода на административното производство, тъй като процесната заповед била издадена без да са изяснени фактите
и обстоятелствата от значение за случая. Прави искане за отмяна на оспорената
заповед. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и
претендира направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на ОДМВР - Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. В представено от пълномощник писмено становище, излага подробни съображения за липса на
допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че са налице и материалноправните предпоставки за отнемане на правото на
пребиваване, защото за да получи право на продължително пребиваване, жалбоподателката е декларирала пред административния орган
неверни данни – заявила адрес на пребиваване, на който за пет години, не е
пребивавала нито веднъж, а посетила страната 13 пъти. Изложени са и
съображения, че наложената принудителна административна мярка няма да ограничи правото на личен и семеен живот.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност, прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
От
представената по делото справка за чужденец от „Автоматизирана информационна
система- Адресна регистрация на чужденци“, съдът констатира, че жалбоподателката е гражданин на ***, продължително пребиваващ
в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ - член на семейството на български
гражданин и въз основа на Решение за продължаване срока на пребиваване Рег.№***/***г.
на директора на ОДМВР - Кърджали. Установи се също така, че лицето е заявило
настоящ адрес ***.
По
делото е представен и договор за наем на недвижим имот /с нотариална заверка на
подписите/, находящ се в *** ***, сключен на 23.04.2019
г. между жалбоподателката, като наемател и А. О. Х.,
като наемодател. Приложена е и декларация от А. О. Х., с нотариална заверка на
подписа, че ще предостави на Н.Ш., гражданин на ***, стая от жилище, намиращо се в *** ***.
На
01.07.2020г., служители в група „Миграция“ към ОДМВР - Кърджали, извършили
проверка на
горния адрес в ***, за която проверка *** Т. Т. изготвил докладна записка УРИ ***/***
г. В ДЗ е посочено, че на адреса е установен собственика на имота- А. Х., който
заявил, че не е давал съгласието си за регистриране на чужди граждани в дома
му, както и че не е упълномощавал никого с горните права.
По делото е приложено и
писмено обяснение от А. Х., с дата 01.07.2020г., според което последният не е
давал съгласие, чужди граждани да пребивават в дома му, както и че не помни да е
отдавал под наем жилището си на чужди граждани. Според писмени обяснения
на Й. А. О.- син на А. Х., къщата не е негова собственост и той не я е
отдавал под наем. Всяка седмица ходи на адреса, където живее и баща му, но не е
виждал „други нанесени хора досега“.
Според показанията на
разпитания по делото като свидетел - А. О. Х., писмените обяснения от
01.07.2020 г. са подписани от него, но не ги е написал той, а единият от
двамата цивилни лица, които са го разпитвали относно това, дали е давал
съгласието си други хора да живеят в неговия дом. Той им обяснил, че не е давал
съгласието си за други лица, освен за жалбоподателката
Н., тъй като били роднини със ***.
Обяснил им също, че прави ремонт на къщата, но си живее в нея. Твърди, че
познава жалбоподателката и има сключен с нея договор
за наем, касаещ къщата му в ***, ***. Н. живее в ***,
като 3-4 пъти годишно, заедно със съпруга си С., идват в страната и пребиват в
неговия дом.
По делото са разпитани като
свидетели и М. М. Х., както и С. Ч. А.. Според показанията на св. Х.,
последният, заедно с жалбоподателката
и съпруга й С., си идват в РБ, около 3-4 пъти годишно, като той ги оставя в ***,
в къщата на А. Х. В този смисъл са и показанията на св. С. А.
На 20.07.2020г., на
заявения настоящ адрес ***, жалбоподателката е
уведомена за започналото срещу нея производство по налагане на ПАМ „отнемане
правото на пребиваване на чужденец в РБългария“, на
основание чл.40, ал.1, т.3 ЗЧРБ, поради представени неверни данни.
На
21.08.2020г., въз основа на извършената проверка и писмените обяснения на А. Х. и Й. О.,
началникът на група „Миграция“ при ОДМВР Кърджали, предложил налагането на ПАМ „отнемане правото на
пребиваване на чужденец в РБългария“, по отношение на
Н.Ш., поради декларирани неверни данни –
заявила адрес на пребиваване, на който не е пребивавала нито веднъж, а посетила
страната 13 пъти. В предложението са изложени и съображения за липса на
производства по ЗУБ, спрямо чуждия гражданин, както и че същата не принадлежи
към категорията „уязвими лица“, а наложената ПАМ няма да ограничи правото и на
личен и семеен живот или да създаде затруднения за поддържане на семейни,
културни и социални връзки с държавата на произход.
С обжалваната заповед,
на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, е
отнето правото на продължително пребиваване в РБ на жалбоподателката
Ш., като на основание чл.39б, ал.1 ЗЧРБ, е определен и 15-дневен срок за
напускане на страната. За да постанови този резултат, административният орган е
възприел, констатациите в направеното предложение, като е приел за установено
при проверката, извършена на 01.07.2020
г., че за да получи право на продължително пребиваване, Н.Ш. е декларирала
неверни данни – заявила адрес на пребиваване, на който за пет години, не е
пребивавала нито веднъж. На 21.08.2020 г. са предприети действия по съобщаване
на заповедта по реда на чл.18а, ал.9 и ал.10 АПК - чрез залепване на
уведомление на вратата и поставяне на таблото за съобщения и в Интернет
страницата на ОДМВР – Кърджали. Жалбата срещу процесната
заповед е подадена на 04.09.2020 г., чрез административния орган.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в установения
от закона срок. Съдът констатира, че не са налице доказателства за наличие на
условията за съобщаване по реда на
чл.18а, ал.9 и ал.10 АПК, тъй като не се установи страната да е била
търсена на заявения адрес, за да й бъде съобщена заповедта, и да не е намерена,
както и че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. Жалбоподателката има и правен интерес от оспорването, поради
което жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
При проверката
за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на
чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма
и от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните
административни мерки, каквато е и процесната, се
налагат, в т.ч. и със заповеди на директорите на областните дирекции.
Съдът намира обаче, че оспорената заповед е постановена при липса на
предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ,
налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване.
Съгласно чл. 24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, разрешение за продължително
пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и
са членове на семейството на български гражданин, като според ал.2 на чл.24 от
с.з., за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат
и осигурено жилище. С разпоредбата на чл.
29, ал.1, във вр. с чл. 14, ал. 1, т.3 от
Правилника за прилагане на ЗЧРБ е
предвидено, за получаване право на продължително пребиваване на
основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, чужденецът лично да представи в дирекция
"Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3,
към което да приложи и доказателства за осигурено жилище.
Съгласно
предвиденото в чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, на който е основан оспореният акт, отнемане
на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се
установи, че данните, представени за получаването му, са неверни.
Безспорно
е по делото, че жалбоподателката е *** гражданин,
съпруга на български гражданин /съгласно представеното удостоверение за сключен
граждански брак/, както и че има статут на продължително пребиваващ в РБ
чужденец, на основание чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, до 17.03.2021 г. Не се спори
също, че лицето е заявило адрес в Р България: *** ***, като за установяване
на обстоятелството по чл.14, ал.1, т. 3
ППЗЧРБ - доказателства за осигурено жилище, е представило договор за наем на
жилище и декларация от собственика на жилището, с нотариална заверка на
подписите.
Административният орган е основал изводите си за наличие на хипотезата на
чл.40, ал.1, т.3 ЗЧРБ, на установеното при проверката,
извършена на 01.07.2020 г., респ. на писмените обяснения на А. Х. и Й. О.
Установи се от показанията на свидетелите А. Х., М. Х. и С. А., които съдът
кредитира, като еднопосочни и дадени непосредствено пред съда, че при
посещенията си в страната, жалбоподателката Ш. пребивава в ***, в
къщата на св. А. Х., който адрес е заявила и в хода на производството по
получаване на разрешение за продължително пребиваване. Посоченото в писмените обяснения на А. Х. от 01.07.2020
г., че не бил давал съгласието си, чужди граждани да пребивават в дома му, се
опровергава и от представените по делото: договор за наем на недвижим имот, с нотариална заверка
на подписите, сключен между жалбоподателката и А. Х.,
както и от декларацията от последното лице, отново с нотариална заверка на
подписа, удостоверяваща, че изявлението изхожда от декларатора, че ще предостави на Н.Ш., гражданин на ***,
стая от жилище, намиращо се в *** ***. От своя страна, изявлението на Й. О., че
всяка седмица
посещавал дома на баща си, но не бил виждал там „други нанесени хора досега“,
също не може да установи по безспорен и категоричен начин, че при идванията си
в РБ, 3-4 пъти годишно, жалбоподателката не е пребивавала на заявения от нея адрес,
тъй като в закона не е поставено изискване за определен период
от време, в което чужденецът да е пребивавал на адреса, без прекъсване.
Във връзка с изложеното, настоящият
състав приема за недоказано от представените по делото доказателства,
че за получаването на разрешението за продължително пребиваване в Република
България, жалбоподателката е представила неверни
данни, касаещи посочения от нея адрес на пребиваване.
По горните
съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва същата да бъде отменена.
При този изход на спора и с
оглед направеното искане, следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 310 лв., от които:10 лв. за внесената д.т. и 300
лв. за договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен ДПЗС от 09.03.2020 г., което възнаграждение
е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №292з-1692/21.08.2020 г., издадена от ВПД Директор
на ОД МВР- Кърджали, с която е отнето правото на продължително пребиваване в Република
България на Н.Ш. - гражданин на ***, ЛНЧ **********, и е определен 15 - дневен срок
за напускане на страната.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали, да заплати на Н.Ш. - гражданин на
***, ЛНЧ **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 310 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 -дневен срок
от получаване на съобщение за изготвянето му.
С Ъ Д И Я :