Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 19.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на единадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Св.Атанасова
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 168 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.253, ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Образувано
е по жалба на «Б.9. АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор М.Т.А., депозирана чрез пълномощник и
процесуален представител адв.Г.Г., против Предписание №53/04.05.2018г. на
главен инспектор КХ към ОДБХ – гр.Шумен, с което на основание чл.253, ал.1, т.1
и ал.2, т.1 от ЗВД е предписано да се преустанови събирането, транспортирането
и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД;
събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на СЖП,
добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането,
транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на
зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти,
получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД, със срок на изпълнение – от момента на
връчване на предписанието.
Жалбоподателят
твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, поради допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила и несъответствие с
материалния закон. Сочи, че в разрез с изискването на чл.59, ал.2, т.3 от АПК,
предписанието не съдържа адресат. Наред с това счита, че обстоятелството, че
извършването на дейностите по чл.275, ал.4, т.1 и 2 и частично по т.3 е
възложено чрез договор за обществена поръчка с пряко договаряне на друго
дружество – «Син кръст 2016» ЕООД, по никакъв начин не означава, че тези
дейности са монополизирани от държавата и никой друг няма право да ги извършва,
дори и при условие, че разполага с предприятие, отговарящо на законовите
изисквания за такава дейност. Аргументира тезата, че по същество предаването на
негодни за употреба трупове на животни или части от тях за обезвреждане чрез
оползотворяване или за унищожаване чрез изгаряне представлява вид услуга, а
когато договорянето е между търговци, както е в обичайния случай – търговска
сделка и държавата не може да се намесва в автономната воля на страните и да
задължава собствениците на животновъдни обекти да предават труповете на животни
или части от тях на посочени от държавата оператори. Законът указва, че
разходите на оператора по обезвреждане на определени продукти следва да бъдат
поети от държавата и в този смисъл е проведената обществена поръчка и сключен
договор с определен изпълнител. Дружеството не е нарушило разпоредбата на
чл.275, ал.4 от ЗВД, като нито е искало, нито е правило опити да бъде
обезвъзмездено от държавата за разходите по обезвреждане на посочените
категории животински продукти. Въз основа на изложените доводи моли за отмяна
на оспореното предписание. В съдебно заседание дружеството, представлявано от
пълномощник и процесуален представител адв.Г.Г., поддържа жалба и искането за
отмяна на акта като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Ответната
страна – главен инспектор КХ при ОДБХ – Шумен, официален ветеринарен лекар
съгласно заповед № РД-11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ, чрез
процесуалния си представител адв.Г.Т., оспорва жалбата, като изразява
становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на предписанието,
като сочи, че същото напълно съответства на приложимите материално правни
разпоредби. Според административния орган от съдържанието на разпоредбата на
чл.274, ал.5 от ЗВД следва, че дейностите се заплащат от държавата и могат да
се извършват само от изпълнители, избрани по реда на Закона за обществените
поръчки. Извън тях нито едно друго дружеството не може да извършва тези
дейности, тъй като в противен случай се компроментира държавния контрол и
гаранциите, които държавата дава пред ЕК за стриктното спазване на европейските
изисквания за законосъобразното и правилно събиране, съхранение и обезвреждане
на страничните животински продукти и се създава риск от поява и разпространение
на болестите, застрашава се животновъдството и селското стопанство. Въз основа
на изложените в писмено становище представено по делото ведно с жалбата и в
пледоариите в хода на съдебното производство съображения моли за решение, с
което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
«Б.9. АД –
*** осъществява дейност в Обект – Екарисаж, предназначен за обезврежане на странични
животински продукти (СЖП) от категория 1 и 2, съгласно Удостоверение за
регистрация на обекти по чл.259 от ЗВД № 132/23.11.2017г. (л.11), вписан в регистъра
с рег.№ BG27970001 и Обект за производство, търговия и
пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени
за консумация от хора и на продукти, получени от СЖП категория 3, съгласно
Удостоверение за регистрация №112/23.11.2017г. (л.10), вписан в регистра с
рег.№ BG2717019.
На 02 май
2018г. длъжностни лица при ОДБХ – Шумен извършили проверка в обектите на
жалбоподателя, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол вх.№
РД-27-1797/03.05.2018г. Релевантните за настоящия казус констатации са свързани
с факти относно осъществяване на дейност от страна на дружеството в периода от
02.04.2018г. до 27.04.2018г. Контролните органи констатирали, че в приемното
помещение на предприятие категория СЖП 1 и 2 е налице непреработена суровина –
трупове от свине, перушина, опаковки, кости, черва и т.н., както и голямо
количество месокостна маса, получена от преработката на СЖП категория 1 и 2
(около 44 тона). В ремарке тип «Гондола» е установено количество МКБ от партида
15/1 – 4220кг и от партида 16/1, която била в процес на допълване. Констатирано
е, че последното предаване на МКБ от фирма «Джиосайкъл България» ЕООД – с.Бели
Извор, обл.Враца е на 23.04.2018г. в количество 21980кг, сформирано от партиди
14/1 и 15/1, с търговски документ №25/23.04.2018г., приемо – предавателен
протокол от 23.04.2018г. и кантарна бележка №738/23.04.2018г. За периода от
02.04.2018г. до 27.04.2018г. са приемани СЖП категория 1 и 2, за което за
представени потвърдителни бележки, описи към тях, кантарни бележки и търговски
документи.
Въз основа на установените факти ответникът по
делото направил извод, че операторът упражнява дейност по събиране, преработка
и обезвреждане на СЖП категория 1 и 2, в период, когато тази дейност е
възложена на изпълнител «Син кръст 2016» ООД, съгласно Договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги №14/21.03.2018г.
Изложеното
е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.275, ал.4 и ал.5 от ЗВД и
е мотивирало издаване на процесното предписание, с което е разпоредено да се
преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от
животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и
обезвреждането на умрели животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти
само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни
по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от
животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД,
със срок на изпълнение – от момента на връчване на предписанието.
Актът е
връчен на собственик на обекта / негов представител на 14.05.2018г.
Несъгласно
с даденото предписание дружеството депозира настоящата жалба с искане за
неговата отмяна.
Към делото е приобщена административната преписка по издаване на акта, в
това число и Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги
№14/21.03.2018г., по силата на който на «Син кръст 2016» ООД – гр.София е
възложено осъществяване на услугите по събиране, транспортиране, съхранение и
обезвреждане на умрели животни от животновъдни обекти, зародишни продукти,
суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по
чл.275, ал.4 от ЗВД в редица области, сред които е и област Шумен. Представени
са доказателства за компетентността на органа, издал обжалвания акт, а именно
заповед № РД-11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която д-р
В.В.М.е определена за официален ветеринарен лекар.
Изложената
фактическа обстановка се установява от представените от ответната страна и
приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспореното решение. Същата по същество не се оспорва
от жалбоподателя.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е Предписание №53/04.05.2018г., издадено на основание чл.253, ал.1,
т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД от главен инспектор КХ при ОДБХ – Шумен, официален
ветеринарен лекар – индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен
контрол за законосъобразност, съобразно изричната разпоредба на чл.253, ал.4 от
ЗВД. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е
засегнато неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
имащо правен интерес да оспори горепосочения административен акт, поради което
е процесуално допустима.
При
разглеждането ѝ по същество и след проверка на оспорения административен
акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът
приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:
При
извършения служебен контрол за валидност на оспореното предписание съдът
констатира, че същото е издадено от д-р В.М., на длъжност главен инспектор КХ
към ОДБХ - Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.253, ал.2 от ЗВД мерките,
посочени в ал.1 се прилагат от официалните ветеринарни лекари. Чл.9, ал.1 от
ЗВД указва, че официалните ветеринарни лекари са служители на БАБХ, назначени
по служебно правоотношение и определени със заповед на изпълнителния директор. От
представените по делото доказателства е видно, че издателят на акта – д-р В.М.е
служител на БАБХ, назначена по служебно правоотношение, която със заповед №
РД-11-252/13.04.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ е определена за
официален ветеринарен лекар. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено императивното
изискване за материална компетентност на издателя на обжалвания акт.
Съдът намира, че процесният административен
акт е издаден при спазване на изискванията за форма, като счита за
неоснователни възраженията на оспорващия за незаконосъобразност на
преписанието, поради липса на адресат. Действително в предписанието не е вписан
конкретен адресат. Това обстоятелство обаче не съставлява съществен порок на
формата, който да обосновава незаконосъобразност на акта и да е довел до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, упражнено надлежно от
последния. Видно е, че в акта подробно е посочен обектът на проверка –
«Екарисаж», както и регистрационните номера на удостоверенията, въз основа на
които се извършва дейността, като последните са издадени на оспорващото
дружество, въз основа на подадени от него заявления. Наред с това
административният орган се е позовал на констатации, отразени в констативен
протокол № РД-27-1797/03.05.2018г. В констативния протокол (л.139-141) са
описани всички индивидуализиращи данни за дружеството, стопанистващо екарисажа.
Предвид изложеното съдът приема, че не е налице съществено нарушение във
формата на акта в сочения от жалбоподателя аспект, поради което не е налице отменителното
основание по чл.146, т.2 от АПК.
Съдът
намира, че предписанието съдържа изложение на фактическите основания,
обусловили обективираното в него властническо волеизявление.
Не се
констатират и съществени процесуални нарушения на административно производствените
правила при издаване на акта.
При направената преценка за съответствие на Предписание №
53/04.05.2018г., издадено от официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Шумен с материалния
закон, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.253, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД, цитирана като правно
основание за издаване на обжалвания административен акт, в зависимост от вида и
степента на нарушенията, посочени в протокол или доклад по чл.222, ал.4, се
предприема следната мярка – даване на задължителни указания за отстраняване на
нарушенията, като по аргумент от нормата на ал.2, т.1 тази мярка се прилага с
предписание. Чл.254 от ЗВД указва, че когато собственикът на обекта е отстранил
нарушенията преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено
информира ветеринарния лекар, който го е издал, за извършване на инспекция в
обекта; в тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията,
посочени в предписанието, официалният ветеринарен лекар, който го е издал,
извършва инспекция в обекта и в случай, че нарушенията са отстранени, отразява
това върху предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел; а когато
нарушенията не са отстранени след изтичане на посочения в предписанието срок,
официалният ветеринарен лекар в тридневен срок издава разпореждане за спиране
на част или на цялата дейност в обекта. По – нататък законодателят сочи, че
след отстраняване на нарушенията, посочени в разпореждането, собственикът на
обекта подава заявление до официалния лекар, който е издал разпореждане за
извършване на проверка в обекта и когато нарушенията са отстранени,
ветеринарният лекар в тридневен срок отменя разпореждането си, като записва
това на гърба на акта и поставя дата, подпис и щемпел.
Анализът
на цитираните нормативни разпоредби налага извода, че административен акт от
вида на процесния, се издава в случаите на нарушение, свързано с отклонение от
изискванията за безопасност на суровини и храни от животински произход,
получени от СЖП. Целта на принудителната административна мярка е при наличие на
установено нарушение, същото да бъде отстранено и дейността на оператора, обект
на контрол да бъде приведена в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът
намира, че в конкретния случай не е налице такова нарушение на нормативните
изисквания, което да обуславя издаване на предписание с даване на задължителни
указания за неговото отстраняване. От приложените по делото доказателства е
видно, че дружеството осъществява дейността по събиране, преработка и
обезвреждане на СЖП кат.1 и 2 в обект, който е регистриран в ОДБХ – Шумен,
съгласно Удостоверение за регистрация на обекти по чл.259 от ЗВД №
132/23.11.2017г. и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 за
установяване на здравни правила относно странични животински продукти,
непредназначени за консумация от човека. Обектът е вписан в регистъра на ОДБХ –
Шумен с регистрационен номер BG 27970001. Както в мотивите на акта, така и в
констативния протокол, съставен при извършената проверка в обекта на 02.05.2018г.,
не се сочат нарушения, свързани с изискванията за безопасност при обезвреждане,
съхранение и унищожаване на СЖП. С оглед липсата на нарушения на ветеринарно
медицинските изисквания съдът приема, че процесното предписание е издадено при
липса на обуславящото го материално правно основание по чл.253, ал.1 от ЗВД.
Основният
аргумент на административния орган за издаване на обжалвания акт е извършването
на дейност по събиране, преработка и обезвреждане на СЖП кат.1 и 2 в период,
когато тази дейност е възложена на изпълнител «Син кръст 2016» ООД, съгласно
Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 14/21.03.2018г., с което
е нарушена разпоредбата на чл.275, ал.4 и 5 от ЗВД. Според настоящия състав
извършването на тези дейности от страна на «Б.9. АД само по себе си не обуславя
приложението на принудителната административна мярка. Съгласно чл.275, ал.4 и 5
от ЗВД разходите за 1. събирането, транспортирането, съхранението и
обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по този
закон; 2. събирането, транспортирането, съхранението и обезвреждането на умрели
животни и на страничните животински продукти, добити при клане на животни в
обекти само за лични нужди; 3. събирането, транспортирането, съхранението и
обезвреждането на животни по чл.141, ал.1, както и на зародишни продукти,
суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и
продукти, получени от тях по чл.141, ал.2, с изключение на случаите по чл.142,
ал.1, при които разходите са за сметка на собствениците на животните, са за
сметка на държавния бюджет и се предоставят под формата на държавна помощ чрез
ДФ «Земеделие». Цитираната норма не съдържа правило за поведение и/или
определено изискване към дейността на дружеството, извършващо дейност по
събиране, преработка и обезвреждане на СЖП в обект, регистриран в ОДБХ. Същата
сочи, че разходите за събиране, транспортиране и обезвреждане на СЖП по т.1 и 2
и частично по т.3 от ал.4 са за сметка на държавния бюджет. Това не означава,
че е налице основание за «преустановяване» на тези дейности от страна на
оспорващото дружество, в какъвто смисъл е даденото предписание. Както се посочи и по-горе предписанието следва
да се издава при установено нарушение на изискванията за безопасност на
суровини и храни от животински произход или на продукти, получени от странични
животински продукти, каквото не се констатира в настоящия случай.
Съдът
намира за неоснователно становището на ответната страна, че визираните в
предписанието дейности могат да бъдат извършвани единствено от лица, избрани по
реда на Закона за обществените поръчки, доколкото тази дейност следва да се
контролира от държавата като гаранция, че същата ще осъществява контрол за
правилното осъществяване на дейностите, а нарушаването на изискванията води до
реална заплаха от поява и разпространение на особено опасни болести по
животните, голяма част от които се пренасят и върху хората. Приложението на ЗОП
най-общо казано е свързано с осигуряване на ефективност при разходването на
публичните средства и средствата, предоставяни от европейските фондове и
програми и няма никакво касателство досежно държавния ветеринарно-санитарен
контрол.
Безспорно
е, че събирането, транспортирането и обезвреждането на материал от категории 1
и 2 означава дейности с отпадъци, които поради естеството си представляват
особена заплаха за здравето. По тази причина Регламент (ЕО) № 1069/2009
предвижда строга система за контрол на учрежденията, унищожаващи такива
отпадъци. Аналогични разпоредби са разписани и в ЗВД и същите следва стриктно
да се спазват както от страна на дружествата, извършващи такива дейности, така
и от страна на държавните органи, на които е възложен контролът. Съдът намира,
че правомощията на съответните контролни органи за извършване на проверки по
спазване на ветеринарно медицинските изисквания произтича от закона и се
простира до всички субекти, извършващи такива дейности, независимо от това дали
разходите за дейностите се заплащат от държавата или от земеделските
производители или търговци, в резултат на сключени договори.
Наред с
изложеното следва да бъде отбелязано, че Съдът на ЕС изрично сочи, че
«финансовите разходи, направени при обезвреждането на животински трупове и
отпадъци от кланиците, трябва да се разглеждат като присъщи разходи за
икономическите дейности на земеделските производители и кланиците» (дело
С-126/01). В същия смисъл е и Решение от 25 април 2012 година (нотифицирано под
номер C (2012) 2557) на Европейската комисия, според което «стопанският субект
по принцип трябва да понася разходите, които произтичат от регулаторните
разпоредби, уреждащи извършването на неговата дейност, каквито в настоящия
случай са строгите правила за унищожаването на материал от категории 1 и 2».
Регламентацията на въпросния сектор, дадена с разпоредбите на правото на ЕС, не
ограничава извършването на процесните дейности само от определени от държавата
изпълнители. Напротив според съдебната практика «финансовата тежест, свързана с
унищожаването на мъртви животни и отпадъци от кланици, е разходно перо,
неизбежно свързано със стопанската дейност на фермерите и кланиците. От
дейността им произтичат продукти и остатъци, които са непотребни и преди всичко
вредни за околната среда, така че унищожаването е задължение на замърсителите».
Приложението на принципа «замърсителят плаща» означава, че собствениците на
животновъдни обекти могат да избират с кого да договарят извършването на
услугите по предаване на негодни за употреба трупове на животни или части от
тях за обезвреждане чрез оползотворяване или за унищожаване чрез изгаряне – с
посочен от държавата оператор или друго лице, извършващо дейност в регистриран
по надлежния ред обект. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че
извършването на дейностите по обезвреждане, съхранение и унищожаване на СЖП от
оспорващото дружество в периода след като е подписан договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги с фирма «Син кръст 2016» ЕООД, не съставлява
нарушение, водещо до прилагане на мярката по чл.253, ал.1, т.1 от ЗВД.
Неотносими
към законосъобразността на обжалваното предписание са представените от
ответната страна Актове за установяване на административни нарушения, доколкото
отразените в тях факти не са част от фактическите основания, мотивирали
издаването на процесния акт. По същата причина не следва да се обсъждат и
наведените доводи за наличието на пропуски в дейността на дружеството,
изразяващи се в неизползване на изискуемите документи, съгласно утвърдения
образец. Предметът на доказване се свежда до посочените от административния
орган факти и обстоятелства, въз основа на които е направен извод за наличие на
предпоставките по чл.253, ал.1 от ЗВД, обуславящи прилагането на съответната
принудителна административна мярка. В процесния акт не е налице твърдение за
наличие на действия и/или бездействия, осъществяващи състав на административно
нарушение, поради което проявлението на същите е ирелевантно в настоящия спор.
Изложените
аргументи налагат извода, че извършването на дейностите по събиране,
транспортиране и обезвреждане на умрели животни при наличие на сключен договор
за възлагане на обществена поръчка с фирма «Син кръст 2016» ООД, не съставлява
основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.253, ал.1,
т.1 от ЗВД – «даване на задължителни указания за отстраняване на нарушенията»,
поради което жалбата на «Б.9. АД против Предписание №53/04.05.2018г. на главен инспектор
КХ към ОДБХ – гр.Шумен се явява основателна, а оспореният административен акт е
незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, което съставлява
основание за неговата отмяна по аргумент от чл.146, т.4 от АПК.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. Оспорващият претендира разноски в размер на 450 лева, в това число 400
лева заплатено адвокатско възнаграждение (уговорено и заплатено в брой по
Договор за правна защита и съдействие № **********/08.05.2018г. – л.63) и
внесена държавна такса в размер на 50 лева. Съдът намира, че претенцията следва
да бъде уважена като ОДБХ – Шумен, в чиято структура е органът издал обжалвания
акт следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски по делото в размер
на 450 лева.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Предписание №53/04.05.2018г. на главен инспектор КХ към ОДБХ – гр.Шумен, с което на основание чл.253,
ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД е предписано да се преустанови събирането,
транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти,
регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели
животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди;
събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от
ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход,
СЖП и продукти, получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните –
гр.Шумен да заплати
на «Б.9. АД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор М.Т.А., разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: