Р Е Ш Е Н И Е
№
126 /24.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на двадесет и първи март , през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Александрина Александрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№46/2022г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП /ДВ,бр.77 от 2017 г.,
в сила от 26.09.2017 г./,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по
жалба от П.К.Г. *** против Заповед за
ПАМ №22-0996-000001/ 04.01.2022г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана
,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-„временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач“-до решаване на въпроса за отговорността ,но за не повече от 18месеца.
В жалбата си иска отмяна на заповедта,като
незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила
и материалния закон . В съдебно заседание жалбоподателя ,чрез адв.Босев моли за
отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,по подробно изложени съображения в
писмена защита,вх.№649/23.03.2022г.,която прилага в определения от съда срок.
Ответникът по жалбата – Началник-сектор „ПП“
към ОД на МВР- Монтана,не се явява и не изпраща представител.В писмена молба
,вх.№270/09.02.2022г. моли да се потвърди оспорената заповед,като правилна и
законосъобразна.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на другата страна.
Административният съд,след преценка на оспорената
заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи
следното:
Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и
в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 13.01.2022г./на
л.5-гръб/,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния орган до съда на 27.01.2022г./видно от пощенско
клеймо на л.6 и проследяване на пратка на л.27-гръб/,т.е. в срок,което я прави допустима за разглеждане.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.Приети са доказателствата по административната преписка и е
разпитана като свидетел дъщерята на жалбоподателя Сара Пламенова Кирилова
,чийто показания съдът не кредитира ,поради заинтересованост от изхода на
процеса.
Доводите на съда в този смисъл са
следните:
От данните по делото се установява,че на жалбоподателя
е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №476898/01.01.2022г.за
това,че на 01.01.2022г. в 2,30ч. в гр.Монтана на път втори клас №81 по РП-ІІ-81
в района на км. 99+000 с посока на движение от гр.Монтана към КПП-Враца срещу
завод“Фитинги“ управлява л.а.“БМВ“ с рег.№М0285ВН ,като при проверката е
установено ,че П.К.Г. управлява МПС след
употреба на алкохол над 0,5 промила на
хиляда в издишания от водача въздух ,установено с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510,който отчел 1,82 промила алкохол в издишания от водача въздух,с
което е нарушил чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.Отказал да подпише АУАН,удостоверено с
подписа на един свидетел.Издаден му е и талон за медицинско изследване №090962,отказан
от водача. Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорената в
настоящето производство Заповед за ПАМ
№22-0996-000001/04.01.2022г. ,издадена от
началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до
решаване на въпроса за отговорността ,но за
не повече от 18месеца.Тази заповед
се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно
административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от компетентен орган-Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Филип Гунев „за министъра на вътрешните работи“ Румяна Бъчварова и издадена въз основа на последната, заповед на директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.. Приложена е по делото и приета като доказателство и заповед№8121з-1496/06.12.2016г. за заместване ,издадена от Министъра на вътрешните работи ,което води до логичния извод ,че настоящата заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган,при наличие на правомощие за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-до решаване на въпроса за отговорността ,но за не повече от 18месеца.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП/ДВ,бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В конкретния случай водачът управлява МПС ,след употреба на алкохол -1,82 промила алкохол в издишания въздух ,установено с техническо средство-Алкотест Дрегер 7510 с фабр №ARNA-0156 ,като водача е отказал да бъде изследван с медицинско изследване, за което му е даден талон№090962 ,отказан от него,след което му е съставен АУАН.При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, е 1.установено по надлежен ред управление на МПС ,след употреба на алкохол ,2.установено с техническо средство -над 0,5 промила в кръвта/1,82 промила в издишания въздух/.Същите обвързват административния орган при наличие на тези предпоставки да издаде заповед за ПАМ.Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното,и при липса на доказателства ,представени от жалбоподателя,които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП.В тежест на жалбоподателя е било да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение,което той не е направил.В хода на производството не бяха оспорени фактическите констатации в АУАН№476898 по отношение на съдържащата се в него информация ,че нарушителя е управлявал автомобила в деня на съставяне на АУАН след употреба на алкохол над 0,5 промила.След като от така съставения АУАН,контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ,и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени доказателства от жалбоподателя не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Неоснователни са възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ не е мотивирана и обоснована,че жалбоподателя не е управлявал МПС ,че е управлявал автомобила в 2,30 ч ,а проверката за алкохол е извършена в 03,16ч. .По разбиране на съда ,заповедта съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон . По разбиране на настоящия състав, извършеното нарушение е безспорно доказано ,същото е с висока степен на обществена опасност,доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве ,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Неоснователни са и възраженията в жалбата,че не става ясно от заповедта в коя хипотеза на чл.171,т.1,б“б ЗДвП е наложена мярката ,което съставлява съществено процесуално нарушение-основание за отмяна на заповедта за ПАМ.Установено е от доказателствата по делото –основно писмени ,че автомобилът е управляван от жалбоподателя ,след употреба на алкохол над 0,50 промила в издишания въздух и при наличие на основните материално-правни предпоставки ,при което органът действа в условия на обвързана компетентност и е длъжен да наложи съответната мярка.Посочена е и конкретната хипотеза ,като фактическо основание-управление след употреба на алкохол над 0,5 промила ,при което възраженията в жалбата са неоснователни.Посочването от свидетелката Сара Кирилова на коренно различна обстановка от установената в АУАН и Заповедта за ПАМ ,не може да опровергае констатациите в акта ,доколкото същата се явява дъщеря на жалбоподателя и е заинтересована от изхода на процеса ,при което съдът не кретитира нейните показания ,като достоверни и безпристрастни. Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см. Р. по а.д.№6881/2018г.на ВАС;Р. по а.д.№6882/2018г. на ВАС; Р. по адм.д.№8650/2015г. по описа на ВАС;Р. по а.д.№10779/2014г.на ВАС /.
Предвид гореизложеното съдът намира,че заповедта ,като постановена от
компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответствие
с административно-производствените правила и материалния закон и с целта на
закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Разноски не са претендирани от
ответника и не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172
,ал.2 ,предл..5 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на П.К.Г. *** против Заповед
за ПАМ №22-0996-000001/04.01.2022г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана
,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но за не повече от 18месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване на основание чл.172,ал.5 ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати
на страните на основание чл.138 ,ал.3
от АПК по реда на чл.137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :