Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./………….07.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
И. СТОЙНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. И. в.
гр. дело № 178 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение 5403/04.12.2019 год., постановено по гр. дело № 6612/2019
год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът И.Д.И. ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК
********* със седалище гр. Варна сумата от 4214, 26 лева, представляваща
стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за
периода 21.12.2018 год. – 20.03.2019 год. за обект, находящ се в гр. В., Вилна зона „И.“ № ***, с аб. №
**********, за която сума е издадена фактура № *********/22.03.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условия за
начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищеца за
процесния период. Ответното дружество (настоящ въззивник) счита, че е налице
правно основание за възникването на вземането му към ищцата за процесната сума,
отразена във фактурата № **********/22.03.2019 год., която сума представлява
цената на доставено от дружеството и потребено от обекта на ищеца количество
електроенергия от 21319 кВтч и тази сума се дължи на основание чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 год.
Отправеното е искане да се отмени
обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна И.Д.И., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е
образувано по предявен от И.Д.И. *** срещу “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, с
ЕИК ********* отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
4214, 26 лева, съставляваща стойност на служебно начислено (след корекция)
количество ел. енергия за периода 21.12.2018 год. – 20.03.2020 год. по фактура №
**********/22.03.2019 год. за обект с аб. № **********, находящ се в гр. В.,
Вилна зона Варна, местност „И.“ № ***.
В
исковата си молба ищецът твърди,
че с ответника „Енерго-про
продажби” АД – Варна са в договорни отношения за продажба на електроенергия за
горепосочения обет на потребление. С писмо от 22.03.2019 год. бил уведомен за
извършена проверка на измервателната система и свързващите инсталации в обекта,
при която е констатирано неточно измерване/неизмерване на потребяваната от
обекта ел. енергия и на това основание е извършено и преизчисление на
количеството потребена ел. енергия. През месец април 2019 год. узнал, че дължи на
ответното дружество сума в размер на 4214, 26 лева за преизчислена потребена от
обекта му ел. енергия за периода 21.12.2018 год. – 20.03.2019 год. Оспорва да дължи процесната сума;
твърди, че не е потребявал начисленото количество ел. енергия за посочения по-горе
период. Излага, че ПИКЕЕ (2013 год) са отменени, поради което и действията на
ответника при извършването на проверка, довела и до съставянето на констативен
протокол от 20.03.2019 год. и съответно преизчисляването на доставените до
обекта му количества ел. енергия нямат нормативна опора. Счита, че липсват
основания за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия за
процесния обект.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа иска си, настоява да бъде уважен, ведно с
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна оспорва иска, счита, че е неоснователен. Навежда, че допълнителното
количество ел. енергия е начислено по партидата на ищеца в съответствие с чл. 38,
ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 год., действали към момента на извършване на
проверката на електромера, отчитащ доставяните до обекта на ищеца количества
ел. енергия. Твърди, че е извършена проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която е констатирано, че е
извършено неправомерно присъединяване на обекта на ищеца към
електроразпределителната мрежа чрез меден проводник, в резултат на което
преминаващата по този проводник ел. енергия захранва обекта на ищеца без да
преминава през електромера и да се измерва от него. За проверката е съставен
констативен протокол, подписан от ищеца без възражения.
Въз основа на констативния протокол
е извършено преизчисление на доставеното до обекта на ищеца количество ел.
енергия по реда и при условията на чл. 37 и чл. 38, ал. 2 от ДПЕЕЕМ – 2007
год., начислено е допълнително количество ел. енергия от 21319 кВтч, поради
което е начислена и процесната сума, съставляваща стойността на горното количество ел. енергия. Счита, че е безспорно,
че от обекта на ищеца е консумирана ел. енергия, която не е заплатена, ищецът е
потребил доставено му от дружеството-ответник количество ел. енергия, различно
от отчетеното и той дължи заплащането на това количество по силата на
договорната връзка между страните – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ
на ДПЕЕЕМ – 2007 год.
Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
констативен протокол № 1105566/20.03.2019 год. се установява, че на посочената
дата служители на „Електроразпределение Север” АД-Варна са извършили техническа
проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца, находящ се в гр. В., Вилна
зона „И.“ № ***, с аб. № **********, при която е установено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден кабел CBT 3х10х6 кв. мм,
като присъединяването е извършено в РКЗ към трите фази на
електроразпределителната мрежа, а другият край на кабела влиза в имота на
абоната подземно. При проверката е замерен ел. товар по този проводник от 8, 37
А. Проверката е извършена в присъствието на ищеца, подписал протокола без
забележки.
Въз основа на констативния протокол е
изготвена справка от 21.03.2019 год. за корекция при неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на ел. енергия, за периода от 21.12.2018 год. – 20.03.2019
год. и е начикслено допълнително количество ел. енергия от 21319 кВтч. Въз основа на цитираната справка е
издадена фактура № **********/22.03.2019 год. за сумата от 4214, 26 лева.
От заключението съдебно - техническата
експертиза, изслушано в първата инстанция е установено, че при извършена проверка в процесния
обект на потребление е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на
свързване с електрозахранващата мрежа, вследствие на което в периода от
21.12.2018 г. до 20.03.2019 г. доставената в имота ел. енергия не е измерена и
отчетена от СТИ. Към настоящия момент
няма техническа възможност да се установи какво е точното количество неотчетена
ел. енергия, като начисленото по корекцията количество е предполагаемо. Установено
е още, че е технически възможно фактурираното количество ел.
енергия да бъде доставено и потребено от обекта на ищеца за процесния период. Посоченото количество ел. енергия от 21319 кВтч е правилно
(математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени
на ел. енергията за процесния период.
От показанията на
свидетеля М.Т,, служител в „Електроразпределение -Север“ АД, участвал в
извършване на процесната проверка, се установява, че с колегите му установили
разлика в товарите на захранващия кабел, който навлизал в имота на ищеца. При
проверката премахнали кабела и го прекарали извън имота.
От показанията на
свидетеля Д.Ф., съсед на ищеца, се установява, че по време на проверката от
„Електроразпределение Север“ АД е било прекъснато електроподаването в дома
му. Поради това излязъл на улицата и
видял, че копаят в близост до имота на И.И.. Посочва, че прекъснатият кабел
захранвал неговия имот. Няколко дни по-късно отново дошли служители на
електроразпределителното дружество и положили нов захранващ кабел извън
границите на имота.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Сумата, която ответното дружество претендира
да му бъде заплатена от ищеца и дължимостта на която сума ищецът оспорва с
предявения иск е в размер на 4214, 26 лева и представлява (съгласно отразеното
във фактурата № **********/22.03.2019 год.) стойност на служебно начислено
количество ел. енергия от 21319 кВтч ел. енергия за периода 21.12.2018 год. –
20.03.2019 год.
Според твърденията на ответника,
наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисление на
доставените в периода 21.12.2018 год. – 20.03.2019 год. количества ел. енергия
до обекта на ищеца е извършено на основание чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ОУ ДПЕЕЕМ
(2007 год.) в случай на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при
проверката по реда на тези Общи условия, „Е.ОН България Мрежи" АД
(понастоящем „Електроразпределение Север“ АД) съставя констативен протокол.
Според ал. 2 на чл. 38 „Електроразпределение Север“ АД изчислява и коригира
количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда
на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа. Според ал.
3 на чл. 38 при коригиране на количеството пренесена електрическа енергия се
използват стойностите на величините, установени в момента на проверката, както
следва: 1. в случаите, когато измерената грешка при проверка за точност на
средството за търговско измерване има точен измерител, корекцията се изчислява
като функция на отчетената грешка, като се отчита класа на точност на
средството за търговско измерване; 2. в случаите, когато отклонението от
нормалната работа на средството за търговско измерване не може да се установи с
конкретен измерител в проценти, корекцията се изчислява като: за клиенти,
използващи електрическа енергия за стопански нужди – като една трета от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения при всекидневно 10
(десет) часово ползване на електрическа енергия от ползвателя; за клиенти,
използващи електрическа енергия за битови нужди - като една трета от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения при всекидневно 8 (осем) часово
ползване на електрическа енергия от ползвателя; 3. в случаите, когато липсват
средства за търговско измерване, монтирани от „Електроразпределение Север“ АД
или се отклонява енергия преди средствата за търговско измерване, корекцията се
изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията,
чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД при всекидневно 8 (осем) часово ползване за
потребители за битови нужди и 12 (дванадесет) часово за потребители за
стопански нужди.
С промените в ЗЕ, обн. В ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 год. се предвиди, че експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в редакцията
му от ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., приложима в настоящия
случай (предвид датата на извършване на проверката на измервателната
система и свързващите инсталации в обекта на ищеца и материализирането й в констативния протокол от 20.03.2019
год., с което е сложено началото на процедурата по преизчисляване (коригиране)
на доставените до обекта му количества ел. енергия), устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Т. е., с промените в ЗЕ от 2012 год.
е възприет нов законодателен подход, според който принципите на измерване на доставяната
до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества ел.
енергия, начините и местата за
измерване, условията и реда за обслужване на електроенергийната система,
включително и установяването на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, се регламентират в нормативен акт, а не
в сключваните с клиентите на енергийните дружества при общи условия договори за
достъп и присъединявани към електроразпределителната мрежа и договори за
доставка на ел. енергия. Аргумент за горното е и обстоятелството, че в чл. 27
от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2014 год. (впоследствие отменени с влязло в сила на
17.01.2017 год. Решение № 269/13.01.2016 год. по адм. дело № 2896/2015 год. по
описа на АдмС – София-град) е било предвидено, че редът за измерване, отчитане
на електрическа енергия и редът за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка се уреждат в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети с решение на КЕВР.
В съответствие с горната
законодателна промяна в чл. 83, ал. 1 от ЗЕ от ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012 год. и съобразно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА, от КЕВР са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в
сила от 16.11.2013 год.
Впоследствие нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017
год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от
23.11.2018 год., при което към
момента на извършване на проверката на измервателната система и свързващите
инсталации в обекта на ищеца, измерваща
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия на дата 20.03.2019 год. ПИКЕЕ (2013
г.) не са част от действащото право.
При това положение след като с
промените в ЗЕ от юли 2012 год. е предвидено, че принципите на измерване на
доставяната до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните
дружества ел. енергия, начините и местата
за измерване, условията и реда за обслужване на електроенергийната система,
включително и установяването случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, се регламентират в нормативен акт, то и възможността
редът и условията, при които е допустимо преизчисление на количествата
доставяна ел. енергия до клиентите на електроразпределителните и
електроснабдителните дружества да се уговаря (съдържа) в сключваните с
клиентите на енергийните дружества договори при общи условия е отречена от
законодателя.
По тези съображения служебно
начисленото количество ел. енергия от 21319 кВтч за периода 21.12.2018 год. – 20.03.2019
год. за обекта на ищеца, описан по – горе, извършено на основание чл. 38, ал. 2
и ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ – 2007 год., е незаконосъобразно.
Към момента на извършването на
проверката на дата 20.03.2019 год. липсват норми които да уреждат правилата за
измерване на количеството ел. енергия, които правила да регламентират и
условията, реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, поради което и служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия и преизчисляване на сметките на потребителите за минал период не би
могло да бъде осъществено.
По тези съображения сумата от 4214,
26 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество
ел. енергия от 21319 кВтч ел. енергия за периода 21.12.2018 год. – 20.03.2019
год. за обект, находящ се в гр. В. Вилна
зона „И.“ № ***, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/22.03.2019
год., е недължима.
На
следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния
потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението
на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на
доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено
определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза обаче
е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното
количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и
действително дължимото.
В случая подобно доказване не е
осъществено. Установено е по делото, че допълнително начисленото за периода количество
електрическа енергия е предполагаемо, а не реално потребено. В този смисъл са и
изявленията на ответника, съдържащи се в отговора му на исковата молба, според
които допълнително начисленото количество ел. енергия за обекта на ищеца е
изчислено въз основа на методика, която установява фикция за предполагаемо (а
не за реално) доставено количество ел. енергия, което не е отчетено при
регулярните ежемесечни отчети и не е заплатено. В същия смисъл е и заключението
на СТЕ.
По изложените съображения искът е основателен
и подлежи на уважаване.
Обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Възражението на дружеството –
въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение
от 500 лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция (1248 лева) надвишава повече
от два пъти заплатеното от въззиваемия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
5403/04.12.2019 год., постановено по гр. дело № 6612/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Вл.
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на И.Д.И. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лева (петстотин лева) –
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.