Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 12-ти въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА,
МАРИНА
ГЮРОВА
при секретаря Виктория Иванова и в
присъствието на прокурора Лилия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия
Захариева ВНОХД № 478 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 20.11.2018г, постановена по НОХД № 4305/2018г.,
Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 105-ми състав, подсъдимият
П.И.Г. е признат за невиновен за това, че за периода от м. април 2016г. до м. февруари
2017г. в гр. София, след като е бил осъден с Решение № Ш-80-491 по гр.д.№
14679/2015 г. на СРС, 80 състав, влязло в сила на 19.01.2016 г.да издържа свой
низходящ - дъщеря си В.П.Г.- родена на ***г., като заплаща месечна издръжка, в
размер на 110/ сто и десет/ лева месечно, чрез нейната майка и законен
представител А.Н.Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - една непълна месечна вноска за м.
април 2016г. в размер на 55 лева (петдесет и пет лева) и 10/ десет /месечни
вноски по 110/ сто и десет/лева от м. май/20 16г до м. февруари/20 17г.
включително или общо 1155/ хиляда сто петдесет и пет/ лева, като деянието е
извършено повторно - П.И.Г. е осъден за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК по
дело НОХД № 10567/15г., с присъда на СРС, влязла в законна сила от
22.04.2016г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 183 ал. 4, вр. ал.1
от НК.
С присъда на основание чл.190, ал.2 от НПК разноските по
делото е постановено да останат за сметка на държавата
Срещу Присъдата, в срока по чл.319,
ал.1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за отмяна на
присъдата като неправилна и постановяване на ново от въззивната инстанция, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение.
В разпоредително заседание от 07.02.2019
г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 14.02.2019г., подсъдимият Г., редовно
призован не се явява.
Представителят на прокуратурата заявява, че не поддържа протеста на СРП и намира
атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и като такава иска нейното
потвърждаване.
След приключване на съдебното заседание по
делото е постъпил писмо от СРП, с което е оттеглен протеста.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната
жалба и писмените възражения, както и доводите, направени в съдебното заседание
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
За да постанови обжалваната присъда, СРС
е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК,
а именно чрез прочитане, събраните в хода на съдебната и досъдебната фаза на
процеса писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Съобразил е
събраните пред него и на досъдебното производство относими писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, както и заключение на
експертиза.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, като
въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция.
Настоящият състав намира, че вътрешното убеждение на районния съд
по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствен материал, като споделя изводите и
съображенията му изложени по отношение на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
А.Г.и В.Г., приложените писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и използвания способи на
доказване – експертиза, а именно: съдебно решение по гр. дело № 4637/2008г от
17.12.2008г. на СРС – БК, 89 състав, съдебно решение по гр. дело № 14679/2015г. от 04.01.2016г. на СРС, БК , 80 състав,присъда
по н.о.х.д. № 10567/2015г на СРС, влязла
в сила на 22.04.2016 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, удостоверение за
раждане на В.П.Г., роден на *** г, заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, бюлетин за съдимост. справки от Агенция по вписванията се
установява, справка от СДВР, справки от ТД на НАП.
Първостепенният съд е
кредитирал изцяло горепосочените доказателства по делото, въз основа на които,
съпоставени едно с друго и преценени в съвкупност, включително и със способа на
доказване – експертиза, е изградил своето вътрешно убеждение относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
Въззивният съд намира,
че не са налице основания за промяната й, тъй като, от една страна, пред
настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга,
не са налице основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от
първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и
точна преценка на доказателствения материал. Анализът на доказателствената
съвкупност по делото сочи на следното:
Подсъдимият П.И.Г., с ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, работи на бензиностанция
ОМВ, живее на адрес: гр. София, ж.к. *********.
Подсъдимият П.Г. е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК по дело
НОХД № 10567/15г., с присъда на СРС, влязла в законна сила от 22.04.2016 г..
Подсъдимият и свидетелката А.Н.Г.
сключили граждански брак през 2001г., като по време на брака се родило дете - В.П.Г.,
родена на *** г., с ЕГН **********. С решение от 17.12.2008г. постановено по гр.д.№
4637/2008г. по описа на СРС, ІІІ ГО,89 състав бракът бил прекратен, като детето
останало при св. Г., живуща ***, която упражнявала родителските права.
На поде. Г. бил определен режим на лични контакти, като същият бил осъден
да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете В.П.Г. в размер на 60
/шестдесет/ лева месечно, платима чрез нейната майка и законен представител А.Н.Г..
Съдебният акт е влязъл в сила на 17.12.2008 г. Подсъдимият не изплатил 73 пълни
месечни вноски от дължимата от него издръжка. След подадена жалба от
свидетелката Г. за неплащане на издръжка, било образувано дело НОХД №
10567/15г., което приключило с присъда на СРС, влязла в законна сила от
22.04.2016г., за извършено от Г. престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Междувременно преди осъждането на поде. Г., по инициатива на свидетелката Г..
било образувано гражданско дело № 14679/2015 г. по описа на СРС за изменение
размера на дължимата издръжка. Същото приключило с решение по гр дело №
14679/2015г на СРС,,БК, 80 състава от 04.01.2016г., с което било изменено
решението от 17.12.2008г и Г. е бил осъден да заплаща на детето си В.Г.,
действаща лично и със съгласието на нейната майка А.Г., месечна издръжка в
размер на 110 лв., считано от 20.03.2015г. Решението е влязло в законна сила на
19.01.2016г.
Подсъдимият Г. наредил на свидетелката Г. както следва чрез пощенски записи
- сумата от 150.00 лева на 18.05.2016 г.; сумата от 95.00 лева на 27.07.2016
г.; сумата от 60.00 лева на 28.09.2016 г.; сумата от 100.00 лева на 31.10.2016
г.; сумата от 100.00 лева на 28.04.2017 г.; сумата от 240.00 лева на 23.12.2016
г.; сумата от 120.00 лева на 23.12.2016г.; сумата от 120.00 лева на
27.01.2017г. сумата от 120.00 лева на 23.03.2017 г.;
Съгласно справки от Агенция по вписванията, от СДВР и от ТД на НАП се
установява, че подсъдимият не притежава недвижими имоти, на негово име са регистрирани два броя МПС и че
към момента на разглеждане на делото от СРС работи в „МИБМ Експрес“ООД с ЕИК ******,
като трудовият договор е с дата на сключване 18.11.2014г.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира
изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния
състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните с
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика, като правилно е отчетена липсата на противоречия в доказателствените
материали. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата. Настоящият въззивен състав, като напълно се съгласява с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение, още повече в тази насока не са
наведени доводи от страните. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
съгласно утвърдената съдебна практика, когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.). Доколкото в
протеста не са наведени конкретни доводи и възражения, настоящият съдебен
състав и след служебна проверка на правилността на присъдата, в съответствие
със законово вмененото му задължение, намира, че от доказателствата безспорно
се установяват релевантните по делото факти, а именно осъждането на подсъдимия
да плаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 110 сто и десет лева/, чрез
майка й, считано от 19.01.2016г. ,
предходното осъждане на Г. за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК.
Установява се и плащане на издръжка от
подсъдимия в посочения период, както от приложените копия на разписки, така и от
разпитите на свидетелките В.Г. и А.Г..
Събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства очертават логична верига от обективни и субективни
факти, от които безспорно се установява, че формираните правни изводи на
районния съд, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението ,за което
спрямо него е повдигнато обвинение.
За да е осъществено това престъпление, е
необходимо подсъдимият да дължи издръжка, по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, издръжката да не е платена за период не по-малко от 2 месеца,
съзнателно да не е изпълнявал изискуемите задължения, както и да е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление. Изпълнителното деяние се осъществява чрез престъпно бездействие. Правилни са съображенията на съда,
че платени суми от страна подсъдимия, не могат да бъдат приети като погасяване на задължение назад във времето, с
оглед решението на съда от месец януари
2016г., с което същият е осъден да
заплаща издръжка в размер на 110лв, от
20.03.3015г. Правилно е и изложеното в мотивите към присъдата относно липсата
на доказателства за наличието на съзнателно неизпълнение на задължението за
изплащане на издръжка от подсъдимия. По делото
се установява, че при възможност подсъдимият е поемал и допълнителните
разходи на своето дете, въпреки материалните си затруднения.
Предвид всичко изложено,
първостепенният съд е формирал правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно и обосновано е оправдал подсъдимия Г. на основание чл.304 от НПК, доколкото
събраните по делото доказателства не сочат
на извършване на престъпление по чл.183,
ал.4 вр. ал.1 от НК
С оглед изхода
на делото, разноските по него правилно са отсъдени да остават за сметка на държавата
При извършената на основание
чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 4305/2018 г. на
СРС, НО, 105 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.