Решение по дело №73/2021 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 04.06.2021 г.

      В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №73 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.10, ал.6 от от Закона за семейните помощи за деца  /ЗСПД/. Образувано е по жалба от П.И.Д. от ***, чрез пълномощник, против Заповед №ЗСПД/Д-К/783/02.03.2021 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която е отказано отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. 

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката сочи, че считано от 23.12.2021 г., заедно с детето си Ж., са настанени в Кризисен център за жертви на домашно насилие с направление от Дирекция «СП»-  Кърджали. В тази връзка, ползват социална услуга от резидентен тип, която се предоставя от общността, а не от специализирана институция. По изложената причина счита, че определението за «специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка«, дадено в §1, т.4 от ДР на ЗСПД /обн.ДВ бр.45/2012г./, не е приложимо в случая, респ., че кризисният център не е на пълна държавна или общинска издръжка. Намира оспорената заповед за неясна, противоречива и постановена при липса на мотиви и иска нейната отмяна. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане”- Кърджали в писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл.8д, ал.6 от ЗСПД, тъй като кризисният център, в който са настанени майката и детето е социална услуга по делегирана от държавата дейност, финансирана със средства от държавния бюджет. Намира оспорената заповед за законосъобразна, като издадена в необходимата форма, след изясняване на относимите факти и обстоятелства и съдържаща надлежни правни и фактически основания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Направление за ползване на социални услуги /НПСУ/ № НП/Д-К-081/23.12.2020 г. и НПСУ № НП/Д-К-080/23.12.2020 г. изд. от ДСП-Кърджали, жалбоподателката П. Д. и малолетните й деца Ж. и М., са насочени към Сдружение „***“, ***, за настаняване в кризисен център, за срок от 6 месеца.

На 23.12.2020 г. е сключен Договор за № ***/*** г. между  Сдружение „***“, ***, като доставчик на социални услуги  и П. Д. - потребител. Съгласно чл.1 от договора, доставчикът предоставя безвъзмездно на потребителя и придружаващите го деца - М. и Ж., пакет от социални услуги, за срок от 23.12.2020 г. до  22.06.2021 г.

Във връзка с подадено заявление вх.№ЗСП/Д-К/783/18.02.2021 г. от П. Д. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане,  директорът  на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали се е произнесъл със Заповед №ЗСПД/Д-К/783/02.03.2021 г., предмет на настоящия спор, с която е отказал отпускането на заявената месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, за отглеждане на детето Ж. Н. С. Заповедта е мотивирана с наличието на условията на чл.8д, ал.6 от ЗСПД - семейството е настанено на пълна държавна издръжка в интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, за срок по-дълъг от 1 месец.

По делото е приложено и ЕР № ***/***г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- ***, с което на детето Ж. Н. С. е определена *** % вид и степен на увреждане без чужда помощ, до 01.12.2022 г.

Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на жалбата:

Жалбоподателката, като адресат на оспорения отказ и като майка и законен представител на малолетното дете Ж., има правен интерес да оспори неблагоприятния за нея административен акт, за който в чл. 10, ал.6 от ЗСПД, е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.  Видно от съдържанието на оспорената заповед, в същата не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което и по силата на чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. Заповедта е връчена на 09.03.2021 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на ответника на 26.03.2021 г, поради което е спазен и срокът за обжалване, посочен в чл.140, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗСПД, и в изискуемата от закона писмена форма. При издаването й съдът не констатира и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа ясна разпоредителна част, както и фактически и правни основания за постановения отказ.

При издаването на заповедта е спазен и материалния закон.

Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД,  месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Целта на месечните помощи, според чл.8д, ал.4  ЗСПД,  е да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване.

Съгласно чл.8д, ал.6 ЗСПД, правоимащите не получават месечна помощ по ал. 1 и 2, когато децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за срок, по-дълъг от един месец, за периода на престоя им в тях.

По делото няма спор, че жалбоподателката отглежда дъщеря си Ж. С., както и че Ж. е дете с трайно увреждане – *** %, няма навършени 18 години, живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. Безспорно се установи от обсъдените по-горе доказателства, че жалбоподателката и двете й малолетни деца са настанени в кризисен център – социална услуга за резидентна грижа, предоставяна от общността, за срок от 6 месеца.

Спорен е въпросът за наличието на хипотезата на чл. 8д, ал.6 ЗСПД и по конкретно, дали кризисният център, в който е настанено детето Ж. е на пълна държавна или общинска издръжка.

Според легалната дефиниция в §1, т.25 от ДР ППЗСП, "Кризисен център" е комплекс от социални услуги за деца и/или лица,пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят за срок до 6 месеца и са насочени към оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция.

Съгласно чл.1 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ Oбн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г./, предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България се уреждат от този закон.

В чл.41 от ЗСУ е предвидено социалните услуги да се финансират от  държавния бюджет; общинските бюджети; частни доставчици на социални услуги, както и от други източници. Според чл.43, ал.1 от с.з., от държавния бюджет чрез бюджетите на общините се финансират само социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги. Всяка социална услуга, включена в Националната карта на социалните услуги, се финансира от държавния бюджет по стандарт за делегирана от държавата дейност, който е предназначен за финансиране на разходи за нейното предоставяне и разходи за насочване от общината за ползване на услугата /чл.45, ал.1/.

От своя страна, според § 31 от ПЗР на ЗСУ (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г. , в сила от 17.02.2021 г.), Националната карта на социалните услуги се приема от Министерския съвет до 12 месеца от публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., а до приемането й, от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет по т. 3, буква "а".

Общоизвестно е обстоятелството, че преброяване на  населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., не е извършено, респ. не е приета и Национална карта на социалните услуги, поради което видовете социални услуги, финансирани от  държавния бюджет са тези,  определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за 2021 г.

Такива стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални стойностни показатели през 2021 г., са приети с Решение на МС №70/30.10.2020 г., като с т.1 от горното решение са определени делегираните от държавата дейности, финансирани със средства от държавния бюджет при организирането и предоставянето на публични услуги, съгласно приложение № 1. Кризисните центрове са включени в т.5 на това приложение № 1, като делегирани от държавата дейности, финансирани със средства от държавния бюджет, Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“: Социални услуги, предоставяни в общността. Оттук следва  изводът, че кризисният център, в който са настанени жалбоподателката и детето Ж. е на пълна държавна издръжка и според предвиденото в чл.8д, ал.6 ЗСПД, за периода на престоя им там, не се изплаща  месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Това разрешение на въпроса е свързано и с целта на месечните помощи по чл.8д, ал.1 ЗСПД - да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда, като при липса на средства, необходими за ежедневните потребности на детето и при невъзможност на родителя да ги задоволи, следва да се използват възможностите, предвидени в чл.12 от Закона за социално подпомагане.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, като постановена в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу нея жалба, следва да се отхвърли като неоснователна.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Д. от ***, против Заповед №ЗСПД/Д-К/783/02.03.2021 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. 

Решението, на основание чл.10, ал. 6, изр.2 от ЗСПД, е окончателно и не подлежи на оспорване.

 

 

С Ъ Д И Я: