Определение по дело №140/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 113/19.10.2012 година, постановено по гр.дело № 159/2012 година, Момчилградският районен съд прекратил брака между Ф. Ю. А. от гр. Д.и Ф. С. А. от гр. Д., сключен с акт за граждански брак № **/16.05.1982г., изд. от Община Д.поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи. С решението съдът постановил съпругата да носи предбрачното си фамилно име М.. Присъдил държавни такси.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Ф. С.А. чрез представителя си по пълномощие, който обжалва решението в частта му, с която съдът е приел, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и че вина за това разстройство имат и двамата съпрузи. Този извод не се подкрепял от събраните по делото доказателства и бил необоснован. Не се доказало, че между страните се била установила отчужденост и че било налице трайно и необратимо разрушаване на семейната общност. Доказателства за брачни провинения се събрали само по отношение на съпруга, но не и на съпругата. Въпреки това, тя била готова да му прости и да продължат да живеят като семейство. Моли въззивния съд да приеме, че не е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а в случай, че споделя изводите на районния съд, да приеме, че вина за развода има единствено съпруга. Моли за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът чрез представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба.

Отговор на въззивната жалба от ответника Ф. Ю. А. в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил. В съдебно заседание представителят по пълномощие на ответника оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск от Ф. Ю. А. срещу Ф. С. А. за прекратяване на брака им с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпругата.

Не се спори от фактическа страна по делото, че страните са сключили граждански брак на 16.05.1982г. с акт за граждански брак № **/16.05.1982г., съставен от Община Д.; че съпрузите имат син Г.Ф. А., пълнолетен; че тримата живеят в семейно жилище – апартамент, находящ се в гр. И, Т., а през лятото се местят в къща, ползвана за вила, в покрайнините на града; както и че съпрузите не се намират във фактическа раздяла.

От показанията на свидетелите У.Ю. Х. и А. Х. Х. се установява, че от около 4-5 години ищецът Ф. А. започнал да се оплаква, че съпругата му изоставила домакинските си задължения; че го ревнувала много като го следяла включително до работното му място, а като влизал да се къпе, го упреквала, че е бил с друга жена. Според това, което ищецът бил споделял със свидетелите, досега не бил подал молба за развод, тъй като синът им учел.

От показанията на сина на страните Г.Ф. се установява, че в семейството възниквали конфликти, когато баща му пиел. Баща му често употребявал алкохол и тогава започвал да тормози майка му, да се държи зле с нея, да вика, дори да я бие.

При тези данни по делото, въззивният съд счита предявения иск за прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, за основателен и доказан, до какъвто правилен извод е достигнал първоинстанционния съд, и че вина за това състояние на брака имат и двамата съпрузи. Очевидно е, че през последните години от тридесетгодишния им брак, съпругът се е отчуждил от съпругата си, не желае да продължава съжителството си с нея, както и да полага каквито и да е усилия за запазване на брака, и че товÓ положение е настъпило поради несъвместимо брачно поведение и на двамата съпрузи и е необратимо.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/19.10.2012г., постановено по гр.дело № 159/2012 година по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.