Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1129 от 21.07.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на осми юли две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С. Х. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1237
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.Х.Р. ***, с ЕГН ********** против Решение №260346/14.04.2021г.,
постановено по НАХД №370/2021г. по описа на Районен съд – Бургас. Счита, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение,
с което да се отмени обжалваното решение и потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът –ОДМВР Бургас,
Сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че
решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
За да
постанови своето решение, въззивният съд е приел за установена от
доказателствата по делото следната фактическа обстановка:
На 28.11.2020г.,
в 16.10 часа, в гр.Бургас, бул.“З.Стоянов“, до местност Капче
автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 заснелo
лек автомобил марка Лексус РХ 450 Х, с рег.№ А7331НК, който се движел със
скорост от 81 км/час при максимално допустима скорост за движение в населено
място до 50 км/ч. След справка в централна база данни на КАТ се установило, че
превозното средство е собственост на Д.Р.. Бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба, в който изрично била указана и възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
за подаване на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е
управлявало процесното МПС. Такава декларация не е била подадена.
По същество, Районният съд е
потвърдил издадения ЕФ, като не е констатирал от формална страна допуснати
нарушения при издаването му. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, които е изброил, като в ЗДвП не е предвидено електронния фиш да има
дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Съдът е
посочил, че скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, преминало последваща техническа проверка
съгласно Закона за измерванията
и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, следователно
устройството е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно
одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на
одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем
предназначението си. Съдът е намерил, че нарушението е безспорно установено от
разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал,
както и протоколи, видно от които скоростта, с която се е движел автомобила към
момента на заснемането му е била 81 км/ч
при разрешена такава до 50 км/ч за пътния участък,
съгласно ‘чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни
основания.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в
съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените
писмени доказателства.
Касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспорения електронен фиш
като намира, че същият е издаден от компетентен орган и съдържа необходимите
реквизити.
Съдът приема за доказан факта на
извършване на нарушението така както е описано по-горе, в участък, където
разрешената скорост е до 50 км/ч., като твърдения за допустима скорост в това
населено място по-висока от посочената -
до 50 км/ч., с касационната жалба не се излагат.
Попълнен е протокол по чл. 10, ал. 1
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за използването на мобилно АТСС
за контрол /л. 9 от НАХД №370/2021г. по описа на РС-Бургас /. Съдържанието му
сочи в кой точно участък от пътя е било временно разположено автоматизираното
техническо средство за контрол на скоростта, а именно гр.Бургас, бул.“Захари
Стоянов“, местност Капчето, като е приложен и снимков материал.
Настоящият съдебен състав не споделя
възражението на касатора, че нарушението не е доказано, тъй като номера на
снимката, находящ се в долния десен ъгъл на кадъра под №0081318, не попада в
поредните номера на заснетите статични
изображения, отразени в Протокол, с рег.№769р-16657/04.12.2020г.(л.9), които
обхващат №№18266 до 18323. Действително
е допусната неточност, но в протокола е
посочено точно мястото на нарушението, съответно часа, като посочената от
касатора неточност не нарушава правото му на защита, тъй като нарушението и
нарушителя са установени. Автомобилът е собственост на касатора и не е
представил писмена декларация с данни на
друго лице, извършило нарушението.
За установеното по безспорен начин
превишение на скоростта, правилно квалифицирано като нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
по отношение на касатора е приложена коректната санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Наказанието глоба е определено с електронния фиш в предвидения от законодателя
фиксиран размер, поради което възражението за неговата явна несправедливост
също е неоснователно.
По тези съображения и при липсата на
касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да бъде
оставено в сила.
При този резултат разноски на
касатора не се следват.
Поради изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас, петнадесети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260346/14.04.2021г.,
постановено по НАХД №370/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.