Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 17.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав, на седемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА ПЕТРАКИЕВ
частно търговско дело № 84 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 и
сл. от ЗТР.
Постъпила е жалба от Д.Ф.Ю.Ф., в качеството му на
управител и представляващ „***“ ООД, гр.Плевен, ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Т.Е.Т. от АК-Плевен, по реда на чл.25 и
сл. от ЗТР против постановения отказ № 20180329135008 от 20.04.2018г. на
длъжностното лице по регистрация при АВ към МП София, с който е отказано вписването по партидата на
дружеството на декларация за неизвършване на дейност за 2017г. по чл.38 ал.9
т.2 от ЗСч , по заявление с вх.№ 20180329135008 от 29.03.2018г.
В жалбата се излагат доводи, че извършеният отказ е незаконосъобразен. Навеждат
се доводи, че изложените мотиви не отговарят на обективните факти, няма грешка
в идентификационните данни на представляващия дружеството, в частност на датата
на раждане, налице е надлежно упълномощаване от вписан актуален управител на
адвокат с изрично пълномощно и са спазени законовите изисквания за извършване
на вписването.
Жалбоподателят моли окръжният съд да отмени обжалвания отказ като
незаконосъобразен и да укаже на Агенция по
вписванията да извърши вписване на посочените в заявление с вх.№ 20180329135008 от 29.03.2018г. обстоятелства по
партидата на „***“ ООД, гр.Плевен,
ЕИК ***.
Жалбата е подадена в срок чрез АВ, като последната е изпратила по
компетентност на ПлОС същата за разглеждане по същество, ведно с постановения отказ. Отказът е съобщен на
20.04.2018г., а жалбата е подадена на 27.04.2018г. в АВ.
Съдът като прецени доводите, изложени в жалбата и писмените доказателства
по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
При подаване на
заявление за вписване промяна в подлежащи на вписване обстоятелства,
длъжностното лице дължи проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.
Когато при извършване на тази проверка се установи, че към заявлението не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията, на основание чл. 22, ал. 5 ЗТР, е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на
нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени
или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова
разпоредба.
В настоящия
случай не са дадени никакви указания за отстраняване на нередовности на заявлението.
С отказа си длъжностното лице е приело, като мотив за неговото постановяване:
„Адв. Т.не може да бъде приет за редовно упълномощен, доколкото представеното
пълномощно в полза на заявителя изхожда от лице, чиито имена и идентификационни
данни /дата на раждане/ не съответстват на тези на вписания законен
представител на търговеца. По аналогичен начин стои въпросът и с приложените
Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч за
2017г. – изхождат от лице, чиито имена и дата на раждане се различават от тези
на вписания управител.“
Тези изводи на
длъжностното лице не съответстват на отразените в подадените документи и
вписани обстоятелства факти. Съгласно вписания актуален дружествен договор
съдружник и управител на дружеството, който може да го представлява
самостоятелно е Д.Ф.Ю.Ф. – испански
гражданин роден на ***г., с документ за самоличност №44902911В, с постоянен
адрес в гр.Валядолид. Действително в актуалното състояние на управителите лицето
е записано, като Д.Ф.Ю.Ф. /двойно първо
„р“ в последното име/, а в представените пълномощно и декларации като Д.Ф.Ю.Ф.
/двойно второ „р“ в последното име/. Видно е, че е налице размяна на двойното
„р“ от вписаното в регистъра и подадените нови документи, но от друга страна не
е ясно как в регистъра е вписано с двойно „р“ името Ф., след като в актуалния
дружествен договор тази част от името на лицето е посочено без нито едно двойно
„р“ – Ф.. Независимо от разминаването с тази една буква на двойното „р“ в
последното име обаче няма съмнение, че лицето е същото, тъй като посочените
дата на раждане и документ за самоличност са напълно идентични, както по
дружествен договор, така и в подадените пълномощно и декларации. Следва да се
отбележи, че ако е имало съмнение в правилното изписване на имената на лицето
длъжностното лице е могло да изиска заверено копие на документа за самоличност,
за да бъде вписването точно и да не създава нови неясноти в бъдеще, защото
разликата в имената на това лице, така както са изписани в дружествения договор
и като управител и представляващ дружеството са налични и в АВ още от 2009г. Вместо
да изиска допълнителни документи дл. лице е постановило отказ, който според
съда не е съобразен със закона.
Въз основа на
всички идентификационни данни съдът приема, че упълномощаването на адв.Т.и
съставянето на декларациите е извършено от представляващия дружеството
управител - Д.Ф.Ю.Ф. /както е записан в
ТР/ испански гражданин роден на ***г., с документ за самоличност №44902911В, с
постоянен адрес в гр.Валядолид, поради което и не са налице условия за отказ за
вписване на заявените обстоятелства - декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч за
2017г., поради което и същият следва да бъде отменен.
На основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията следва да бъдат дадени
задължителни указания да впише в Търговския регистър заявените обстоятелствата.
С оглед
направеното в жалбата искане за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира, че не е допустимо да се присъждат разноски в тежест
на АВ, защото тя не е насрещна страна в производството по смисъла на чл. 78 от
ГПК и подобна отговорност в рамките на настоящото производство не е предвидена
в специалния закон. В този смисъл е и определение от 28.01.2009 г., постановено
по ч. гр. д. № 37/2009 г. по описа на Пловдивски апелативен съда, където са
изложени мотиви във връзка с характера на производството по чл. 25 от ЗТР и дължимостта на разноски в
тези производства.
В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 541 ГПК -
сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на
молителя. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив
само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при
неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за
отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Водим от горното и на осн. чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
отказ № 20180329135008 от
20.04.2018г. на длъжностното лице по регистрация при АВ към МП София, с
който е отказано вписването по партидата
на дружеството на декларация за неизвършване на дейност за 2017г. по чл.38 ал.9
т.2 от ЗСч , по заявление с вх.№ 20180329135008 от 29.03.2018г.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото
вписване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 538, ал. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.
5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението, да се изпрати на Агенцията по
вписванията, на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: