№ 1050
гр. Пазарджик, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220103321 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от „***“ЕООД,ЕИК-***, със седалище и
адрес на управление- гр.П., обл. П., представлявано от управителя Е.С.С.,
срещу а.. Г. АТ., ЕГН-********** от гр. б.,ул.“л.“№3, обл. Пазарджик.
Съгласно изложеното в исковата молба, между ищцовото дружество
„***” ЕООД и ответника а.. Г. АТ. с ЕГН- ********** е сключен трудов
договор с №27/10.06.2019г. с основание чл.70 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда
със срок за изпитване от 6 /шест/ месеца. Съгласно чл.6 от сключения трудов
договор всяка от страните имала тримесечен срок за предизвестие при
прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че ответникът бил назначен на
длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560лв./петстотин и шестдесет/ лева. Мястото на
работа съгласно договора е: „обекти на фирмата на територията на област
Пазарджик и страната“. Твърди се, че без обяснения а.. Г. АТ. с ЕГН-
********** спрял да идва на работа от 09.12.2019г. до 12.12.2019г., без да е
представил извинителни доказателства за отсъствието му от работа.
Твърди се, че на 12.12.2019 год. на а.. Г. АТ., на основание чл.193 от
КТ, му е изпратена покана за даване на писмени обяснения в тридневен срок,
която е получена на 13.12.2019 год. В
1
предоставения му тридневен срок А.А. представил писмени обяснения в
смисъл, че си е намерил по добре платена работа и затова напуска фирмата.
Сочи се, че съгласно чл.190, ал.1, т.2 КТ, неявяването на работа в течение на
два последователни работни дни, представлява дисциплинарно нарушение,
което се санкционира с дисциплинарно наказание - уволнение. Твърди се, че в
конкретния случай а.. Г. АТ. с ЕГН- **********, не се е явил на работа за
периода от 09.12.2019г. до 12.12.2019г., без да представи извинителни
доказателства за това, което съобразено с разпоредба на чл.190, ал.1, т.2 от
КТ обосновава извод да му бъде наложено дисциплинарно наказание
"уволнение".
Сочи се, че на основание чл. 188, т. 3 от КТ и чл.187 ал.1 от КТ във
връзка с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и спазени изискванията на чл. 189, чл. 193, ал.
1 от КТ и чл. 194 от КТ, ищецът наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“ на а.. Г. АТ. с ЕГН-********** с постоянен адрес
обл.Пазарджик, гр.б., ул.“л.“ №3 , работещ на длъжност „Шофьор,
тежкотоварен автомобил“, с код НКПД: 8322 2005 в „***“ ЕООД, съгласно
трудов договор № 27/10.06.2019год. Твърди се, че като работник, на
основание чл.221, ал.2 от КТ, а.. Г. АТ. с ЕГН-**********, дължи на
работодателя „***“ ЕООД, обезщетение в размер на три брутни трудови
възнаграждения за срока на неспазено предизвестие от три месеца,
предвидено в трудовия договор. Твърди се, че за ищеца, в качеството му на
управител останала единствената възможност да прекрати трудовото
правоотношение с ответника със заповед за налагане на дисциплинарно
уволнение №22/19.12.2019г. Заповедта била връчена на ответника и получена
на 09.01.2020г. срещу подпис чрез Куриер-Булпост.
Твърди се, че дължимото обезщетение за неспазен срок на
предизвестието е в размер на 1680 /хиляда шестотин и осемдесет/ лева, което
до момента не е изплатено от ответника на ищцовото дружество, с оглед на
което за „***“ ЕООД останала единствено възможността да претендира
правата си по съдебен ред.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да бъде признато следното: Твърди се, че с действията си ответникът а..
Г. АТ. с ЕГН-********** с постоянен адрес обл.Пазарджик, гр.б., ул.“л.“ №3
е нарушил трудовото законодателство, поради което се моли съдът да осъди
ответника да изплати на „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
2
управление гр.П., ул.”й.г.” №15 А представлявано от управителя Е.С.С. с ЕГН
********** сумата от 1680.00 лева, представляваща обезщетение в размер на
основното месечно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие
от три месеца, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска 26.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Сочат се доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който счита предявеният срещу него иск за неоснователен.
Твърди се, че ищецът забавял изплащането на трудовите му
възнаграждения, като се случвало и да не му ги изплати изцяло, а искал да се
подписва, че ги е получил. Ответникът твърди, че не можел да издържа и
напуснал, за да си търси по-добре платена работа и където навреме му
изплащат трудовите възнаграждения. Твърди, че ищецът му дължи
заплащането на работни заплати и към момента. Моли се съда да отхвърли
предявения иск от ищеца. Претендират се разноските сторени по делото.
С отговора на исковата молба ответникът, на основание чл. 211 от ГПК,
във вр. с чл.224 от КТ предявява насрещен иск, тъй като дружеството „***”
ЕООД, ЕИК:***, не е изплатило дължимото му обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Твърди се в насрещния иск, че ищецът работил като
“Шофьор на тежкотоварен автомобил”, като управлявал МПС-та над 12 тона.
Съгласно разпоредбите на чл.155, ал.4 и ал.5, чл.156, ал.2 от КТ и чл.2, т.29 от
Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск, попадал в категорията работници, на
които се полага и допълнителен платен годишен отпуск, който също не му е
изплатен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Моли се съдът да осъди „***” ЕООД, ЕИК:***, да заплати дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и допълнителен платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва считано от датата, на която е
трябвало да му се изплатят обезщетенията до изплащането им.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В случай, че се установи, че претенцията на дружеството „***” ЕООД,
ЕИК:***, по гражданско дело №20205220103321/2020г. е основателна по
основание и размер, моли да бъде прихваната от задълженията на
3
дружеството към ищеца по насрещния иск.
С последваща молба, във връзка с Разпореждане № 946/24.02.2021г. на
съда, ищецът по насрещният иск е направил уточнение на петитума на
предявения от него насрещен иск, в следния смисъл:
Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди ответника „***” ЕООД,
ЕИК:***, във връзка с предявения насрещен иск, да заплати ищеца по
насрещния иск, обезщетение за полагащ се: неизползван платен годишен
отпуск за 2019г. от постъпването ми на работа на 11.06.2019г. до датата на
получаване на заповедта за дисциплинарното му уволнение - 09.01,2020г.,
който е в размер на 10 /десет/ дни и не му е заплатен при прекратяване на
трудовото му правоотношение на основание чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ, ведно с
лихвата за забава от деня следващ деня, в който е трябвало да му бъде
изплатен 10.01.2020 до датата на завеждане на насрещния иск 08.02.2021г.,
като претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10
/десет/ дни в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и лихва за забава в размер
на 25 /двадесет и пет/ лева - неизползван допълнителен платен годишен
отпуск за 2019г. съгласно НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за
които се
установява допълнителен платен годишен отпуск, от постъпването на работа
на 11.06.2019г. до датата на получаване на заповедта за дисциплинарното
уволнение - 09.01.2020г., който е в размер на 2 /два/ дни и не ми е заплатен
при прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.224, ал. 1
и ал.2 от КТ, ведно с лихвата за забава от деня следващ деня, в който е
трябвало да му бъде изплатен 10.01.2020 г. до датата на завеждане на
насрещния иск 08.02.2021г., като претендира обезщетение за неизползван
допълнителен платен годишен отпуск за 2 дни в размер на 25 /двадесет и пет/
лева и лихва за забава в размер на 2 /два/ лева.
Поддържа искането си назначена съдебна експертиза, с която вещо лице
да даде отговор на поставените в молбата въпроси. Посочена е банкова
сметка, по която да се преведе сумата.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника по насрещния иск, с който счита предявения насрещен иск за
изцяло неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Оспорват се
обстоятелствата, с които ищеца претендира правата си. Твърди, че
фактическата обстановка е по-различна от описаната в исковата молба.
4
Твърди се, че а.. Г. АТ. е получил всички суми в брой за неизползван платен
годишен отпуск за 2019 г., както и му е платен неизползвания допълнителен
платен годишен отпуск за 2019 г., съгласно цитираната наредба, поради което
и лихви не му се дължат. Твърди се, че А. е получил в брой сумите, за което
се е подписал.
С Определение № 759/20.04.2021 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане предявения насрещен иск от а.. Г. АТ. от гр. б. срещу
първоначалния ищец „Спарта Транс Лождистик“ ЕООД, с правно основание
чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните , а и от приетите по делото доказателства
се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен между страните трудов договор №
27/10.06.2019г. с правно основание чл.70, ал.1 иал.2 от КТ и чл.67, ал.1, т.1 от
КТ /приложен по делото/. Съгласно посоченият трудов договор, ищцовото
дружество , в качеството му на „Работодател“ възложило, а ответника А.
приел да изпълнява длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в
предприятието на ищеца. Съгласно чл.6 от сключения трудов договор всяка
от страните имала тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор. Видно от приетите доказателства, ответникът А. е бил
назначен на длъжност „Шофьор,
тежкотоварен автомобил“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 560лв./петстотин и шестдесет/ лева. Мястото на работа съгласно
договора е: „обекти на фирмата на територията на област Пазарджик и
страната“.
Тъй като ищецът не се явявал на работа повече от два последователни
работни дни, считано от 09.12.2019г. до 12.12.2019г. , без да представя
извинителни доказателства за това, работодателят е издал Заповед №
22/19.12.2019г., с която било наложено дисциплинарно наказание -
„дисциплинарно уволнение" и било прекратено трудовото правоотношение
между страните по реда на чл.330, ал.2, т .6 от КТ. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение било вписано изрично, че
ответникът А. дължи обезщетение на ищеца по реда на чл.221, ал.2 от КТ, в
5
размер на 3 брутни трудови възнаграждения.
Уволнителната заповед била връчена на ответника А. лично на
09.01.2020г.
Същевременно, от представените по делото доказателства не се
установява на работника да е било изплащано обезщетение по чл.224 от КТ.
В хода на производството по делото е било допуснато извършването на
съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на която,
размерът на обезщетението по чл.221,ал.2 от КТ , дължимо от ответника А. за
неспазено предизвестие е в размер на 1680.00лв., като по процесното
обезщетение няма извършено плащане от страна на ответника.
От друга страна се установява, че ответникът А. за периода 11.06.2019г.
-09.01.2020г. е следвало да ползва основен платен годишен отпуск в размер на
12 дни и допълнителен отпуск от 3 дни, като в този период А. не е ползвал
платен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение, на ответника
А. е следвало да бъде начислено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в общ размер от 444.06лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, същото е обосновано,
правилно и компетентно изготвено.
В проведеното на 19.11.2021г. открито съдебно заседание по делото,
съдът е приел експертното заключение, същото не е било оспорено от
страните, които са се съгласили, че разликата между дължимите обезщетения
по чл.221 КТ и по чл.224 КТ е в размер на 1235.94лв., които следва да бъдат
заплатени от А. на работодателя.
Страните са постигнали принципно споразумение помежду си, че след
извършено прихващане на дължимите суми, ответникът а.. Г. АТ., ЕГН-
********** следва да заплати на работодателя „***“ЕООД,ЕИК-*** сумата
от 1235.94лв. в рамките на четири месеца, на четири равни вноски, всяка от
които в размер на 308.985 лв.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл.221,ал.2 от КТ е допустим,
налице е правен интерес за ищеца от предявяването му.
По отношение основателността на предявения иск: Съгласно чл.221,
6
ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието Не се спори между страните, а и от представените
в тази насока писмени доказателства се установява, че между страните е бил
сключен трудов договор.
Не е спорно още, че при неявяване на работа в периода от 09.12.2019г.
до 12.12.2019г. –в течение на повече от два последователни дни, на работника
е било наложено дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение" и
е било прекратено трудовото правоотношение между страните по реда на
чл.330, ал.2, т .6 от КТ.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл.221, ал.2 от
КТ и ответникът дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие. Предназначението на обезщетението по
чл. 221 ал, 2 КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи
вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на
работника или служителя. Задължението за обезвреда се възлага за
извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при прекратяване на
трудовото правоотношение. В конкретния случай, трудовото правоотношение
на ответника е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и за същия е
възникнало задължение да заплати на ответното дружество обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 3
месеца.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните , се установява размерът на дължимото
обезщетение от А. , което е в размер на 1680.00лв, като по процесното
обезщетение няма извършено плащане от страна на ответника.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.221,ал.2
от КТ се явява доказан по своето основание,както и по своя размер, което се
установява от приетите по делото доказателства. Горното не се оспорва и от
ответната страна, която признава,че А. има задължение да заплати
съответното обезщетение за неспазено предизвестие.
По предявените насрещни искови претенции на ответника по
първоначалният иск а.. Г. АТ., ЕГН-**********:
7
Предявени са искове с правно основание чл.224 КТ. Исковете са
допустими и основателни, и като такива следва да бъдат уважени в размера,
който се установи и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза.
От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че
страните са били във валидно учредена връзка, като ищецът по предявеният
насрещен иск е изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“
в предприятието на ищеца.
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото
правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице. Втората предпоставка за уважаване на иска е
работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен
годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото
правоотношение или през предходните, поради което законодателят е
предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно
броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното
получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на
база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с
чл.177, ал.1 от КТ/. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е
видно ,че размерът на дължимите обезщетения за неизползван годишен
отпуск и допълнителен отпуск е в размер на 444.06лв.
При това положение, от правна страна, съдът приема,че предявените
насрещни искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При това положение, Съдът следва да уважи направеното от ответника
по първоначално предявения иск възражение за прихващане, като се
установява, че ответникът а.. Г. АТ., ЕГН-********** от гр. б.,ул.“л.“№3,
обл. Пазарджик остава да дължи на ищцовото дружество „***“ЕООД,ЕИК-
***, със седалище и адрес на управление- гр.П., обл. П., представлявано от
управителя Е.С.С., сумата от 1235.94лв.
По отношение на разноските : При този изход на делото , сторените
от страните разноски следва да останат за всяка една от тях, така, както са
направени, каквато е и волята на страните.
8
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА а.. Г. АТ., ЕГН-********** от гр. б.,ул.“л.“№3, обл.
Пазарджик, да заплати на „***“ЕООД,ЕИК-***, със седалище и адрес на
управление- гр.П., обл. П., представлявано от управителя Е.С.С. , сумата от
1235.94лв. /хиляда двеста тридесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки /, представляваща обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9