Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
12.04.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На пети април година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: С. И.
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 31 по описа за 2022
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 211 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалбата на М.В.Й.
ЕГН ********** ***, чрез а.. В.П. ***, със съдебен адрес:***, кантора 12 против
Заповед № 363з-189/ 07.02.2022г. на директора на ОД на МВР – Търговище, в
частта с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжността мл.
автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище и са му иззети служебната
карта, личния знак и служебното оръжие.
Жалбоподателят счита, че процесната
заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон, при в несъответствие с целта на
закона. В заповедта е записано, че в предложението за образуване на дисциплинарно
производство е било направено искане за временно отстраняване от длъжност на
държавния служител на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да са
налични и двете кумулативно изискуеми предпоставки, за да е приложима тази норма.
В случая е налична само първата предпоставка – против мл. инсп. Й. е било
образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР. Липсва втората
предпоставка, че служебното положение на жалбоподателя Й. би затруднило
разкриването на обективната истина, което се явява съществено нарушение на
материално-правната норма на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В оспорената заповед
е изписано, че жалбоподателят се отстранява временно от длъжност, без да е
изписано правното основание за това, което е съществено нарушение на
административно-производствените правила. Налице е и второ съществено нарушение
на адм.-производствените правила в процесната заповед – не е изписан срокът, за
който жалбоподателят се отстранява от длъжност, който съгласно чл. 214, ал. 3 от ЗМВР е до 2
месеца, като по дисциплинарно производство с фактическа и правна сложност,
органът образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този
срок с още 1 месец. Оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта и
духа на закона и в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК, което
представлява самостоятелно основание за отмяната ѝ и на основание чл.
146, т. 5 от АПК. В продължение на повече от 18 години жалбоподателят Й.
изпълнява задълженията си на служител от органите на МВР в съответствие с
разпоредбите на ЗМВР, НК и НПК, а с оспорената заповед неоснователно и
несправедливо временно е отстранен от длъжност, без основателна причина и
затруднява издръжката на семейството му.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно
призован се явява лично и с а.. П. ***, който поддържа жалбата и изразява
мотивирано становище за отмяна на оспорения адм. акт. Пледира за присъждането
на разноски.
Ответникът по оспорването – директорът
на ОД на МВР - Търговище, редовно призован, не се явява, а се представлява от гл.
юрк. Л. Жечева, редовно упълномощена, която изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесната заповед.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице
е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения.
Съдът приема за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление гр. Омуртаг при ОД на МВР – Търговище, видно от представената
Заповед № 363з-1190/ 30.10.2017 г. за преназначаване на държавни служители в ОД
на МВР – Търговище на директора на ОД на МВР – Търговище – ст. комисар Н. Н.
(стр. 28 от делото). Жалбоподателят е постъпил на длъжността в МВР на 01.11.2017
г., според представения Акт за встъпване в длъжност (стр. 29 от делото).
Според представената Докладна записка от 07.02.2022 г.
на ВПД началникът на РУ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище (стр. 6 от
преписката) гл. инспектор Д. Д., на 06.02.2022 г. около 09,00 ч. мл.
автоконтрольор Т.А. го уведомил, че е забелязал кървави следи по задната броня
на служебния автомобил м. „Опел“ м. „Астра“ с ДК№ . …….. А. е уведомил гл.
инсп. Д., че при разговор с дежурния в ОДЧ, същият е споделил, че е изпращал
екип за обслужване на ПТП, при което автобус е блъснал сърна на ПП I-4, непосредствено преди гр. Антоново по посока гр.
София. А. е изразил съмнение, че най-вероятно, служителят дежурен по КАТ е
превозил дивото животно от самото ПТП със служебния автомобил до дома си.
След получаване на сигнала гл. инспектор Д. незабавно
е посетил РУ – Омуртаг, и е установил следното: На 05.02.2022 г. в 20, 48 ч. на
тел 112 в ОДЧ на РУ-Омуртаг е постъпил сигнал за възникнало ПТП на ПП I-4, при което автобус с ДК№ В 6405 КТ, пътуващ по
посока Варна – София на 2 км. преди гр. Антоново е блъснал сърна. Дежурният
незабавно е изпратил жалбоподателя Й. – мл. автоконтрольор, който е бил на
разположение. В същото време дежурният е уведомил и директора на ТПДГС –
Омуртаг, за да изпрати негови служители, които да приберат убитото животно.
Около 23, 00 ч. жалбоподателят Й. *** и е уведомил дежурния, че е обслужил ПТП,
изготвил е протокол за същото и е заявил, че пътят е почистен и животното не
пречи на движението. Дежурният също е заявил, че до настоящия момент не е
постъпвало входящо обаждане от директора на ТПДГС – Омуртаг, дали неговите
служители са прибрали сърната.
Гл. инспектор Д. лично се обадил на директора на ТПДГС
– Омуртаг, който заявил, че е изпратил екип от двама негови служители да
посетят възникналото ПТП и да приберат животното, но на място същите не ги
очаквали служители от РУ-Омуртаг и не установили убитата сърна. Тогава гл.
инспектор Д. извикал началник група „КП“ и група „ОП“, след което и
жалбоподателя Й., който е обслужил ПТП. При проведения разговор с него
последният е заявил, че е посетил ПТП и докато е обслужвал произшествието, не
били пристигнали служители от ДГС и той преценил, че може да натовари сърната в
багажното отделение на служебния автомобил, за което му помогнал и шофьора на
автобуса Д. Д. от с. Манастирци, общ. Лозница, обл. Разград. Жалбоподателят
преценил, че може да закара сърната в дома си, с цел да използва месото за
храна на домашното си куче.
За случая е уведомен окр. прокурор на гр. Търговище.
Извършен е оглед на служебния автомобил, образувано е ДП № 5/ 06.02.2022 г. по
описа на ОСлО при ОП – Търговище по чл. 212, ал. 2 от НПК.
В с.з. по делото е представена от процесуалния
представител на адм. орган Заповед № 363з-235/ 09.06.2015 г. на ВПД директора
на ОД на МВР – Търговище (стр. 30 от делото), от която е видно, че на
жалбоподателя Й. е възложено ползването на информацията в АИС, както следва: АИС
„Пътен контрол и ПТП“ – бюлетин, справки наряд, отчет на дейността (РСОД) и АИС
„АНД“ – Профил № 14. Представен е и списък на служителите от група „ОП“ при РУ
– Омуртаг и АИС, до които им е даден достъп, като под № 21 е изписано името на
жалбоподателя М.Й. и е отбелязано: АИС, АНД, АИС“Пътен контрол и ПТП“ и подпис
на жалбоподателя
На 07.02.2022 г. директорът на ОД на МВР – Търговище
издал Заповед № 363з-189 от същата дата (стр. 1 до 5 от преписката), с която на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и
чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/
06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е разпоредено: т.
1 образуването на дисциплинарно производство против жалбоподателя, по т.2
жалбоподателят е временно отстранен от длъжност, като са отнети служебната
карта, личния знак и служебното оръжие и в т. 3 е назначен ДРО по случая, като
е определен неговия състав и задачи. В заповедта е записано, че жалбоподателят
е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на
държавните служители в МВР), във връзка с нарушения на т. 15 от ЕК (Държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме), т. 19 от ЕК (Държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява), т. 20 от ЕК (Държавният служител насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си), т. 25 от ЕК (Държавният служител не злоупотребява с
правомощията си, разчитайки че няма да му бъде наложена санкция в качеството му
на орган на властта) и т. 44 от ЕК (Държавният служител придобива, владее и
ползва имущество, без да злоупотребява със служебното си положение), наказуемо
на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с дисциплинарно наказание
„уволнение“.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Обжалваната заповед № 363з-189/ 07.02.2022 г. на директора
на ОД на МВР ст. комисар М. М. е индивидуален административен акт. Същият е
издаден от компетентен за целта орган и в кръга на неговата компетентност, съгласно
разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, които му определят като правомощие да образува дисциплинарно производство
с писмена заповед от вида на процесното на служители на длъжност „мл. инспектор
- полицай”- мл.изпълнителска длъжност, заемана от държавни служители със средно
образование съгласно Приложение № 2, т. 19, Б. Държавни служители със средно образование
от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017
г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г., ).
При издаването на
оспорената заповед са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият
адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната
част, както и е указан редът за нейното обжалване. Видно от съдържанието на
административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание на фактически
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С
посочената разпоредба е прието, че държавен служител в МВР може да бъде
временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е
образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина. Изтъкнати са
конкретни обстоятелства в тази насока. Дисциплинарно – наказващият орган
обосновано е приел, че служебното положение на жалбоподателя ще затрудни
разкриването на обективната истина, тъй като заеманата от служителя длъжност му
предоставя достъп до информационните масиви на МВР, от които служителят може да
установява данни на служители и граждани, имащи отношение към случая, от които
в хода на дисциплинарното производство ще следва да се снемат сведения по
воденото дисциплинарно производство. Това му предоставя възможност да им оказва
въздействие за промяна на предоставяната от тези лица информация за
фактическата обстановка при извършване на дисциплинарното нарушение, както и да
затрудни събирането или да създаде предпоставки за унищожаването на
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Т. е. налице е
обективна възможност служителят, именно с оглед заеманото от него служебно
положение, да оказва влияние при събирането на доказателства, при което би
затруднил разкриването на обективната истина. Именно заеманата от него позиция
позволява достъп до информационните масиви на МВР, възможност да черпи служебна
информация и така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство.
Тези изложени фактически основания обосновават в достатъчна степен взетото
решение за временно отстраняване и съставляват мотиви на акта. Със заповедта по
точка първа е разпоредено да се образува дисциплинарното производство и по
точка втора на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено
отстраняването на жалбоподателя от заеманата длъжност. Поради това не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административно-производствените правила при издаването на
акта:
Оспореният акт
е издаден и при спазване на административно-производствените правила. Докладна
записка на ВПД началника на РУ- Омуртаг
при ОД на МВР – Търговище е дала основание на административния орган да издаде
оспорената част от процесната заповед, след като са били изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че в производството по издаване на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които
съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът приема,
че непосочването на срок за отстраняването на жалбоподателя от длъжност е
процесуално нарушение, което обаче не може да бъде определено като съществено,
тъй като ако не беше допуснато не би се стигнало и до друго решение на
поставения пред АО въпрос. Налице е законодателната промяна на чл. 214, ал. 3
от ЗМВР( ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 10.07.2020 година), съгласно която
срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по
дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал
дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един
месец. Ето защо временното отстраняване не е безсрочно, а се обвързва с период
на дисциплинарното производство, което гарантира възможност при липса на дисциплинарно
нарушение възстановяване на работа, т. е. кратък период от време, през който
лицето е временно отстранено именно с цел да се гарантира разкриване на
обективната истина без възможност за въздействие на лицето, спрямо което е
образувано производството, каквато е и целта на закона. Мярката „Временно
отстраняване от длъжност“ засяга в твърде съществена степен засяга правата и
законните интереси на лицето, спрямо което се прилага. В тази насока обаче
законодателят установява и съответен режим на компенсиране на накърнените права
и интереси, в случаите, когато като краен резултат не се стигне до налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно редакцията на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР (ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 10.07.2020 година), когато дисциплинарното
производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не
бъде наложено наказание „Уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност
и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
По отношение съответствие с материално-правните разпоредби:
Настоящият
съдебен състав намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалния
закон – чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Налице
е първата предпоставка на закона – образувано дисциплинарно производство за
тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно
наказание „Уволнение“, видно от точка първа на оспорената заповед и и докладнота
записка против жалбоподателя е образувано и ДП № 5/ 06.02.2022 г. Налице е и втората
предпоставка на закона за взетото решение за временно отстраняване от длъжност
на служителя – възможност на служителя с оглед заеманото служебно положение да
оказва влияние при събирането на доказателства, при което би затруднил
разкриването на обективната истина. Правилно и законосъобразно е постановено
временно отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като същият в
качеството си на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които може да оказва
натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие служебна информация –
съответни документи и актове, свързани с предмета на доказване в
дисциплинарното производство. Предвид на това е налице реална възможност
служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за разкриването
на обективната истина. Оспорващият, както вече беше изложено във връзка с
произнасянето относно наличието на мотиви на оспорения акт, има достъп до
информационните масиви на МВР, което му дава възможност да черпи и използва
служебна информация и с оглед полицейските си правомощия и колегиални контакти
да оказва влияние върху свидетели и колеги и така да въздейства върху хода на
дисциплинарното производство.
Временното
отстраняване от длъжност на жалбоподателя цели именно обезпечаване обективното
събиране на доказателства, от които ще се установи има ли виновно извършено
нарушение на правилата на Етичния кодекс, за което е образувано дисциплинарното
производство. Не е необходимо да има събрани безспорни доказателства за
съпричастността на това лице към вмененото му деяние на този етап на
производството. В оспорената заповед не е прието за безспорно виновно поведение
на жалбоподателя, а е образувано производство, в хода на което ще бъде
установено наличие или липса на такова. И именно временното отстраняване от
длъжност цели да гарантира обективното събиране на доказателства за
установяване на това обстоятелство. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал.
4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се реализира отделно от наказателната
отговорност, когато извършеното деяние осъществява и състав на престъпление.
Редът за реализиране на двете отговорности е различен и се подчинява на
различни процесуални норми.
Отстраняването
от длъжност е временна, превантивна мярка – до приключване на дисциплинарното
производство, и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят,
продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него
дисциплинарно производство. Принудителната административна мярка е израз на
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай,
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. При прилагането на принудителната мярка във всички случаи, трябва да бъде
спазен установеният в чл. 6 от АПК, принцип на „съразмерност“. Според
последният административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава, а когато с адм. акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни
за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
В разглеждания
случай принципът за съразмерност е спазен, като засягането на правата и
законните интереси на оспорващия чрез издаване на заповед за временно
отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е да се
осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното
производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма
степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на
дисциплинарното производство. Налагането на въпросната мярка не изисква
вменените на лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно
установени, посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях
доказателства и това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се слага
началото на дисциплинарното производство. Това производство се слага в ход,
именно с оглед възможността снабдените със съответните правомощия лица да
извършат необходимите процедурни действия и да съберат относимите към
решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства. В тази
насока налагането на мярката „Временно отстраняване от длъжност“ създава
необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде
проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и
обективната истина по казуса ще бъде установено единствено по реда и със
средствата, предвидени в закона.
На основание
гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата
на съществени нарушения на административно-производствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и липсата на
искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на АО
съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във
връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Й. ЕГН **********
***, чрез а.. В.П. ***, със съдебен адрес:***, кантора 12 против Заповед №
363з-189/ 07.02.2022г. на директора на ОД на МВР – Търговище, в частта с която
жалбоподателят е временно отстранен от длъжността мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Омуртаг
при ОД на МВР – Търговище и са му иззети служебната карта, личния знак и
служебното оръжие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред ВАС на Р.България.
ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: