О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….1.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 31.1.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 2076 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на
чл. 258 и сл. ГПК и
представлява продължение след изпълнение на указания по прекратителни
определения № 4456/18.12.2019г по в.т.д. 2021/19 и определение №
3917/01.11.2019г по в. т.д. 1783/19г на ВОС.
Производството е образувано по въззивна
жалба на К.Д.Т.-Б.,
чрез адв. М (ВАК) срещу част от решение №2443/03.06.2019г., постановено по
гр.д. №9508/18г. по описа на ВРС, 31 с-в, с която е бил уважен иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД за
установяване на дължимост на вземанията му като доставчик за сума от 440,51лв и
247.76 лв, съответни на посочени в заповедта главници на задължения на
потребена водоснабдителна услуга отчетена чрез два отделни абонатни номера за
един клиент съответно 15.28 лв и 10.10лв
лихви за забава, за които на ищеца е била издадена оспорена заповед за
изпълнение ведно със съответни акцесорни последици от проведено заповедно
производство и съответно определените разноски.
Въззивната жалба вх.№48654/03.07.19 е депозирана по поща с клеймо на подаване в
пощенска станция на 1.07.19г в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателката на
17.06.19г. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК и е редовна.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е упражнила правото си на
отговор по жалбата.
След постановяване на обжалвания акт по същество, с решение № 3919/25.09.2019г по същото дело е уважена молбата на ищеца за поправка на допусната грешка в
посочването на конкретните абонатни номера, за които са установени дължимите
суми, като е изложил мотиви за размяна на номерата в мотивите и очевидно
несъответствие на изписването на два еднакви абонатни номера в диспозитива за
уважаване на искове за суми по различни начисления.
Срещу това произнасяне е подадена въззивна
жалба вх. № 78784/28.10.19 от същата
въззивница. Тази жалба също е редовна и подадена в срок по поща на
24.10.19г и е съответно администрирана, но по нея становище въззиваемата страна
не е подавала.
По допустимостта на
обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалвано
първоинстанционно решение, постановено по уважена претенция за установяване на вземания по
оспорена заповед за изпълнение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса за обжалване на акта по същество е внесена. Пълномощниците на стланите са овластени за всички инстанции(л.33 и
55 от делото на ВРС). Преценката
на правилността на поправката е изцяло обусловена от разрешаването на спора
относно съществуването на вземането по оспорената заповед. Тъй като при разглеждане
на първата жалба по съществото на спора
въззивният съд следва да изложи собствените си мотиви и само ако те съвпадат с
тези на първата инстанция да потвърди поправения диспозитив, двете въззвини
жалби следва да бъдат разгледани общо.
Доклад по жалбите:
В жалбата си
оспорващият длъжник, чрез пълномощника си сочи всички възможни нарушения при
постановяване на съдебен акт, като счита същия за нищожен, като твърди, че
мотивите са изцяло неразбираеми, като нито сумите, нито абонатните номера,
посочени в съображенията на съда съвпадат с постановените диспозитиви, а от
самите тях не ставало ясно какво е уважено и какво отхвърлено. Оплакването за
недопустимост се свързва с произнасяне по различни от предявените искове,
поради неяснотата в диспозитивите на съда.
По посочената
неправилност на решението, въззивникът сочи допуснати нарушения, изразяващи се
в едностранчив и непълен анализ на доказателствата, неправилно установени
факти, обусловили и неприлагане на материалния закон и липса на логическа
обосновка на изводите за дължимост на присъдените суми.
Счита, че съдът е
игнорирал липсата на доказване на реалното потребление с фактически отчет, като
въпреки че е указал тежест на ищеца не е обсъдил такива факти, а се е доверил
само на установения договор и експертиза, изцяло основана само на счетоводните
записвания на самия доставчик без да е коментирано отчитането на самото
потребление. Позовава се на непълноти, поправки, зачерквания и задрасквания в
карнетните книги, чието съдържание не е противопоставимо на титуляра-потребител
тъй като не е установена авторството им, а отделно от това съдържат данни,
които не могат да се отнесат към процесния период и абонат. Оспорва доказването
на потребление с документи, съставени от друг търговец, като сочи, че отчета на
топлоенергията не само че не е предвиден в нормативните актове като форма на
отчет на доставена вода, но и не може да има отношение към потребление на вода
за битови нужди или разпределянето му към конкретни водомери на ищеца. Оспорва
се доказателствената стойност на документите, които не са подписани от
отчетник.
Като счита, че
съдът е изградил изводите си само на интерпретация на счетоводни справки, но не
и на относими и допустими доказателства за реално отчетено потребление по
предвидения в Наредба № 4 ред, пълномощникът на въззивницата моли недоказания
иск да се отхвърли изцяло.
Въззиваемата
страна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата изцяло. Счита че диспозитивът на съда
е точен, ясен и конкретен и съответства в цялост на мотивите, като съображенията
на съда са изложени достатъчно конкретно и разбираемо. Сочи, че изводите на
съда са мотивирани с обсъждане на твърденията и преценка на
доказателствата. Позовава се на
извършения от доставчик служебен отчет на консумация, поради неизправност на
водомера за студена вода и неизпълнени
предписания за подмяна, както и установено по декларирани в общински служби
данни за обитаване на водоснабдено жилище от 4 души. Сочи, че ползваната топла
вода е била отчитана от доставчика на топлоенергия и сведенията от отчета,
извършван в присъствие на лице, допуснало инкасатора до уреда, са извлечени от
обобщените справки за разпределение и са възприети като основа на начисленията
по втория водомер.
Въззивният
съд преценява, че доводите на страните по
съществото на спора възпроизвеждат вече изявени пред първа инстанция становища.
В тази връзка се преценява, че в исковата си молба кредиторът не е пояснил как
е извършил начисляване на потреблението на клиент, ползващ два абонатни номера,
но след като страните в първо заседание са възприели без възражения непълния
доклад на съда, ищецът е посочил доказателства и по този повод е пояснил, че отчета
е отразяван в карнетни листи с нанесени показания само за единия уред, по данни
за отчетена топла вода от служители на топлофикационно дружество, а за другия водомер за студена вода е
представено сведение за изтекла валидност и ищецът се е позовал на служебно
начисляване според обитаване на жилището от регистрирани в него повече от едно
лица. Макар че съдът е пропуснал да допълни доклада си с тези уточнения (за
което представителя на ответника е направил изрично искане), доказателствата
именно за тези факти са преценени като относими и са събрани, след като
страните са заявили становищета си по тях. Затова и въззивният съд не може
преценява тези твърдения като нови, а следва да
направи самостоятелна преценка по тях въз основа на посочените от
страните в първа инстанция доказателства при решаване на спора по същество.
Доказателствени
искания не са направени от страните.
Във втората си жалба, пълномощникът на ответницата
излага оплакванията си срещу извършената от съда поправка, като сочи, че с
новообявения диспозити не е отстранено несъответствие между волята на съда,
изразена в мотиви и в диспозитив. Напротив, според жалбоподателя волята на съда
изначално е била неясна и не само не е била изяснена, но и отново абонатния
номер е бил погрешно посочен. Счита, че объркването на сумите, отнасящи се до
начислено потребление по различни измервателни уреди не е неточно, а изцяло
неясно поради липса на конкретни съображения на съда за възникването и
отчитането на задълженията на ответника.
Сочи, че съдът неправилно е приложил реда за поправка, като е основал
решението си на признание за вътрешно несъответствие и нужда от извличане по
логически път на правилния диспозитив, което обаче изключва очевидността на поправяната грешка.
С доводи за недопустимост на отстраняване на пороците по формирането на волята
и мотивирането на непълнота на акта в процедурата по чл. 250 ГПК моли и това
допълнително произнасяне да бъде отменено.
По
тази жалба насрещната страна не е представила становище. При сезирането на съда
с молбата си поправка на обжалвания акт, ищецът е посочил само, че погрешно е
бил изписан абонатния номер на клиента за начисленото задължение от 247,76лв.
С
оглед значителното забавяне на въззивното производство, поради наложилото се
двукратно допълнително администриране, делото следва по спешност да се насрочи
за първа възможна дата на въззивния състав.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА общо разглеждане
въззивни жалби на К.Д.Т.-Б.,
чрез адв. М (ВАК) срещу част от решение №2443/03.06.2019г., поправено с решение
№ 3919/25.09.2019г постановени по гр.д. №9508/18г. по описа на ВРС, 31 с-в, с
която е бил уважен иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД за установяване на дължимост на вземанията
му като доставчик за сума от 440,51лв и 247.76 лв, съответни на посочени в
заповедта главници на задължения на потребена водоснабдителна услуга за един
клиент отчетена чрез абонатни номера №1273943 и № 1765153 и съответно 15.28 лв и 10.10лв лихви за забава, за които на ищеца е била
издадена оспорена заповед за изпълнение ведно със съответни акцесорни последици
от проведено заповедно производство и съответно определените разноски.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.02.2020г от
14.00 часа. Да се призоват
страните.
На осн. чл. 7 вр. чл.
100 ГПК допълнително указва на страните
да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на заплатени
хонорари), като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания
в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера,
определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се връчи на страните, на въззивника чрез адв. М, на въззиваемия
чрез юр.к. В, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Да се уведомят спешно по телефон пълномощниците за
изготвените съобщения. Към съобщението за въззивника да се приложи и преписа от
отговора по въззивната жалба(наличен към корица на в.т.д. 1783/19г.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.