Решение по дело №11867/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 919
Дата: 13 февруари 2017 г. (в сила от 9 март 2017 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20141100111867
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2014 г.

Съдържание на акта

                                                        РЕШЕНИЕ

 

                                                     гр.С., 13.02.2017 г.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседа-ние на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ............……… като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 11 867 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

              В исковата молба на П.Г. *** се твърди, че на 25.01. 2014 г. около 22,30 ч. е пострадал като пешеходец при настъпилото ПТП на кръстовището, образувано между бул.”Цар Борис ІІІ” и ул.”Мъглен” в гр.С., по вина на водача на л.а. ”БМВ”, модел 318 И с рег.№ ****** Е.К. Е., който при преминаване на кръстовището, извършвайки маневра „ляв завой”, блъснал ищеца, който се е движил от ляво надясно, пресичайки пътното платно по посока на движение на лекия автомобил, за което на водача на МПС е съставен акт за административно нарушение. Поддържа се и че в резултат на настъпилото произшествие ищецът е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където му е поставена диагноза: комоцио церебри и контузия на главата и е извършена хи-рургическа интервенция на раните по главата му, както и че от полученото телесно уврежда-не същият търпи, както чисто физически болки и страдания, така и други негативни изживя-вания, както и че тези му вреди следва да бъдат обезщетени от ответника, в качеството му на застраховател на виновния водач по сключена застраховка „Гражданска отговорност” по по-лица № 221130014411266 от 28.05.2013 г., валидна към датата на събитието. Сочи се и че ищецът е предявил пред застрахователното дружество извънсъдебна претенция, по която е била образувано щета № 0000-1000-03-14-7051/10.02.2014 г., по която му е определено застрахователно обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от събитието в размер на 800,00 лева, което не удовлетворява последния, тъй като не репарира вредите и страданията му в пълен обем.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „Л.И.” АД, *** да му заплати обезщетение за твърдените неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева, вед-но със законната лихва, считано от датата на събитието – 25.01.2014 г. до окончателното заплащане на сумата и направените по делото разноски. Представя писмена защита.

              Ответникът – Застрахователна компания „Л.И.” АД, гр.С. в подадения пис-мен отговор в срока по чл.367, ал.1 ГПК оспорва изцяло предявения иск – и по основание и по размер, като навежда съображения, че дружеството е изпълнило вменените му от закона задължения по щета № 0000-1000-03-14-7051, произтичащи от сключената застраховка „Гражданска отговорност”, като определеното по нея обезщетение на ищеца за неимущест-вени вреди в размер на 800,00 лева, представлява пълно и цялостно възмездяване на претър-пените вреди съгласно принципа на чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Релевира доводи, че към момента на депозиране на отговора възстановителният процес при ищеца е приключил и е настъпило пълно и окончателно възстановяване от претърпените травми, както и че разме-рът на заявената претенция е иЗ.лючително завишен и не отговаря на действително претър-пените вреди и твърденията на пострадалия, че е преминал лечението без усложнения и не е било необходимо допълнително лечение, както и на изискванията, определящи критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и момента на настъпване на вредата, в т.ч. и характера на полу-чените телесни увреждания, представляващи леки телесни повреди, чийто срок на възстано-вяване е около 20 дни. Претендира присъждането на разноски по производството.             

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              Съгласно данните от приетото в производството заверено копие от констативен про-токол № К-81 от 25.01.2014 г. на ОПП-СДВР /неоспорен в процеса/ – на 25.01.2014 г. около 22,30 ч. на в гр.С. на бул.”Цар Борис ІІІ”, кръстовището с ул.”Мъглен” е настъпило път-но-транспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил /л.а./ марка „БМВ”, модел 318 И с рег.№ *********, собственост на М.Я.Ф., ЕГН **********, управляван от Е.К. Е., ЕГН ********** – Участник № 1, и пешеходецът П.Г.С., ЕГН **********. 

              С оглед взетите становища по предмета на спора е безспорно между страните в про-цеса, което се потвърждава и от представения констативен протокол, че процесният инци-дент е настъпил при следните обстоятелства: л.а.”БМВ” се е придвижвал по ул.”Мъглен” с посока на движение от ул.”Смолянска” към ул.”Софийски герой” и на кръстовището с бул.”Цар Борис ІІІ” при маневра завой наляво към бул.”Пенчо Славейков”, поради неспазва-не на предимство, непропуска и реализира ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец.

              От разглеждания акт е видно и че при инцидента е пострадал пешеходецът П.С., който е оставен за наблюдение в „Пирогов” с диагноза: сътресение на мозъка; че спрямо участник № 1 е взето административно отношение – акт № 459783/25.01.2014 г., както и че за л.а.”БМВ” е представена застраховка “ГО” в “Л.И.” – полица № *********-41266 от 28.05.2013 г., валидна до 27.05.2014 г.

              Фактът на съществуването на валидна задължителна застраховка по риск „Гражданс-ка отговорност” относно л.а.„БМВ”, модел 318 И с ДК № ****** с ответното дружест-во по описаната полица и нейното действие към 25.01.2014 г. е признат за безспорен между страните в производството, което обстоятелство е отразено и в доклада на съда по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК.

              За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца са приети и епикриза по ИЗ № 3154 за периода от 26.01.2014 г. до 29.01.2014 г. на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД – С., Клиника по неврохирургия и СМУ № І-26/02.02.2014 г. на д-р Х. от КСМД при МУ-С., и е допуснато изслушването на съдебно-медицИ.ка екс-пертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р Х.М. въз основа на личен преглед на пострадалия и обективните данни от представените по делото доказателства.

              От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на същата, депозирано на 16.09.2015 г., се установява, че вследствие на процесното събитие ищецът П.С.  е получил следните травматични увреждания: ▪ лекостепенна черепно-мозъчна травма /ЧМТ/, преценена след болнично лечение като мозъчно сътресение; ▪ контузия и две разкъс-но -контузни рани в теменно-тилната област на главата; ▪ контузия в задната област на лявата подбедрица и ▪ контузия по задната повърхност на дясното рамо, както и че тези травматич-ни увреждания се намират в пряка причинна връзка с ПТП от 25.01.2014 г.

              Видно е и че непосредствено след инцидента пострадалият е настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” АД, Клиника по неврохирургия, където му е проведено 3-дневно инфузионно и симптоматично лечение, направени са му необходимите изследвания и консултации, на раните в тилната област на главата е извършена хирургична обработка и шев, като след постепенно отшумяване на оплакванията е изписан в добро общо състояние, с ясно съзнание, без възбудна или отпадна неврологична симптоматика и с дадени указания за режим в до-машни условия.

              Констатира се и че ЧМТ е протекла с частична загуба на съзнание /зашеметяване/, непълен спомен за случилото се и умерено изразена общомозъчна симптоматика в острия период; че тази травмена увреда реализира медико-биологичния признак „Временно разст-ройство на здравето, неопасно за живота”; че резултата на получените увреждания ищецът е претърпял значителни болки и страдания за срок от 10 - 15 дни и умерени до 45 дни, както и че естеството и характерът на травматичните увреждания на същия не налагат ползване на чужда помощ.

 

               От разглежданото доказателство е видно и че към момента на прегледа на 21.08. 2015 г. П.С. се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, контактен, адекватен, критичен, ориентиран; с нормален неврологичен статус; раните в теменно-тилната област на главата са зараснали първично, с остатъчни белези, разположени в окосмената част на главата.

В дадените по реда на чл.200, ал.2 ГПК пояснения д-р М. е уточнил, че при из-вършения преглед е констатирал, че има остатъчни белези в окосмената тилна част на главата, като същите ще са видими, ако човек е ниско подстриган или няма коса, но ако има едно нормално окосмяване – не са видими; че към момента те не представляват козметичен дефект, но след време, ако ищецът оплешивее, ще бъдат видими. Пояснено е и че всеки белег с времето поначало избледнява, става по-малко видим, но пълно заличаване на един белег не може да настъпи никога; че в началото те са ясно видими, розови оцветени, изпъкнали над околната кожа, а с течение на времето стават по-слабо видими и по-незабележими по прин-цип.

              За изясняването на въпроса относно нанесените вреди на ищеца по искане на същия са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля Й.А.К. – дългогодишен приятел на ищеца.

              Г-н К. депозира показания, че преди процесния инцидент са били заедно с П.С., но свидетелят е избързал на кръстовището, тъй като е трябвало да изтег-ли пари от банкомат; че след като е чул шум и суматоха същият се е обърнал и като е възприел ищеца долу на земята, е отишъл при него, където е видял, че му тече кръв от главата, като според г-н К. П.С. е бил и в безсъзнание, тъй като не е отговарял на никакви комуникации, „просто … очите обърнати на назад и не ми отговори.”.  

              Поддържа и че на другия ден след инцидента е видял ищеца в болницата; че същият е бил с доста силно главоболие, гадело му се е, левият му крак е бил син, дясното рамото; че след като са го изписали свидетелят още няколко пъти е ходил в тях; че жена му е била поела всички грижи по домакинството и детето, а той е куцукал и не е можел да ходи общо взето нормално; че рамото също така го е боляло, както и че известно време му е отнело, докато се възстанови движението на крака.

              Сочи се и че П. близо месец не е бил на работа; че впоследствие от това, което г-н К. е чувал от негови колеги, той трудно е изпълнявал служебните си задължения – в смисъл, че работата му е свързана с компютри, а му е било трудно да гледа в екрана на пос-ледния, както и с работа с мрежи с високо напрежение, където концентрацията трябва да бъ-де сериозна, както и че ищецът е споделял на свидетеля, че са се появили някакви бели петна в паметта му за през годините, които са били преди това и непосредствено за самия удар, когато се е случил. Твърди се и че към момента /разпитът е проведен на 29.03.2016 г./ Пла-мен е добре, ходи, няма проблем с движението и че единственото е, че са му останали някак-ви такива петна в паметта, не помни някои събития, които са се случвали.

              Безспорно е между страните в производството – с оглед взетите от тях становища по предмета на спора, което обстоятелство е отразено и в доклада на съда по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че по образуваната пред застрахователя щета № 0000 -1000-03-14-7051/10.02.2014 г. във връзка с процесното събитие последният е определил на П.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800,00 лева. Доказател-ства, че визираната сума е заплатена на ищеца не са представени в производството.

              При така приета фактическа обстановка от събрания по делото доказателствен мате-риал, настоящият състав намира, че са налице условията за частичното ангажиране на отго-ворността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, по силата на който на същото – в качеството му на застраховател по валидно застрахователно правоотношение, е вменено задължението да репарира причинените вреди на третите лица, пряка и непосредствена последица от виновните и противоправни действия или бездействия на застрахованите лица по риск „Гражданска отговорност“ – собственикът на МПС и всяко друго лице, което ползва същото на законно основание /чл.257, ал.2 КЗ отм/.

              Безспорно се установи в процеса – от събраните по него писмени и гласни дока- зателства и приетите за безспорни факти, касаещи реализирането на инцидента, че на 25.01.2014 г. е настъпило автотранспортното произшествие – предмет на спора; че същото е осъществено в резултат на виновните действия на водача Е. Е. при управлението на л.а.„БМВ 318И“ с ДК № ****** – презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в про-изводството от ответната страна, чието поведение от друга страна се явява и противоправно, тъй като това лице, в качеството му на водач на МПС, е нарушило правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.116 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП, касаещи задълженията на водачите на ППС: с поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората; да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците и да пропуснат стъпилите или преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. Изпълнението на посоче-ните задължения от страна на водача на л.а.„БМВ” в конкретната хипотеза би възпрепятст-вало създаването на опасна ситуация за движението с негово участие и би му дало възмож-ност да предотврати настъпването на осъществилия се инцидент.

              Доказано бе от приложената медицинска документация, констативния протокол на СДВР, събраните гласни доказателства и ангажираната СМЕ, че при деянието от 25.01.2014 г. ищецът П.С. е получил описаните от вещото лице телесни увреждания; че вследствие на тези увреди и техните последици на същия са нанесени неимуществени вреди – различни по интензитет и продължителност болки и страдание, неудобства и психо-емо-ционално разстройство, както и че последните са пряко и непосредствено следствие от нас-тъпването на обсъжданото събитие.

              Наличието на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на инс-титута на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД и действащ към 25.01.2014 г. застрахо-вателен договор по риск „Гражданска отговорност”, съобразен с императивните изисквания на Глави 18 и 19 от КЗ /отм./, сключен със ЗК „Л.И.” АД – в качеството му на застрахо-вател на виновния водач на МПС, при чието използване са причинени доказаните в процеса увреди на пострадалия ищец, обуславят основателността на предявения от последния иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за тяхното възстановяване.         

              Относно размера на дължимото се вземане:

              По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която тъй като не е абстрактно понятие – за всеки отде-лен случай се определя въз основа на всички относими към същата обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.

              Изхождайки от изложеното и вземайки предвид: момента на настъпване на разг-лежданото събитие през м.01.2014 г. и социално-икономическите условия в страната към съ-щия период, обуславящи обществения критерии за справедливост към този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалата към този момент – 46 г. и 10 м.; броя, вида и степента на получените от него увреждания; начина, времетраенето и степента на тяхното възстано-вяване – за около 45 дни, с проведено медикаментозно лечение и хирургична обработка на раните на главата; начина на протичане на оздравителния процес; времетраенето, вида и интензитета на преживените болки и страдания, съгласно заключението на СМЕ; претър-пените неудобства от битов и социален характер по време на регенерацията, в т.ч. и свърза-ните такива с временното затруднение в движението в началния период след травмата; наличието на два остатъчни белега в окосмената тилната част на главата, непредставляващи към момента козметичен дефект – с оглед поясненията на вещото лице д-р М.; прогно-зата на същия за тяхното избледняване във времето; данните за непълен спомен за случилото се и за някои предходни събития при ищеца; отражението на инцидента върху начина на живот, работоспособността и психо-емоционалното състояние на пострадалия; обстоятелст-вото, че след първоначалния възстановителен период ищецът не е провеждал каквато друга терапия, СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че в съответствие с прогласения в чл.52 ЗЗД прин-цип на справедливостта на ищеца следва да се определи обезщетение за неимуществени вре-ди от настъпилото през 2014 г. ПТП в размер на 7 000,00 лева, който се покрива изцяло от определения лимит по полицата на виновния водач.

              Да тази стойност заявената претенция по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уваже-на, а в останалата й част – до пълната търсена сума от 30 000,00 лева, същата трябва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

              Съобразно приетия изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца и закон-ната лихва върху присъдената сума, считано от 25.01.2014 г. – датата на събитието до окон-чателното й заплащане /по аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД/, а по реда на чл.38, ал.2 ЗА и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адв.Ч.Д. в размер на 333,67 лева.

              На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК /в ред. до изм. с ДВ бр.8/2017 г./ ище-цът следва да заплати на ответника разноски по производството за юрисконсултско възнаг-раждение в размер на 816,33 лева – по компенсация с дължащите се на него такива по осно-вание чл.78, ал.1 ГПК на стойност: 280,00 лева.

              Водим от горното, Съдът

 

                                                      Р     Е     Ш     И:

 

              ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.” АД със седалище и адрес *** Д, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на П.Г. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис 3 /магазин/ – адв.Ч.Д., сумата 7 000,00 /седем хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 25.01.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 25.01.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 30 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

              ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.” АД със седалище и адрес *** Д, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на адв.Ч.Г.Д. – АК Перник, с адрес на кантората: гр.С., ул.”******” № **, офис 3, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 333,67 лева /триста тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ – адвокатско възнаграждение.

 

              ОСЪЖДА П.Г. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис 3 /магазин/ – адв. Ч.Д. да ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Л.И.” АД със седалище и адрес на управление:*** Д, ЕИК ******** на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК ред. до изм. с ДВ бр.8/2017 г./ по компенсация  сумата 816,33 лева /осемстотин и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки/ – разноски по делото.

 

              Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.

 

 

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: