Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1275
гр.
Пловдив, 06.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2728/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от С.Т.В., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20- 0438-
000244 от 24.04.2020г., издадено от ***а
на 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 483,
ал. 1, т. 1 КЗ, на С.Т.В., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ
е наложена глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
В жалбата се навеждат конкретни съображения
в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи
се, че при съставянето му не са спазени
изискванията на чл. 57, ал. 1 , т. 5 ЗАНН, като процесното нарушение е
описаното неясно и неточно. Сочи се, че на жалбоподателя не е предоставена
възможност да депозира писмени възражения и да даде обяснение за наличието на
извънредно и непредвидено обстоятелство, което е наложило придвижването на
автомобила, без за целта да е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай.
Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята
цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, не се явява лично, изпраща упълномощен процесуален представител
в лицето на адв. М.. Поддържа се така подадената жалба. Излага се становище по
същество на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че лицето издало
атакуваното наказателно постановление не притежава персонална компетентност. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на
02.05.2020г., а жалбата е входирана на 11.05.2020г.),
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така приетата по делото Заповед №
317з- 3985/ 22.10.2018г. на Директора на ОД на МВР- Пловдив ( л. 37 от съд.
пр.). Допълнително, по делото е представена и Заповед № 3121к- 4207-
28.02.2020г. / л. 36 от съд. пр./, с която издателят на процесното НП- С.Ю.Х. е
назначен на длъжност „***********“. Предвид изложеното, то е налице
непрекъсната верига на оправомощаване, налагаща
категоричния извод за компетентност на Х.- с първата посочена заповед,
директорът на ОД на МВР- Пловдив делегира компетентност на началниците на
районни управления да издават НП за извършени нарушения по смисъла на Кодекса
за застраховането, а с втората заповед, С.Х. е назначен именно на длъжност ***
на РУ. В тази връзка, то неоснователно се явява и възражението на защитата, че
в атакуваното НП е вписана различна заповед от тази, делегираща компетентност
на издателя- съвсем правилно е индивидуализирана именно Заповед № 317з- 3985/
22.10.2018г. на Директора на ОД на МВР- Пловдив.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно описаните в него нарушения, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и да препятства възможността му
по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения срещу него. Самият АУАН е предявен на нарушителя, той се е запознал
със съдържанието му и го е подписал без възражения. Предвид това напълно
неоснователно е оплакването, че е била ограничена възможността му да възрази
писмено срещу него в тридневен срок. Последното представлява една възможност,
като упражняването й зависи единствено от волята на нарушителя. След като в
случая той е подписал акта, връчен му е препис от същия и впоследствие В. е
избрал да не депозира писмени възражения, то това по никакъв начин не накърнява
правото му на защита. Неоснователно е и възражението за наличие на нарушение на
чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Цитираната норма разписва, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението. Посоченият законов текст не поставя изискване
за съставяне на АУАН при наличието на поне двама очевидци. След като в случая
очевидец на нарушението е полицейският служител В.Д., съвсем резонно той е
вписан и в съответната графа от АУАН.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени
на 19.04.2020г., на която дата е съставен и АУАН, а процесното НП е издадено на
24.04.2020г.
Във връзка с наведените в жалбата
допълнителни възражения, то съдът счита за нужно да посочи следното: както бе
посочено и по- горе, съвсем ясно и недвусмислено е посочено кой е законовият
текст, който се твърди да е нарушен от жалбоподателя- чл. 483, ал. 1, т. 1
Кодекс за застраховането. Не е допусната неяснота и двусмисленост и при
отразяване на нарушението от фактическа страна- жалбоподателят е бил напълно
наясно, че отговорността му е ангажирана за това, че управлява МПС, без за
целта да разполага със сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че два
дни след като му е съставен процесният АУАН,
жалбоподателят е сключил необходимата застраховка „Гражданска отговорност“.
Тоест, след като жалбоподателят е предприел действия в насока отстраняване на
констатираното нарушение, то несъстоятелен е доводът му, че не е знаел за какво
е ангажирана отговорността му.
Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На дата 19.04.2020г. в гр.
Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 168, посока юг- север, свидетелят Б.А.В.,
заемащ длъжност „***“ към 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, изпълнявал
служебните си задължения, свързани с регулиране поведението на водачите и
съобразяването им с разпоредбите на ЗДвП. Към 20.35ч. на посочената дата, св. В.
*** МПС марка и модел „Алфа Ромео 156“ с рег. № ****. В рамките на извършената
от св. В. проверка се установило, че водач на посоченото МПС е жалбоподателят С.Т.В.,
който бил и собственик на горепосоченото МПС. Св. В. изискал от водача на МПС
валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, но такава не била представена. Св. В. извършил проверка в
системата на „Гаранционен фонд“, като установил, че и там не е налице
регистрирана валидна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
автомобил с рег. № ****. Предвид това, на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.
№ 879816 от 19.04.2020г. Два дни след съставяне на АУАН, а именно на
21.04.2020г., жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, за което била съставена застрахователна полица № BG/02/120001075026, с начална дата на покритие-
21.04.2020г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие недвусмислено установена въз основа на събраните и надлежно
приобщени към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 879816 от 19.04.2020г.,
фотокопие от полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/02/120001075026, Заповед № 317з- 3985 от 22.10.2018г. /л .37
от съд. пр./ и Заповед № 3121к- 4207- 28.02.2020г. / л. 35 от съд. пр./. Така
отразената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на
актосъставителя В. ( л. 29- гръб), който в съдебно заседание изрично заявява,
че поддържа констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира в цялост
изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от него информация е
обективна, логически последователна и безпротиворечива.
Обстоятелството, че на процесната дата жалбоподателят
е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се изяснява
и от думите на св. П.. Същият съвсем ясно посочва, че на процесната
дата той се е намирал в управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като за
същия не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
По правните аспекти на казуса:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по
смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 Кодекс за застраховането. Цитираната норма вменява
задължение договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. От събраните по делото доказателства отвъд всякакво съмение се установява, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място, именно жалбоподателят е управлявал лек
автомобил рег. № ****, както и че към този момент, по отношение на този
автомобил не е била налице действаща застраховка "Гражданска отговорност“.
По отношение на управлението на МПС: разяснение на понятието "управление
на МПС" се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982
г. на Пленума на ВС. Под „управление на МПС“ се разбират всички действия или
бездействие с механизмите или приборите на МПС или машини, независимо, дали
превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани
с опасност за настъпване на съставомерни последици. Предвид
това, понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
процесния случай, то безспорно установено е, че жалбоподателят, към момента на
установяване на нарушението се е намирал в автомобила и е извършвал активни
действия с приборите и механизмите на автомобила. Тоест, след като
жалбоподателят е бил водач на процесното МПС и го е придвижвал по пътната мрежа
отворена за обществено ползване, без за целта да е сключил застраховка
„Гражданска отговорност“, то той е консумирал състава на вмененото му
административно нарушение.
По наказанието:
Правилно,
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя В. на основание чл.
638, ал. 1, т. 1 КЗ, административно наказание „глоба“ в размер от 250 лв.
Размерът на същата е фиксиран от законодателя, предвид което не подлежи на
каквато и да било ревизия от настоящия съдебен състав. Следва да се акцентира върху
обстоятелството, че наказващият орган съвсем коректно е съобразил
обстоятелството, че жалбоподателят в качеството на собственик на процесното МПС,
следва да бъде санкциониран именно съобразно нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно
нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният
случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. На първо
място следва да бъде отчетено системното противоправно поведение на
жалбоподателя, насочено към погазване на установените правила за поведение на
водачите на МПС, разписани в ЗДвП. Видно от приетата по делото Справка за
нарушител/ водач / л. 23- 24 от съд. пр./, от датата, на която първоначално му
е издадено СУМПС ( 24.10.2011г.) до настоящия момент, жалбоподателят е автор на
множество нарушения с различа проявна форма. Съдът
счита, че това подчертано негативно поведение, демонстрирано от жалбоподателя
не следва да бъде подминато, а трябва да бъде взето предвид при формиране на
преценката за характеристичните му данни. В този порядък следва да се посочи,
че сред нарушенията, извършвани от жалбоподателя през годините е и управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2‰, за което е осъден с влязла
в законна сила присъда по НОХД № 3389 от 30.05.2018г., по описа на РС- Пловдив, VII- ми н. с-в.
В
конкретния случай, укоримостта на извършеното е
подсилена и от факта, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било
технически неизправно. От думите на св. П. /л. 29 гръб/ се изяснява, че
основният мотив за придвижването на автомобила, макар и на кратко разстояние (
от автосервиз до дома на жалбоподателя), е неговата техническа непригодност.
Самият факт, че автомобилът е неизправен налага разбирането, че е завишена и
опасността от настъпването на ПТП. При така установеното в конкретния случай,
освен че е налице висока степен на риск от причиняване на ПТП, то и
гражданската отговорност на жалбоподателя не е била покрита при евентуално
причиняване на вреди. Следва да се изтъкне, че с предвиденото задължение за
управление на МПС след сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност, законодателят цели да гарантира своевременното и надлежно
обезщетяване на всички трети лица, които без своя вина са претърпели
имуществени и неимуществени вреди в резултат от движението си по пътищата. В
този смисъл, доколкото с допуснатото нарушение се засягат интересите на
неограничен кръг участници в движението, нарушението не може да бъде определено
като маловажно (Решение № 782 от
08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 338 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3358 / 2018 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 2006 от 21.11.2017 г. по н. д. № 2424 / 2017 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив).
Предвид гореизложеното,
обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено
в своята цялост.
Процесуалният
представител на въззивника е претендирал разноски, но
предвид изхода на делото, такива не му се следват. Същевременно, претенция за
разноски не е релевирана от въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-
0438- 000244 от 24.04.2020г., издадено от
*** на 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което за нарушаване състава
на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на С.Т.В., ЕГН **********, на основание чл. 638,
ал. 1, т. 1 КЗ е наложена глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14- дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на
гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.