Решение по дело №113/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 91
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20205640200113
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 91                                              14.04.2020г.                               град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                              наказателен състав

На пети март                                                    през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                        Председател: Мартин Кючуков                  

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

А.н.дело 113 по описа за 2020 година

                     Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №483602-F491538/06.12.2019г. на Директор на офис-Хасково при ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.92 ал.3 вр.ал.2 от  ЗКПО и на основание на чл.276 от ЗКПО на „*******************“ ЕООД ЕИК ********* от с.Козлец, обл.Хасковска е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Недоволно от така наложеното наказание е останало ЕООД, поради което го обжалва в срок. Същото го счита за неправилно и незаконосъобразно. Нарушението било извършено неволно. От края на 2017г. М.М. реално живеел в Германия и си търсел работа, защото ЕООД генерирало загуби, а не печалби. От 03.04.2018г. М. работел на трудов договор в Германия. След това подал декларация за преустановяване на дейност, считано от 27.03.2018г., но забравил да каже на баща си да предаде документите в счетоводството и те останали у него. Всъщност финансовият резултат на жалбоподателя бил загуба от 755,83 лв. и дължимият данък бил 0 лева. Нямало умисъл, фискът не бил ощетен изобщо. По-късно М. подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО на 14.06.2019г.

Жалбоподателят иска от съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП-гр.Пловдив оспорват жалбата. Атакуваното НП било правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                     На 25.09.2019г. св.М.К., инспектор  по приходите при ТД  на  НАП-Пловдив, офис Хасково, извършила справка в информационната система на ТД на НАП и установил, че жалбоподателят М.М. е управител, собственик и представляващ  „*******************“ ЕООД ЕИК ********* от с.Козлец. През 2018г. ЕООД извършвало дейност и имало оборот от продажби, регистрирани с фискално устройство.

                     ЕООД не било подало до 01.04.2019г. Годишна данъчна декларация. Такава не била подадена и към момента на проверката – 25.09.2019г.

                     При тези факти АНО достигнал до извод за извършено нарушение по чл.92 ал.3 от ЗКПО вр.ал.2 и на 10.06.2019г. в сградата на офис Хасково на ТД на НАП бил съставен АУАН №F491538/10.06.2019г. в присъствие на представител на ЕООД и връчен лично.

                      Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

       Тази фактическа обстановка не е спорна в жалбата и се подкрепя от  събрания по делото  доказателствен  материал и разпитите на свидетелите М.К. и св.Р.С..

      При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                     По делото не е спорно, че „*******************” ЕООД – с.Козлец ЕИК ********* е с управител и представляващ дружеството М.О.М..

                     През 2018г. *******************“ ЕООД е имало търговска дейност и имало оборот от продажби, регистрирани с фискално устройство. Към дата 02.04.2019г. ЕООД не е подало годишна данъчна декларация /Образец 1010/ и годишния отчет за дейността за финансовата 2018г.

                     Съгласно чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец  за данъчния финансов  резултат и дължимия  годишен  корпоративен  данък в срок до 31 март на следващата  година в ТД на НАП  по регистрация на данъчно задълженото лице.

                      Съгл.чл.92 ал.3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

       В конкретният случай се касае за неподаване на годишната данъчна декларация по образец и годишния отчет с нея, които е трябвало да бъдат  депозирани  в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково най-късно до 01.04.2019г. или пък, ако са били подадени по пощата е следвало пликът да носи пощенско клеймо с дата 01.04.2019г.

       На 02.04.2019г. *******************” ЕООД – с.Козлец вече е било в нарушение на задължението по чл.92 ал.3 вр.92 ал.2 от ЗКПО.

       Касае се за едно формално административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие и с изтичане на предвидения в закона срок за подаване на декларацията и неподаването й, то е напълно  довършено от субективна и обективна страна.

                 Ето защо съдът приема за осъществено описаното в АУАН и НП административно нарушение.

                 Разпоредбата на чл.276 ал.1 от ЗКПО гласи, че данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1 500 до 5 000 лв.

                 На ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, тоест минималната възможна. АНО е обсъдил нарушението и е издал наказателното постановление, определяйки наказанието, при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Това е максимално благоприятния за ЕООД вариант. Няма как съда да наложи по-леко по вид или размер наказание.

               Тук следва да се посочи, че задължението по чл.92 ал.3 вр.чл.92 ал.2 от ЗКПО е едно формално задължение и съответно нарушаването му – с бездействие или комбинация от действие и бездействие – едно формално нарушение. При тези нарушения законодателят изтегля защитата напред и е достатъчно изтичането на срока и адм.нарушение е напълно довършено от обективна и субективна страна. Няма значение дали е настъпил или не някакъв вредоносен резултат, който е несъставомерен за нарушението, а аргументите на жалбоподателя имат значение при индивидуализация на наказанието и според съда АНО ги е отчел, определяйки имуществената санкция на минималния размер от 500 лв., който е и минимума в санкционната разпоредба на чл.276 от ЗКПО.

                Не е налице маловажен случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН, а атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно.

                     Предвид изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №483602-F491538/06.12.2019г. на Директор на офис-Хасково при ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение по чл.92 ал.3 вр.ал.2 от  ЗКПО и на основание на чл.276 от ЗКПО на „*******************“ ЕООД ЕИК ********* от с.Козлец, обл.Хасковска е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.