РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Сливен, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500451 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 260040/29.07.2022г. по
гр.д. № 5517 по описа за 2019г. на СлРС, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Й.Д.Д.с ЕГН:********** и съдебен адресат
адв. Г.М. от СлАК иск с правно осн.109 от ЗС, Илка Щилиянова Болдованска
с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв. М.С. от СлАК, да преустанови
действията си, с които му пречи да упражнява правото си на собственост
върху сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор №
67338.510.139 по плана на гр.Сливен, като бъде осъдена да премахне
изградената от нея в съседния поземлен имот с идентификатор №
67338.510.138 сграда №1.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува изцяло цитираното решение, като заявява, че то
е неправилно и необосновано. Заявява, че извършените от ответницата
1
действия не са ремонт, а незаконно строителство по смисъла на ЗУТ, в
който няма понатие „незначителност“ и констатираната разлика от 15-20
см. от вещото лице представлява незаконен строеж. Неправилно съдът е
приел, че е придадена законосъобразна форма на едно незаконосъобразно
извършено по същество ново строителство. Развива виждането си относно
действията на ответницата във връзка с даденото й разрешение за
строеж. По-нататък въззивникът заявява, че незавиимо, че в.л. е убедено, че
конструктивното становище, дадено от инж. Младенов е технически
изпълнимо, то как е незаконосъобразно и съдът е следвало да констатира
това. На практика ответницата била извършила цялостен ремонт с
подмяна на всички конструктивни елементи, въпреки че счита, че и
предходният каратаван е имал същата функция, като новоизградената
стоманобетонова проча, за която се твърди, че имала обединяваща роля и е
конструктивно необходима. Въззивникът твърди още, че въпреки, че и в
констативния протокол, приложен към делото, и в заключението на вещото
лице се приема, че влагата и подкожушената мазИ. при западната стена на
сграда № 1 се дължи и на липсата на покривна конструкция на сградата на
ответницата, а не само на това, че сградата на ищеца не завършва с улуци,
съдът е пренебрегнал това обстоятелство. Също така въззивникът се
оплаква, че съдът е приел, че по принцип съществува техническа
възможност за премахване на бетоновата плоча на възстановената сграда,
но не е осъдил ответницата да премахне незаконното строителство и да
върне сградата във вида, в който е била преди извършването му. Също така
сочи, че преди извършването на това строителство не са се появявали влага
и мухъл при валежи, въпреки, че покривът на ищеца е бил неотводнен.
Констатирано е безспорно, че тъй като двете сгради са на калкан, водата
от незащитената плоча на сградата на ответницата прониква през фугата
междсу двата зида и така причинява овлажняването на стените в
западните стаи напърво и второ ниво на ищеца. Тези констатации не са
намерили отражение в съдебния акт, поради което въззивникът счита, че
той е необоснован и незаконосъобразен.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови ново, с което уважи иска му на основание чл. 109 от ЗС.
Претендира разноски.
2
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
– ответница в първоинстанционното производство, с който оспорва изцяло
като неоснователна въззивната жалба. Излага фактологията по спора и
заявява, че от събраните доказателства се установява, че претенцията е
неоснователна. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че не е
налице незаконен строеж, тъй като са подменени едни конструктивни
елементи с други, а причината за влагата е неотводненият покрив на
собствената му сграда. Заявява, че решението е постановено при спазване
на процесуалните и материалноправните разпоредби и е правилно.
С оглед изложеното, въззиваемата моли да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди атакуваното с нея решение като
правилно и законосъобразно. Няма претенция за разноски.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В законовия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска да се отмени
атакуваното решение като неправилно и да се реши спора по същество,
като искът бъде уважен. Претендира разноски, представя договор за за
правна защита и съдействие за тази инстанция и списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва жалбата, поддържа отговора, иска да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, не претендира разноски за тази инстаниця.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
3
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.
ВВъззивният състав счита, че фактическите констатации на
първостепенния съд са обективни, пълни и намират подкрепа в
доказателствения материал, но не споделя крайните правни изводи, до
които решаващият съд е достигнал.чита, ическТози въззивен състав намира,
че въззивната жалба следва да се уважи, тъй като искът по принцип е
основателен, но е предявен в завишен обем.
Не може да се отрече на ищеца правото да предяви иск по чл. 109 от ЗС
и съдът дължи произнасяне по него, но не е обвързан с конкретното
съдържание на заявения петитум.
Ищецът твърди, че цялата западна част на неговата сграда е на калкан
с незаконен строеж на ответницата, който не отговаря на нормите на
ЗУТ, вследствие на което от 2014г. в жилището му се е появила влага и
мухъл по тавана и стените, увредени са мебелите и подовите настилки, и са
се влошили условията за живот. Счита, че влагата е причинена от
незаконния строеж на ответницата и моли съда да постанови решение, с
което я осъди на основание чл. 109 от ЗС да преустанови увреждащите
правата му действия, като иска тя да премахне незаконно изградената
сграда с идент. № 67338.510.138.1 в ПИ идент. № 67338.510.138.
Петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС е насочена
към осигуряване на собственика на възможност безпрепятствано да
упражнява правата си като такъв, като го брани от неоснователни
въздействия върху вещта/имота му от страна на трети лица.
За да се активира действието на тази разпоредба, според която
“собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право”, е необходимо да се
докажат в кумулативна даденост условията, предписани в нея – ищецът да
е собственик на имота, упражняването на някое от правомощията му като
такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено, пряка причина за
това да е действие/бездействие на посочения ответник и то да е
неоснователно.
В случая са доказани всички елементи на фактическия състав на
посочената норма.
4
Спорът касае две сгради, намиращи се на калкан – сграда с идент. №
67338.510.138.1, собственост на ответницата, построена в имот с идент.
№67338.510.138, /ищецът и ответницата са съсобственици на дворното
място/ – и сграда с идент. № 67338.510.139.1, от която ищецът е
собственик на 6/8 ид.ч. и я ползва изцяло, построена в имот с идент. №
67338.510.139 /ищецът е съсобственик на дворното място/.
Тъй като сграда с идент. № 67338.510.138.1 е била паянтова, изградена
от кирпич и с дървена покривна конструкция, ответницата е получила
разрешение за строеж № 81/26.06.2014г. да извърши „ремонт на покрив“,
който е следвало да представлява „текущ ремонт на покрива на
съществуващата стара сграда с подмяна на покривните материали /греди,
обшивка, изолация, керемиди и др./, без сградата да се променя в
хоризонтално и вертикално отношение“.
Допуснатата СТЕ е констатирала, че на място е реализирано
следното - отстранена е покривната конструкция, изградени са нови
вътрешни тухлени зидове на мястото на старите, а външните са запазени.
При външния зид от север е изпълнено укрепване чрез замяната му със
стоманобетонова стена, необходима поради голямата денивелация на
терена. Извършено е укрепване със стоманобетонови колони, изпълнена е
стоманобетонова таванска плоча. Към момента на изготвяне на
заключението строителството е спряно; липсва покривна конструкция.
Вследствие извършения по този начин ремонт жилищната сграда не е
променена в хоризонтално отношение, а промените във вертикално
отношение са незначителни - от порядъка на 15-20 см., свързани с
необходимостта от изграждане на обединяващ и укрепващ желязобетонен
пояс върху съществуващите външни зидове.
По сигнал на ищеца е била извършена проверка от община Сливен,
издадена била заповед от 28.04.2015г. за премахване на незаконен строеж
„Вътрешно стълбище и стоманобетонова плоча на сграда с идент. №
67338.510.138.1“, която била атакувана пред СлАС, който отхвърлил
жалбата на ответницата и тя подала касационна жалба срещу решението
на СлАС. Междувременно кметът на общината отменил заповедта, поради
което касаторката оттеглила жалбата си против нея и производството
пред ВАС било прекратено, а решението на СлАС – обезсилено. В заповедта
5
от 06.11.2015г., с която кметът отменя заповедта си от 28.04.2015г., като
мотиви са посочени частичното й изпълнение – премахване на вътрешно
стоманобетоново стълбище, както и представеното от страна на
ответницата „Конструктивно становище“ за обект „Укрепване на
съществуваща жилищна сграда в ПИ 491, кв.21 по плана на гр. Сливен“,
изготвено от правоспособен проектант. Последният дал заключение, че
изградената стоманобетонова плоча има обединяваща роля по отношение
на зидове и пояси, а извършените строително-монтажни работи са
свързани с възстановяване и замяна на конструктивни елементи, с оглед
осигуряване на сигурността на сградата. Въпреки това на 12.12.2016г.
кметът на общината издал нова заповед за премахване на незаконен
строеж „Стоманобетонна плоча на съществуваща жилищна сграда идент.
№ 67338.510.138.1“. Атакуването й пред СлАС било неуспешно, като съдът
отхвърлил жалбата, но подадената от ответницата касационна жалба
била уважена и ВАС отменил решението на СлАС и вместо това сам
постановил отмяна на заповедта на кмета.
Ищецът подал жалба до кмета на община Сливен вх. № 9400-
4734/09.01.2019г. и била извършена проверка от комисия, назначена по реда
на чл.196 ал.1 от ЗУТ. Проверката завършила с Констативен протокол, с
който е установено, че има влага и подкожушена мазИ. при западната
стена на сграда с идентификатор 67338.510.139.1. Комисията е заключила,
че причина за това е обстоятелството, че сграда с идентификатор
67338.510.138.1, собственост на ответницата, е без покривна конструкция.
Според административния орган, за отстраняване на причинените щети
върху сградата с идентификатор 67338.510.139.1 на ищеца, тя трябва да
извърши следните строително-ремонтни работи: да положи циментова
замазка върху собствената си таванска плоча с наклон на запад, така че
дъждовните води да не се оттичат към сградата на ищеца; в мястото на
фугата между таванската плоча на собствената й жилищна сграда и
западната външна стена на сградата на ищеца да се изпълни холкер; да се
изчука до здраво старата мазИ. на западната външна стена на сградата с
идентификатор 67338.510.139.1 и да се положи външна мазИ.,
топлоизолация 6 см., шпакловка с мрежа и един пласт хидроизолация с
посипка; от външната част на същата стена да се свали подкожушената
мазИ., да се направи вътрешна мазИ. и боядисване.
6
Вещото лице, извършило СТЕ, допусната в първоинстанционното
производство, дава заключение, че извършено конструктивно укрепване
може да изпълнява функционалното си предназначение, изпълнената на
мястото на предишния каратаван стоманобетонова плоча е конструктивно
необходима, тъй като има обединяваща роля по отношение на зидовете и
премахването й ще създаде предпоставки за компрометиране на
конструкцията на сградата, а строителството, извършено в процесната
сграда, представлява укрепване на сградата, извършено при текущия
ремонт. Вещото лице е дало заключение, че при определени условия, все пак е
възможно от строителнотехническа гледна точка да се премахне
бетоновата плоча на възстановената сграда.
Теренът, където се намират процесните имоти, е със силно изразен
наклон на север. Цялата северна стена на първия етаж на сградата на
ищеца се намира под котата на прилежащия терен от север. На място е
констатирано, че жилищната сграда на ищеца е с неотводнен покрив, като
при дъжд водата от покрива се излива върху стоманобетоновата плоча на
сградата на ответницата, която е изпълнена без наклон за отвеждане на
водата и без хидроизолация. Двете сгради са долепени една до друга, като по
калкана всяка от тях има зид. Водата от незащитената таванска плоча на
сградата на ищеца и от покрива на сградата на ответницата прониква през
фугата между двата калканни зида и причинява овлажняване в западните
стаи на първо и второ ниво в сградата на ищеца. Западните калканни зидове
в тези стаи са с подкожушена мазИ. и мухъл. Покривът на сградата на
ищеца не завършва с улуци, които да отвеждат дъждовните води. Така
оттичането на дъждовните води от покрива по корниза също причинява
овлажняване на зида през мазИ.та.
В обобщение - категорично е становището на експерта, че влагата се
дължи на две обстоятелства: първо - покрива на сграда с идентификатор
67338.510.139.1 не е отводнен и при валеж влагата прониква в калканния зид
и второ - върху стоманобетоновата плоча на сграда с идентификатор
67338.510.138.1 няма изпълнена покривна конструкция или замазка за наклон
за отвеждане на водата. При валеж влагата прониква в калканните зидове и
на двете сгради.
Така е несъмнено, че в сградата на ищеца е налице трайно увреждане на
7
западните стени на първо и второ ниво, изразяващо се във влага, мухъл,
подкожушена мазИ. и повреда на настилките, като една от причините за
това е липсата на покривна конструкция и замазка за наклон за отвеждане
на водата върху сградата на ответницата.
Това положение съдът намира за недопустимо и напълно попадащо в
приложното поле на разпоредбата на чл. 109 от ЗС.
По начало всяка от страните може да упражнява своето признато от
закона субективно право, доколкото това не нарушава правото на другата и
не противоречи на нормативно установени правила. В случая ответницата е
допуснала при извършването на ремонта на сградата си състояние,
допринасящо за увреждането на имота на ищеца и препятстващо
нормалното осъществяване на правомощията му, като то е постоянно и
трайно.
Доколкото, както вече бе посочено, петиторната защита може да
осигури прекратяване на неоснователните действия занапред и след като се
установи наличието на изискуемите предпоставки, искът на ищеца следва
да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да преустанови
увреждането като извърши необходимите действия за предотвратяване
проникването на влага в имота на ищеца от страна на своя имот, като бъде
изпълнена покривна конструкция или замазка за наклон за отвеждане на
водата.
Вярно е, че е установено категорично, че и състоянието на
постройката на ищеца – покривът й не е отводнен - допринася за навлизане
на вода и овлажняване на западните стени, но това обстоятелство по
никакъв начин не може да освободи ответницата от задължението й
самата тя да не препятства осъществяването на правата на ищеца. Тя е
длъжна да отстрани тези пречки, които са резултат от нейните
неоснователни действия, а ищецът е длъжен да поеме риска да продължава
да търпи вреди, ако са резултат от неговото бездействие.
Дотук обаче се простира и защитата, която ищецът може да получи.
Той иска премахване на цялата постройка, която счита за незаконно
построена, но в настоящото производство и чрез този иск, той не може да
постигне този резултат. Доколкото упражняването на правото му на
собственост, в обема, в който му е признато, не се препятства от самото
8
съществуване на постройката в имота на ответницата, е без значение дали
тя е законна или не. Видно от събраните доказателства, постройката е
съществувала в имота и е придобита от ответницата посредством договор
за покупко продажба. Строителните действия не са свързани с изграждане,
а с ремонт на съществуваща сграда. Спорът дали тази постройка е
законна, респективно – дали е реализирано незаконно строителство в
отклонение на издаденото разрешение за строеж за текущ ремонт на
покрив, е неотносим в настоящия процес.
Само евентуалното нарушение на строителните правила не може да
доведе до постановяване на премахване на постройката на основание чл.
109 от ЗС, ако не се препятства упражняването на вещните права на
ищеца. Горните въпроси са от компетенцията на органите по строителен
контрол, а съдебният контрол се осъществява от Административния съд.
Сами по себе си обстоятелствата, че са изградени нови вътрешни тухлени
зидове на мястото на старите, изпълнено е укрепване на външния зид от
север чрез замяната му със стоманобетонова стена, направено е укрепване
със стоманобетонови колони и е изпълнена стоманобетонова таванска
плоча, нямат препятстващ правата на ищеца /както са заявени в исковата
молба/ характер, тъй като нито създават, нито допринасят за
навлажняване на западната му стена, но ако той счита, че
констатираното несъответствие от 15-20 см. във вертикално отношение
противоречи на строителните правила, може да сезира компетентните
органи по административен ред. В този смисъл развилите се във времето
административни и съдебно-административни производства нямат същия
предмет и в настоящото производство могат да бъдат взети предвид само
ако касаят правнорелевантните факти.
Отново следва да се посочи, че защитата, която предлага нормата на
чл. 109 от ЗС, се състои в осигуряване прекратяването на пречещо
действие, следователно конкретният й вид се определя от конкретните
релевирани обстоятелства, описващи в какво се изразява нарушаването на
правата на собственика. Тоест ищецът трябва да посочи правото, чиято
защита търси и начинът по който е нарушена възможността му да го
упражнява, а петитумът на иска му се изразява винаги в претендиране на
прекратяване на неоснователното пречене да го осъществи. Той не е
длъжен да посочи точно чрез какъв способ следва да се постигне този
9
резултат, а съдът не е длъжен да се съобрази с него, ако е посочен.
Така, в случая, щом ищецът е доказал неоснователно нарушаване на
правото му на пълноценно ползване на собствената му сграда /независимо,
че притежава 6/8 ид.ч. от нея, той е единственият ползвател от всички
съсобственици и действията му ползват и тях/, изразяващо се в допускане
на постоянно проникване на влага откъм сградата на ответницата, поради
неподходящо състояние на завършващата стоманобетоновата плоча, то
искът му по чл. 109 от ЗС е основателен и точно това е фактът, чието
съществуване следва да се прекрати за в бъдеще. Независимо, че ищецът
желае премахване на цялата постройка, съдът не е обвързан с това му
искане и ще уважи претенцията му само в обема, който ще му осигури
прекратяване на конкретното увреждане, причинено от неоснователните
действия/бездействия на ответницата.
Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да бъде
отменено, включително в частта за разноските, и вместо него бъде
постановено ново, с което искът бъде уважен в гореописаните параметри.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за
първоинстанционното производство следва да се възложи на ответницата,
която следва да понесе своите и заплати тези на ищеца в размер на 922, 44
лв.
За тази инстанция, с оглед уважаването на въззивната жалба,
въззиваемата следва да заплати на въззивника направените разноски за
държавна такса в размер на 62, 22 лв. и такива за адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна помощ и съдействие с
посочено като платено възнаграждение от 600 лв., чийто размер
насрещната страна иска да бъде намален поради прекомерност съгл. чл. 78
ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за основателно с оглед вида на
иска и процесуалните усилия, вложени от пълномощника на въззивника и
като съобрази сложността на конкретния спор с нормата на чл. 7 ал. 1 т. 4
от Наредба №1/2004г. в приложимата редакция, счита, че следва да
присъди възнаграждение в размер на 400 лв. Направените от въззиваемата
разноски остават за нейна сметка.
Ръководен от гореизложеното съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 260040/29.07.2022г. по
гр.д. № 5517 по описа за 2019г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА на осн. чл. 109 от ЗС И.Щ.Б.с ЕГН: ********** от гр.
Сливен, ул. „Люлин“ № 15 да преустанови неоснователните действия, с
които пречи на Й.Д.Д. с ЕГН:********** от гр. С., ул. „Б.“ № 14 да
упражнява в пълен обем собственическите си права върху своя недвижим
имот – сграда с идент. № 67338.510.139.1, находяща се в ПИ с идент. №
67338.510.139 по КККР на гр. С., като извърши необходимите действия за
предотвратяване проникването на влага по западните стени на първо и
второ ниво на сградата на ищеца от страна на своя имот, като бъде
изпълнена покривна конструкция или замазка за наклон за отвеждане на
водата на собствената й сграда с идент. № 67338.510.138.1 намираща се в
ПИ с идент. № 67338.510.138 по КККР на гр. Сливен.
ОСЪЖДА И.Щ.Б. а заплати на Й.Д.Д. направените разноски по делото
за първоинстанционното производство в размер на 922, 44 лв., а за
въззивното производство - в размер на 462, 22 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12