Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09. /04.01.2022
година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на
шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар И. Г. и прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 2105/2021
година
Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД – София с ЕИК ********* против решение №
260905/22.07.2021 година по н.а.х.д. № 4078/2020 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 477892 – F486925/12.11.2019
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП (НП).
С НП, на дружеството, за нарушение по чл. 42 ал.1 т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във
връзка с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на
основание чл.185 ал.2 във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението. Заявява, че нарушение не
е извършвано, а паспортът на фискалното устройство е бил представян незабавно
при откриването му на мястото, на което е трябвало да се съхранява – заедно с
фискалното устройство. Твърди, че решението на РС е необосновано, защото не е
направен анализ на гласните и писмените доказателства като не е обсъдено нито
едно от възраженията, изложени в жалбата. Претендира за приложението на чл. 28
от ЗАНН.
Иска отмяна на решението и на НП.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок и от надлежна страна.
Настоящият съдебен състав установи от фактическа и
правна страна следното.
С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена
проверка на 25.04.2019 година в 17:44 часа, в стопанисван от него търговски
обект – магазин № 5116 в град Бургас, улица „Александровска“ № 114, е
установено, че не се съхранява в обекта паспорт на фискалното устройство,
въведено в експлоатация, регистрирано в НАП и работещо към момента на
проверката.
За да
постанови оспореното решение, РС е приел, че деянието съставлява нарушение и че
е доказано по несъмнен начин.
Решението е правилно.
Съгласно цитираната в НП приложима материална норма от
Наредбата, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в
търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и
чл. 50, ал. 6.
Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2
от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба –за физическо лице,
което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция –за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по
чл.185 ал.1 от ЗДДС (от 500 лева до 2000 лева). Нормата е бланкетна, поради
което наказващият орган е посочил като нарушена нормата на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредбата.
В настоящия случай е констатирано,
че при проверката в обекта не е съхраняван паспорта на фискалното устройство. Тази
констатация (отрицателен факт) не е опровергана от нарушителя в хода на
съдебното оспорване на НП. Естеството на нарушението е такова, че не е довело
до неотразяване на приходи. Предвид това, санкцията е следвало да бъде наложена
в границите посочени в чл.185 ал.1 от ЗДДС, както е процедирал и наказващият
орган. Твърденията на касатора, че паспортът на устройството е намерен на
следващия ден от служител и веднага представен в приходната администрация не
опровергава по никакъв начин изводите от проверката и следва да се възприеме
като защитна теза. Лицето не е санкционирано за това, че изобщо не притежава
паспорт на ЕКАФП, а за това, че не го съхранява в обекта, както е констатирано
от проверяващите служители на НАП.
Що се отнася до приложението на чл. 28 от ЗАНН, за което жалбоподателят
поддържа, че са били налице всички предпоставки, съдът счита следното.
Не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, както заявява касатора, защото случаят не е
„маловажен“. В нормата на
чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година
на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е
по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
За да се прецени дали един случай е „маловажен“, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, съгласно която не е престъпно деянието, което
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В случая, извършеното нарушение е свързано с
обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДДС и Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на тези норми е да
осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите и отчитането на
реализираните парични обороти.
По време на проверката на търговеца е установено, че
той не изпълнява законовите предписания, а за извършването на такива нарушение
е предвидена значителна имуществена санкция, т.е. законодателят е преценил, че
обществената опасност на нарушения, като процесното, е сериозна. Извършеното деяние не разкрива признаците на
„малозначителност“, защото по нищо не се различава от типичния случай на
конкретното административно нарушение, поради което и не са налице основания за
отмяна на НП.
С оглед на изложеното, на
основание чл. 221 ал.2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр.ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260905/22.07.2021 година по н.а.х.д. № 4078/2020 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: