Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 01.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1667 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът С.Д.И. твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение от 21.03.2017г. до 11.02.2019г., като заемал
длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона”, като в изпълнение на
задълженията си по трудов договор пътувал в цяла Европа с тежкотоварен
автомобил. С цел по-пълноценно използване на транспортните средства, на един
тежкотоварен автомобил работели по двама шофьори, управляващи автомобила на
разрешените от закона смени. При работа на единия водач, другият почивал в кабината
на автомобила, препасан в обезопасителни колани. На 17.10.2017г. по повод
изпълнението на възложената му от ръководителите работа, претърпял изключително
тежка трудова злополука, при която получил необратими увреждания изразяващи се
във фрактура горна платформа на Т10 с леко разтежение Т9-Т20. Фрактура с
разместване на спинозни апофизи Т4-Т11. Фрактура на трансверсалните апофизи
L4-L5 в ляво. Направена му била и операция, в резултат, на което най-вероятно
до края на живота си нямало да може да се възстанови напълно и да продължи
живота си пълноценно. При всички положения тези травми нямало да му дадат
възможност да упражнява пълноценно работата си – налице ще е намалена
работоспособност. Трудовата злополука се получила при следните обстоятелства:
На 17.10.2017г. в изпълнение на служебните си задължения пътувал с тежкотоварно
превозно средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА, с полуремарке SCHMITZ, рег.№ KSR4810
до Португалия, където следвало да транспортира стока, заедно с колегата му К.Т.,
като шофирали в екип. Около 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62 /Бургос –
Фуентес де Оньоро/ в землището на община Виляверде де Гуарена, съдебен окръг
Саламанка, Испания претърпял сблъсък с друг тежкотоварен автомобил – влекач
VOLVO, с рег.№ 3220EZH, с полуремарке LOHR, рег.№ R7518BBZ, поради застигане и
неправилно спиране на автомобила на пътното платно за извършване на ремонтни
работи без да са зпазени специфичните изисквания на ЗДвП за място на споране и
поставяне на обезопасителни и сигнални средства, в следствие, на което бил
тежко ранен. В момента на катастрофата активен водач на превозното средство бил
той, а колегата му К.Т. почивал на дясната предна седелка със сложен
обезопасителния колан. Според снетите данни от Пътна полиция в Пеняранда де
Бракамонте в тахографа, монтиран в камиона е бил управляван с допустимата
скорост и бил със сложени обезопасителни колани. Бил приет по спешност в
Болничен комплекс Саламанка с диагноза: политравма и фрактура горна платформа
на Т10 с леко разтежение Т9-Т20. Фрактура с разместване на спинозни апофизи
Т4-Т11. Фрактура на трансверсалните апофизи L4-L5 в ляво. Там му направили две
операции, като му поставили ревизия и Friedrich на раната на дестия глезен. На
23.10.2017г. било извършено закрепване на винтове Malibu Т9-Т10. Артодеза с
putty /сериозна лезия на задния лигаментарен комплекс/. Имал изключително силни
болки в резултат на злополуката и бил много дълъг период с временна
неработоспособност, което наложило и явяването му пред ТЕЛК комисия. В
преобладаващата част на периода от настъпване на инцидента бил в невъзможност
да се движи и обслужва сам, предвид вида на получените травматични увреждания.
За всичко разчитал на жената, с която живеел, която се грижела за него. И до
настоящия момент усещал силни болки в торакалния дял на гръбначен стълб и имал
ограничено движение, постоянно бил на болкоуспокояващи, които вече дори не
действали, трудно упражнявал професията си, тъй като имал ограничено движение и
бързо се уморявал. Ответникът е подал декларация за трудова злополука от
19.10.2017г. и с Разпореждане № 112/02.11.2017г. на ТП на НОИ – гр.Русе, на
основание чл.55, ал.1 от КСО злополуката е била приета за трудова.
Уврежданията, които получил по време на катастрофата може да доведе до
невъзможността да работи работата, която му харесвала и му носела доходи, тъй
като за упражняването й се изисква много добро физическо състояние и е
изключително отговорна работа. Освен свързаните с увреждането на здравето,
значителни физически болки и страдания през тези месеци изключително негативно
влияние върху психическото му състояние оказало невъзможността да се грижи сам
за себе си в следствие на обездвижването. Неудобствата, свързани с това, се
отразили пагубно на самочувствието и увереността в собствените му сили, поради
невъзможността да води пълноценен живот и притеснението, че това състояние може
да се запази и за бъдеще. Като последица от претърпените увреждания животът му
се променил изцяло в негативна насока и най-вероятно никога повече нямало да
може да се възстанови напълно и да води нормален живот, поради което счита, че
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е в справедлив
размер на 80 000.00 лева. За възстановяване на здравословното му състояние
направил и разходи за лечение и възстановяване в размер на 2 940.14 лева
/направени валетни разходи преобразувани в лева/, които се явяват имуществени
вреди, претъпрени в резултат на настъпилата трудова злополука. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от
2 940.14 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване и сумата от 80
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства в ежедневието по
причина на получените в резултат на трудова злополука от 17.10.2017г.,
настъпила в 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62 /Бургос – Фуентес де Оньоро/
в землището на община Виляверде де Гуареня, съдебен окръг Саламанка, Испания,
травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на увреждането – 17.10.2017г. до окончателното им изплащане. Претендира
и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от
ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.200,
ал.1 от КТ.
Ответникът “РЛГ-България”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”,
ул.“Янтра-Студентска“ № 9, бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Явор Гелков и прокуриста Дичо Желев, оспорва изцяло предявените
искове. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат при настъпилата
трудова злополука от страна на ищеца, тъй като е допуснал груба небрежност по
смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като при управлението на товарната композиция не
е изпълнил задълженията си вменени му по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Поради
това исковете да бъдат отхвърлени или алтернативно да бъда намалени
претендираните обезщетения с 90%. Алтернативно твърди и че, ако от събраните по
делото доказателства се установи, че е налице умисъл от страна на ищеца за
предизвикване на процесното ПТП, то следва работодателят му да бъде освободен
от отговорност по смисъла на чл.201, ал.1 от КТ. Оспорва и размерите на
претендираните обезщетения, като счита, че обезщетението за неимуществените
вреди е много завишено, а това за претендираните имуществени вреди недоказано,
тъй като не са представени документи за направени разходи за лечението и
възстановяването на ищеца на получените увреждания. Оспорва и посочения от
ищеца механизъм на настъпилото ПТП. Твърдението било, че причина за настъпване
на последното било неправилно спиране на автомобил Волво на пътното платно за
извършване на ремонтни работи, без да са спазени специфичните изисквания на
ЗДвП за място на спиране и поставяне на обезопасителни и сигнални средства. От
приложените от ищеца документи, свързани с механизма на ПТП и издадени от
Испанските компетентни органи, било видно, че никъде не се установява причина
за ПТП да е неправилно спиране на авариралия камион Волво и/или неспазване на
изисквания за обезопасяване мястото на спиране. Основен принцип в правилата за
движение по пътищата е, че водачът, който се движи отзад трябва да пази
участниците в движението, които са пред него. В случай ищецът ударил авариралия
автомобил Волво в задната му част. По делото няма данни за метеорологични
условия, които да са нарушавали видимостта на ищеца, т.е. да са направили
невъзможно възприемането на спрялото превозно средство. От същите документи се
установявало, че ударената отзад товарна композиция е била спряла в дясно преди
удара като е осигурила максимална възможност за идващите отзад превозни
средства да я подминат или да спрат. Към момента на удара, авариралата
композиция е била спряла преди повече от половин час, т.е. не е представлявала
движещ се обект, а мястото на спиране е било обозначено с оглед безопасността
на другите участници в движението. Според обясненията на Себастияно Санчес
Анхел, водач на автомобил Волво към момента на аварията, същият е включил
късите светлини, светлините за мъгла и мигачите едновременно и е поставил
триъгълника за безопасност. Това изцяло опровергава твърдението на ищеца, че
причина за ПТП е неправилно спиране на автомобил Волво на пътното платно за
извършване на ремонтни работи без да са спазени специфичните изисквания на ЗДвП
за място на спиране и поставяне на обезопасителни и сигнални средства. Това се
потвърждава и от случайния свидетел на ПТП Антонио Карвалхо, който е видял
автовозът максимално залепен до мантинелата и сигнализиращия триъгълник,
разположен преди авариралото МПС. В доклада за ПТП се установява и че
състоянието на настилката е била „чиста и суха”, банкетите са били годни за
употреба, препятствия по пътя е нямало, а видимостта е била добра. В този
смисъл е нямало обективна причина, която да е пречела на ищеца да възприеме
авариралата товарна композиция, която е спряла в банкета с ширина 2.2 м.,
„залепена” до мантинелата според свидетеля Антонио Карвалхо, а ширината на
товарен автомобил от този тип е около 2.5 м., което означава, че ищецът е
навлязъл в банкета /аварийната лента/ отново в нарушение на правилата за
движение. По делото няма и нито едно доказателство за нарушение от страна на
ответника на правилата за безопасност, за каквато и да било техническа
неизправност на управляваната от ищеца товарна композиция. „РЛГ България” ООД е
предоставило на ищеца товарна композиция отговаряща на абсолютно всички
законови изисквания. Според представения протокол /доклад/ за ПТП, не се
установява никакъв спирачен път до момента на сблъсъка. Следи от спирачен път
от управляваната от ищеца товарна композиция се наблюдават след момента на удара.
Тази констатация доказва, че ищецът е предприел спиране след удара, което с
оглед квалификацията му на шофьор на товарен автомобил над 12 тона,
представлява проява на самонадеяност и груба небрежност от особено висока
степен, без зачитане на здравето и живота на останалите участници в движението.
Като основна причина за произшествието в доклада от огледа на ПТП е посочено
невниманието при шофиране от страна на ищеца. Твърденията на последния, че
причина за произшествието е липса на сигнализация на авариралата товарна
композиция, се оборва от свидетелските показания на двама свидетели, единият от
които е случайно преминаващ, както и от констатациите на изготвените от
испанските компетентни органи протоколи. По тези съображения ответното
дружество твърди, че ищецът е виновен за настъпването на процесното ПТП.
Оспорва и твърдението, че ищецът не можел да упражнява професията си
пълноценно, тъй като към настоящия момент той продължавал да работи като шофьор
при различни работодатели. Твърди и че „РЛГ-България” ООД има сключена със
„Застрахователна компания Лев Инс” АД задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № BG/22/117001344417 с валидност от 11.05.2017г. до
10.05.2018г. и Анекс № 1 към нея от 15.05.2017г. за тежкотоварно превозно
средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА, а със застрахователна полица №
36071717603000003, сертификат и добавък към нея „РЛГ-България” ООД има сключена
със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД задължителна застраховка „Трудова
злополука” за периода 21.09.2017г. до 20.09.2018г. По тази причина и счита, че
не той, а застрахователите следва да отговарят за претендираните от ищеца
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Третото лице, подпомагащи ответника –
„Застрахователна компания Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Студентски”, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представлявано от
изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д., оспорва изцяло
предявените искове. Твърдят, че не следва да бъдат трето лице, подпомагащо
ответника в настоящото съдебно производство, тъй като същите нямат сключена
застраховка с ответника „Трудова злополука”, а само „Гражданска отговорност” на
товарния автомобил. При предявен иск по чл.200 от КТ отговорността следва да е
на застрахователя по сключена застраховка „Трудова злополука”, но не и по
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, като по тези съображения считат,
че не следва по никакъв начин да им се ангажира отговорността по настъпилата
трудова злополука. По същество оспорват исковете, като твърдят, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат при настъпилата трудова злополука от
страна на ищеца, тъй като той е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201,
ал.2 от КТ, като при управлението на товарната композиция не е изпълнил задълженията
си вменени му по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Третото лице, подпомагащо ответника - Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица”, ул.”Позитано” № 5, оспорва изцяло предявените
искове. Твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат при
настъпилата трудова злополука от страна на ищеца, тъй като той е допуснал груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, като при управлението на товарната
композиция не е изпълнил задълженията си вменени му по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С.И. и „РЛГ-България” ООД били за периода 21.03.2017г. до
11.02.2019г. в трудово правоотношение по силата на трудов договор №
713/21.03.2017г. и допълнително споразумение към него от 01.01.2019г., като
ищецът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12.5 тона” в ответното
дружество, а в изпълнение на задълженията си по трудов договор пътувал в цяла
Европа с тежкотоварен автомобил. На
17.10.2017г. по време на управление на товарен автомобил MAN, с рег.№ Р 2119 КА, с полуремарке
SCHMITZ, рег.№ KSR4810, в Испания, е възникнало пътно-транспортно произшествие
и С.И. изпаднал от кабината през челното стъкло, при което получава различни
травми по тялото и крайниците,
като внезапното увреждане здравето на пострадалия е станало през време и по
повод на извършваната работа. Злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.1
от КСО с разпореждане № 112/02.11.2017г. на ТП на НОИ – гр.Русе. Съгласно
експертно решение № 2663/01.11.2018г. на ТЕЛК на ищеца е призната 50% трайно
намалена работоспособност, в резултат на получените увреждания по тялото от
настъпилата трудова злополука, с дата на инвалидизиране 01.11.2018г.
По делото е представена и
преписката, в превод на български език, по която испанските власти са извършили
разследване за причините на настъпилото ПТП – предварително производство пред
Следствен съд № 4, съдържаща и доклад за данните от тахографа на управлявания
от ищеца товарен автомобил. Тези доказателства са и основание и материалите за
изготвянето на назначените по делото автотехнически експертизи, описани по-долу.
Представени са епикризи, експертно
решение и други медицински документи за състоянието на С.И. след ПТП и
здравословното му състояние към момента, които са и основание за изготвянето на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза – описана по-долу.
„РЛГ-България” ООД има сключена
със „Застрахователна компания Лев Инс” АД задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № BG/22/117001344417 с валидност от 11.05.2017г. до
10.05.2018г. и Анекс № 1 към нея от 15.05.2017г. за тежкотоварно превозно
средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА.
Със застрахователна полица №
36071717603000003, сертификат и добавък към нея „РЛГ-България” ООД има сключена
със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД задължителна застраховка „Трудова
злополука” за периода 21.09.2017г. до 20.09.2018г.
Съгласно представената справка на
л.105 от делото, ответното търговско дружество е заплатило разноски за хотел на
придружител на ищеца – 2 нощувки; транспорт от хотел до летище в Испания
/линейка/; храна за С.И. в Испания, самолетен билет за С.И. и придружителя и
транспорт от летището в Букурещ, Румъния до гр.Русе, които възлизат в общ
размер на 2 074.97 лева.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че С.И. е получил следните
увреждания: 1. Счупване на носни кости. Счупване на тялото на десети гръден
прешлен, наложило метална остеосинтеза. Счупване на десето ребро в дясно.
Счупване на шиповедните израстъци на четвърти, пети, шести, седми, осми, девети,
десети и единадесети гръдни прешлени. Колекция от кръв в меките тъкани зад
гръдния отдел на гръбначния стълб. Счупване на левите напречни израстъци на
втори, трети и четвърти поясни прешлени. Охлузване на гърба. Рана на външната
повърхност на десет глезен. Рани по лява предкитка. Увреждане на кожата по
гърба.; 2. Леко концентрични протрузии на ниво дванадесети гръден прешлен –
първи поясен прешлен и първи – втори поясен прешлени. Дискова протрузия на ниво
четвърти – пети поясни прешлени. ЕМГ – данни за преднокоренчева увреда
двустранно на ниво пети поясен – първи кръстен прешлени.; 3. Спондилодисцит
/възпаление на междупрешленните дискове/ на ниво осми-девети и девети-десети
гръдни прешлени. Оформен гибус /гърбица/ в гръдния отдел на гръбначния стълб.
Така установените увреждания на И. се квалифицират по медико-биологичния
признак: Трайно затрудняване на движенията на снагата и двата долни крайника,
за срок повече от 30 дни. Така установените увреждания от група 1 са резултат
на действието на твърди тъпи и ръбести предмети и добре отговарят да бъдат
получени при ПТП на 17.10.2017г. описано в представените искова молба и
следствени документи от извършено разследване в Испания. Така установените
увреждания от група 2, могат да бъдат получени при механично въздействие в
областта на гръбначния стълб при ПТП на 17.10.2017г. описано в представените
искова молба и следствени документи от извършено разследване в Испания.
Установените възпаление на междупрешленните дискове /спондилодисцит/ и гърбица
са усложнения на установените травматични увреждания в областта на гръбначния
стълб. При извършения съдебномедицински преглед обективно е установено, че С.И.
се придвижва без помощни средства и по кожата на гърба и левите му крайници има
раневи белези. Субективно се оплаква от болки по хода на гръбначния стълб,
засилващи се при продължително седене, при физически натоварвания и при промяна
в атмосферните условия. От представената медицинска документация е видно, че
при С.И. чрез специализирани изследвания са установени следните дългосрочни
отклонения от нормата в здравословното му състояние, които са във връзка с
процесното ПТП: Дегенеративни промени в долен гръден отдел на гръбначния стълб,
с оформена гърбица в гръдния отдел на гръбначния стълб и малпозиция /неправилна
позиция/ на винтовата стабилизираща система /отразено последно м.11.2018г./;
Ограничение в обема на движения на гръбначния стълб /отразени последно
м.06.2019г./. По отношение на установените дегенеративни промени в долен гръден
отдел на грабначния стълб, не може да настъпи спонтанно възстановяване. По
отношение на установеното ограничение в обема на движения в гръбначния стълб, е
възможно частично подобряване на състоянието, като не се очаква пълно
възстановяване. За подобряване на анатомичното състояние на гръбначния стълб е
препоръчано отстраняване на винтовата стабилизираща система, която се намира в
малпозиция. За подобряване на ограниченията в обема на движения в гръбначния
стълб и болковия синдром е препоръчано спазване на хигиенно-двигателен режим и
нови курсове балнеолечение /през 5-6 месеца/. Основният възстановителен процес
при И. е завършил, като са се развили дегенеративни промени в долния гръден
отдел на гръбначния стълб, с оформяне на гърбица в гръдния отдел на гръбначния
стълб и към м.09.2018г. е регистрирана малпозиция на винтовата стабилизираща
система. Към м.06.2019г. все още е персистирало ограничение в обема на движения
на гръбначния стълб. По отношение на установените дегенеративни промени в долен
гръден отдел на гръбначния стълб, не може да настъпи спонтанно възстановяване.
По отношение на установеното ограничение в обема на движения в гръбначния
стълб, е възможно частично подобряване на състоянието, като не се очаква пълно
възстановяване. В делото няма обективни данни за настъпила трайна
неработоспособност при С.И.. При такива увреждания каквито са установени при
ищеца обикновено болките са най-силни непосредсвено след получаването им, като
продължават със значителен интензитет до обездвижване на гръбначния стълб, след
което постепенно намаляват в рамките на няколко денонощия. Болки със значителен
интензитет се усещат и в следоперативния период, които болки обичайно се
купират с обезболяващи. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен
характер, в областта на гръбначния стълб, е обичайно да се усещат и за
по-продължителен период от време – месеци и години, дори и за цял живот,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. От
представената медицинска документация е видно, че във връзка с уврежданията на
гръбначния стълб, движенията на снагата и на долните крайници са били
затруднени и И. се е придвижвал с две помощни средства /патерици/ за период от
не по-малко от три месеца /вероятно 1 година/. Към м.06.2019г. са продължавали
ограниченията в движенията на гръбначния стълб. В представеното ескпертно
решение на ТЕЛК е отразено, че И. е съобщил, че към м.11.2018г. продължава да
се придвижва с две патерици, а при личния преглед съобщава, че се е придвижвал
с помощни средства до м.09.2018г. В представената медицинска документация
последно е отразен прием на обезболяващи средства през м.01.2018г. – Паратрамол
и Фламексин. Тъй като обезболяващи средства е възможно да се приемат и без
лекарско предписание, от представената по делото медицинска документация не
може обосновано да се прецени до кога ищецът И. е приемал обезболяващи
средства. Тъй като болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер, в
областта на гръбначния стълб, е обичайно да се усещат и за по-продължителен период
от време – месеци и години, дори и за цял живот, е много вероятно И. да приема
обезболяващи средства, при нужда, за цял живот.
От заключението на изготвената по
делото съдебно психологично психиатрична експертиза се установява, че
пътнотранспортният инцидент от 17.10.2017г. е травматично събитие, което е
преживяно от С.И. като силен стрес без посттравматични последствия. Периодът за
преодоляването на такова стресово състояние е строго индивидуален. С времето,
медицинските грижи, подкрепата на съпругата му и желанието да се възстанови
физически и да упражнява професията си, преживеният от С.И. стрес, от ПТП,
настъпило на 17.10.2017г. е отшумял, без наличието на емоционално страдание.
От заключението на изготвената по
делото автотехническа експертиза /л.197-201 от делото/ се установява, че
причина за настъпването на процесното ПТП е невнимание при шофиране от страна
на водача на седловия влекач МАН с рег.№ Р 2119 КА. От записаното в исковата
молба, към момента на произшествието С.И. е управлявал товарния автомобил МАН,
а колегата му К.Т. е пътувал на дясната седалка с поставен предпазен колан.
Седловия влекач Волво с рег.№ 3220 EZH и полуремаркето LOHR с рег.№ R 7518 BBZ към началото на удара са били
спрели поради механична повреда в банкета и част от дясната лента, с включени
аварийни светлини и поставена регламентирана пътна сигнализация за опасност.
Това е отразено в доклада на испанската пътна полиция. В същия за оглед на
мястото на произшествието – на листи 62-65 в делото, е посочено, че към момента
на произшествието състоянието на пътя е било добро, настилката чиста и суха. В
района на ПТП е имало два годни са употреба павирани банкета, левия широк 1.10
м., а десният – 2.2 м. Видимостта е била добра, не е имало препятствия на пътя.
Водачът на товарен автомобил МАН с рег.№ Р 2119 КА е предприел намаляване на
скоростта преди началото на удара в полуремаркето. Механизмът на произшествието
е следният: На 17.10.2017г. около 6.16 часа /8.17 часа местно време/ С.И.
управлявал състав от превозни средства: седлови влекач МАН с рег.№ Р 2119 КА и
полуремарке SCHMITZ
с рег.№ KSR
4810 по шосе А-62 /между Бургос и Фуентес де Оньоро/ в землището на община
Виляверде де Гуареня, съдебен окръг Саламанка, Испания, със скорост около 89
км/ч. По същото време състав от превозни средства Волво с рег.№ 3220 EZH и
полуремаркето LOHR
с рег.№ R 7518 BBZ,
управляван от Себастиян Санчес Анхел спрял в района на км 222+80 поради
механична повреда в банкета и част от дясната лента, с включени аварийни
светлини и поставена регламентирана пътна сигнализация за опасност. Когато
товарен автомобил МАН бил на около 103.5 м. преди мястото на удара С.И.
забелязал опасност за движението и започнал спиране на управляваното от него
превозно средство. Въпреки тези негови действия настъпил удар между предната
дясна част на товарен автомобил МАН и задната лява част на полуремаркето LOHR. След удара, под действието на
ударните сили двете композиции се преместили до местата, където са били
намерени при огледа на мястото на произшествието. В резултат на произшествието С.И.,
К.Т. /втори водач на товарния автомобил МАН/ и Себастиян Санчес Анхел са
получили травматични увреждания, подробно описани в материалите по делото, а на
превозните средства, товара и пътната инфраструктура са нанесени материални
щети. Според вещото лице, от данните в делото следва извода, че при конкретните
пътни условия, с установената скорост на движение водачът на седлови влекач МАН
с рег.№ Р 2119 КА е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез
спиране. При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по
лентата за принудително спиране. Водач на пътно превозно средство, принуден да
спре поради независещи от него обстоятелства на автомагистрала, може да направи
това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като
през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство
с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност
да отстрани повредата и да продължи движението, той е длъжен да вземе мерки за
изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.
От заключението за изготвената по делото
допълнителна автотехническа експертиза /л.230-231 от делото/ се установява, че
от сравняване на разстоянието 103 м. с опасната зона за спиране за установената
скорост на движение на състава от превозни средства – 129.5 м. следва извода,
че водачът на товарен автомобил МАН не е имал възможност да предотврати удара
чрез спиране от разстояние 103 м. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
при изготвянето на тази допълнителна автотехническа експертиза не е съобразил
последното изречение на л.16 от делото /в преписката по разследване на
произшествието от испанските власти/. Така както е записано там означава, че
товарния автомобил МАН, управляван от ищеца 40 секунди се движи с 89 км/ч., а в
41-вата секунда скоростта намалява рязко до 14.04 м/сек. Това намаляване се
дължи най-вероятно на сблъсъка в спрелия автомобил, който е натоварен с леки
коли. Той е натоварен и е напълно възможно технически в резултат на сблъсъка да
намалява скоростта и следват вече още 6 секунди до пълното спиране на
превозното средство. Възможно е да е така, защото автовозът е бил преместен на
около 50 метра напред, като автомобилите от него са се разпилели. При този
вариант означава, че товарния автомобил МАН, управляван от ищеца, не е
предприемал спиране преди удара с автовоза.
От заключението на изготвената по
делото втора допълнителна автотехническа експертиза, се установява, че след
изследване и анализ на всички данни в делото: липсата на спирачни следи преди
мястото на удара, наличието на следи от триене след това място; вида, характера
и разположението на деформациите по седловия влекач МАН, състава от превозни
средства: седлови влекач Волво с рег.№ 3220 EZH и полуремаркето LOHR с рег.№ R 7518 BBZ, по превозваните леки автомобили
и по крайпътната инфраструктура следва извода, че най-вероятно съставът от
превозни средства: седлови влекач МАН с рег.№ Р 2119 КА и полуремарке SCHMITZ с рег.№ KSR 4810 не е спирал преди удара, а
описаното в материалите по делото намаление на скоростта е започнало след
началото на удара, при което под действието на ударните сили се е деформирал
влекача МАН, състава от превозни средства седлови влекач Волво и полуремарке,
леките автомобили и мантинелата. Възможно е водачът на състава от превозни
средства седлови влекач МАН с прикачено полуремарке да е реагирал
непосредствено преди удара с полуремаркето, прикачено към седловия влекач Волво
и да е задействал спирачната система, но все още спирането на състава да не е
било започнало, ако той е реагирал в рамките на не повече от 2.15 сек. преди
началото на удара. Механизмът на произшествието е описан в т.3.2 от
експертизата. Опасната зона за спиране на състава от превозни средства за
скорост на движение 89 км/ч. е 129.5 м. От сравняване на разстоянието 103 м. с
опасната зона за спиране за установената скорост на движение на състава от
превозни средства – 129.5 м. следва извода, че водачът на автомобила МАН не е
имал възможност да предотврати удара чрез спиране от разстояние 103 м.
Процесният автомобил MAN
с VIN:
WMA13XZZ7HM743199, с
рег.№ Р 21 19 КА е бил снабден с Lane assist – система за подпомагане на
движението в избраната лента, която сигнализира ако шофьорът неволно напусне
своята лента и реагира и активен асистент за дистанция DISTRONIC, който поддържа настроеното от
водача разстояние до движещи се отпред автомобили и улеснява например при
движение по автомагистрали или трафик с често спиране и потегляне. И двете
системи за сигурност могат да се стартират и спират от определен бутон на
приборното табло на влекача. Разстоянието, на което системата за спиране
реагира при препятствие на платното за движение може да се регулира от водача
на автомобила и то варира от 100 до 300 метра. При дефект в тази система светва
предупредителен индикатор на таблото на автомобила. В делото няма данни за
неизправности по тези системи на процесния автомобил MAN с VIN:
WMA13XZZ7HM743199, с
рег.№ Р 21 19 КА.
В обясненията си в съдебното
заседание на 01.09.2021г. ищецът С.И. твърди, че причината за настъпилото ПТП е
че товарната композиция Волво го изпреварвала и точно при завършване на
изпреварването, на ремаркето, на автовоза се спукали две от гумите, от едната
страна, което довело до рязкото му свиване в дясно, непосредствено пред
товарната композиция МАН за секунда и това довело до удара в задната част.
Твърди и че пътят, където е настъпило произшествието го е минавал 30 пъти, той
е нормален с продължителна съвсем лека парабола ляв завой по посока на
движението и видимостта е 500 и повече метра.
В същото съдебно заседание вещото
лице по автотехническата експертиза уточнява, че при видимост от 500 метра, за
каквато твърди ищеца, сравнено с опасната зона на видимост и при условие, че
съставът с автовоза е спрял в дясно, приближавайки това място, водачът на
композицията МАН, ако той реагира своевременно, може да спре преди автовоза, но
от разстояние 103 метра, това не може да стане. Вещото лице е и категорично, че
механизмът на ПТП не е станал както твърди ищецът, тъй като ако е бил
изпреварен от автовоза и той да застане пред него – за това изнасяне са
необходими няколко секунди, през което време С.И. е следвало да предприеме
намаляване на скоростта, но такива данни по делото няма, тъй като намаляването
скоростта на товарната композиция МАН е станало след удара, както е обяснено в
допълнителната експертиза, съобразно и данните от тахографа.
В показанията си свидетелите Г Г И,
Н Б С и Р С И, обясняват какво е било здравословното състояние на ищеца
непосредствено след настъпилото ПТП и след това, претърпените от него болки,
страдания и неудобства, психическото му състояние, какви грижи са били полагани
за него и от кого, както и какъв е бил периодът за възстановяване на С.И..
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е категорично доказано, че
телесните увреждания – описани подробно в съдебномедицинската експертиза, ищецът е получил в резултат на настъпилата на 17.10.2017г.
трудова злополука по смисъла на чл.55,
ал.1 от КСО, поради което
ответното дружество – работодател на основание чл.200 от КТ носи отговорност за
претърпените от С.И. имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност на
ответника е безвиновна. Достатъчно е доказването, че уврежданията на пострадалия
са настъпили през време и по повод на работата извършвана в интерес на
предприятието – това безспорно се установява от влязлото в сила разпореждане № 112/02.11.2017г. на
ТД на НОИ – гр.Русе. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
По отношение на предявения иск за претендираното обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 2 940.14 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и възстановяване, съдът намира същият за неоснователен. По делото не
са представени никакви доказателства от ищеца, той да е направил такива
разходи, въпреки, че това изрично му е било указано с доклада. От
съдебномедицинската експертиза е видно, че той е приемал болкоуспокояващи, били
са му предписани курсове по балнеолечение поне 2 пъти годишно, посещавал е многократно
болница за различни процедури, но дали е направил разходи за същите и в какъв
размер, няма никакви представени доказателства. Единственото, което е доказано
по делото е, че за транспортирането на С.И. от болница в Испания до гр.Русе са
били направени разходи в размер на 2 074.97 лева, но тези разходи са били
заплатени от ответното дружество – работодател /видно от справката на л.105 от
делото/. Този иск като неоснователен следва да се отхвърли изцяло.
Обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията и неудобствата, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно
чл.52 от ЗЗД то се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства в случая. С оглед доказателствата по делото – свидетелските
показания, съдебномедицинската експертиза и другите писмени медицински
доказателства, следва да се приеме, че болките, страданията и неудобствата на
ищеца са били не само по време на злополуката, а и за период след това. Няколко
месеца е бил на легло и не е можел сам да се обслужва, повече от година се е
придвижвал с патерици, а от съдебномедицинската експертиза е видно, че болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер, в областта на гръбначния стълб, ще се усещат и за
по-продължителен период от време – месеци и години, дори и за цял живот,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Съобразявайки
всичко изложено, в конкретния случай съдът определя, че справедливото
обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от ищеца –
болки, страдания и неудобства, в резултат на получените увреждания от трудовата
злополука е в размер на 80 000.00 лева.
Съдът намира за основателни
възраженията на ответника и третите лица, които го подпомагат по чл.201, ал.2
от КТ за намаляване размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Съгласно този законов текст, отговорността на работодателя
може да се намали само, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука
като е допуснал груба небрежност. При такова възражение работодателят носи
доказателствената тежест да установи твърдяната от него груба небрежност от
страна на пострадалия. Въпросът за проява на груба небрежност от страна на
пострадалия се разрешава винаги конкретно съобразно представените по делото
доказателства. В случая съдът намира, че такава груба небрежност е допусната от
страна на С.И. и тя именно е допринесла до настъпването на трудовото злополука.
Твърдението на ищеца в исковата молба, че причина за настъпване на ПТП било
неправилно спиране на автомобил Волво на пътното платно за извършване на
ремонтни работи, без да са спазени специфичните изисквания на ЗДвП за място на
спиране и поставяне на обезопасителни и сигнални средства. От приложените от
ищеца документи, свързани с механизма на ПТП и издадени от Испанските
компетентни органи, е видно, че никъде не се установява причина за ПТП да е
неправилно спиране на авариралия камион Волво и/или неспазване на изисквания за
обезопасяване мястото на спиране. Основен принцип в правилата за движение по
пътищата е, че водачът, който се движи отзад трябва да пази участниците в
движението, които са пред него. В случая ищецът, като водач на товарната
композиция МАН е ударил авариралия автомобил Волво в задната му част. По делото
няма данни за метеорологични условия, които да са нарушавали видимостта на
ищеца, т.е. да са направили невъзможно възприемането на спрялото превозно
средство. От същите документи се установява, че ударената отзад товарна
композиция е била спряла в дясно преди удара като е осигурила максимална
възможност за идващите отзад превозни средства да я подминат или да спрат. Към
момента на удара, авариралата композиция е била спряла преди повече от половин
час, т.е. не е представлявала движещ се обект, а мястото на спиране е било
обозначено с оглед безопасността на другите участници в движението. Според
обясненията на Себастияно Санчес Анхел, водач на автомобил Волво към момента на
аварията, същият е включил късите светлини, светлините за мъгла и мигачите
едновременно и е поставил триъгълника за безопасност. Това изцяло опровергава
твърдението на ищеца, че причина за ПТП е неправилно спиране на автомобил Волво
на пътното платно за извършване на ремонтни работи без да са спазени
специфичните изисквания на ЗДвП за място на спиране и поставяне на
обезопасителни и сигнални средства. Това се потвърждава и от случайния свидетел
на ПТП Антонио Карвалхо, който е видял автовозът максимално залепен до
мантинелата и сигнализиращия триъгълник, разположен преди авариралото МПС. В
доклада за ПТП се установява и че състоянието на настилката е била „чиста и
суха”, банкетите са били годни за употреба, препятствия по пътя е нямало, а
видимостта е била добра. В този смисъл е нямало обективна причина, която да е
пречела на ищеца да възприеме авариралата товарна композиция, която е спряла в
банкета с ширина 2.2 м., „залепена” до мантинелата според свидетеля Антонио
Карвалхо, а ширината на товарен автомобил от този тип е около 2.5 м., което
означава, че ищецът е навлязъл в банкета /аварийната лента/ отново в нарушение
на правилата за движение. Същият в обясненията си в съдебното заседание дори
твърди, че видимостта е била 500 метра, което съгласно вещото лице по
автотехническите експертизи, при видимост от 500 метра, за каквато твърди
ищеца, сравнено с опасната зона на видимост и при условие, че съставът с
автовоза е спрял в дясно, приближавайки това място, водачът на композицията
МАН, ако той реагира своевременно, може да спре преди автовоза. С.И. обаче не е
сторил това. По делото няма и нито едно доказателство за каквато и да било
техническа неизправност на управляваната от ищеца товарна композиция. Според
представения протокол /доклад/ за ПТП, не се установява никакъв спирачен път до
момента на сблъсъка. Следи от спирачен път от управляваната от ищеца товарна
композиция се наблюдават след момента на удара. Тази констатация доказва, че
ищецът е предприел спиране след удара, което с оглед квалификацията му на
шофьор на товарен автомобил над 12 тона, представлява проява на самонадеяност и
груба небрежност от особено висока степен, без зачитане на здравето и живота на
останалите участници в движението. Като основна причина за произшествието в
доклада от огледа на ПТП е посочено невниманието при шофиране от страна на
ищеца. Твърденията на последния, че причина за произшествието е липса на
сигнализация на авариралата товарна композиция, се оборва от свидетелските
показания на двама свидетели, единият от които е случайно преминаващ, както и
от констатациите на изготвените от испанските компетентни органи протоколи.
Тези данни допълнително се доказват и от изготвените в настоящото съдебно
производство автотехнически експертизи. От тях е видно, че липсата на спирачни
следи преди мястото на удара, наличието на следи от триене след това място;
вида, характера и разположението на деформациите по седловия влекач МАН,
състава от превозни средства: седлови влекач Волво с рег.№ 3220 EZH и
полуремаркето LOHR
с рег.№ R 7518 BBZ,
по превозваните леки автомобили и по крайпътната инфраструктура следва извода,
че съставът от превозни средства: седлови влекач МАН с рег.№ Р 2119 КА и
полуремарке SCHMITZ
с рег.№ KSR
4810 не е спирал преди удара, а описаното в материалите по делото намаление на
скоростта е започнало след началото на удара, при което под действието на
ударните сили се е деформирал влекача МАН, състава от превозни средства седлови
влекач Волво и полуремарке, леките автомобили и мантинелата. Това са и данните
от тахографа на седловия влекач МАН – л.16 от делото. Опровергава се и
твърдението на ищеца – изложено в съдебното заседание, че причината за
настъпилото ПТП е че товарната композиция Волво го изпреварвала и точно при
завършване на изпреварването, на ремаркето, на автовоза се спукали две от
гумите, от едната страна, което довело до рязкото му свиване в дясно,
непосредствено пред товарната композиция МАН за секунда и това довело до удара
в задната част. Вещото лице по автотехническите експертизи е категорично, че
механизмът на ПТП не е станал както твърди ищеца, тъй като ако е бил изпреварен
от автовоза и той да застане пред него – за това изнасяне са необходими няколко
секунди, през което време С.И. е следвало да предприеме намаляване на
скоростта, но такива данни по делото няма, тъй като намаляването скоростта на
товарната композиция МАН е станало след удара, както е обяснено в
допълнителната експертиза, съобразно и данните от тахографа. По тези съображения,
съдът намира за категорично доказано по делото, че ищецът е виновен за
настъпването на процесното ПТП, а от там и за трудовата злополука, поради
допусната от негова страна груба небрежност. Преценявайки степента на
последната, съдът счита, че съпричиняването за настъпването на вредоносния
резултат от страна на С.И. е 90%, до който процент следва да се намали на
основание чл.201, ал.2 от КТ и обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, а именно от 80 000.00 лева на 8.000 лева.
Поради гореизложеното предявеният иск
за неимуществените вреди съдът намира за основателен за сумата от 8 000.00
лева, в който размер следва да се уважи, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 80 000.00 лева да се отхвърли като неоснователен,
поради съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищеца и
допусната от негова страна груба небрежност. Върху уважения размер на главницата следва да се присъди и
законна лихва считано от датата на увреждането – 17.10.2017г. до окончателното
й изплащане.
По отношение участието на третото лице
подпомагащо ответника - „Застрахователна
компания Лев Инс” АД съдът намира за установено следното: „РЛГ-България” ООД
има сключена със „Застрахователна компания Лев Инс” АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № BG/22/117001344417 с валидност от
11.05.2017г. до 10.05.2018г. и Анекс № 1 към нея от 15.05.2017г. за
тежкотоварно превозно средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА. Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В случая претенцията не е за покриване на вреди
причинени от водача на
тежкотоварно превозно средство MAN, с рег.№ Р 2119 КА на трето лице от настъпилото на 17.10.2017г. ПТП в Испания, за да се
ангажира отговорността на този застраховател по сключената застраховка
„Гражданска отговорност“. При
предявен иск по чл.200 от КТ отговорността следва да е на застрахователя по
сключена застраховка „Трудова злополука”, но не и по сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Поради това и третото
лице подпомагащо ответника - „Застрахователна
компания Лев Инс” АД не следва да отговаря за присъденото на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 17.10.2017г. трудова
злополука.
По отношение участието на третото лице подпомагащо
ответника - ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, съдът намира за установено следното: Със
застрахователна полица № 36071717603000003, сертификат и добавък към нея
„РЛГ-България” ООД има сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
задължителна застраховка „Трудова злополука” за периода 21.09.2017г. до
20.09.2018г. В случая трудовата злополука с ищеца е настъпила на 17.10.2017г.
по време на действието на сключената с това застрахователно дружество
застраховка „Трудова злополука” и „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД следва да
отговарят за присъденото на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди
на основание чл.439 от КЗ, което е именно и предмет на тази задължителна
застраховка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. С.И. е
направил по делото разноски в общ размер на 6 000.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с уважената част
от предявените искове следва да му се присъдят разноски в размер на 578.73
лева, които ответното дружество бъде осъдено да му заплати. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на размера на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Действително съобразно цената
на предявените искове – 82 940.14 лева, минималното възнаграждение на
адвоката по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 3 018.20 лева, а
договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 6 000.00 лева.
Следва да се отчетат обаче обстоятелствата, че делото е с фактическа сложност,
проведени са няколко съдебни заседание, по които са приети 3 експертизи и 2
допълнителни такива, разпитани свидетели, както и факта, че упълномощеният от
ищеца адвокат е от гр.Варна и той за всяко съдебно заседание е направил пътни и
дневни разходи за явяването си в съдебните заседания. Съобразявайки това съдът
намира, че договореното и платено от ищеца на редовно упълномощения от него
адвокат възнаграждение от 6 000.00 лева не е прекомерно, а отговоря на
посочените по-горе обстоятелства относно сложността на делото и времето на
протичането му в първоинстанционния съд.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответнито дружество направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ответникът е
направил по делото разноски в общ размер на 3 600.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат и възнаграждения на вещи лица,
а съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да му се присъдят
разноски в размер на 3 252.76 лева, които ищецът бъде осъден да му
заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 2 674.03 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 320.00 лева – държавна такса върху уважения
размер на предявения иск за неимуществени вреди и 1 150.00 лева –
направени разноски за възнаграждения на вещите лица по изготвените
съдебно-медицинска, съдебно-счетоводна, две автотехнически и съдебно
психологично-психиатрична експертизи.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “РЛГ-България” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, ул.“Янтра-Студентска“ № 9, бл.”ДАВ 3”,
вх.1, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор Гелков и
прокуриста Дичо Желев, да заплати на С.Д.И. ***, с ЕГН: **********, сумата от 8
000.00 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства в
ежедневието по причина на получените в резултат на трудова злополука от
17.10.2017г., настъпила в 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62 /Бургос –
Фуентес де Оньоро/ в землището на община Виляверде де Гуареня, съдебен окръг
Саламанка, Испания, травматични увреждания, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на увреждането – 17.10.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.И. ***, с ЕГН: **********, против “РЛГ-България” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, ул.“Янтра-Студентска“ № 9,
бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор
Гелков и прокуриста Дичо Желев, иск за сумата от 2 940.14 лева /две хиляди
деветстотин и четиридесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и възстановяване и иска за претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства в
ежедневието по причина на получените в резултат на трудова злополука от
17.10.2017г., настъпила в 8.17 часа при КМ 222.800 на шосе А-62 /Бургос –
Фуентес де Оньоро/ в землището на община Виляверде де Гуареня, съдебен окръг
Саламанка, Испания, травматични увреждания, в частта от 8 000.00 /осем
хиляди/ лева до пълния предявен размер от 80 000.00 /осемдесет хиляди/
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Д.И. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “РЛГ-България” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, ул.“Янтра-Студентска“ № 9,
бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор
Гелков и прокуриста Дичо Желев, сумата от 2 674.03
лева /две хиляди
шестстотин седемдесет и четири лева и три стотинки/ – направени по делото
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА РЛГ-България” ООД със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.”Възраждане”, ул.“Янтра-Студентска“ № 9,
бл.”ДАВ 3”, вх.1, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Явор
Гелков и прокуриста Дичо Желев,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 320.00
/триста и двадесет/ лева – държавна такса върху уважените размери на
предявените искове и 1 150.00 /хиляда сто и петдесет/ лева - направени по
делото разноски за заплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението е постановено при участие на
третите лица подпомагащи ответника - „Застрахователна
компания Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Студентски”, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д. и Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица”, ул.”Позитано” № 5, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: