Р
Е Ш Е Н И Е
№
92
гр. Разград, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 87 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от Областна
дирекция на МВР – Разград против Решение № 19 от 27.01.2021 г., постановено по
АНД № 765/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 1873-15-109 от 07.08.2020 г.,
издадено от директора на ОДМВР – Разград. С отмененото наказателно
постановление на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето на А. П. Й. е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на т. 1, подт. 9 от Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна прокуратура –
Разград дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна въззивният съд е
установил, че на
А. П. Й. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 04.04.2020 г. около 11.20 ч. в гр. Разград в градския
парк, намиращ се северно от ул. „Гаврил Кръстевич“, посещава открито обществено
място - северната част на градски парк - Разград до района на Пантеона, където
се разхожда, при наличие на обявено в Република България извънредно положение и
нарушава въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед
№ РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка,
изразяваща се в преустановяване на посещенията на паркове, гр.градини и др., с
което виновно е нарушил т. I, подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването във вр. с чл.209а от Закона за здравето.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, в което е посочено, че
на 04.04.2020 г. около 11.20 ч. в гр. Разград нарушителят е установен без
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата,
при наличие на обявено в Р България извънредно положение с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена на основание чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, задължаваща всички лица, които се намират в открити
или закрити обществени места, за имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата,
с което виновно е нарушил т. І, подт.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., с
която се допълва Заповед РД01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
С оспореното по касационен ред решение
Разградският районен съд е отменил наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и т. 6, чл. 43 и
чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН. Въззивният съд е приел, че констатираното
нарушение не е индивидуализирано по място и време, като описаното в НП се
различава съществено от описаното в АУАН и установено в констативния протокол
от 04.04.2020 г. АУАН е съставен за посещение на градския парк, докато НП е
съставено за неносене на маска, каквито обстоятелства въобще не са били
установени в акта и не се сочат като нарушени. Задължителното носене на маска е
въведено на 11.04.2020 г., една седмица след 04.04.2020 г., когато е
констатирано извършеното нарушение с АУАН. Наред с това, въззивният съд е
приел, че към процесния период са действали забрани към всички граждани за
посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места, с оглед съществуващата епидемиологична
обстановка. Впоследствие тези забрани са отпаднали и не са въведени отново, въпреки
че епидемиологичната обстановка в страната не била по-различна. Отмяната на
тези забрани и невъвеждането им отново означавала, че изискванията били явно
завишени и в този смисъл ненужни. Фактически дадена е явно една нова оценка на ситуацията,
обуславяща извод за липса на необходимост от такива забрани. При това деянието
било маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, което също налагало отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.
Описаното в АУАН деяние не съответства на описаното в наказателното
постановление. Няма съвпадение на фактическите признаци на административното
нарушение, за което е съставен акта и това, за което е издадено наказателното
постановление. Отделно от това, в НП е посочена като нарушена заповед на
министъра на здравеопазването, която е издадена след датата на деянието. Несъмнено,
констатираните пороци засягат правото на защита на наказаното лице и са
основание за отмяна на наказателното постановление.
Следва да се отбележи, че съображенията на въззивния съд относно
маловажността на нарушението са неправилни. Съгласно чл. 63, ал. 1 от 3акона за
здравето в условията на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването е оправомощен да въвежда временни противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. Преценката за вида, характера и
срока на действие на мерките се решава от министъра на здравеопазването в
условията на оперативна самостоятелност. Това е преценка по целесъобразност,
която не подлежи на съдебен контрол, още по-малко в административнонаказателно
производство. От друга страна, съдът прилага института по чл. 28 ЗАНН, като съобразява
критериите за маловажност, относими към конкретното нарушение, а не общо за
нарушенията от определен вид. Но в разглеждания случай, това не се отразява
върху правилността на оспореното решение с оглед констатираната формална
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и решението на въззивния съд
следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1, пр.
посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 27.01.2021
г., постановено по АНД № 765/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/