№ 2128
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510008 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – В. Б.
Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Г., срещу решение №7570
от 05.07.2022г., постановено по гр.д.№70617/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми
състав, в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като е признато за установено по
отношение на жалбоподателя, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*******, сумата от 395.71 лв., лихва за забава върху главницата от 1337.84 лв. за
периода от 15.09.2018г. до 11.03.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15056/2021г. от СРС, І Г.О., 27-ми
състав, както и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от
242.32 лв., направени по делото разноски.
В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното
решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта, че
ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните вземания за главница
за доставена топлинна енергия, поради което искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС
в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
1
Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Прилага се списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, депозира писмен
отговор, както и молба от 12.03.2024г., в които взема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
решението на СРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице - помагач - "Б." ООД не изразява становище по подадената въззивна
жалба.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу В. Б. Г. при
условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на
въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е
уважен спрямо ответника - В. Б. Г. предявения установителен иск за мораторна лихва.
В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно
обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част, както и по
същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови
обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу
ответника - В. Б. Г., първоинстанционният съд е приел, че ответникът е изпаднал в
забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно.
Разгледано е направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от
претендираните вземания за мораторна лихва като е прието, че е частично
2
основателно. Първостепенният съд е посочил, че извън давностния срок вземането на
ищеца за за мораторна лихва върху непогасената по давност главница от 1337.84 лв. за
периода от 15.09.2018г. до 11.03.2021г. е основателно, като прилагайки чл.162 от ГПК
е изчислил, че искът е основателен за сумата от 395.71 лв., до който размер е уважен
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от
ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при
постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни
норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено в атакуваната част, като въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид
разпоредбите на чл.269, изр.2 и чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по
следните съображения:
По отношение на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД в частта, в която е уважен, настоящият състав намира, че
правилно е прието в мотивите на оспореното решение, че по делото е доказано, че
ответникът е изпаднал в забава досежно претендираните от ищеца вземания за
главница, поради което дължи лихва за забава. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В чл.84, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, а според ал.2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния случай за исковия
период са приложими ОУ - в сила от 27.06.2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал.4 на
същата клауза обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са
заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна
енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл.32, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.32, ал.2 от ОУ след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2). Изцяло неоснователни са
изложените във въззивната жалба доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че
е поканил ответникът за заплати дължимите от него суми за доставена топлинна
енергия за исковия период, поради което същият не е изпаднал в забава и не дължи
претендираната мораторна лихва. В приложимите в случая ОУ - в сила от
27.06.2016г., е предвиден срок за изпълнение на задължението за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, поради което с изтичането му по
аргумент на чл.84, ал.1 ЗЗД потребителят се счита, че е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва. За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят
3
задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл.32, ал.3 от ОУ. С оглед на това следва да се
приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен
период, а не изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода.
В настоящия случай от приложената по делото фактура за периода от м.05.2017г. до
м.04.2018г. е видно, че е издадена на 31.07.2018г., поради което обезщетение за забава
върху непогасената по давност главница за стойносттта на доставената в имота
топлинна енергия в размер на 1337.84 лв. по тази фактура се дължи за периода от
15.09.2018г. до 11.03.2021г.. По отношение на размера на дължимото обезщетение за
забава съдът правилно го е изчислил като е приложил нормата на чл.162 от ГПК.
Съдебното решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск срещу
ответника за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 15.09.2018г. до 11.03.2021г.,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на
ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските
се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в
обжалваната част, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на
спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, настоящият състав
намира за неоснователна доколкото подаденият писмен отговор е бланкетен, както и
неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в
полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7570 от 05.07.2022г., постановено по гр.д.
№70617/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5