№ 316
гр. София , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502763 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2317/21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 12159/2018 г. по описа на
СГС, I ГО, 24 състав, изцяло са отхвърлени предявените от Р. Д. И., И. Д. И., З. Д. И. и М. Д.
В. срещу ЗК „Лев Инс” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по
60000 лв. (за всеки един от ищците), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2013 г. - смъртта на техния
брат, ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 13.10.2013 г. до
окончателното им изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са
доказала своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване не е
установено, че те са измежду близките на починалия при настъпване на процесното
застрахователно събитие съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., респ. и измежду
лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които
имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техен близък, а именно че са изградили с починалия трайна и дълбока
емоционална връзка, като вследствие смъртта търпят продължителни болки и страдания,
извън обичайните, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищците в
частта, в която са отхвърлени предявените активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане
на сумата от по 60000 лв. (за всеки един от тях), представляваща заместващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат. Въззивниците поддържат, че в
1
конкретния случай ищците - братя и сестри на починалия, са измежду кръга на лицата,
които имат право да бъдат обезщетени при доказана трайна и дълбока емоционална връзка
съгласно ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, тъй като от събраните по делото доказателства
се установява правнорелевантният факт на изключителна духовна близост между тях и
починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие, като това духовно
състояние да е било трайно и дълбоко (надвишаващо общоприетата близост и привързаност
между братя и сестри).
Въззиваемият е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба,
в който я оспорва, като излага правни съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 24 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се
съсредоточава върху обстоятелството дали ищците са от кръга на увредените лица, които
притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежават активна материална
легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените им
неимуществени вреди.
Неоснователен е правният довод на въззивниците за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като СГС обосновано е достигнал до правния извод, че
ищците, които са братя и сестри на починалия при настъпване на процесното
застрахователно събитие С. Д. И., в конкретния случай не са измежду кръга от лица, които
притежават субективното право да получат заместващо обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР №
2
1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния установен
по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението се
подчертава, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. С ППВС №
5/24.ХI.1969 г. е допълнен кръгът на най-близките, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, извън тези, изброени в ППВС № 4/25.V.1961 г., а именно
материалноправно легитимирани са и отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Както е
изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ.
на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде
упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните
правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В тълкувателното решение е прието, че макар и братята и
сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда
субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени
вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а
ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между братя и сестри) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна
и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. В обратната ситуация – когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните
емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - брат, са
преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта
от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най-
3
близък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то
изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се
отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни
разяснения на ВКС.
В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищците
(братя и сестри на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие),
следва в процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване (по несъмнен,
безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че те са
изградили със своя починал родственик (техния брат) такава духовна и емоционална връзка,
която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на техния родственик да са с
по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг
период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал, напр. когато отношенията
между братята и сестрите са изключително дълбоки – напр. когато са полагани взаимни
грижи за тяхното образование, професионална реализация, финансово подпомагане, гледане
на болен брат или сестра, или техен близък, изграждане на чувство за общност при
споделяне на значителни житейски трудности и предизвикателства и пр. Едва в тази
житейска ситуация, когато братът или сестрата възприема своя брат или сестра като
изключително близък човек, на когото основно да е разчитал през своето социално и
нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довело до травматични
последици в психиката на брата или сестрата, които би следвало, с оглед на критериите за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез
заплащане на заместващо обезщетение - чрез присъждане на конкретна парична сума.
От събраните по делото доказателства - свидетелските показания (за по-голяма
прецизност настоящият съдебен състав следва да изясни, че възприема фактическите изводи,
до които е достигнал първоинстанционният съд при обсъждане на възпроизведените от
свидетелите пред съда субективни възприятия по отношение на взаимната привързаност
между ищците и техния починал брат, поради което не следва да ги преповтаря, а да
препрати в тази част към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, като
по този начин те стават част от фактическите съждения на въззивния съд), обаче не се
установи превишаващи естествената скръб и горест у ищците от трагичната кончина на
техния брат, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални
състояния, респ. не се установи, че те са продължили в един продължителен период от
време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и
непреодолимост. Напротив - СГС задълбочено, аналитично и съобразно конкретния
житейски контекст, при преценка на всички приети за установени от него правнорелевантни
факти, е достигнал до обоснования фактически извод, че от свидетелските показания се
изясняват близките отношения между ищците и техния починал брат, които се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Установява се, че
починалият брат е изградил свое семейство с три деца, като живеел в един дом с едното си
дете (съпругата му била починала), постоянно общувал със своите братя, които не живеели в
4
същото населено място, поддържали нормални човешки, братски отношения, като при всяка
отдала им се възможност се виждали. Макар и от показанията на свидетеля С. Т. да се
изяснява, че братята и сестрите си помагали финансово, като се събирали по празниците, не
се установи нито в какво се е изразявала тази материална помощ, нито колко е била
необходима и кога е предоставяна, за да може съдът да достигне до категоричния извод, че
между ищците и починалия брат са били изградени такива взаимни отношения, които да
характеризират тяхната обич, взаимна признателност и привързаност като изключителни,
поради което изпитаните болки и страдания от тях при кончината на брат им не се отличават
с интензитет и продължителност (трайност) над обичайните за съответната родствена
връзка (при конкретната житейска ситуация). Напротив - от показанията на този свидетел се
изяснява, че между тях не са съществували по-особени отношения извън нормалните между
братя и сестри. От показанията на свидетеля Ю. И. се установява, че братята и сестрите са
били близки и привързани един към друг, но не се е налагало някой от тях да издържа друг
брат или сестра - „Нормални бяха отношенията им. Не е имало нещо необичайно в техните
отношения. Не сме се карали и да се гледаме на една страна. Не се е налагало някой да
издържа другия, помагали сме си, ако някой има нужда, сме помагали всички”.
Изцяло в съответствие с нормалната човешка логика, а и следователно правно
обосновано се явява съждението, че с оглед на обстоятелството, че при настъпване на
процесното ПТП напълно естествено е ищците да са се намирали в стресово състояние,
емоционално напрегнати, с непрестанно чувство на тъга и болка, като те биха били в
известен период емоционално дебалансирани. Но от събраните по делото доказателства не
се установи, че ищците или някой от тях, респ. починалият брат да е поел грижата, вкл.
издръжката за него или негов близък, респ. че е подпомагал другия брат или сестра в
образованието му, професионалната и личностна реализация (през цялото им съзряване като
личност), че взаимно и при съвместна подкрепа са преодолявали значими житейски
препятствия, за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от
общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско
общество.
Нещо повече, въззивният съд не отрича и пренебрегва мъката, която ищците са
изпитвали при смъртта на техния брат, но, както бе изяснено, за да възникне в техния
патримониум субективно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинените
им неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет (над
обичайните) негативни емоционални преживявания. И когато от събраните по делото
доказателствени средства съдът не установи тези превишаващи нормалните, обичайните
болки и страдания при кончината на много близък родственик, той прилага точно и
правилно закона съобразно задължителните за него тълкувателни разяснения.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни
съображения и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не
е установено в процеса на доказване, че ищците са активно материално легитимирана -
5
съобразно критериите за справедливост (пояснени и с ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК) да получат заместващо обезщетение за претърпените болки и
страдания от трагичната кончина на техния брат.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в
полза на въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата общо от 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС (разделно, т.е.
поравно за всеки един от въззивниците).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2317/21.04.2020 г., постановено по гр. д. №
12159/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Р. Д. И., ЕГН **********, И. Д. И., ЕГН **********,
З. Д. И., ЕГН ********** и М. Д. В., ЕГН **********, четиримата със съдебен адресат адв.
Й. Д. от САК, с адрес гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков” № 5, вх. „В”,
ап. 25 да заплатят общо (разделно - по 50 лв. за всеки един от тях) на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д
сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6