№ 1325
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500861 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266838 от 06.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 1446/2021 год. по описа на
Софийски градски съд, I-13 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Й. И. И. сумата от 6 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.211, пред.1-во, вр.чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209,
ал.1 от НК, както и на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 778 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата от 26.10.2019 год. до 02.02.2021 год.,
заедно със законната лихва върху главницата от 03.02.2021 год. до окончателното плащане,
като исковете са отхвърлни до пълните предявени размери, съответно за 40 000 лева и 5
289.31 лева.
Решението е обжалвано от ищеца Й. И. И., чрез процесуален представител в
отхвърлителните части. Правят се оплаквания, че в обжалваната част по отношение на
неимуществените вреди, решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 от
ЗЗД. Присъденото обезщетение е силно занижено и не е в състояние да обезщети в цялост
преживените от ищеца вреди. След като е присъдил занижена главница, то съдът
неправилно е присъдил и занижен размер на претендираната мараторна лихва. Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните размери.
Въззиваемият Прокуратура на Република България оспорва жалбата и моли за
1
потвърждаване на решението.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, касаещ размерът на присъденото обезщетение намира
следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Й. И. И. излага в исковата си молба, че по досъдебно производство № 5327/2009 г.,
по описа на СДВР-София, пр. пр. № 34888/2009 г. по описа на СРП е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл.211, предл.1 вр. чл.210, ал.1, т.2
вр. чл.209, ал.1 от НК. От страна на ответника, на 16.02.2010 г. бил внесен в Софийския
районен съд обвинителен акт по повдигнатото обвинение по който е било образувано НОХД
№ 11442/2018 г. по описа на СРС, като съдът постановил оправдателна присъда на
09.10.2019 г., влязла в сила на 25.10.2019 г. Поддържа се, че воденото в продължение на 10
години наказателно производство му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в
постоянно стресово състояние, пречещо му да работи и общува пълноценно с близките и
причинило му епизодични физиологични неразположения, болки и проблеми с
паметта. Незаконното обвинение ограничило възможността му да води обичайния си начин
на живот и опетнило името му. През по-голямата част от воденото срещу него наказателно
производство е действала и друга мярка за процесуална принуда – забрана за напускане
пределите на Република България, като вследствие на нея ищецът е бил лишен от
възможността да пътува при близките си роднини и да посети сестра си, която по това време
умира от онкологично заболяване в чужбина. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 40 000 лева, заедно със законна лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.86 от ЗЗД да му
заплати сумата от 5 289.31 лева - мораторна лихва върху главницата за период от 26.10.2019
г. до 02.02.2021 г.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил иска единствено по размер,
като твърди, че ищеца не е претърпял твърдените вреди.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 6 000 лева, представляващи неимуществени вреди и 778 лева – мораторна лихва/
следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – налице е обвинение в извършено
престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. Прокуратурата е обвинила ищеца
в извършване на престъпление по чл.211, пред.1-во, вр.чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от
НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е
постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия. Вследствие на воденото срещу
ищеца производство и разглеждане на делото за ищеца са възникнали вреди, т.е. не е спорна
и причинната връзка между вредите и воденото наказателно производство.
2
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. При определяне размерът на обезщетението
въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и т.н.. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
В настоящият случай от показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел
се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по
повдигнатото обвинение е понесъл неимуществени вреди, които са се отразили
неблагоприятно върху психичното му здраве и са му причинили епизодични физиологични
неразположения. Установява се, че след повдигане на незаконното обвинение, част от
познатите на ищеца са странели от него, което пък довело до самоизолация. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля досежно обстоятелствата за трудовите правотношения
на И., тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не се
установиха трудови правоотношения на ищеца с работодател, както и обстоятелството, че
вследствие на повдигнатото обвинение, същите да са били прекратени. Не се установи също
така ищеца да е имал роднини извън границите на страната, които са имали нужда да бъдат
посещавани от него, през периода през които е действала мярката за забрана за напускане на
страната. При определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид и
обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета лека мярка за неотклонение „парична
гаранция”.
Неоснователни са доводите на ищеца, че повдигнато обвинение му е причинило проблеми с
паметта, тревожно депресивно разстройство, а също и че е накърнило името и положението
му в обществото, доколкото в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства.
Настоящият състав като взе предвид тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се
е водило наказателното производство, социално-икономическата обстановка в страната към
2019 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е
необходима сумата от 6 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, заедно със
законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила до окончателното
изплащане. Съразмерно с уважения главен иск, то и акцесорния иск е основателен до сумата
от 778 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
3
съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266838 от 06.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 1446/2021
год. по описа на Софийски градски съд, I-13 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4