Р Е Ш Е Н И Е
№ 2310
08.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15424 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД против М.С.Я. се твърди, че
на *** между М.Я. и „Провидент Файненшъл България“ ООД бил сключен цитираният
договор за потребителски паричен кредит № ***, с предмет заемна сума от 1300
лв. Страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде
в размер на 256.41 лв., като общата стойност на главница и лихва възлизала на
1556.41 лв., които се заплащат на 60 бр. равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 25.94 лв. Първата погасителна вноска била платима на ***, а
последната била с падеж ***. Кредитополучателят се съгласил да заплати и такса
за оценка на кредитно досие в размер на 65 лв., разпределена на ** бр. равни
вноски, всяка в размер на 1,08 лв. Задължил се да заплати и 1017.86 лв., такса
кредит у дома, разпределена на ** бр. равни вноски, всяка в размер на 16.96 лв.
Така общата сума, която се задължил да върне била 2 639.40 лв., от които
1300 лв. главница, договорна лихва в размер на 256.41 лв., такса оценка на
досие – 65 лв., такса услуга „Кредит у дома“ – 1017.86 лв. На кредитополучателя
било начислено обезщетение за забава за периода от *** до датата на входиране
на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 306.73 лв. Сумите по договора не били
платени изцяло, като погасената до момента сума била 745 лв., с които били
погасени такса услуга „Кредит у дома“ – 279.53 лв., такса за оценка на досие –
26.14 лв., договорна лихва – 72.38 лв., главница – 366.95 лв. Изложени са
обстоятелства, че на *** бил сключен договор за цесия между заемодателя и
ищеца, по силата на който на последния били прехвърлени вземанията по договора,
респективно на длъжника било изпратено уведомление за извършената продажба.
Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № ***
по описа на ПРС за ***г., като е посочено, че по делото било депозирано
възражение, поради което се предявявали настоящите искове. Претендирани са
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото писмен отговор от М.С.Я., със становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Посочено е, че договорът е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
като в ГПР са включени всички разходи, които потребителят ще стори по повод
сключения договор. Максималният размер е 50 %, като при завишаването му над
този размер, клаузата за ГПР е нищожна. В договора бил определен ГПР в размер
на 48 %, но сборът от всички плащания надвишават този размер. При заемна сума
от 1300 лв., общият размер на дължимата сума вписана в договора била 2369.27
лв., или оскъпяване на кредита с 82,25 %, поради което клаузата била нищожна.
Нищожна била и клаузата за възнаградителна лихва в размер на 31.82 %, като
противоречаща на добрите нрави. Уговорките за двете такси също били нищожни, като
се съдържа позоваване на чл.10 а ЗПК. Заплатените по договора суми били платени
при начална липса на основание, поради нищожност на клаузите, поради което
подлежали на връщане и е направено възражение за прихващане на сумата от 378.05
лв. с претендираното вземане за неплатена главница в размер на 933.05 лв.
Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38
ЗА.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено М.С.Я. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 933.05 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, 184.03 лв. договорна лихва от *** до ***, такса за оценка на досие в размер на 38.86 лв. от *** до ***, 738.33 лв. такса услуга „Кредит у дома“ от *** до ***, обезщетение за забава в размер на 306.73 лв. от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските в размер на 44.02 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и М.С.Я., с общ размер на кредита 1300 лв., такса за оценка на досие – 65 лв., общ размер на фиксирана лихва – 256.41 лв., представляваща 31.82 % годишно и 48 % ГПР.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД – продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД - купувач, с предмет – ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит. С пълномощно „АСВ“ АД е упълномощено от продавача да уведоми всички длъжници за сключения договор за продажба на вземанията.
По делото е представено уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания до М.С.Я. от „Провидент Файненшъл
България“ ООД“ чрез „АСВ“ ЕАД от ***. Видно от известието за доставяне,
пратката е върната с отметка „непотърсен“.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че срещу издадената заповед за изпълнение № *** от *** в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД се установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична сума в размер на 1300 лева. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като относно получаването на сумата спор между страните няма. В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 2 639.27 лева в срок от ** седмици. Фиксираният годишен лихвен процент е 31.82 %, годишният процент на разходите - 48 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на седмичните вноски и падеж за погасяването им. Посочен е размер на седмично плащане – 43.99 лв., както и размер на последното плащане – 43.86 лв.
На *** г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и „АСВ” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. В договора е уговорено , че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № *, което ще бъде неразделна част, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено потвърждение за сключена цесия на всички вземания, цедирани от „Провидент Файненшъл България“ ООД, между които са и вземанията по договора с М.С.Я. по договора от ***.
Видно от приложените към исковата молба документи, изпратеното до ответника уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания няма доказателства да е връчено на адресата. Доколкото обаче заверени копия от уведомително писмо и пълномощни от цедента са приложени към исковата молба, съдът намира, че се установява, че ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и същото е връчено на ответника с връчването на препис от нея /вж. Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради това съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на цесията, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на възраженията на ответника, касаещи действителността на сключения договор за потребителски кредит, заявени в отговора на исковата молба.
Според разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Освен това, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че в случая е посочен годишен лихвен процент, но не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. От договора не може да се направи извод относно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Клаузата за възнаградителна лихва съдът намира за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Освен това, в ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора. Според настоящия състав претендираните в настоящото производство такси попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Таксата "Кредит у дома" е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК за събиране на такава такса. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Освен това, не са ангажирани доказателства за реалното извършване на тези услуги – по предоставяне на кредита у дома на ответника и събиране на месечните вноски по местоживеене. Относно таксата за оценка на досието, същата не отговаря на чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и какви конкретни действия ще извърши кредитодателят, които да доведат до дължимостта на таксата. Не е и установено и да е извършвана дейност по оценка на досието на ответника.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22, във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора, водят до неговата недействителност, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да бъдат определяеми. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на 1300 лв., но не дължи лихви, други разходи, такси.
Според твърденията на ищцовото
дружество, погасената сума по договора възлиза на 745 лв., като с посочената
сума се сочи да са погасени 279.53 лв. такса за услуга „Кредит у дома“, 26.14
лв. такса за оценка на досие, 72.38 лв. договорна лихва, 366.95 лв. главница. Претендираната
от ищеца сума за главница е в размер на 933.05 лв. С отговора на исковата молба
е формулирано възражение за прихващане по иска за претендираната главница с
платените суми в общ размер от 378.05 лв. – за 279.53 лв. такса за услуга
„Кредит у дома“, 26.14 лв. такса за оценка на досие, 72.38 лв. договорна лихва,
събрани по трите клаузи, за които се прие да са нищожни, поради което и предвид
гореизложеното, че в процесния случай на връщане подлежи само чистата стойност
на кредита, то при уважаване на направеното възражение за прихващане от остатъчната
главница в размер на 933.05 лв., предявеният иск за установяване на дължимостта
на главницата по договора следва да бъде уважен до размера на сумата от 555
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран
такъв от 933.05 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Следва
да се отхвърлят установителните искове за сумата от 184.03 лева договорна лихва; такса за оценка
на досие в размер на 38.86 лева; такса услуга
„Кредит у дома” в размер на 738.33 лева, 306.73 лв.
обезщетение за забава за периода от *** до ***.
При този изход на делото и предвид направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Ответницата претендира възнаграждение за заповедното производство, за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, което съдът определя на сумата от 360 лв., доколкото пълномощникът на страната е регистриран по ДДС, а в исковото производство – на сумата от 460.88 лв. с ДДС, при общ интерес от 2 201 лв. От тях съобразно отхвърлената част от предявените искове – 1 646 лв., следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 269.22 лв. по заповедното производство, а по исковото – в размер на 344.66 лв. На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковите претенции – 555 лв., или за заповедното производство – сумата от 36.81 лв., а за исковото – сумата от 97.87 лв.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Я., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 555
лв., представляваща част от чистата стойност на кредита по сключен на *** г.
между М.С.Я. и „Провидент Файненшъл България“ ООД Договор за потребителски
паричен кредит № ***, вземанията по който са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена заповед № 6208 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от ***, като над уважения размер по иска за главница до
пълния предявен размер от 933.05 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, както и предявените искове за установяване съществуването на
вземания в размер на 184.03 лева договорна
лихва, 38.86 лева такса за
оценка на досие; 738.33 лева такса услуга „Кредит у дома”, сумата
от 306.73 лв. обезщетение за забава за периода от *** до ***.
ОСЪЖДА М.С.Я., ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 36.81 лв. разноски по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., както и 97.87 лв. разноски по исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на адв.Д.Г.Б.,*** сумата от 269.22 лв. разноски по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., както и 344.66 лв. разноски по исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.