№ 1370
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000501890 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260670 от 24.02.2022г., постановено по гр.д.№3439/2020г., СГС е
осъдил ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на Е. В. П., ЕГН********** сумата от
30 000/тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
следствие на ПТП, на основание чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от
02.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над
30 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над
30 000лв., е постъпила жалба от ищцата Е.П., в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер,
тъй като не е съобразено с действително получените увреждания от страна на пострадалата,
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и интензитета на
търпените болки и страдания.От заключението по допуснатата по делото СМЕ се
установява, че пълно възстановяване на здравословното й състояние не е
настъпило.Вследствие на претърпения инцидент ищцата е изпитвала силен стрес и страх,
което е довело до разстройване на съня и апетита.Съдът не е отчел момента на настъпване
на застрахователното събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на
застрахователите по риска „Гражданска отговорност“.Неправилно първоинстанционният
1
съд е намалил размера на обезщетението, като не е изложил мотиви в какво се изразява
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, както и какъв е неговия обем.С
оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови друго по
същество, с което да уважи изцяло предявения иск.
В срок е постъпил отговор от ответника ЗД“Бул инс“АД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищцата е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът А. А. е имал качеството
на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищцата е пострадала при настъпилото на 14.11.2019г. ПТП, вследствие на което е получил
претендираните в исковата молба травматични увреждания.Пред въззивната инстанция се
спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и наличието
на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.
Частично основателни са оплакванията на ищцата, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с тежестта на
получените травми и продължителността на лечебния и възстановителен период.
От заключението по допуснатата по делото комплексна СМЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено се установява, че от ПТП ищцата е претърпяла
следните увреждания : фрактура на латералния кондил на дясната голямопищялна кост ;
травматичен деколман в горната част на дясното бедро ; закрито неразместено счупване на
дясната срамна кост на таза ; кръвонасядане в областта на лявата теменна област на
главата.Пострадалата е била оперирана на 18.11.2019г., като е извършено открито
наместване на счупената кост на бедрото, извършена е костна пластика на дефекта и
стабилизиране на фрактурата с титанова плака и винтове.Около 3 месеца след злополуката
ищцата е постъпила за лечение, тъй като при новите рентгенови изследвания е установено
закрито счупване на срамната кост.Последната е зараснала с голям костен калус.Общата
продължителност на възстановителния период е продължила 7 месеца, като най-интензивни
болки са търпени 2 месеца непосредствено след инцидента и извършената операция, както и
около 2 месеца по време на провежданото раздвижване на дясната колянна става и лявата
тазобедрена става.В продължение на 4 месеца на ищцата е било забранено да стъпва на
десния си крак, в който период се е движила с помощта на патерици и е имала затруднения
при ежедневното си обслужване.И към настоящия момент не е изключено лицето да търпи
2
болки в областта на фрактурата при студено и влажно време.
Установява се още, че травматичният деколман е зараснал, но е останал малък кожен
джоб, който е покрит с набръчкана кожа, което съставлява траен козметичен
дефект.Счупената дясна голямопищялна кост в областта на коленната става е зараснала
окончателно с натрупан калус.Движенията на дясната коленна става са вече близки до
нормата, но обемът на движението „флексия“, е трайно намалено с 10 градуса. Пострадалата
има затруднения при клякане и изкачване на стълби, но вече се придвижва самостоятелно
без помощни средства с леко накуцваща походка на дясно.Дясната срамна кост на таза е
зараснала с голяма калусна тъкан.Движенията на тазобедрената става са в пълен обем и
сила.
По делото е допусната СПЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, от което се установява, че пострадалата е емоционално лабилна,
изпитва ситуативни страхове, преживявания за собствена непълноценност и неоправност.
Пред въззивния съд е изслушан един свидетел, от показанията на който се
установява, че след инцидента ищцата много се е променила.Преди е била деен и жизнен
човек, а след това се е затворила в себе си.Не е в състояние да се грижи сама за себе си, а
разчита изцяло на помощта на съпруга и дъщеря си.
При определяне на обезщетение съдът не отчита евентуалната операция, която следва
да се извърши за премахване на металната плака.Без да съставлява ексцес, тази интервенция
е част от лечебния период и за нея се дължи отделно обезщетение.
С оглед естеството на получените увреди и проведеното лечение, което е било
оперативно, както и липсата на пълно възстановяване на здравословното състояние на
пострадалата съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на 60 000лв.Така определения размер на обезщетение следва да се намали с 1/6,
доколкото по делото се установява, че ищцата е допринесла за настъпване на
уреждането.Същата е участвала в движението като пешеходец и е предприела пресичане на
пътното платно на място, което не е обозначено с пешеходна пътека.Преобладаващият
принос е на застрахования водач, който с избраната скорост на движение е могъл да
предприеме действия по аварийно спиране и да предотврати инцидента.От показанията на
водача А. се установява, че по време на настъпване на инцидента е нямало интензивен
трафик. Същата се е разсеяла за определен период от време, тъй като в автомобила е
пътувало детето й, поради което е възприела пешеходката в последния момент, което е
довело до невъзможност ударът да бъде предотвратен.
Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи в размер на 50 000лв., а
за разликата се отхвърли като неоснователен.
Налице е несъвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд в частта,
в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
отхвърлен за разликата от 30 000лв. до 50 000лв., поради което решението в посочената част
3
като неправилно следва да бъде отменено и бъде постановено друго по същество, с което на
пострадалата се присъди допълнително обезщетение от още 20 000лв.В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение, която възлиза на 1 200лв.
На адв.П.Д. следва да се определи възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за
производството пред СГС, което е в размер на 731.25лв.
На въззивницата следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.С оглед уважената част на
жалбата на страната следва да се присъди сумата от 1000лв.
На въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски.Основателно е възражението на насрещната страна за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като производството пред въззивния съд не
съставлява фактическа или правна сложност.Спорни са били само част от фактите, които са
част от предмета на доказване.На страната следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, които са съобразени с минималните размера на адвокатските
възнаграждения по Наредба №1 за МРАВ – 2 436лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260670 от 24.02.2022г., постановено по гр.д.№3439 /2020г. на
СГС в частта, в която е отхвърлен иска на Е. В. П., ЕГН********** срещу ЗД“Бул инс“АД,
ЕИК831830482, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
14.11.2019г. в гр.София, за разликата от 30 000/тридесет хиляди/лв. до 50 000/петдесет
хиляди/лв., както и в частта на присъдените на ответника разноски за разликата над
1 350/хиляда триста и петдесет/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482 да заплати на Е. В. П., ЕГН**********
сумата от още 20 000/двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от
17.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са били претърпени от ПТП, което е настъпило на 17.12.2019г.,
ведно с направените пред въззивната инстанция разноски от 1 000/хиляда/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260670 от 24.02.2022г., постановено по гр.д.№3439
/2020г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на адв.П. Б. Д. от САК
сумата от 731.25/седемстотин тридесет и едно цяло и двадесет и пет/лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за производството пред СГС.
4
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН********** да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482
сумата от 1 461.16/хиляда четиристотин шестдесет и едно цяло и шестнадесет/лв. с ДДС,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати по сметка на Софийския
апелативен съд сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща допълнителна
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5