Мотиви към присъда №26 от 21.03.2018 г. по НОХД № 696/2017г. по описа на Великотърновския  районен съд.

 

            ОБВИНЕНИЕТО е срещу П.З.П., с ЕГН: **********, роден на *** ***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, женен, средно образование, работи като охранител в „Грифон Секюрити" гр. В. ***, неосъждан, в това, че на 24.09.2015 г. в град ***, пред А.К. - служител на ТП на НОИ гр.*** съзнателно се ползвал от неистински официални документи - Предизвестие №139/26.05.2015 г. на основание чл.326 във връзка с чл.328 ал.1 т.З от КТ на което бил придаден вид че за „връчил" е положен подписа на М.Н. - управител на „Интерхотел-***" ЕООД и Заповед за прекратяване на трудов договор №156/26.06.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.З от КТ, на която бил придаден вид че за управител е положен подписа на М.Н. *** ЕООД, като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че са налице безспорни доказателства, които го подкрепят. Счита, че по отношение на подс. П. би могъл да се приложи институтът на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за извършеното от него престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 от НК. Моли съдът да признае за виновен подсъдимия П. за извършеното от него престъпление и да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание -  глоба около средния размер в предвиденото в закона.

Защитникът ад. И.,  намира  обвинението за неоснователно. Счита, че и двата инкриминирани документа не представляват официални документи по смисъла на чл. 308 ал.1 от НК вр. с чл.93 от НК, а същите са частни документи, уреждащи частно правоотношение. Алтернативно, счита, че в случай, че съдебният състав приеме, че тези два документа са официални, и има престъпление по чл. 308, счита, че престъплението  по  чл.316 е недоказано, като отсъства субективният елемент - съзнанието подсъдимият П., че се е ползвал от тези неистински документи. Намира, че няма доказателства подс. П.П. да е знаел, че са неистински, като неправилно се обосновава обвинение само на наличието на брачна връзка с подс. П.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимият П.П. за невиновен за престъплението по повдигнатото обвинение.

Подс. П. - поддържа тезата на защитника си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Подс.П.З.П., с ЕГН: **********, роден на *** ***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, женен, с средно образование, видно от приложената по делото справка за съдимост е реабилитиран по право, за факта на осъждане за  престъпление по чл.346, ал.1 от НК, по НОХД № 544/1988г. на ГОРС. Освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по НАХД № 1314/2004г. на ГОРС, като видно от  удостоверение от 07.03.2018г. на ТД на НАП, наложената глоба е заплатена на 04.10.2010г.

Видно от трудов договор №029 от 01.10.2014г., подс.П.З.П. е постъпил на работа, като охранител, по трудово правоотношение, сключено с работодателя "Интерхотел ***"ЕООД, представлявано от св. М.И.Н.. 

От показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените трудови досиета, се установи, че съпругата на подс.П. - П.П., също е  била назначена на работа в ******" ЕООД с трудов договор №30/01.10.2014 г. на длъжност експерт труд и работна заплата, в офис Интерхотел - В.***,  с основно месечно възнаграждение 780.00 лв.

От показанията на св. С.-А,  се установи, че до август 2015г., същата е работила, като управител на хотел "Интерехотел ***", към а "Интерхотел ***"ЕООД. Според нейните показания и показанията на св.В.,  сред основните задължения на съпругата на подс.П. - П.П. били да уведомява на ТП на НАП за сключените, изменени и прекратени трудови договори, подготовка на ведомостите за заплатите, цялостно техническо и документално обслужване на дружеството във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудово-правните отношения с работниците и служителите. На същата е било предоставено ползването на електронния подпис издаден на св.С.-Абулибде, к ойто действала като пълномощник на управителя на ******" ЕООД. П.П. ползвала подписа на св. С.-Абулибде за  подаване по електронен път на уведомления за регистрирани и прекратени трудови договори, декларации обр.1 и обр.6 до НАП.

С одобрено споразумение от 30.01.2018г., по настоящото дело, подс. П.Й.П. - ЕГН **********, е призната за виновна, в това, че в периода 26.05.2015 г. до 26.06.2015 г. в условията на продължавано престъпление - при една и съща обстановка и при еднородност на вината в гр.*** съставила два броя официални документи на които бил предаден вид, че са подписани от М.Н. - управител на „Интерхотел-***” ЕООД с цел да бъдат използвани - престъпление по чл. 308, ал. 1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, а именно:

На 26.05.2015 г. съставила неистински официален документ - Предизвестие №139/26.05.2015 г. на основание чл.326 във връзка с чл.328 ал.1 т.3 от КТ на името на П.З.П., на който бил придаден вид че за „връчил” е положен подписа на М.Н. - управител на „Интерхотел-***” ЕООД с цел да бъде използван този документ.

На 26.06.2015 г. съставила неистински официален документ -Заповед за прекратяване на трудов договор №156/26.06.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ на името на П.З.П., на който бил придаден вид, че за управител е положен подписа на М.Н. *** ЕООД с цел да бъде използван.

На основание чл. 308, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 36, чл. 54, чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК за това престъпление на П.Й.П. е наложено наказание пробация, с прилагане на следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично” за срок от 2 години и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години.

От показанията на св.Н., се установи, че не е издавала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на подс. П., както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Същата не е полагала пописа си в качеството на управител на дружеството, както и на връчил предизвестието и заповедта. От заключението по извършената графическа експертиза на подпис /лист 145-150, т.І на ДП /  се установи, че подписът за връчил на предизвестие №139/26.05.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с подс.П., е положен от П.П., а на получил от подс.П.П.. Подписа срещу управител в Заповед за прекратяване на трудов договор №156/26.06.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ е  положен от П.П..  

 С оглед на заключението съдът  приема, че на 26.05.2015 г., съпругата на подс.П.П. -  П.П. е съставила Предизвестие №139/26.05.2015 г. на основание чл.326, във връзка с чл.328 ал.1 т.3 от КТ на името на П.З.П., на който бил придаден вид че за „връчил" е положен подписа на М.Н. - *** ЕООД, като обвиняемата П. положила подпис вместо Н., видно от заключението на графическата експертиза по делото.

На същата дата П.П. съставила заповед за прекратяване на трудов договор №156/26.06.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, с подс. П.З.П.. Заповедта била издадена от името на М.Н. *** ЕООД, като подс.П. поставила подпис вместо издателя.

От показанията на св.А.К. и съдържащите се заверени копия по преписка на ТД на НОИ В.*** / л.36 - 39 т.2 от ДП/, се установи, че на 24.09.2015г., в качеството си на служител на Националния осигурителен институт, работеща в приемната ТП на НОИ, В.***,  св.К. е приела заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.№041-04- 1034/24.09.2015г.,  подадено от подс.П.П.. Подс.П. лично представил заявлението, удостоверил самоличността си със лична карта и приложил необходимите документи за удостоверяване на осигурителен стаж и прекратяване на трудовото правоотношение  -  Предизвестие №139/26.05.2015 г. и Заповед за прекратяване на трудов договор №156/26.06.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ. Според заключението по извършената графическа експертиза подписа под заявлението  за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.№041-04- 1034/24.09.2015г.,  е бил положен от подс.П..

            От показанията на св. М.С., Н.В. и П.Г., се установи, че на 26.06.2015г., рано сутринта преди началото на обичайното работно време се явила в Интерхотел В.***, след което си тръгнала носейки две пазарски чанти. Подс.П. в същия ден изобщо не се явил на работа. След като възникнали съмнения за липса на парични средства, тримата свидетели влезли в стаята ползвана за каса от  П.П.. Там намерили разпечатени уведомления за прекратявана на трудовите договори на П. и подс.П., както и оставени ключовете за стаята и металната каса. В същата каса се съхранявали и трудовите досиета на работещите в дружеството, като досиетата на П. и подс.П. липсвали. Трудовите досиета на подс.П. и съпругата му П. били открити при извършено претърсване в жилището им в гр.Лясковец, ул."Васил Левски"№66, на 22.07.2016г. - спореде протокол за претърсване и изземване / л.116-117/ от Том. І на ДП./    В последствие при направената разпечатка от системата на НАП, св. К.Б. установила, че за П.П. и съпругът подс.П.   имало подадени уведомления със завишен осигурителен доход.

С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :

            С деянието си подс.П.  е осъществил състава на престъплението по чл.316, вр., с  чл.308, ал.1  от НК.

                        От обективна страна, същият се е  ползвал пред служител на НОИ от от неистински официални документи - Предизвестие №139/26.05.2015 г. на основание чл.326 във връзка с чл.328 ал.1 т.3 от КТ на което бил придаден вид че за „връчил" е положен подписа на М.Н. - управител на „Интерхотел-***" ЕООД и Заповед за прекратяване на трудов договор №156/26.06.2015 г. на основание чл.328 ал.1 т.З от КТ, на която бил придаден вид че за управител е положен подписа на М.Н. управител на „Интерхотел-***" ЕООД, без да е участвал в под каквато е да престъпна форма в съставянето на същите.

                        Както предизвестието за прекратяване на трудовия договор, така и заповедта с която се констатира факта на изтичането на срока и се прекратява трудовото правоотношение са документи, които се издават от длъжностно лице. Управителят на  - управителя на „Интерхотел-***" ЕООД, притежава длъжностно качество според дефиницията на чл. 93, т.1, б."б" от НК, тъй като осъществява ръководна работа в юридическо лице. Управителят на търговското дружество е лицето което осъществява представителството на юридическото лице и изразява волята на същото. В конкретния случай, макар и съставените документи да са във връзка с частно-правно отношение, каквито са трудовите то материализират волята на работодателя, издадени са от длъжностно  лице, в кръга на службата. Тези признаци са достатъчни за да се характеризира документа, като официален, според определението по чл.93, т.5 от НК, без да е необходимо да се изследва характера на  волеизявлението - дали има публични или частноправни последици.

                        На следващо място документите са неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, тъй-като им е придаден вид, че представляват волеизявление на друго лице - управителя Н., а не от действителния им автор - П.П..

                        С оглед на деянието - престъпното ползване на документите е осъществено с един акт - предявяването им пред  служител на ТП на НОИ гр.***, с цел да се докаже факта на прекратяване на трудовото правоотношение и следващите се осигурителни последици.

                        От субективна страна е действал при пряк умисъл, като е съзнавал че се ползва от неистински официални документи, че по този начин накърнява реда на документиране, като във волево отношение пряко е искал това за да постигне несъставомерната цел - отпускане на определено обезщетение.

                        Подс.П. е съзнавал, че не е било намерение и не му е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от управителя на дружеството - св.Н., тъй като по делото се установи, че такъв акт не е извършван от управителя в присъствието на подс.П.. Последвалата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение също не е била издавана от св.Н., а е съставена от съпругата на подс.П. - П.П.. Трудовото досие на подс.П. е открито в дома му и е било в негово владение, а не в работодателя. Ето защо, съдът приема, че подс.П. е съзнавал, че не е било налице действително прекратяване на трудовото правоотношение, като ползваните от него документи са създали привидност на този юридически факт и правното основание, което е целял да докаже с ползването им.

            С оглед субекта на деянието – Подс.П. е наказателно отговорно лице, реабилитиран, за факта на предходно осъждане и предходно освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От изпълнение на наложеното административно наказание - глоба,  е изтекла повече от една година към деянието по настоящото производство. Принципно реабилитацията засяга само факта на осъждането, като реализация на наказателната отговорност. Съгласно установената съдебна практика и конкретно Постановление :/1985г. на ВС,  следва да се приеме, че последиците които законите свързват с факта на освобождаването по реда на чл.78а от НК, се погасяват с изтичане на една година от изпълнение на наложената санкция .  

При това положение, налице са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание– глоба по реда на чл.78а от НК, а именно – за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, деецът е неосъждан и не е освобождаван по този ред от наказателна отговорност / извод който се налага при зачитане на факта на реабилитацията /, няма невъзстановени съставомерни имуществени вреди.

                        Относно индивидуализацията на наказанието, следва да се вземат предвид, както  тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, така и имотното състояние на нарушителя. Макар и да няма изрична препратка в глава ХХVІІІ от НПК, към текста на чл.27, ал.2 от ЗАНН, в частта касаеща имотното състояние на дееца, с оглед характера на отговорността, а именно – административнонаказателна, то следва да се вземе предвид.

                        Престъплението предмет настоящото производство не се отличава със завишена степен на обществена опасност, в сравнение с други деяния от същия вид, нито с оглед на дееца, нито с оглед на деянието.

                        Престъплението е на формално извършване и за съставомерността му не е необходимо настъпването на  престъпен  вредоносен резултат.

                        Що се касае до дееца, подс.П. не отличава с завишена степен на обществена опасност, която да се отразява върху тежестта на извършеното. В имуществено отношение, декларираните му доходи са в размер на 1200 лева годишно, което е под МРЗ за страната, и същият няма други доходи.

                        Като взе предвид горните обстоятелства, съдът достигна до извода, че процесната проява на подс.П.,  следва да се санкционира при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с административно наказание на минималния предвиден размер от 1000 лева.  

                        Разноските направени в хода на наказателното производство, са възложени изцяло по одобреното споразумение.

                        По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :