Решение по дело №43620/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12812
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110143620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12812
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110143620 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която е предявен
осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 260 лв.,
представляваща съдебни разноски.
В исковата молба, предявена чрез юрисконсулт В. А., се твърди, че с решение №
4184/24.06.2021 г. по адм.д. № 4239/2020 г. по описа на АССГ и решение № 3406/11.04.2022
г. по адм.д. № 10708/2021 г. по описа на ВАС в тежест на **** са присъдени разноски в
размер на 2 210 лв., а с решение № 4821/19.07.2021 г. по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на
АССГ и решение № 2102/07.03.2022 г. по адм.д. № 9991/2021 г. по описа на ВАС в тежест
на **** са присъдени разноски в размер на 2050 лв. Въз основа на посочените решения за
тези суми са издадени изпълнителни листи и **** е заплатил доброволно присъдените суми.
Твърди се, че предмет на посочените административни дела била законосъобразността на
Експертни решения, издадени от ****. В хода на административното производство обаче
било установено, че болничните листове въз основа, на които били издадени
административните актове от органите на медицинската експертиза, не били подписани от
посочените в тях членове на Лекарската консултативна комисия /ЛКК/ - д-р Д. и д-р С. – Т.
при ****. Ищецът твърди, че правомощията му се изразяват единствено във връзка с
оспорване на издадените от ТЕЛК актове по отношение на медицинската експертиза, но не
и да следи за автентичността на положените върху издадените болнични листове подписи.
Счита, че ответникът е отговорен за подбора, назначаването и контролирането дейността на
ЛКК, в т.ч. и стриктното подписване на издадените болнични листове. Поради липсата на
упражнен контрол от страна на ответника са отменени експертните решения, издадени от
**** и ищецът е осъден да заплати процесните суми, представляващи съдебни разноски,
поради което на свой ред ги претендира от ответника. Претендира разноски в настоящото
1
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт
А., който поддържа иска.
Ответникът се представлява от юрисконсулт М., която оспорва иска като недопустим
и неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение№ 4184/24.06.2021 г., постановено по адм.д. № 4293/2020г. по описа на
АССГ, II отделение, 31 с-в е отменено Експертно решение № 0662 от заседание № 059 от
26.03.2020 г. на ****-Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-
съдови болести и потвърденото с него Експертно решение № 2478 от заседание № 200 от
19.12.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към ***- гр. **, обявена е нищожността на
болничен лист № Е20198538803 от 31.10.2019 г., издаден от Специализирана ЛКК при ***
и преписката е изпратена при Специализирана ЛКК при *** за произнасяне от надлежен
състав, **** е осъдено да заплати на *** съдебни разноски в размер на 1 610 лв. Срещу
първоинстанционното решение е подадена жалба от **** и с решение № 3406/11.04.2022 г.
по адм.д. № 10708/2021 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение по
адм.д. № 10708/2021 г. е отмемено решение№ 4184/24.06.2021 г., постановено по адм.д. №
4293/2020г. по описа на АССГ, II отделение, 31 с-в в частта, с която е постановено
изпращане на преписката на Специализирана ЛКК при *** за произнасяне от надлежен
състав, а в останалата част решението е оставено в сила, **** е осъдена да заплати на ***
съдебни разноски в размер на 600 лв. В мотивите на решението е посочено, че болничният
лист не издаден от ЛКК е законен състав съгласно изискванията на чл. 7 от Наредбата на
медицинската експертиза и не е породил правно действие. Посочено е, че съгласно
заключенията на вещите лица по съдебно-графологическата експертиза подписите в
болничния лист не са изпълнени от лекарите д-р Й. Д. и д-р Б. С. – Т., т.е. не е издаден от
компетентен орган, както и че липсват данни за образувано при *** административно
производство. Посочено е още, че при осъществения администртивен контрол по реда на чл.
112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето **** не е извършила проверка за валидността на
оспорения болничен лист, поради което издаденото потвърдитено решение е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Издаден е изпълнителен лист от 16.06.2022 г., с който **** е осъдена да заплати на
*** сумата от 1610 лв., представляваща разноски по адм.д. № 4239/2020 г. по описа на
АССГ и сумата от 600 лв., представляваща разноски по адм.д. 10708/2021 г. по описа на
ВАС. От приетото по делото платежно нареждане от 09.08.2022 г. се установява, че на
посочената дата по сметка на *** е преведена сумата от 2 210 лв. от **** с основание
изпълнителен лист по адм.д. № 4239/2020 г.
С решение№ 4821/19.07.2021 г., постановено по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на
АССГ, II отделение, 50 с-в е отменено Експертно решение № 0579 от заседание № 049 от
11.03.2020 г. на ****-Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-
съдови болести и потвърденото с него Експертно решение № 1414 от заседание № 136 от
16.09.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към ***- гр. София, обявена е нищожността на
болничен лист № Е20197425043 от 24.06.2019 г., издаден от Специализирана ЛКК при *** и
преписката е изпратена при Специализирана ЛКК при *** за произнасяне от надлежен
състав, **** е осъдено да заплати на *** съдебни разноски в размер на 1 450 лв. Срещу
първоинстанционното решение е подадена жалба от **** и с решение № 2102/07.03.2022 г.
по адм.д. № 9991/2021 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение е
оставено в сила решение№ 4821/19.07.2021 г., постановено по адм.д. № 4022/2020 г. по
описа на АССГ, II отделение, 50 с-в в частите, с които е отменено експертно решение №
2
0579 от заседание № 049 от 11.03.2020 г. на ****-Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови болести и потвърденото с него Експертно решение № 1414
от заседание № 136 от 16.09.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към ***- гр. София,
обявена е нищожността на болничен лист № Е20197425043 от 24.06.2019 г., издаден от
Специализирана ЛКК при ***, както и в частта за разноските и е отменено решение №
4821/19.07.2021 г., постановено по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на АССГ, II отделение, 50
с-в в частта, с която е постановено изпращане на преписката на Специализирана ЛКК при
*** за произнасяне от надлежен състав, **** е осъдена да заплати на *** съдебни разноски в
размер на 600 лв. В мотивите на решението е посочено, че болничният лист е нищожен,
защото не е подписан от посочените в него членове на ЛКК, което влече след себе и
незаконосъобразност на обсъжданите решения на ТЕЛК на и на ****, в които това не е
констатирано. Посочено е, че от изслушаната съдебно-графологична експертиза се
установява, че болничният лист е неистински, което ТЕЛК и **** са пропуснали да
установят. Както и че е излишно да се изпраща преписката на ЛКК за произнасяне в
надлежен състав, тъй като е установена изначална липсва на валидно издадени болничен
лист и това не би могло да бъде санирано.
Издаден е изпълнителен лист от 10.06.2022 г., с който **** е осъдена да заплати на
*** сумата от 1450 лв., представляваща разноски по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на
АССГ и сумата от 600 лв., предствляваща разноски по адм.д. № 9991/2021 г. по описа на
ВАС. От приетото по делото платежно нареждане от 09.08.2022 г. се установява, че на
посочената дата по сметка на *** е преведена сумата от 2050 лв. от **** с онсование
изпълнителен лист по адм.д. № 4022/2020 г.
По делото е приложена молба от ***, адресирана до **** за заплащане на
присъдените суми, с посочване на банкова сметка. Обстоятелството, че присъдените
съдебни разноски са изплатени не е било спорно между страните.
Съдът намира, че приетите като доказателства по делото заключения по СМЕ и СГЕ,
изготвени и приети като доказателства в производството пред административните
съдилища, нямат доказателствена стойност в настоящото производство, доколкото
заключенията не са изготвени и приети по реда на ГПК пред настоящия съд, а и от тях не се
установяват обстоятелства, които са относими към предмета на спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 49 вр. 45 ЗЗД.
Основателността му се предпоставя от установяването от страна на ищеца на всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, че ответникът с
конкретните си противоправни действия, му е причинил имуществени вреди, причинно-
следствената връзка между поведението на ответника и причинените имуществени вреди,
както и конкретния размер на неимуществените вреди. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на делинквента.
Съгласно чл. 101 от Закона за здравето за установяване на временна
неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-
годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена
работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на
професионална болест се извършва медицинска експертиза. Според чл. 103, ал. 2 ЗЗ
експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски
3
консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от
****. Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват със заповед на
директорите на регионалните здравни инспекции в лечебни заведения за
извънболнична и болнична помощ по предложение на ръководителя на съответно
лечебно заведение – чл. 104, ал. 1 ЗЗ. Лекарските консултативни комисии са общи и
специализирани. В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари
с призната специалност, включително един председател – чл. 104, ал. 2 ЗЗ. Според чл. 109
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103
се определят с правилник на Министерския съвет. Контрол върху медицинската
експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от
министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК,
НОИ, регионалните съвети по чл. 111 и от регионалните здравни инспекции – чл. 110.
Съгласно чл. 62 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертиза
Ръководителите на лечебните заведения носят отговорност за правилната организация,
качеството и контрола на медицинската експертиза, като: 1. осигуряват необходимите
материали и създават организация за своевременно запознаване с действащите нормативни
актове по медицинската експертиза; 2. осъществяват системен контрол за своевременност и
качество на медицинската експертиза и по отношение на воденето на медицинската
документация и вземат мерки за отстраняване на допуснатите пропуски и грешки; 3.
осигуряват възможност за своевременно амбулаторно или болнично изследване на болните,
които ще бъдат освидетелствани от ЛКК, ТЕЛК и ****; 4. осъществяват контрол върху
организацията и качеството на работата на ЛКК и ТЕЛК, ако има такава в лечебното
заведение; 5. разглеждат жалбите на заинтересуваните лица и органи, отнасящи се до
медицинската експертиза, и вземат съответни мерки за отстраняване на причините, които ги
пораждат; 6. на всеки 6 месеца съвместно с главните експерти по медицинската експертиза
към РЗИ, към РКМЕ и към ТП на НОИ и с председателите на ТЕЛК организират
провеждане на общ колегиум за анализ на допуснатите пропуски и грешки при извършване
на медицинската експертиза. Съгласно чл. 69 от Правилника контролът върху
медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска
експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната
политика, от НЗОК, НОИ, РЗИ и от регионалните съвети по чл. 111 от Закона за
здравето. Съгласно чл. Чл. 70а от **** осъществява методическа и консултативна помощ и
контрол по организацията и качеството на експертната дейност на органите на
медицинската експертиза, а според чл. 70б от Правилника изготвя анализ, като на
основание чл. 70в. от Правилника в случай че в резултат на проверките по чл. 70б се
установят данни или съмнения за извършено престъпление или административно
нарушение, директорът на **** ги изпраща на органите на досъдебното производство
или на съответната РЗИ за предприемане на действия по компетентност.
Съгласно чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза временна
неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е
4
възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест;
лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или
изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане
на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член
от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго
населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете до
12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на
заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина
на детето. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по
образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.Според
чл. 7 от Наредбата Болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по
дентална медицина и ЛКК, както и от лечебни заведения, които обслужват лицето по
месторабота.
Според чл. 112, ал. 1 ЗЗ обжалванията и възраженията от страна на
заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за
социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската
експертиза на работоспособността) се правят: срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-
дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; срещу решенията
на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им
пред ТЕЛК, срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред ****;
срещу решенията на **** - пред административния съд, в чийто район се намира
постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Според ал. 2 на същата разпоредба
заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните
поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се
нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна
неработоспособност, и пред регионалния съвет по чл. 111, но съгласно ал. 6 обжалването на
решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.
В случая от събраните доказателства се установява, че издадени болнични листове
от ЛКК при *** са били обжалвани от заинтересовано лице – осигурител по реда на чл. 112
ЗЗ, като първо са били обжалвани пред ТЕЛК, впоследствие пред ****, а експертното
решение на **** е било обжалвано по съдебен ред на две инстанции. Първоинстанционният
съд и по двете дела с влязло в сила решение е установил, че болничният лист, който е бил
издаден от ЛКК и е бил предмет на обжалване пред ТЕЛК и ****, не е подписан от лицата
посочени в него като членове на ЛКК, което го прави невалиден. Неподписаният болничен
лист е нищожен, „правно нищо“, той не е годен да породи каквито и да било правни
последици. Именно поради това и Върховният административен съд отменя
първоинстанционните решения в частите, с които преписката по издадените болнични
листове е върната на ЛКК за валидно произнасяне. Мотивите на касационната инстанция са,
че изначално липсва основание за връщане и при изначална липса на валидно издаден
болничен лист това не би могло да бъде санирано от лекарска комисия, т.е. и двата състава
на ВАС достигат до правен извод, че болничните листове, които са били предмет на
обжалване, не пораждат каквито и да било правни последици.
В настоящото производство обаче ищецът се домогва да обоснове наличие на
основание за обезщетяване на вреди въз основа на същите болнични листове, които са били
предмет на обжалване и чиято нищожност е прогласена с влезли в сила решения. Според
5
настоящият състав претенцията му почива на две взаимоизключващи се обстоятелства от
една страна се твърди, че ответникът **** не е упражнил достатъчен контрол върху
издаването на процесните болнични листове, а от друга страна за обосноваване на
възникването на правото се позовава на това, че болничните листове са били признати за
нищожни, респективно решенията на ТЕЛК и **** са отменени. От един факт – наличието
на болничен лист се черпят права, а същевременно правното значение на този факт е
съдебно отречено.
По делото не се твърди, нито се доказва, че деяние – действие или бездействие на
ответника има отношение към невалидността на болничните листове. Твърдението на ищеца
е, че на болничните листове е придаден вид, че са подписани от лекари от ЛКК към ****, но
в действителност не са подписани от тях, поради което и ответникът носи отговорност. В
случая може да се направи извод, че се касае за създаване и използване на неистински
документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от Наказателния кодекс, но липсва правна логика да
бъде ангажирана обективната отговорност на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД,
доколкото единствено се установява, че тези болнични листове не са подписани и не са
издадени от ЛКК към ****, така както им е придаден вид.
Също така следва да се отбележи, че съгласно цитираните разпоредби
отговорността на ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ЛКК, се
ограничава до правилната организация, качеството и контрола на медицинската експертиза.
Липсват конкретни твърдения и доказани обстоятелства кои от своите задължения
ръководителят на лечебното заведение не е спазил, още повече, че по делото въобще не се
установява кой е реалният фактически създател на обжалваните болнични листи и дали за
неговата дейност отговорност носи ръководителят на лечебното заведение. При условие, че
съществуват данни за престъпно документиране, противоречи на правната, а и на
житейската логика да бъде ангажирана отговорността на лицето, което отговаря за
организацията дейността на лицата, чиито подпис е фалшифициран, макар и отговорността
да е обективна в принципен план.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че след постановяване на
първоинстанционното решение, същото е било обжалвано пред ВАС по инициатива на
самия ищец, така че и само на това основание претенцията му за разноски пред
касационната инстанция е неоснователна.
Поради изложените съображения настоящият състав достига до извода, че
ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявената претенция,
доколкото не се доказа конкретно негово действие или бездействие, което да е
противоправно и е да е в причинна връзка с претърпените от ищеца имуществени вреди.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски. Претендира се заплащане юрисконсултско възнаграждение, което настоящият
състав по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер на 100 лв.
6
Водим от горното, съдът


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ****, ЕИК ***, с адрес ***, срещу ****, ЕИК ***, ** за
заплащане на сумата от 4 260 лв., представляваща съдебни разноски по адм. 4239/2020 г. по
описа на АССГ, адм. д. № 10708/2021 г. по описа на ВАС, адм.д. № 4022/2020 г. по описа на
АССГ и адм.д. № 9991/2021 г. по описа ВАС, които **** е заплатило на *** поради
издадени невалидни нищожни листове от ЛКК при ***
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, с адрес *** да заплати „****, ЕИК ***, *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7