РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Силистра, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело
№ 20253400500233 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от
ДЕТСКА ГРАДИНА „ ДОБРУДЖА“ - Силистра , представлявана от Директора В В, чрез адв.
И.Р, против Решение № 189/19.03.2025г. постановено от Районен съд Силистра по гр.д. №
517/2024г.
Счита, че решението на PC Силистра е изцяло неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което го обжалва и
моли въззивния съд да постанови решение, с което да го отмени и вместо това да постанови
решение, с което да отхвърли предявената искова молба, изцяло, като напълно
неоснователна и недоказана, с произтичащите от това законови последици.
Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.
Излага следните доводи:
Въпреки направеното в отговора оспорване, ищцата не е представила доказателства, с
които да установи факта, че е член на някоя от синдикални организации, подписали КТД,
което да й дава правото да се позове на него.
Освен това, тълкуването на разпоредбите на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и
заплащане на труда, направено от съда е съвсем превратно.
Липсват мотиви от страна на решаващия съд, който приема че ищцата не е член на
нито една синдикална организация от изброените, а същевременно коментира нормата на
1
Наредба № 4, като игнорира Закона за Държавния Бюджет относно осигурените средства.
Тези средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на
индивидуалната работна заплата на заетите в системата специалисти, което означава че към
датата на подписване на Анекса /10.08.2023г./ съответния работник или служител трябва да
има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си и да е заето лице в системата
на предучилищното и училищното образование. Безспорно е, че към 10.08.2023г. ищцата не
е била заето лице в тази система и не е имала подписан индивидуален трудов договор, с
който да бъдат определени конкретно трудово възнаграждение, тъй като трудовият договор е
бил прекратен на 24.07.2023г.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Г. М. К., с ЕГН **********, , представлявана от адв. П.
И. от АК Силистра, е подала отговор, с който оспорва изцяло предявената жалба, като счита
същата за неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка е правилно установена. Събраните гласни и писмени
доказателства, преценени в съвкупност, налагат направените от съда изводи. Въззивникът
неправилно тълкува разпоредбите на посочения КТД и Анекса към него- № Д01-
192/10.08.2023 г. Следва да се съобрази, че посоченият бюджет за 2023г. е изготвен със
закъснение, но касае цялата година и в него са залегнали всички предвиждания за разходи на
трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година, като се има предвид, че
приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда плащания за минали
периоди на напуснали работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията
им преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения след тяхното напускане.
Изменението касае „заетите“ в системата на предучилищното и училищното образование
лица, но в чл.27, ал.2 от Анекса това понятие не се уточнява времево, т.е. дали се има
предвид заетите към момента на подписването на анекса или тези, които са били заети към
датата, за която се обявява обратното му действие- 01.01.23г. Затова, след като изрично
ограничение в клаузата не се поставя, именно обратното действие на изменението на
разпоредбата определя времево кръга на правоимащите да претендират компенсация за
периода, когато са полагали труда си, като получат допълнително разликата до увеличения
размер на възнаграждението си. От анализа на тази нормативна уредба, следва, че и на
лицата, напуснали системата в периода след 01.01.23г., но преди 10.08.23г. се дължи
заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално
отработеното в посочения сектор на образователната система и на основание чл. 128, т. 2 от
КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Обратното разбиране би довело до неравноправно третиране на работещите в една и
съща сфера лица, за периода, през който са изпълнявали поетите си по трудов договор
задължения. Ако все пак се допусне, че законодателят е целял да направи разлика между
двете групи служители, тя няма да произтича от поведението им или от тяхното отношение
към изпълнението на възложените им трудови функции, а ще е резултат от непочиваща на
обективни предпоставки едностранна преценка на работодателя, необосновано влошаваща
положението на лицата, престарали труда си в определен период наравно с останалите, само
защото са напуснали системата по-рано. Това би било израз на пряка дискриминация на
2
трудещите се, каквато чл.8, ал.З от КТ изрично забранява. В този смисъл Реш. №
573/27.06.2024 г. на ОС Бургас по гр. д. № 20242100500548, Реш. № 566/26.06.2024 г. на ОС
Бургас по гр. д. № 20242100500566 и Реш. № 193/11.10.2024 г. на PC Тутракан по гр. д. №
20243430100464.
Неправилно въззивникът счита, че не е доказан факта, че е член на синдикална
организация. В съдебно заседание е представена служебна бележка, че тя е синдикален член,
която е приета като доказателство.
С оглед на изложеното, моли съда да остави в сила Решение № 189/19.03.2025г. на PC
Силистра по гр. д. № 20243420100517 по описа за 2024 г.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд са предявени искови претенции с правно основание чл.128, т.2 от
КТ, чл.222,ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД, разгледани в производство по чл.357 и сл. от КТ.
С обжалваното решение, съдът:
Осъжда Детска градина „Добруджа“, с ЕИК:*********, гр.Силистра да заплати на Г.
М. К., с ЕГН:**********, сумата от 2351,76 лева, представляваща разлика в изплатените и
трудови възнаграждения за месеците от 01.01.2023 година до 01.07.2023 година
включително, в едно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2024 година до
окончателното и изплащане.
Осъжда Детска градина „Добруджа“ с ЕИК:********* гр.Силистра да заплати на Г. М. К., с
ЕГН:**********, сумата от 4680.97 лева, представляваща разлика в изплатените и
обезщетние при прекратяване на трудовото правоотношение, в едно със законната лихва
върху нея, считано от 26.03.2024 година до окончателното й изплащане.
Осъжда Детска градина „Добруджа“, с ЕИК:*********, да заплати на Г. М. К., с
ЕГН:**********, сумата от 1000 лева, представляваща извършени разноски в хода на
производството.
Осъжда Детска градина „Добруджа“ с ЕИК:********* гр.Силистра да заплати по
сметка на Силистренския районен съд, 281,30 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер от исковете.
Няма спор между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение,
прекратено с пенсионирането на Г.К. на 24.07.2023 г. Не се оспорва и факта, че тя е заемала
длъжността „старши учител“ от началото на 2023 г. до пенсионирането си /относимия по
делото период/.
На 10.08.2023 г. между Министерство на образованието и науката и изброените в
документа синдикати е сключен анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор /КТД/ за
системата на предучилищното и училищното образование Д№1-269 от 06.12.2022г.
3
/приложен и по гр.д.№ 517/24 г по описа на РС-Силистра- л.4/, съгласно който се определят
минимални основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от
01.01.2023г. Размерът, определен за длъжността, заемана от ищцата, е 1763 лева.
С оглед този договор, са извършени промени в Наредба №4/2017г. за нормиране и
заплащане на труда, /наредба за изменение и допълнение на цитираната наредба, издадена
от Министъра на образованието и науката, обнародвана в ДВ на 01.09.2023г. и в сила от
същата дата/.
В §3 от заключителната разпоредба на Наредбата е предвидено, че същата влиза в
сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на §2, който влиза в
сила от 1.01.2023г.
Посоченият параграф 2 касае изменение на Приложение №3, което съдържа
минималните размери на основната работна заплата, които съответстват на тези договорени
с КТД.
При тази фактическа обстановка, правилно РС е приел меродавно за разрешаване на
спора е регламентираното в Наредбата и е обосновал своя извод и решение именно с
цитираните разпоредби. Това няма реално практическо значение като се има предвид, че
посочените размери на минималната работна заплата съответстват на тези договорени с
КТД. Поради което и доводът на жалбоподателя и възражението му за липса на мотиви в
първоинстанционното решение в тази насока е неоснователен. Правилен е изводът, че
посочените разпоредби от Наредбата се прилагат по отношение на всички служители,
посочени в §2, без значение на това дали са синдикални членове. Поради това същият е счел,
че не е необходимо да обсъжда възражението на работодателя, че ищцата не доказала факта,
че е синдикален член и че КТД разпростира действието си и спрямо нея. С цел пълнота на
изложението следва да се отбележи, че това възражение е неоснователно, тъй като ищцата е
представила доказателства, които установяват, че е член на Синдиката на българските
учители /л.40 по гр.д. № 517/2024г. и Удостоверение от 05.05.2025г. от същия синдикат-л.12
по в.гр.д.№ 233/25 г. по описа на ОС-Силистра/.
При тълкуването на разпоредбите на §2 и 3 от Наредбата е видно, че увеличение на
минималната работна заплата е предвидено, считано от 01.01.2023г.
Безспорно е по делото, че в периода 01.01.2023г. до 24.07.2023г. Г.К. е полагала труд
при ответника и, че трудовото й възнаграждение за тези месеци не е актуализирано съгласно
посочените в §2 от Наредбата размери.
Не може да бъде споделена тезата на работодателя, че само заетите към 10.08.2023г.
в системата на образованието лица, заемащи посочените длъжности, следва да получат
увеличение на трудовото си възнаграждение за предходния перид. Несъмнено Г.К. е била в
трудово правоотношение с ДГ“Добруджа“ към 01.01.2023 г. и е престирала труда си до
пенсионирането си. Заплатеното от работодателя й възнаграждение не съответства на това,
договорно в КТД и посоченото в Наредбата, поради което претенцията й е основателна.
Обратното би означавало да се допусне различно третиране при заплащане на
4
дължимото трудово възнаграждение на служителите, заемащи една и съща длъжност, през
един и същи период и полагали труд, а това е в противоречие с разпоредбите на КТ и
Конституцията на Р.България. Предвид на това и възражението в жалбата, че Наредбата не
може да противоречи на нормативен акт от по-висш ранг, а именно Закона за държавния
бюджет /ЗДБ/, е неоснователно. Обсъжданата наредба е съобразена с договореното в КТД,
КТ и Конституцията. Освен това, от страна на жалбоподателя са изказани само
предположения, че в ЗДБ не се предвидени такива средства. По-логично е при подписване
на КТД и извършване на цитираните по-горе промени в Наредбата министърът на
образованието и науката да се е съобразил с отредените в бюджета средства.
Възражението на жалбоподателя, че РС не е обсъдил доводите му за противоречие на
Наредбата и КТД със Закона за държавния бюджет, не е аргументирано и предвид
изложената по–горе фактическа обстановка и правни изводи, съдът го намира за
неоснователно. Ненужно е да се изследва хипотетично и коментира факта, предвидени ли са
средства за въведената промяна в държавния бюджет. Следва да се съобрази, че посоченият
бюджет за 2023 г. е изготвен със закъснение, но касае цялата година, т. е. би трябвало в него
да са залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на
пълната календарна година, като се има предвид и че приложимия за това национален
счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на напуснали работници и
служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди приключването на
трудовата дейност или за обезщетения след тяхното напускане.
Изложените по-горе аргументи важат и за иска с правно основание чл.222,ал.3 от КТ,
тъй като размера на дължимото обезщетение е определен въз основа на начисленото и
изплатено трудово възнаграждение преди увеличението, като страните не спорят, че е
съобразена разпоредбата на чл.228 от КТ. Размерът на дължимото обезщетение следва да се
актуализира, тъй като с придаденото обратно действие на Наредбата, е променен размера на
трудовото възнаграждение, което би следвало да послужи като база за изчисленията.
Налага се извода, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да заплати на Г.К. сумата от 1000 лева- разноски по делото-
заплатено възнаграждение за адвокат.
По тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/19.03.2025г., постановено от Районен
5
съд Силистра по гр.д. № 517/2024г.
ОСЪЖДА Детска градина „Добруджа“, с ЕИК:*********, гр.Силистра,
да заплати на Г. М. К., с ЕГН **********, сумата от 1000 /хиляда / лева-
разноски по в.гр.д.№233/2025г. по описа на ОС-Силистра.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6