Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 24.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено
на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
2. РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева в. гр.
дело № 437 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от А.М.А. и Н.О.А. ***, чрез адв. Е.С. против Решение № 73 от 17.02.2020 г., на РС
- Сливница, по гр. д. № 733 по описа на същия съд за 2015 г., с което са отхвърлени на основание чл. 109, ал. 1 ЗС и
чл. 59, ал. 1 ЗЗД исковете на А.М.А. и Н.О.А. *** срещу „Ч.Р.Б.“ АД за осъждане
на ответника да прекрати неоснователните си действия, пречещи на А.М.А. и Н.О.А.
да ползват собствения си недвижим имот, представляващ УПИ XXI-57,58 в кв. 7 по регулационния план на с. Д., Софийска
област с площ от 775 кв.м., като премахне за своя сметка намиращите се в имота
на ищците два електрически стълба и за заплащане на сумата от 2 500,
представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на имота, /евентуално
на частта от него, заемана от електрическите стълбове/ за периода 14.12.2012 г.
– 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че през 2011 г.,
въз основа на одобрен проект, им било издадено разрешение за строеж на
двуетажна жилищна сграда, но не получили дори Протокол за определяне на
строителна линия и ниво, тъй като в парцела им има два броя електрически стълбове.
Единият стълб се намира в средата на парцела, а другият в неговия край, като от
нито един от тях не се захранва техния собствен имот. Жалбоподателите
депозирали на 15.04.2011 г. молба до ответника, с искане за премахване на двата
броя електрически стълбове, но молбата не била уважена. От съдебно-техническата
експертиза се установявало, че стълбовете са в техния имот и в архива на община
Божурище не са открити разрешение за строеж и акт за въвеждане в експлоатация
на електроснабдителна мрежа, преминаваща през УПИ XXI-57,58 в кв. 7 по регулационния план на с. Д.. От
съдебно-икономическата експертиза се установява, че обезщетението за лишаване
от ползване на собствения им имот, за периода 14.12.2012 г. до 14.12.2015 г. е
в размер на 2557,74 лева. Поддържат, че процесните съоражения, представляващи
енергиен обект, им пречат да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
Изграждането на енергийния обект е осъществено през 1980 г., когато са
действали Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ и Правилника
за приложението му. Отчуждаването на недвижими имоти на частни лица и обществени
организации, необходими за мероприятия по електроснабдяване, е ставало по
предложение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на
заключение на съвета по планова изграждане на населените места. Поддържа, че
процесните електрически стълбове са изградени при нарушение на нормативните
изисквания за изграждането им, както и по отношение на спазването на
предвидените процедури, така и по отношение на изискуемите се документи.
Енергийните обекти смущават правото им на собственост. По същество молят за
отмяна на постановеното решение на първоинстанционния съд и уважаване на
предявените искове.Претендират разноски.
В срока за отговор е подаден такъв от „Ч.Р.Б.“
АД, чрез юрк. Н.И.. Оспорва въззивната жалба и излага
съображения, че с преминаване на собствеността на енергийния обект в полза на
дружеството е преминало и законовото сервитутно право по чл. 60, ал.2, т. 1 ЗЕЕЕ
/отм./, даващо право да бъде ограничена, в обичайните за експлоатацията на
енергийния обект параметри, собственост на лицата, притежаващи право на
собственост в имота, в който обектът е монтиран. Позовава се на приетата СТЕ,
която установява, че тези съоражения са съществували в процесния имот към
03.06.1983 г. и са отразени в кадастрания и регулационния план. Ищците,
закупувайки имота са знаели за тези съоражения в него. Посочва, че промяната на
собствеността не прекратява действието на сервитута и последващите собственици
следва да търпят наличие на ел. съоражения в него. Излага, че наличието или
липса на документи за законосъобразност при изграждане на процесните съоражения
не са елемент от възникването по силата на закона на сервитутното право. В случая
мрежата е изградена преди 1983 г. и такива обекти са в режим на търпимост.
Излага подробни съображения, че искът по чл. 59 ЗЗД също е неоснователен, тъй
като не се дължи обезщетение на собствениците на земя, върху която съществуват
сервитутни зони. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Подадената въззивна жалба е
постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват
постановеното от Районен съд - Сливница решение, поради което същата е
процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по
основателността й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
РС-Сливница е сезиран с искова молба от
А.М.А. и Н.О.А. *** против „Ч.Р.Б.“ АД, с която са предявени искове с правно
основание чл. 109, ал. 1 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
прекрати неоснователните си действия, пречещи на А.М.А. и Н.О.А. да ползват
собствения си недвижим имот, представляващ УПИ XXI-57,58 в кв. 7 по регулационния план на с. Делян,
Софийска област с площ от 775 кв.м., като премахне за своя сметка намиращите се
в имота на ищците два електрически стълба и за заплащане на сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на имота,
/евентуално на частта от него, заемана от електрическите стълбове/ за периода
14.12.2012 г. – 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане.
В срока за отговор е подаден такъв от „Ч.Р.Б.“
АД, с който моли за отхвърляне на исковете.
От фактическа страна се установява
следното:
Безспорно се установява, че ищците са собственици на УПИ
XXI-57,58 в кв. 7 по регулационния план на с. Д., с площ от
715 кв.м. по нотариален акт, а по скица 775 кв.м., заедно с построените в него
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. С разрешение
за строеж № 28 от 11.02.2011 г. в полза на ищците е разрешено изграждане на
двуетажна жилищна сграда с РЗП 343,61 кв.м. в собствения им имот. На 15.04.2011
г. ищците депозирали жалба до „Ч.Р.Б.“ АД с искане да бъдат премахнати двата
електрически стълба в имота им, но дружеството е отказало с доводи, че това
може да стане със средства на собственика, след одобряване по реда на ЗУТ на
съгласуван проект с електроразпределителното дружество за изместването им.
Приетото заключение на съдебно-техническата експертиза
дава заключение, че въздушната електроснабдителна мрежа е изпълнена преди 1983
г., видно от кадастралния план. С изтекъл срок на съхранение са документите за
такъв тип сроителство и не са открити такива при Община Божурище. По смисъла на
пар. 16 от ЗУТ обектите са в режим на търпимост. От извършения оглед на място,
вещото лице установява, че монтирането на процесните железобетонни
центрофугални стълбове е извършено преди застрояване на парцелите по права
линия, за да се достигне до втория ред имоти, в случая до УПИ ХХI-57. Фактът, че първият стълб преминава през стрехата на
сградата, изключва промяна на трасето, а и няма данни за такава промяна. Вещото
лице посочва, че първоначално е направено трасето и след това е строена къщата,
като е долепена до стълба и поради това минава до стрехата на къщата.
Съдебно-икономическата експертиза дава заключение, че
пазарната стойност на размера на наема /обезщетението/ за ползване на имота за
периода от 14.12.2012 г. до 14.12.2015 г. за целия процесен имот – УПИ ХХI-57, 58 в квартал 7 по плана на с. Делян, общ. Божурище,
обл. София, с площ от 775 кв.м. е в размер на 2557,74 лева, с мораторна лихва
от 14.12.2015 г. към 20.05.2019 г. в размер на 891,11 лева. Пазарната стойност
на размера на наема /обезщетението/ за ползване на имота за периода от
14.12.2012 г. до 14.12.2015 г. за площа на сервитута, които поражда трасето на
кабелите ниско напрежение преминаващи през имота, с площ на трасето от 94,5
кв.м. е в размер на 342 лева, с мораторна лихва от 14.12.2015 г. до 20.05.2019
г. в размер на 119, 16 лева.
При така установените факти от значение за спора и
наведените във въззивната жалба възражения, съдът приема от правна
страна следното:
С негаторният иск по чл.109 от ЗС се предоставя
правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост, което
ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на вещта. За да бъде
уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от
неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът да е извършил
неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето права на
собственост. В тежест на ответника е да установи възраженията
си, а именно че е налице основание да държи съоръженията в имота на ищеца, тъй
като е налице валидно възникнал в негова полза сервитут. В
т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е възприето
разрешението, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи
да упражнява своето право. Според него съдът, с оглед на твърденията на ищеца и
събраните по делото доказателства, следва да извърши конкретна преценка относно
това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния
иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените.
В случая първата предпоставка е налице –
от приложени нотариален акт № 127 от 21.03.2003 г., том I, н.д. № 130/2003 г., н.а. № 48 от 30.05.2003
г., том II, н.д. № 253/2003 г. и нотариален акт № 49 от
30.05.2003 г., том II, н.д. №
271/2003 г. се установява, че ищците са собственици на УПИ XXI-57,58 в кв. 7 по регулационния план на с. Делян, с площ от 715 кв.м. по
нотариален акт, а по скица 775 кв.м., заедно с построените в него едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м.
Съобразно §1, т.23 от ДР на ЗЕ "Енергиен
обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или
посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ,
пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и
техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите. В конкретния случай
безспорно се установява от заключението на вещото лице, че двата електрически
стълба са енергийни обекти. Същите се намират в имота
на ищците и спорен се явява въпроса дали
това възпретятства ищците да упражняват своето право на собственост в пълен
обем.
Според техническата експертиза въздушната електроснабдителна мрежа е изпълнена преди 1983 г., видно от
кадастралния план и по смисъла на чл. 16 от ЗУТ обектите са в режим на
търпимост. Предвид
горното и съставът приема, че към 16.07.1999 г., когато е обнародван в ДВ,
Закон за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕ/, процесните електропроводи са били
действащи. Чл. 60 ЗЕЕЕ (отм.)
предвижда, че около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като
сервитутното право за съществуващите енергийни обекти възниква по силата на
закона, а за нови енергийни обекти - по силата на закона, но с отреждане на
терена. Следователно и доколкото към момента на влизане в сила на закона
енергийните обекти са съществували, то и сервитутното право е възникнало в
полза на ответното дружество, по силата на закона. С влезлият в сила през 2004
г. ЗЕ е запазено действието на възникналите по силата на ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни
права в полза на енергийните предприятия за съществуващите към влизане в сила
на този закон енергийни обекти - § 26, ал. 1 от ПЗР от ЗЕ.
Възраженията на ищеца, че съоръженията са незаконно
изградени, е неоснователно.
При данните по делото, че двата
електрически стълба, чието премахване се иска, представляват част от въздушни
електропроводи, които са въведени в експлоатация преди 1983 г. /такъв тип са
строени до към 1965-1970 година, според СТЕ/, и при влизане в сила на ЗЕЕЕ от
1999 г. и понастоящем са функциониращи, и обстоятелството, че за изграждането
им не са открити строителни книжа, не води до неоснователност на негаторния
иск. Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване.
Установи се по
безспорен начин, че за ответното дружество е запазено възникналото по силата на чл. 60 ЗЕЕЕ (отм.)
сервитутно право, поради което и държането на двата енергийни обекта в имота на
ищците не е без основание. Предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да бъде
отхвърлен и в тази част и решението на РС-Сливница следва да бъде
потвърдено.
Неоснователен се явява
и иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. В разпоредбата е установено задължение за
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова,
с което се е обогатил, до размера на обедняването. Задължението по чл.59 от ЗЗД
произтича от един от основните принципи на гражданското право – за
недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на
обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова
сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг
иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият
състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи: 1/ Обогатяване
на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с
обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Както
вече се посочи ответното дружество има основание да ползва имота на ищците на
основание сервитутно право, поради което обезщетение за ползване не се дължи.
Като е постановил решението си в горния
смисъл, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение и
същото следва да бъде потвърдено.
Поради
отхвърляне на въззивната жалба, жалбоподателите А.М.А.
и Н.О.А. следа да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна разноски в размер на 100, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73 от 17.02.2020 г., по гр.
д. № 733/2015 г. по описа на РС – Сливница.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН: **********
и Н.О.А. с ЕГН: ********** *** да заплатят на „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК:, със седалище
и адрес на управление ***, Б.М., Бизнес център, представлявано от Т. П. и П. Х.
сумата от 100,00 лв. /сто/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение, за пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС с
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.