РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Русе, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета А.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500019 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. Т. от гр.Р. против решение
№1345/31.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4970/2021 г. на Русенския
районен съд, с което е осъден да заплати на И. Г. Г. сумата в размер на 1500
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деликт, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2021 г. до окончателното
плащане, както и направените разноски за производството. Твърди се, че
решението в обжалваната част е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
искът се отхвърли като неоснователен. Иска се и присъждане на направените
разноски за производството.
Ответницата по жалбата И. Г. Г. не е подала отговор по реда на чл.263 от
ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява
1
становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявен от И. Г. Г. от гр.Р. против
жалбоподателя иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено по безспорен начин, че на 27.07.2021г. жалбоподателят участвал в
публична дискусия с *** П. П., която, към датата на завеждане на иска била
достъпна на адрес :https: //www.facebook.com/ paskov.plamen/ videos/
346364383620565. Въз основа на извършен оглед на веществено
доказателство – електронен носител, съдържащ видеозапис на публичната
дискусия с твърдяните от ищцовата страна изявления първоинстанционният
съд е констатирал, че *** Г. Т. излагал становището си по повод пункт на
ГКПП „Д.“, създаден за антигенни тестове във връзка с Covid-19. В
становище си същият сочел, че пунктът бил създаден без търг, без конкурс,
без обществена поръчка …, под благовидния предлог, че помага на РЗИ“. В
изказването си характеризирал *** И. Г., в качеството й на и.ф. Директор на
РЗИ-Р. като „изключително одиозна личност в гр.Р.“, която сключила договор
за съвместна дейност с лабораторията на „олигарха К.П.“. Изказано било
предположение, че действията на И. Г. покривали състава на чл.282 НК. ***
Т. нарекъл И. Г. „самозабравила се пенсионерка“, „която през целия си живот
е правила само проблеми на колегите си“, включително и на него, като
отказала преди 17 години да регистрира лабораторията му. На по-късен етап в
дискусията се навеждали съмнения, че И. Г. „създала бизнес за един и е
оругала всички останали“; „задала критерии на българската държава какви да
ги върши на контролнопропусквателните си пунктове“.
По повод сигнал на Г. Т., който съобщил, че *** И. Г., в качеството на
2
длъжностно лице –*****- Р., предприела действия за създаване пункт за
вземане проби от влизащите в Република България лица и изследването им за
Ковид-19, в ОП-Русе била образувана преписка №3446/2021 г. Според
твърденията на жалбоподателя, изложени в сигнала, пунктът на ГКПП „Д.“,
обслужван от Д., бил създаден без проведена процедура по откриване на
обществена поръчка, не бил спазен реда на ЗОП и не отговарял на
изискванията за манипулационна, съгласно Закона за лечебните заведения.
*** Т. счел, че *** И. Г. превишила властта или правата си с цел да набави
облага за Д.. В преписката се съдържат данни, от които може да се направи
извод, че *** Г. е отправила запитване до различни лаборатории в гр.Р. за
участието им в изнесена лаборатория на граничния пункт. Предлагала да се
изготви график с дежурства от всички лаборатории в града и да се извършва
дейност по здравния контрол. След извършена проверка, преписката била
приключена с отказ да се образува досъдебно производство. По сходен сигнал
на Р.П. е била образувана преписка №3114/2021г. по описа на РОП, също
прекратена.
С показанията на св.К. И. С.и св.И. Ц. В. е установено, че *** Г. била
засегната от изказването на *** Т.. Същите сочат, че в деня след публичната
дискусия била много възбудена, помрачена, нервна, със силно главоболие и
повишено кръвно налягане, чувствала се засегната и обидена. Вследствие
преживяната обида била тревожна, сънят й бил нарушен, наложило се да
приема медикаменти за високо кръвно, диабетът й се обострил и се наложило
да замени лекарствата си с по-силни. Нямала желание да обсъжда публичната
дискусия. В рамките на десетина дни на няколко пъти споделила, че имала
здравословни проблеми. Обидата й не преминала през следващите няколко
месеца. Всички нейни колеги знаели и били потресени от „лъжите, които
били използвани, от квалификацията спрямо ищцата“. Св.В. възприела
съдържанието на публикацията като лъжливо и възмутително, приемала като
много силна квалификацията „одиозна личност“. Същата сочи още, че
дискусията станала достояние на широк кръг лица – колеги, общи познати,
хора, извън сферата на здравеопазването. Изнася данни за предприетите от
ищцата действия и усилията, които положила за създаване пункт за вземане
на проби от влизащите в Република България лица и изследването им за
Ковид- 19.
3
При така установените факти, районният съд е приел, че предявеният иск
е основателен, тъй като били установени елементите от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД. Прието е, че в конкретния казус, използваните от
жалбоподателя изразни средства по отношение насрещната страна, а именно:
„одиозна личност“, „една самозабравила се пенсионерка“, „*** Г. е видимата
ръка на … огромен лобизъм“, „*** Г. осребри …, създала бизнес за едни и
поругала всички останали“ били от естество да накърнят чувството за лично
достойнство и чест на едно лице, като преценката се основавала на
общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Тези
изрази не само накърнявали честта и достойнството на И. Г., но и внушавали
извършено от нея престъпление във връзка с изпълняваната длъжност.
Обществено неприемливо било негативното отношение към нея да бъде
изразено по този начин. Използваните изразни средства са били възприети от
ответницата по жалбата като унизителни за честта и достойнството й.
Районният съд е приел, че с процесните изявления е надхвърлено
конституционно гарантираното право по чл.39, ал.1 от КРБ свободно да се
изразява мнение, тъй като е засегната противоправно честта и достойнството
на ищцата в нарушение забраната на чл.39, ал.2 от КРБ.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
материалния закон.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се
предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички
вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че за успешно провеждане
на искововата защита, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: вреда, причинена от виновно и противоправно поведение.
4
По делото е установено, че от изявленията на жалбоподателя, направени
в публичната дискусия, *** И. Г. преживяла негативни емоции- била обидена,
унизена, засегната, което се отразило на душевното й състояние и на
здравето й. Негативните преживявания от страна на ответницата по жалбата
съставляват неимуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че тези негативни преживявания са в резултат на виновното и
противоправно поведение на жалбоподателя.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 на КРБ се уреждат права и свободи на
гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип
за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно
гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на
защита. Възможна е обаче колизия на прокламирани права - в случая между
свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на
правата и доброто име на гражданите, от друга страна, и правната уредба се
съдържа в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от КРБ. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се
разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно
защитени ценности- каквито са правата и доброто име на гражданите.
Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите
средства за масова информация е свързана с правото на личността и на
социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес
въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.
Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности
/свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по
някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и
да не покрива състава на чл. 146 или 147 от НК - в този смисъл и решение №
12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на ВКС), респ. - за да съставлява
противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, изявлението следва да
визира определено физическо лице. Обидният (унизяващият) израз трябва да
е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно
5
обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице
следва да се сочи като извършител на приписаното му. Увреденото
(обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението
чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво
съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, при предявен
деликтен иск съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или
достойнството, именно на ищеца, респ. - че именно той е противоправно
увреден. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част
от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на
последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при
преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от
непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва да има предвид и
процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а
именно - че съгласно трайно установената съдебна практика (решение №
85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на ВКС, решение № 12/06.02.2013
г. по гр. дело № 449/2012 г. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои
конкретно изрази и действия на ответника е засегнат.
Върховният касационен съд е имал възможността в свои решения
изрично да подчертае именно това – че оценъчните съждения не могат да се
проверяват за тяхната вярност- те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката
на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие – така Решение 204/12.06.2015 г. по гр. д.
7046/2014 г. на на ВКС. Такива оценки не могат да ангажират отговорността
на лицето, което ги е сторило за обезщетяване на причинени неимуществени
вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не
съставляват обида).
В решение № 7/04.06.1996 г. на Конституционния съд е дадено тълкуване
на разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията. Според него трите
разпоредби защитават различни аспекти на правото свободно да се изразява и
разпространява мнение и на правото да се търси, получава и разпространява
информация. Ограничаване на правото на свободно мнение може да има,
6
когато то засяга други конституционно защитими права като правото на
добро име, чест и достойнство. В същия смисъл е трайната съдебна практика.
В решение №404/13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г. Разгледан
въпроса за баланса между упражняването на конституционно гарантираните
права по чл. 39, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 41 от Конституцията и на чл. 10, т. 1 и
т. 2 от ЕКПЧОС /т. нар. комуникационни права/ - от една страна и от друга -
основанията за тяхното ограничаване, произтичащи от забраната за
накърняване на правата на доброто име, съобразно чл. 39, ал. 2, чл. 41, ал. 1,
изр. 2, във връзка с правото на лична чест, достойнство и добро име по чл. 32,
ал. 1 и забраната за злоупотреба с права съобразно чл. 57, ал. 2 от
Конституцията. Даденото от ВКС разрешение е, че въпросът за баланса се
разрешава след конкретна преценка доколко упражнената свобода на словото
засяга личните права на чест, достойнство, добро име на ищеца.
Именно такава преценка е извършена и от решаващия съд по настоящето
дело. В решение № 85/23.03.2012 по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС се приема,
че прокламираната в чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС свобода на изразяване на мнения
не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода,
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Решението разяснява също, че допустимата
критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците, е
с по-широки граници; колкото по-известна е една личност, включително
политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да
понася. В решението ясно е подчертано, че при прекрачване границите,
визирани в чл.39, ал.2 от КРБ отговорност за причинените вреди се носи.
Дадени са разяснения, че на проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения и ако са неверни и позорящи адресата, отговорността за деликт
може да се ангажира. По отношение на оценките (мненията) е посочено, че не
подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти
от обективната действителност; те могат да ангажират деликтната
отговорност само ако представляват обида.
В пълно съответствие с всички аспекти на горепосочените разяснения на
ВКС и на КС са мотивите на първоинстанционният съд в настоящият случай.
7
Съдът е извършил преценка на изявленията на жалбоподателя, дадени в
публична дискусия и е направил разграничения между дадените от него
негативни оценки и е посочил изразите, които са обидни, тъй като излизат
извън негативната оценка на дейността на ответницата по жалбата в
качеството й на вр.*****-Р.
Правилно съдът е приел, че използваните от жалбоподателя изразни
средства по отношение ищцата и заявени от нея в исковата молба, а именно:
„одиозна личност“, „една самозабравила се пенсионерка“, „*** Г. е видимата
ръка на … огромен лобизъм“, „*** Г. осребри …, създала бизнес за едни и
поругала всички останали“ са от естество да накърнят чувството за лично
достойнство и чест на едно лице, като преценката се основава на
общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Тези
изрази не само накърняват честта и достойнството на насрещната страна, но и
внушават и извършено от нея престъпление във връзка с изпълняваната
длъжност. Обществено неприемливо е негативното отношение към И. Г. и
нейната дейност да бъде изразено по този начин. Използваните изразни
средства са били възприети от нея като унизителни за честта и достойнството
й. Правилно съдът е приел, че с посочените изявления е надхвърлено
конституционно гарантираното право по чл.39, ал.1 КРБ за свободно
изразяване на мнение, тъй като противоправно са засегнати честта и
достойнството на ищцата. Изявленията на жалбоподателя са в разрез с
нормата на чл.39, ал.2 от КРБ, както правилно е приел първоинстанционният
съд.
Решението в обжалвана част не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Съдът не следва да присъжда разноски на
насрещната страна, тъй като не е сезиран с искане за това.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение №1345/31.10.2022 г., постановено по гр.д.№
4970/2021 г. на Русенския районен съд в частта, с която Г. Т. Т. от гр.Р. е
осъден да заплати на И. Г. Г. сумата в размер на 1500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9