РЕШЕНИЕ
№348/09.02.2021г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №870 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД - гр.Х., представлявано от Г. И. И.– управител и едноличен собственик на капитала , с посочен съдебен адрес ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002618005610-091-001/01.04.2019г., в частта му, потвърдена с Решение №365/14.06.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив , с която за ревизирания период 30.12.2015г. – 31.07.2018г. допълнително е начислен ДДС вследствие на непризнат данъчен кредит общо в размер на 9076,14 лв, ведно с прилежаща лихва от 2529,52 лв и допълнително е установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2017г., в размер 3 064,26 лв, ведно с прилежаща лихва в размер 367,56 лв.
Жалбоподателят счита РА в обжалваната му част за незаконосъобразен и необоснован, поради немотивирането му, постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и принципи на данъчния процес, в противоречие с материалния закон и събраните в хода на ревизията доказателства.
Твърди, че РА не съдържа годни фактически и правни основания, които да обосновават законосъобразност на допълнително установените задължения на ревизираното дружество.
По
отношение на установения данък по чл.38 ал.3 от ЗДДФЛ за 2017г. излага следните
съображения:
Счита за неправилен и незаконосъобразен извода на ревизиращия орган, че сумите, осчетоводени по сч. сметка 304 – Стоки за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. , формиращи дебитното салдо на същата, представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5 , б.“А „от ДР на ЗКПО, респ. доход по чл.38 ал.3 от ЗДДФЛ. Твърди, че този извод почива на предположения и неправилна интерпретация на фактите от страна на ревизиращия орган, а не на събраните в хода на ревизията доказателства. Последният приел, че в случая е налице хипотезата на §1, т.5 , б.“А „от ДР на ЗКПО , а именно сумите не са свързани с осъществяваната от ревизираното лице дейност. Изводът, че са отчетени суми като разход, несвързан с осъществяваната от данъчнозадълженото лице (ДЗЛ) дейност бил направен въз основа на предположението, че заведените стоки са коли – ретро автомобили, които не са закупени с цел продажба, а с цел участие в ретропаради и имат колекционерска стойност. Жалбоподателят сочи, че по дебита на см.304 са отчетени стойностите на закупените от дружеството автомобили, както и средствата за ремонт и възстановяване на същите. Тези автомобили били заведени като стоки – по см.304, а не като актив на дружеството. Неправилен бил изводът на ревизиращия орган, че те не можело да бъдат заведени като стока, тъй като не са обвързани с последващи доставки и не са свързани с основната дейност на дружеството. Жалбоподателят твърди, че процесните автомобили са стока и дори и ретро такива, могат да са обект на последваща доставка – в случая продажба. Някои от тях имали регистрация в КАТ и съотв. регистрационни номера, но дори да не били регистрирани, това не означавало, че не могат да са обект на продажба. Регистрацията била необходима за МПС, които се движат по републиканската пътна мрежа, но в случая се касаело за стоки , а не за активи на дружеството, които ще се ползват. Процесните автомобили се намирали в сграда със смесено предназначение, в т.ч. и автосалон, което било показателно за целта на излагането им там като нямало пречка при поява на купувач същите да бъдат продадени.
Жалбоподателят счита за неправилен и извода, че процесните автомобили не се използват във връзка с основната дейност на дружеството и съотв. не могат да бъдат счетоводно заведени като стоки. В тази връзка, позовавайки се на разпоредбата на §1 т.18а от ДР на ЗДДС, излага съображения, че покупката и продажбата на стари и нови автомобили , макар и не основна дейност на ревизираното дружество за процесния период, попада в икономическата дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС, която дружеството извършва по занятие. По отношение на сумите, осчетоводени за 2017г. по сч.см.304 в общ размер 60 000 лв (24000лв + 16 000лв + 20 000лв ) относно МПС марка Халей **, Мерцедес ** и Ролс Ройс сочи, че с тях е увеличена отчетната стойност на трите автомобила, както било прието и от ревизиращия орган. Неправилно било прието обаче, че липсвали данни кога и въз основа на какви документи били осчетоводени съответните суми, с които е повишена отчетната стойност на автомобилите. На ревизиращите било разяснено, че по тези три автомобила били извършвани ремонтни дейности от служители, назначени в дружеството като автомонтьори. Стойността на ремонта на всеки от автомобилите била изчислена с оглед обема на извършената работа и стойността на 1 човеко час – 50 лв и именно с тази стойност била увеличена отчетната такава на всеки от тях. На тези служители било заплатено за извършената работа, за което били налице доказателства в счетоводството на дружеството.
Жалбоподателят сочи, че доколкото ревизията е извършена по общия ред, в тежест на ревизиращите органи било да установят наличието на скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗКПО. Ревизиращият орган не взел предвид относимите в случая материалноправни разпоредби. Нито от самия РА, нито от решението на горестоящия орган ставало ясно как със сумите от 61 285,26 лв (24000лв + 16 000лв + 20 000лв +1285,26 лв), натрупани по дебита на см.304 са се облагодетелствали съдружниците в дружеството или свързани с тях лица. От представените в хода на ревизията доказателства категорично се установило, че придобитите от дружеството леки автомобили са заведени в счетоводството по см.304 „Стоки“ т.е. като стоки, предназначени за продажба и по отношения на тях нямало отчетени разходи в ,т.ч. и амортизационни. Установявало се също, че сред вписаните дейности, които дружеството ще осъществява по занятие била и покупката и продажбата на стари и нови леки автомобили, поради което напълно естествено било автомобилите да се поддържат в състояние, което да привлече клиенти, а това налагало извършване на ремонтни дейности. В тази връзка жалбоподателят счита за безспорно установено, че с отчетените суми по см.304 е увеличена отчетната стойност на автомобилите т.е. сумите били във връзка с дейността на дружеството и не можело да бъдат приети като изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата в полза на съдружниците, както било прието от органа по приходите.
По
отношение на допълнително начисления ДДС вследствие непризнатия данъчен кредит
общо в размер на 9076,14 лв, ведно с прилежаща лихва от 2529,52 лв излага
следните съображения:
Счита за неправилен и необоснован извода на приходния орган, че дружеството няма право на данъчен кредит в размера, посочен във фактурите за закупени стоки – автомобили и части за тях, заведени в см.304 като твърди, че същият противоречи на установените факти. Сочи, че считано от 30.12.2015г. дружеството е регистрирано по ЗДДС като при регистрацията е подало в законоустановения срок опис на активите по чл.61 ал.1 от ППЗДДС, придобити преди това и налични към този момент. По повод декларирания резултат за първия данъчен период 30.12.2015г. - 31.12.2015г. , а именно ДДС за възстановяване в размер 268 312,47 лв и започнала процедура по приспадане, приключила м.03.2016г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 269 099,47 лв, на дружеството била извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) , документирана с Протокол №П-160026160212-073-001/16.03.2016г. При проверката било установено, че дружеството ползва ДДС на налични активи по две фактури - №81/01.03.2012г. с ДО 7 755 лв и ДДС 1551 лв, с издател ЕТ „Канев с ЕИК *** и предмет на доставката – лек автомобил марка „Халей“, модел ** и лек автомобил марка „Халей“, модел **, и №203/22.10.2012г. с ДО 31 000 лв и ДДС 6 200 лв, издадена от „Канев и Колев“ ООД с ЕИК *** с предмет на доставката – лек автомобил „Шевролет Корвет“. С АПВ №П- 16002616052789 – 004-001/04.04.2016г. , след извършена проверка от НАП, офис Хасково, на дружеството бил възстановен ДДС в размер на 269 099,47 лв. С настоящият РА, издаден три години след горепосочения АПВ , влязъл в сила, ревизиращият орган при същата фактическа обстановка приел, че дружеството неправилно ползвало данъчен кредит в размер на 7 751,00 лв на налични към дата на регистрацията по ЗДДС активи, посочени с подадения опис на такива, придобити с горецитираните две фактури, тъй като тези стоки не били свързани с основната дейност на дружеството т.е. не представлявали стоки с цел продажба и на основание чл.70 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Жалбоподателят оспорва тази констатация. Излага съображения, че дори и автомобилите да не са свързани с основната дейност на дружеството по смисъла на §1 т.18а от ДР на ЗДДС, то са свързани с икономическата му, дейност, която осъществява по занятие. Твърди, че още при закупуването им автомобилите били заведени в сч.см.304 „Стоки“ с цел препродажбата им, а не като актив на дружеството. В закона липсвала пречка този вид автомобили да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, тъй като били закупени именно с тази цел, а не да се ползват от дружеството. Обстоятелството, че нямали регистрационни номера и застраховка “Гражданска отговорност“ не променяло характера им на стоки с цел продажба. В случая автомобилите били изложени в автосалон. Не били събрани доказателства от ревизиращия орган, че е налице ограничението на правото на данъчен кредит по чл.70 ал.1 т.2, предл.2 от ЗДДС, както и хипотезата на чл.70 ал.1 т.3 от ЗДДС. Жалбоподателят счита също, че по отношение на отказания данъчен кредит разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗДДС не намира приложение, което се извеждало от тълкуването на разпоредбата на чл.74 от ЗДДС. В ал.2 на същата, визираща предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит не било посочено приложение на ограничението по чл.70 от ЗДДС.
По отношение на фактура №**********/29.03.2017г., издадена от „Мото Стил“ ЕООД с ДО 1285,26 лв и ДДС 257,05 лв, с предмет – авточасти за Шевролет и ЕАД №17 BG003012H0025450/01.08.2017г. с ДО 5340,45 лв и ДДС 1068,09 лв, с предмет – части за Форд, ревизиращият орган също приел, че дружеството-получател на стоки по тях, няма право да приспадне данъчен кредит на основание чл.70 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС, тъй като придобитите такива не били свързани с основната му дейност. Според жалбоподателя тук ревизиращият орган сам си противоречал, тъй като на няколко пъти в РД и в РА се позовавал на това, че основната дейност на „РЕТРО АВАНГАРД“ ООД (сега „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД) е „ремонт и абонаментно поддържане на превозни средства…“. Твърди, че по смисъла на ЗДДС лицата, които извършват придобиване на резервни части, горива или масла за автомобили, както и други услуги, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, имат право на данъчен кредит, ако основната им дейност е свързана с изброените доставки при положение, че тези стоки и услуги се използват за влагане в леките автомобили. В случая частите по посочените фактура и ЕАД били предназначени за влагане в леки автомобили, които не са собствени на дружеството и не се ползват за лични нужди т.е. леки автомобили, които не са заведени като актив, а за влагане в автомобили, заведени като стоки с цел продажба.
Жалбоподателят сочи също, че предходната ревизия на дружеството, приключила с влязъл в сила РА, била с обхват проверка по отношение на корпоративен данък , данък върху дивидентите и ликвидационните дялове (ДДЛД) за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г. При извършената проверка на счетоводните записвания по сметките и проверката на място ревизиращият екип установил, че в сч. см. 304 Стоки дружеството е завело придобитите към този момент четири броя леки автомобили, предназначени за препродажба, които автомобили били налични към 30.07.2015г. , а именно : Ягуар *** с отчетна стойност 92 160 лв, Шевролет Корвет с отчетна стойност 37 200 лв и 2 бр. ретро автомобили Халей с отчетна стойност 9 306 лв. Извършена била проверка на плащането като не били констатирани нарушения. Във връзка с горното жалбоподателят навежда доводи, че орган по приходите вече е направил проверка на същите обстоятелства, при която не установил, че заведените в см.304 леки автомобили не са стока и не са предназначени за продажба, и че сумите за закупуването ми не са обвързани с последващи доставки, респ. представляват скрито разпределение на печалбата. След като в предходно ревизионно производство било възприето, че тези автомобили са стока, предназначена за продажба т.е. че са свързани с икономическата дейност на дружеството и правилно са заведени като такива, то различното третиране на същите автомобили при същите обстоятелства в следващо ревизионно производство било недопустимо и неоснователно. Освен това ревизиращият орган не зачел и влезлият в сила АПВ №П- 16002616052789 – 004-001/04.04.2016г. като неправилно било приспаднатият данъчен кредит за данъчен период 12.2015г. , доколкото ДДС бил възстановен, да се вменява като задължение за внасяне, както и да се начислява лихва върху главницата, считано от датата на възстановяване на ДДС – 05.04.2016г. до датата на РА. Така приходната администрация формирала противоположни изводи на база едни и същи доказателства, с което се нарушавал принципът за защита на легитимните правни очаквания. Жалбоподателят сочи, че с извършената ПУФО и издадения АПВ приходната администрация създала законното правно очакване, че това право на данъчен кредит е правилно упражнено от дружеството. Очакването било легитимно като формирано на база влязъл в сила акт – АПВ, по който данъкът е бил възстановен. Позовава се на постановеното в този смисъл Определение на СЕС от 4 юли 2013г. по д. С572/11 по повод преюдициално запитване, отправено от АС-Велико Търново.
По изложените съображения се иска отмяна на РА в потвърдената му част. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Навеждат се доводи за нищожност на РА. Подробни съображения в подкрепа на твърденията по оспорването се излагат в писмени бележки.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, в депозирана чрез процесуален представител молба, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002618005610-020-001/13.09.2018г. , издадена от В. И. И.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, е възложено да се извърши ревизия на „РЕТРО АВАНГАРД“ ООД - Хасково, с адрес по чл.8 от ДОПК с.М б , бул.“В Л “ с обхват на задълженията: корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 30.12.2015г. до 31.07.2018г. Със Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. (л.490-л.492 от преписката) Директорът на ТД на НАП-Пловдив е определил органи по приходите, които да издават ЗВР съгласно чл.112 от ДОПК като съгласно т.I.2 от заповедта като такива са посочени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в гр.Пловдив. Видно от Приложение №1 към заповедта , в т.2, фигурира като титуляр В. И. И.- началник на сектор с място на работа гр.Пловдив като е посочен и заместващ служител, който да изпълнява правомощията ѝ, определени със заповедта в случай на нейно отсъствие.
Със ЗВР е определен ревизиращият екип, ръководителят на ревизията, както и срокът за извършването ѝ – два месеца от връчване на ЗВР. За ръководител на ревизията е определена П Т П – гл.инспектор по приходите. Съставът на ревизиращият екип е съобразен с разпореденото в т.I от писмо изх.№91-00-137/29.08.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на НАП (л.487-л.489 от преписката). Писмото е относно възлагане на ревизии на собственици на луксозни коли модел „Ролс Ройс“. Със същото е възложено на директорите на ТД на НАП-Пловдив и ТД на НАП – София да организират възлагането на ревизии на конкретно посочени лица , сред които в т.I фигурира и „РЕТРО АВАНГАРД“ ООД - Хасково, като са определени и поименно служители на НАП, които да бъдат включени в ЗВР.
ЗВР е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис и е връчена електронно на ревизираното лице на 17.09.2018г. , видно от приложената разписка (л.1 от преписката).
Направено е искане от 13.11.2018г. от ръководителя на ревизията до възложителя на същата за продължаване срока на извършването ѝ (л.457 от преписката).
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16002618005610-020-002/13.11.2018г. (л.4) е определен нов срок за завършването ѝ до 17.12.2018г., което е в рамките на тримесечния срок по чл.114 ал.1 от ДОПК. Заповедта е издадена от В. И. И.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив. ЗИЗВР е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис и е връчена електронно на ревизираното лице на 13.11.2018г. , видно от приложената разписка (л. 3 от преписката).
Със ЗИЗВР №Р-16002618005610-020-003/12.12.2018г. (л.6), издадена от В. И. И.- Началник сектор при ТД на НАП Пловдив и съобщена на дружеството на същата дата, е определен срок за завършването на ревизията до 17.01.2019г.
Със ЗИЗВР №Р-16002618005610-020-004/16.01.2019г. (л.8) на възложителя на ревизията, срокът за завършване на същата отново е удължен – до 15.02.2019г. Заповедта е съобщена на дружеството електронно на 17.01.2019г.
Издадена е и ЗИЗВР №Р-16002618005610-020-005/15.02.2019г. (л.10), видно от която се изменя ЗИЗВР №Р-16002618005610-020-004/16.01.2019г. като в обхвата на проверката са включени и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. Срокът за завършване на ревизията не е променен и отново е до 15.02.2019г. Заповедта е съобщена на дружеството електронно на 18.02.2019г.
В хода на ревизионното производство до ревизираното лице са изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице: № Р-16002618005610-040-001/14.09.2018г. , връчено на 17.09.2018г.; № Р-16002618005610-040-002/13.11.2018г., връчено на 13.11.2018г.; № Р-16002618005610-040-003/20.12.2018г. , връчено на 02.01.2019г.; № Р-16002618005610-040-004/23.01.2019г. , връчено на 25.01.2019г.; № Р-16002618005610-040-005/15.02.2019г., връчено на 18.02.2019г.
Отправени са искания за извършване на действия от други контролни органи – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково (л.90) и Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково (л.75), от които са представени изисканите документи и информация (л.76-л.88 , съотв. л.38-л.72). Извършени са и посещения от ревизиращия екип на търговска сграда, автосервиз и кафене, собственост на ревизираното лице, както и на счетоводен офис като са прегледани счетоводни документи на дружеството, за което са съставени Протокол № 1229668/28.11.2018г., съотв. Протокол №1229669/29.11.2018г. (л. 385 – л.388).
На 01.03.2019г. е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002618005610-092-001 (л.412-л.424), връчен на дружеството на 05.03.2019г.
Видно от същия, в частта по ЗДДФЛ е установено следното:
Ревизираното лице е завело в сч. сметка 304 „Стоки“ МПС – ретро-автомобили и части за тях. Посочени са дебитните салда, с които са счетоводно заведени МПС и части за тях към 31.12.2017г.
Според установеното от ревизиращия екип, ретро-автомобилите нямат регистрация в КАТ, нямат регистрационни номера, не са в движение, нямат застраховки „Гражданска отговорност“ и се намират в изложбена зала (шоу рум) в гр. Хасково. Закупуват се и се реставрират с цел участие в ретропаради. Същите са с колекционерска и любителска стойност и с тях няма как да се извършват облагаеми доставки.
Прието е за
доказано от събраните в хода на ревизията доказателства, че автомобилите не са
свързани с основната дейност на дружеството т.е. не представляват закупени
стоки с цел продажба и според ревизиращия екип не могат да бъдат заведени в
счетоводството на дружеството като стоки.
Конкретно изброените МПС не носят никаква икономическа изгода т.е. в
хода на употребата им не се постига нито увеличение на приходите, нито
намаление на разходите на дружеството. Направен е извод , че цитираните разходи
представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1 т.5, б.“а“ от
ДР на ЗКПО.
По отношение облагането на доходите от дивиденти, изплатени от местни юридически лица на местни физически лица е установен дължим и невнесен данък по чл.38 от ЗДДФЛ , както следва:
За периода 01.01.2017г. – 31.03.2017г. – в размер 370,76 лв при определена данъчна основа за облагане (ДО) 7415,32 лв относно части за Форд и за МПС марка Шевролет , осчетоводени в сметка 304.
За периода 01.10.2017г. – 31.12.2017г. – в размер на 3 000 лв при определена ДО от 60 000 лв относно МПС марка Халей **, МПС марка Мерцедес ** и МПС марка Ролс Ройс, осчетоводени в сметка 304.
За установения за горните периоди невнесен данък е посочено, че на основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ се дължи лихва съгласно лихвен лист.
В частта по ЗДДС за ревизирания период е установено следното:
През ревизирания период дружеството извършва ремонт и реставрация на МПС , и отдаване под наем на МПС (с незначителна стойност). Като получател дружеството декларира доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6/9 от ЗДДС – извършва строителство на шоу рум за автомобили, сервизен център и кафе. След извършен от ревизиращия екип оглед на търговска сграда - изложбена зала с ретро автомобили , автосервиз и кафене, собственост на РЛ е установено, че по-голямата част изложените ретро автомобили не са собственост на РЛ, а на физически лица, свързани с него – Г.И., С.И., П.И., както и на друго дружество – „Краси“ ЕООД. След представяне на документи във връзка с Искане № Р-16002618005610-040-005/15.02.2019г. и анализ на декларираните от РЛ приходи с ГДД по ЗКПО и СД по ЗДДС, и оборотни ведомости е установено, че за ревизирания период са отчетени единствено през 2017г. приходи от транспортни услуги с МПС Ягуар *** с рег***. Доставките са декларирани по 4 бр. фактури – конкретно посочени като не са констатирани основания за корекция на данъчната им основа и начисления данък.
Констатирани са основания за корекция на данъчната основа на получени доставки и данъчен кредит по фактури, както следва:
За данъчен период м.12.2015г. е отчетено, че при регистрацията по ЗДДС дружеството е подало опис на активите по чл.61 ал.1 от ППЗДДС. Посочено е, че относно описа на наличните активи е извършена ПУФО , документирана с Протокол №П-160026160212-073-001/16.03.2016г., при която е установено, че дружеството ползва ДДС на налични стоки по фактура №81/01.03.2012г. с ДО 7 755 лв и ДДС 1551 лв, с издател ЕТ „Канев“ с ЕИК *** и предмет на доставката – лек автомобил марка „Халей“, модел ** и лек автомобил марка „Халей“, модел и фактура №203/22.10.2012г. с ДО 31 000 лв и ДДС 6 200 лв, издадена от „Канев и Колев“ООД с ЕИК *** и предмет на доставката – лек автомобил „Шевролет Корвет“.
За данъчен период м.03.2017г. са декларирани в дневниците за покупки получени фактура №**********/29.03.2017г., издадена от „Мото Стил“ ЕООД с ДО 1285,26 лв и ДДС 257,05 лв, с предмет – авточасти за Шевролет и ЕАД №17 BG003012H0025450/01.08.2017г. с изпращач Лорд Мотър Корпорейшън ДО 5340,45 лв и ДДС 1068,09 лв – части за Форд. Закупените с посочените фактура и ЕАД МПС и части са осчетоводени по сч.см. 304“Стоки“ като е установено е, че получател по тях е РЛ. Към 31.07.2018г. са декларирани налични стоки , осчетоводени по см.304“Стоки“ в размер 230 795,71 лв.
В частта по ЗДДС ревизиращият екип е преповторил дословно констатациите и изводите за ретро-автомобилите и закупените за тях части, направени в частта на РД относно ЗДДФЛ. Приел е, че на основание чл.70 ал.2 т.2 от ЗДДС се отказва правото на данъчен кредит в размер на 9076,14 лв по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Посочил е ревизираните периоди, за които не са констатирани различия с декларираните данни и подадената СД по ЗДДС, както и тези, за които такива различия са констатирани.
За данъчен период 30.12.2015г. – 31.12.2015г. е посочил, че във връзка с цитираното в раздел IV от РД е установено безспорно, че дружеството ползва данъчен кредит за доставки, които не са свързани с основната му дейност, поради което на основание чл.70 ал.2 т.2 от ЗДДС се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7751,00 лв по фактури №81/01.03.2012г. и №203/22.10.2012г. . Декларираните в СД данни се променят, съотв. се променя размера на ДДС за възстановяване на 260 561,47 лв. За възстановения в повече ДДС в размер 7751,00 лв на основание чл.175 от ДОПК вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ се дължи лихва за периода от датата на възстановяване на ѝ 05.04.2016г. до датата на настоящия РД, съгласно лихвен лист.
За данъчен период 01.03.2017г. – 31.03.2017г. и за данъчен период 01.11.2017г. – 30.11.2017г., на същите основания е прието, че се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 257,05 лв по фактура №**********/29.03.2017г., съотв. в размер на 1068,09 лв по ЕАД №17 BG003012H0025450/01.08.2017г.
РД е връчен на ревизираното лице електронно на 05.03.2019г. като срещу същия не е направено възражение.
Издаден е Ревизионен акт (РА) № Р-16002618005610-091-001/01.04.2019г., в който са потвърдени изцяло констатациите и изводите по РД. РА е връчен електронно на дружеството на 03.04.2019г. (л.428)
На 12.04.2019г. от „РЕТРО АВАНГАРД“ ООД чрез Д. П. З.(посочена като съсобственик) е подадена жалба срещу РА в частта му по ЗДДФЛ и ЗДДС до Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив. Жалбата е депозирана чрез ТД на НАП- Пловдив, офис Хасково, където е заведена с вх.№ВхК-1850 от 12.04.2019г. С писмо изх.№ВхК -1850#1 от 12.04.2019г. жалбата е изпратена на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр.Пловдив, а след това на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е постъпила на 19.04.2019г.
Издадено е Решение №365/14.06.2019г. , с което Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил РА в обжалваната му част относно допълнително начислен ДДС вследствие на непризнат данъчен кредит общо в размер на 9076,14 лв, ведно с прилежаща лихва от 2529,52 лв и е изменил РА в частта му по ЗДДФЛ относно допълнително установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2017г. като е намалил размера на данъка от 3370,76 лв на 3064,26 лв , съотв. прилежащите лихви от 427,33лв на 367,56 лв.
Решението е връчено на дружеството на 14.06.2019г. по електронен път (л.467). Жалбата срещу потвърдения РА в потвърдената му част е подадена чрез Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив на 26.06.2019г. , видно от пощенското клеймо на приложения плик (л.468).
Към административната преписка е приобщен Протокол № П-16002617171421-073-001/31.01.2018г. от ПУФО относно лек автомобил Ролс Ройс силвър клауд с рег. № ***, разходи за консумативи и използва ли се за основната дейност на дружеството.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В изпълнение
на поставените задачи вещото лице проследява счетоводните записвания в
счетоводството на дружеството във връзка с придобитите леки автомобили и резервни
части по фактури №81/01.03.2012г. , №203/22.10.2012г. и №**********/29.03.2017г.
, и по ЕАД №17 BG003012H0025450/01.08.2017г.
Въз основа на счетоводните документи и записвания по отразяване и заприхождаване на придобиването на леките автомобили по фактури №81/01.03.2012г. и №203/22.10.2012г., посочва, че няма основание за начисляване (а и такива счетоводни операции не са извършвани) на амортизации върху тези активи. Няма счетоводни отразявания, които да дават информация, че активите, предмет на експертизата се използват за други цели, освен като ретро изложбени автомобили и такива, които участват в ретро паради.
След подадена на 16.01.2016г. декларация за възстановяване на ДДС, придружена с опис, съдържащ общо 125 бр. фактури, сред които и фактури №81/01.03.2012г. и №203/22.10.2012г. , и след извършена проверка, на дружеството е възстановен ДДС в размер 269 099,47 лв.
На база счетоводните записвания и документите, съдържащи се в делото, експертизата извежда следните отчетни стойности на активите, чието заприхождаване и формиране на стойност са предмет на заключението:
-
За автомобил Халей 1974 – 27 555,00 лв
-
За автомобил Халей 1961 – 4 200,00 лв
-
За автомобил Шевролет Корвет 31 000,00 лв.
В съдебно заседание вещото лице прави уточнения и разяснения по заключението.
Заключението е прието без оспорване от страните.
По делото, след изискване по реда на чл.192 от ГПК са представени от ответника Протокол №П- 16002616021273-073-001/16.03.2016г. , ведно с опис на наличните активи №26000016/12.01.2016г.; издадените за периода от 30.12.2015г. до 31.07.2017г. и влезли в сила АПВ № П-16002616052789-004-001/04.04.2016г.; АПВ № П-16002616105011-004-001/05.07.2016г.; АПВ № П-16002616166623-004-001/27.09.2016г.; АПВ №П- 16002616201056- 004-001/22.11.2016г.; АПВ №П- 16002616220051- 004-001/21.12.2016г. и АПВ №П-16002617050507-004-001/07.04.2017г.; влязъл в сила РА № Р-16002615003843-091-001/09.12.2015г. (РД, въз основа на който е издаден този РА е приложен към административната преписка).
От страна на ответника , във връзка с оплакването за нищожност на оспорения РА са представени заверени копия от : писмо вх.№ 04-01-1417/31.08.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на НАП, заповеди за командироване, фактури за заплатени нощувки, Свидетелство за регистрация на МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
В хода на административното производство ревизираното лице е преобразувано от ООД в ЕООД като действията по обжалване на РА пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, извършени от името на „РЕТРО АВАНГАРД“ ООД чрез Д. П. З.– без правомощия да го представлява към този момент, са потвърдени от едноличния собственик и управител на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД – Г.И. И..
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, насочена е срещу РА, потвърден от решаващия орган, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира следното:
Ревизията е възложена от В. И. И.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, която съгласно т.I.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на ПАП-Пловдив с оглед заеманата длъжност е сред органите по приходите, в чиито правомощия е да издават ЗВР.
РА изхожда от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК - В. И. И.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив - възложител на ревизията съгласно горепосочената заповед и П Т П – гл. инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията съгласно ЗВР №Р-16002618005610-020-001/13.09.2018г.
Действително е видно от данните по делото, че ръководителят на ревизията, както и останалите членове на ревизиращия екип, посочени в ЗВР №Р-16002618005610-020-001/13.09.2018г., са служители на ТД на НАП – София. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за териториална некомпетентност на ревизиращия екип, вкл. на ръководителя на ревизията. Определянето на състава на ревизиращият екип, вкл. на ръководителя на ревизията, е съобразено изцяло с разпореденото в т.I от писмо изх.№91-00-137/29.08.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на НАП като са издадени и съответните заповеди за командироване от Директора на ТД на НАП – София (л.192- л.195 от делото) съгласно чл.10 ал.8 от ЗНАП (в относимата редакция).
Предвид горното, не може да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, за териториална некомпетентност на единия от издателите на РА, респ. за нищожност на РА.
РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120 ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи. Неразделна част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл.117 ал.1 от ДОПК , считано от 15.02.2019г. като ревизията е завършила в рамките на максималния 5 – месечен срок по чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК. РА е издаден в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК - в 14-дневния срок след изтичане на законовоопределения такъв за подаване на възражение по РД , каквото в случая не е подавано.
Предвид гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и продължаване на ревизията.
Съдът счита, че потвърденият от решаващия орган РА е издаден в несъответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
С РА в потвърдената чу част по ЗДДФЛ е определен на основание чл.
38 от ЗДДФЛ окончателен данък за
2017 г. в размер на 3064,26 лв , за който е прието, че произтича от скрито разпределение на печалба.
Според дефиницията, дадена с §
1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО,
скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от
данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива,
начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на
акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.
Съгласно § 1, т. 4, б. "в" от ДР към ЗКПО скритото разпределение на печалба е дивидент.
Доходите от дивидент съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ подлежат на облагане с окончателен данък. На основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата, като в чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ е посочено, че данъкът се удържа и внася от предприятието- платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчната ставка за определяне на данъка от дивидент е 5%.
В случая за да направи извод, че осчетоводените за процесните периоди суми в общ размер 61 285,26 лв (от които 24000 лв – относно МПС марка „Халей **“, 16 000 лв – относно МПС марка „Мерцедес **“, 20 000 лв – относно МПС марка „Ролс Ройс“ и 1285,26 лв – относно части за Шевролет), представляват скрито разпределение на печалба, ревизиращият орган е приел, че посочените МПС неправилно са заведени като стоки, тъй като не са закупени с цел продажба, а са с колекционерска и любителска стойност и с тях няма как да се извършват облагаеми доставки, респ. не са свързани с основната дейност на дружеството.
Този извод съдът не споделя.
Не става ясно въз основа на какви доказателства е прието, че процесните МПС не са закупени с цел продажба, а имат единствено колекционерска стойност. Характеристиката им на ретро-автомобили и участието им в ретро-паради не са обстоятелства, обосноваващи невъзможност да бъдат предмет на продажба. Напротив, именно участието им в ретро- паради, а наред с това и излагането им в шоурум, чрез които действия автомобилите стават достояние на повече брой хора, ги определят като евентуални обекти на продажба, респ. сочат на възможността те да бъдат предмет на облагаеми доставки. Що се касае до липсата на регистрация в КАТ, респ. на регистрационни номера, както и липсата на застраховка гражданска отговорност следва да се посочи, че това са обстоятелства, свързани с движението на МПС по пътищата за обществено ползване, които нямат каквото и да е отношение към възможността да бъдат продадени като стоки.
Наред с горното, не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на ревизиращият орган, че процесните автомобили не могат да бъдат заведени като стоки, тъй като не са използвани във връзка с основната дейност на дружеството.
От жалбоподателя не се спори, че през ревизирания период покупката и продажбата на стари и нови автомобили не е била основна дейност на дружеството, но безспорно тя е сред вписаните такива, осъществявани от същото по занятие, съотв. попада в икономическата дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС, поради което правилно процесните автомобили, както и резервните части за тях са заведени като стоки с цел последваща доставка. В тази връзка следва да се има предвид, че с осчетоводената сума в общ размер от 60 000 лв (за МПС марка Халей **, Мерцедес ** и Ролс Ройс), представляваща според ревизиращия орган скрито разпределение на печалба, е увеличена отчетната стойност на визираните три автомобила. Това обстоятелство по отношение на МПС марка Халей ** се потвърждава и от заключението по назначената експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно дадено. Същевременно не е установено в хода на ревизията по отношение на тези автомобили да са отчетени разходи, вкл. амортизационни такива. Последното очевидно сочи, че процесните автомобили представляват стоки (а не ДМА, които се ползват) и са свързани с дейността на дружеството.
Не на последно място следва да се отбележи, че при предходна проверка на дружеството, обективирана Протокол № П-16002617171421-073-001/31.01.2018г. от ПУФО и касаеща лекия автомобил Ролс Ройс силвър клауд с рег. ***, не са констатирани каквито и да било нарушения при осчетоводяването му по сч.сметка 304 „Стоки“ като изрично е посочено, че по тази сметка са осчетоводени още шест броя ретро автомобили т.е. вкл. и останалите два такива, за които е прието, че осчетоводените по партидите им суми са скрито разпределение на печалба.
Предвид гореизложеното, съдът намира за недоказано твърдението на ревизиращия орган, че сумите в общ размер 61 285,26 лв представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО, респ. дивидент, подлежащ на облагане съгласно чл.38 ал.3 от ЗДДФЛ, поради което оспореният РА в тази му част следва да се отмени.
Съдът счита,
че в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства е
направен и извода, че на дружеството следва да се откаже правото на приспадане
на данъчен кредит в размер на 9076,14 лв
по фактури №81/01.03.2012г. , №203/22.10.2012г. и
№**********/29.03.2017г. , и по
ЕАД №17 BG003012H0025450/01.08.2017г.
В изготвения РД е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит се отказва на основание чл.70 ал.2 т.2 от ЗДДС. В РА е посочено, че тази разпоредба не е приложима, а правото на приспадане на данъчен кредит се отказва на основание чл.70 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС като органът отново се е позовал на обстоятелството, че придобитите по горепосочените фактури и митническа декларация МПС и части за тях не са свързани с основната дейност на дружеството т.е. не представляват закупени стоки с цел продажба, преповтаряйки констатациите и изводите за ретро-автомобилите и закупените за тях части, направени в частта на РД/РА по ЗДДФЛ. В решението, с което РА в тази му част е потвърден, е коментирано основанието по чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС, но не и това по т.3 от ал.1 на същата разпоредба.
Съдът счита на първо място, че разпоредбата на чл.70 ал.2 от ЗДДС не може да бъде основание за отказване правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото тя регламентира хипотези, изключващи ограниченията на това право и по-конкретно ограниченията по ал.1 т.4 и т.5 от ЗДДС. Не става ясно дали ревизиращият орган, позовавайки се в РД на чл.70 ал.2 т.2 от ЗДДС е имал предвид, че не се установява да е налице визираното там изключение т.е. дали, за да откаже правото на приспадане на данъчен кредит е имал предвид ограниченията по ал.1 т.4 и т.5 от ЗДДС. Тази неяснота е преодоляна с посочването в РА, че чл.70 ал.2 т.2 от ЗДДС е неприложим, а правото на приспадане на данъчен кредит се отказва на основание чл.70 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗДДС са посочени случаите, при които се приема, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо от изпълнение на условията по чл.69 и чл.74, а в ал.2 са регламентирани хипотезите, изключващи ограниченията на това право по ал.1 т.4 и т.5 от същата разпоредба.
Съгласно чл.70 ал.1 от ЗДДС (в редакцията му, действаща към ревизираните периоди), правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: т. 2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето; т.3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
Съдът счита, че възприетите от ревизиращия орган основания по чл.70 ал.1 т.2, предл.2 и т.3 от ЗДДС за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в случая не са налице.
Не е спорно, че доставките по горепосочените фактури и ЕАД са реално осъществени като получател по тях е РЛ, а предмет на доставките са автомобили и резервни части за тях. Както се посочи по-горе в настоящото изложение, безспорно се установява, че заведените по сч.см.304 ретро-автомобили са стоки, свързани с икономическата дейност на дружеството, доколкото са предназначени за продажба. Това им предназначение не се опровергава от обстоятелството, че участват в ретро-паради и са изложени в шоу-рум. Като се има предвид по-особения характер на тези стоки, а именно ретро-автомобили, участието им в ретро паради е начин същите да се рекламират с цел продажбата им. Отново с оглед особения характер на стоките следва да се отчете, че продажбите на ретро-автомобили не са често срещани сделки в търговския оборот, поради което е логично реализирането на такива да отнеме продължителен период от време. Що се касае до излагането на ретро-автомобилите в шоурум, следва да се посочи, че това е обичайна практика и за дистрибуторите на нови автомобили.
Относно придобитите резервни части за автомобили следва да се отчете, че влагането им в заведените като стоки автомобили, предназначени за продажба, ги определя също като стоки, свързани с икономическата дейност на дружеството и по никакъв начин като такива с представителен или развлекателен характер, като следва да се има предвид, че самият ревизиращ орган е приел, че основната дейност на дружеството е ремонт и абонаментна поддръжка на автомобили.
Следва да се отбележи, че за автомобилите по фактури №81/01.03.2012г. и №203/22.10.2012г. е признато правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл.74 от ЗДДС, доколкото същите са били налични към датата на регистрация на дружеството по ЗДДС. Установява се от събраните по делото доказателства, че по повод декларирания резултат за първия данъчен период 30.12.2015г. - 31.12.2015г. , а именно ДДС за възстановяване, е проведена процедура по приспадане, приключила с АПВ №П- 16002616052789 – 004-001/04.04.2016г., в резултат на която на дружеството е възстановен ДДС в размер на 269 099,47 лв. Видно от Протокол №П-160026160212-073-001/16.03.2016г. от ПУФО, предмет на проверка са били и фактури №81/01.03.2012г. и №203/22.10.2012г. като по отношение начина на счетоводното заприходяване на доставените по тях автомобили като стоки и то такива, предназначени за продажба, не са били констатирани нарушения. Автомобилите, придобити по посочените фактури са възприети като предназначени за препродажба (търговски наличности) и при извършена предходна ревизия на дружеството, видно от приложения РД №Р-16002615003843-092-001/19.11.2015г. В тази връзка не става ясно защо ревизиращият орган е приел, че неправилно дружеството е ползвало данъчен кредит за доставките по същите фактури, а позоваването от страна на жалбоподателя на правото му на легитимни правни очаквания и правна сигурност е основателно.
Освен това, от заключението по назначената СИЕ се установява, че според счетоводните документи и записвания по отразяване и заприхождаване на придобиването на леките автомобили по фактури №81/01.03.2012г. и №203/22.10.2012г., няма основание за начисляване (а и такива счетоводни операции не са извършвани) на амортизации върху тези активи, което означава, че същите не представляват ДМА и е в потвърждение на тезата, че са стоки, свързани с икономическата му дейност.
Предвид гореизложеното съдът намира за неправилно приетото от ответния орган, че следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит на основанията по чл.70 ал.1 т.2, предл.2 и т.3 от ЗДДС.
По изложените съображения оспореният РА в потвърдената му част следва да се отмени.
С оглед изхода на производството, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същите възлизат общо в размер на 1703.60 лв, съгласно представен списък (л.185) и допълнение към него (л. 185), от които: 50 лв – внесена държавна такса, 1200 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение (л.172) и 453.60 лв – внесена сума за възнаграждение на вещо лице (л.38 и л.173). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не споделя, доколкото същото е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. и е в размер, близък до минималния предвиден в същата такъв.
Водим от горното и на основание чл. 160 и 161, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002618005610-091-001/01.04.2019г., в частта му, потвърдена с Решение №365/14.06.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив , с която на „РЕТРО АВАНГАРД“ ООД - гр.Х. за ревизирания период 30.12.2015г. – 31.07.2018г. допълнително е начислен ДДС вследствие на непризнат данъчен кредит общо в размер на 9076,14 лв, ведно с прилежаща лихва от 2529,52 лв и допълнително е установен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2017г., в размер 3 064,26 лв, ведно с прилежаща лихва в размер 367,56 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „РЕТРО АВАНГАРД“ ЕООД - гр.Х., ЕИК ***, направените по делото разноски в размер 1703.60 (хиляда седемстотин и три лева и шестдесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: