Р
Е Ш Е
Н И Е
№155
гр. Добрич, 14.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април
две хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
5/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Р.И.Ч.,
подадена чрез адв. М. Я., ДАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20 – 0265 – 000152/ 22.11.2020 г. на Началник РУ – ***при
ОДМВР – Добрич.
Жалбоподателят оспорва констатациите в
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ).
Счита, че при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и същата противоречи на материалния закон, тъй като
изложените в нея обстоятелства не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Добавя, че водачът е изпробван с техническо средство за алкохол
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN 0076, като
уредът е отчел 1.17 промила алкохол в кръвта, но на 24.11.2020 г. е извършено
химическо изследване за алкохол по предоставената от водача кръвна проба, като
резултатът е наличие на 0.66 промила алкохол в кръвта. Изтъква, че в тази
връзка е подадено възражение до РУ – ***и до Директора на МБАЛ „***“ АД, с
което е оспорен резултатът от Протокола за химическа експертиза и е направено
искане да бъде извършен повторен анализ, но такъв не е извършен. При така
изложените оплаквания иска отмяна на ЗППАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява. С вх. № 1336/ 26.04.2021 г.
е постъпило Становище от адв. М. Я. като пълномощник на жалбоподателя, с което
се поддържа жалбата и се настоява да бъде отменен оспореният акт.
Ответникът по жалбата — Началник на
Районно управление – Генерал Тошево, при изпращане на Справка вх. № 855/
18.03.2021 г. за действията по обжалваната ЗППАМ, прилага надлежни
доказателства, с които оспорва твърденията в жалбата и иска от съда да бъде
потвърдена наложената ПАМ. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.11.2020 г. от мл. автоконтрольор
при ОДМВР – Добрич, РУ - Генерал Тошево, Виктор Стефков Д., е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 18063 против Р.И.Ч.
за това, че на 22.11.2020 г., около 14:25 часа в с. Василево (в АУАН е записано
„в село Веселинов“), на ул. "Първа" като водач на МПС – ФОЛКСВАГЕН
ПАСАТ с рег. № ***, в посока от с. Конаре към центъра на селото, управлява МПС,
собственост на ***, ЕГН **********, като при извършена проверка на кръстовището
на с. Калина в 14:27 часа за употреба на алкохол цифровият индикатор на
техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с фабр. № ARDN-0076 отчита 1.17
промила алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. Издаден е
талон за медицинско изследване № 072198 (л. 69). Като доказателство е взето СУМПС
№ ********* и контролен талон № 43144.
Със Заповед № 20 – 0265 - 000152/
22.11.2020 г., издадена от ***, на длъжност Началник РУ към ОДМВР - Добрич, РУ
- Генерал Тошево, въз основа на цитирания
по – горе АУАН, на основание чл. 171, т. 1, б. "б. " от Закона за
движение по пътищата, на Р.И.Ч., ЕГН **********,***, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.(л. 70)
Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г.
във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи (л. 35), на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на
ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за
движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл.
съгласно т. 1.5 от Заповедта – началниците на РУ при ОДМВР - Добрич, с
правомощия за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Добрич.(л.
22)
По делото е приложена преписката по
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта на водача с № 1190/ 24.11.2020 г. на МБАЛ „Св.
Анна – Варна“ (л. 16 – 19). С Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 1190/ 24.11.2020 г. е дадено заключение за доказан алкохол в кръвта
на Р.И., ЕГН ********** в размер на 0.66 промила.
Приложена е Справка за нарушител по ЗДвП.(л.
20 – 21)
Като доказателства са приети Месечен
график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено
изпълнение на ППД и пътния контрол (ПК) от отделение ППД при РУ – ***за месец
ноември 2020 г., Разпореждане № 265р – 12526 – 20.11.2020 г. за патрулно –
постова дейност (ППД) на МВР, разстановката на силите и средствата, изпълняващи
ППД в обслужваната от РУ ***територия през денонощието на 22.11.2020 г.,
Ежедневна форма на отчет от Виктор Д. за 22.11.2020 г. (л. 38), информационна
карта на наряда (л. 39)
В изпълнение разпореждане на съда и с
оглед направени доказателствени искания от жалбоподателя от ответника е
изпратена преписката по издаване на Протокол за химическа експертиза № 150/
04.03.2021 г.(л. 59) Съгласно последния, издаден по изследване на контролна
проба, концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на изследването
на пробата на 04.03.2021 г. е 0.54 промила. В Протокола е отразено, че
опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози (Наредбата), но пробата мирише на разложена органична материя.
Изследвалият пробата химик, Миглена Иванова Николова, пояснява, че на основание
писмо на РУ - ***от 02.03.2021 г. е извършен повторен химичен анализ и е
издаден горният Протокол № 150, но не може да се гарантира за точността на
анализа предвид изтеклия срок на съхранение повече от три месеца, като се
наблюдава изменение на цвета и консистенцията и наличие на мирис в пробата.
В Справка с вх. № 855/ 18.03.3021 г. (л.
66) ответникът сочи, че на 23.12.2020 г. в деловодството на РУ - ***е получено
Възражение с вх. № 265000 – 6875/ 2020 г. от Р.И.Ч., към което няма представен
документ за заплатена такса за извършване на повторен химичен анализ на
контролната проба съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата. Представен е заверен
документ товарителница от 18.12.2020 г. за изпратени документи в МБАЛ „Св. Анна
– Варна“. На 31.12.2020 г. е изготвено писмо, независимо от липсата на документ
за заплатена такса, с рег. № 265000 – 6968, с което е изпратено Възражението до
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ с искане за извършване на повторен химичен анализ на
контролната кръвна проба. След получена жалба от Р.И.Ч. с вх. № 265000 – 748 от
01.03.2021 г. е изпратено ново искане за повторен химичен анализ. Служител от
отдел „Съдебна медицина“ е обяснил,че първото искане на РУ - ***не е получено в МБАЛ „Св. Анна – Варна“. На
09.03.2021 г. в РУ - ***е получен Протокол № 150/ 04.03.2021 г. с отразения в
него резултат от 0.54 промила. Към Справката по Опис са приложени доказателства
във връзка с изложеното в нея.(л. 68)
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е регистрирана на 23.12.2020 г.
в РУ - Генерал Тошево, видно от печата върху нея. За издадената ЗППАМ адресатът
е уведомен на 18.12.2020 г., видно от датата и подписа под Разписката към
Заповедта. С оглед на това жалбата се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от Заповедта,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе,
процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ - ***при ОД МВР - Добрич.
Заповедта съдържа необходимите реквизити
и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за
издаване на Заповедта – управление на МПС след употреба на алкохол, начинът на
установяване на концентрацията на алкохол, номерът на издадения талон за
медицинско изследване, регистрационният номер на управляваното МПС, данните за водача,
както и АУАН, с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена
процесната Заповед.
Заповедта е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:
В мотивите на Заповедта е прието от
фактическа страна, че на 22.11.2020 г., около 14:25 часа в с. Василево, на ул.
"Първа" като водач на МПС – ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. № ***, в посока
от с. Конаре към центъра на селото управлява МПС, собственост на ***, ЕГН **********,
като при извършена проверка на кръстовището на с. Калина в 14:27 часа за
употреба на алкохол цифровият индикатор на техническо средство Алкотест 7510
Дрегер с фабр. № ARDN-0076 отчита 1.17 промила алкохол в кръвта, измерено в
издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 072198.
В ЗППАМ е отразено, че водачът 1) управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително, с което виновно нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Отразеното е според показанията на
техническото средство към момента на констатиране на нарушението. В АУАН лицето
е подписало, че няма възражения по акта. Същевременно му е издаден талон за
медицинско изследване, като същото е изпълнило задължението си и е предоставило
кръвна проба за изследване. Според Протокола от химическата експертиза
концентрацията на алкохол е 0.66 промила. Водачът с Възражение от 23.12.2020 г.
е оспорил резултата от химическата експертиза и е поискал повторен анализ. При
повторния анализ, три месеца след нарушението, е установена концентрация на
алкохол от 0.54 промила. При така събраните доказателства, преценени съобразно
нормата на чл. 142 АПК се налагат следните правни изводи:
Мярката е наложена по реда на чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в актуалната
ѝ към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Признаците на състава, налагащи на
административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, което да е установено с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, като при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
В случая предпоставките са налице. Към
момента на издаване на оспорения акт – 22.11.2020 г. са налице доказателства за
употреба на алкохол, като цифровият индикатор на техническото средство е отчел
1.17 промила алкохол в кръвта, измерено в издишания от водача въздух. В този
смисъл правилно в Заповедта е отразено, че към момента на издаването ѝ
лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол над 0.8 промила. Целта на
принудителната мярка е да предотврати последващи нарушения по ЗДвП, поради
което тя се налага незабавно след установяване на нарушението, съобразно
наличните към момента на издаването на Заповедта, с която се налага,
доказателства. Независимо, че в Заповедта е изписано като нарушение такова за
употреба на алкохол над 0.8 промила до 1.2 промила, то това не опорочава
Заповедта, доколкото изписването е с оглед установеното към момента на
издаването ѝ, а изискването на приложимата норма е количеството да е над
0.5 на хиляда, което изискване е изпълнено в случая. С оглед на това към
момента на налагането на ПАМ актът, с който е наложена, съответства на
материалния закон.
На следващо място, вярно е, че кръвното
изследване установява по – ниска концентрация на алкохол. Изречение последно на
чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП сочи, че при наличие на изследване от кръвна проба
установените стойности са определящи. В случая обаче и изследването на кръвната
проба потвърждава управление с концентрация на алкохол над 0.5 промила, каквато
е предпоставката за налагане на ПАМ. Така, според Протокол № 1190/ 24.11.2020
г. (л. 72) е доказано наличие на етилов алкохол в изпратената за изследване
проба кръв от 0.66 промила. Според Протокол № 150/ 04.03.2021 г. (л. 77)
наличието на етилов алкохол в изследвана контролна проба кръв е 0.54 промила. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата след изследване на пробите
кръв за установяване на концентрацията на алкохол, същите се съхраняват в
химическите лаборатории при температура от +4 °С до +8 °С, за срок не
по-малък от 3 месеца, а съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, в седемдневен
срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на
обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс, изследваното
лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ,
чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от
Наредбата. С Наредбата законодателят е предвидил минималния срок обаче на
съхранение, поради което предвид времето на последното изследване – 3 месеца и
12 дена, то изследването следва да се приеме за коректно, независимо от
отбелязването, че поради изтеклия срок пробата е променила мириса си. Това
изследване дава отново заключение за концентрация на алкохол над допустимата,
поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя чрез процесуалния му
представител, че не било уважено искането му за повторен анализ. На основание
чл. 142, ал. 2 АПК съдът кредитира и втория Протокол, който обаче само
потвърждава законосъобразността на оспорения акт.
Неоснователно е възражението и че не
било ясно мястото на извършване на нарушението по начина, по който е описано в
АУАН и в ЗППАМ. Анализът на приетите по делото доказателства, вкл. Ежедневна
форма на отчет, сочи, че нарушението правилно е посочено в ЗППАМ – с. Василево,
ул. Първа, като очевидно в АУАН е допусната техническа грешка, имайки предвид,
че изписването се извършва на място при установяване на нарушението, на таблет.
Неоснователно е и възражението, свързано
с изписването на името на собственика на автомобила. От значение е ЕГН на
лицето, а и кой е собственикът на автомобила е ирелевантно за конкретната
Заповед.
Настоящият състав установи, че в
Протокол № 1190/ 24.11.2020 г. е допусната техническа грешка при изписване на
фамилията на водача, като вместо "Ч.", същият е записан „Чакъров“, но
чрез ЕГН се установява, че се касае за едно и също лице, поради което тази
грешка не опорочава Протокола.
В жалбата се излагат доводи, свързани с
оплаквания срещу АУАН. В настоящото производство не следва се обсъждат тези
доводи, доколкото предмет на оспорване е ЗППАМ. Същевременно обаче АУАН е
основа за издаването на Заповедта, поради което настоящият състав счита, че
следва да отбележи, че в АУАН актосъставителят всъщност е изписал нарушението
по начина, по който е формулирано в санкционната норма, която съдържа описание
и на нарушението относно конкретно установената концентрация на алкохол, а с
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, посочена цифрово, е въведена принципната
забрана за управление на МПС след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда.
Съпоставянето на нормите и установените факти сочи, че не е налице съществено
процесуално нарушение при издаване, както на АУАН, така и на ЗППАМ, поради
което възражението е неоснователно.
Съгласно нормата, на основание на която е
наложена ПАМ, ограничението за срока е до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. По този начин е изписан срокът е в Заповедта,
с оглед на което и в това отношение актът е правилен и законосъобразен, съответен
на целта на закона.
В заключение прилагането на обжалваната
ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел
да се осигури безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед липсата на искане за присъждане
на разноски от ответника, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася
по такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Р.И.Ч.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20 – 0265 – 000152/ 22.11.2020 г. на Началник РУ – ***при ОДМВР –
Добрич
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: