№ 416/19.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.Г. ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 326
по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Г.И.Т. ***, чрез адв. С.Д. срещу РЕШЕНИЕ от 18.02.2021г. на
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 1253/2020г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Не било доказано
несъмнено извършването на нарушението, а и неговата правна квалификация не била
правилна. Касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да
бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 20-1006-001868/07.07.2020 г.
на Началник група с-р „ПП“ при ОДМВР Пазарджик.
В съдебно заседание, жалбоподателят не
се явява и прадставлява
Ответникът по касационната жалба- с-р
„ПП“ при ОДМВР Пазарджик не се представлява в съдебн заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това,
че на 01.06.2020 г. в гр. Пазарджик на ул. „Чавдар Войвода“ е управлявал МПС-
л.а. „***“ с ДК № ***, лична собственост, като е отказал да му бъде извършена
качествена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“
с фабр. № ARDM- 0193.
Издаден е талон за медицинско изследване, който водачът е получил.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и
установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От
правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите
съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП
нарушение.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
По делото са налице категорични
доказателства, че Т. е управлявал МПС криволичейки по пътното платно със спукана гума и след като е бил поканен от
полицейски служители, които са се отзовали на сигнал за опасно шофиране да бъде
тестван за употреба на алкохол е отказал. Без значение е обстоятелството, че по
време на полицейската проверка, автомобилът е бил вече паркиран, след като
касаторът е бил преди това възприет визуално да го управлява.
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и/ или
не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му, се наказва с глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 години.
Възражението за неправилна правна квалификация на нарушението, както и
че санкционираното лице е нямал качеството „водач“ по смисъла на §6 т.25 от ДР
на ЗДвП са обсъдени от районния съд и правилно са отхвърлени. Касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд в тази насока и на основание
чл. 221 ал.2 от АПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ от 18.02.2021г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах. дело № 1253/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/