Присъда по дело №84/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 57
Дата: 28 март 2025 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20252230200084
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Сливен, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниЕлена П. Василева

заседатели:Явор Д. Гечев
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Ц. Й. С.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ
характер № 20252230200084 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. И. – роден на ***** г. в гр.Сливен, жител
и живущ в с.*****, български гражданин, с основно образование, разведен, не
работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 09.02.2024 г. в
гр.Сливен не изпълнил заповед за защита от домашно насилие – Заповед за
незабавна защита № 1/11.01.2024 г., издадена в изпълнение на Определение №
130/11.01.2024 г. по гр.д.№ 20242230100157/2024 г. на Районен съд – Сливен, с
която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо И. Г. К. и му била наложена забрана да доближава на разстояние по-
малко от 50 метра И. Г. К. и малолетното дете Й. Н. И., роден на ***** г., и
жилището, в което живеят в гр.*****, поради което и на основание чл.296,
ал.1, пр.2, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание на подсъдимия Н. Д. И. с 1/3, като същия следва да изтърпи
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при
първоначален СТРОГ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. И. за ВИНОВЕН в това, че: На
09.02.2024 г. в гр.Сливен извършил приготовление за убийство (умишлено
умъртвяване) на И. Г. К., като я полял с бензин, държал запалка и казал, че ще
я подпали, поради което и на основание чл.117, ал.1, вр.чл.54 от НК му
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание на подсъдимия Н. Д. И. с 1/3, като същия следва да изтърпи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ при
първоначален СТРОГ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. И. за ВИНОВЕН в това, че: На
09.02.2024 г. в гр.Сливен извършил приготовление за убийство (умишлено
умъртвяване) на малолетното дете Й. Н. И., роден на ***** г., като го полял с
бензин, държал запалка и казал, че ще го подпали, поради което и на
основание чл.117, ал.1, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание на подсъдимия Н. Д. И. с 1/3, като същия следва да изтърпи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание на
подсъдимия Н. Д. И., а именно най-тежкото от тях – „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим.
Вещественото доказателство по делото: 1 брой компактдиск, ДА СЕ
СЪХРАНЯВА по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело,
след което ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещи без стойност.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото:
натривка от вътрешната част на лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег.№ СН 0390
АР, поставена в плик с лепенка № Г4639; контролна проба, поставена в плик
с лепенка № Г4640; ПВЦ-бутилка с етикет „Fanta – портокал“, с оранжев
цвят, с бензин в нея в количество от 20 мл. преди експертното изследване,
2
поставена в плик с лепенка № Г4638; торбичка с надпис „Love”, поставена в
плик с лепенка № Г4637; обтривки от дясна ръка, поставени в плик с
лепенка № Г4641; обтривки от лява ръка, поставени в плик с лепенка №
Г4642, и контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4643, 1 брой черно
на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“ и 1 брой сиво на цвят
шушляково яке с надпис „Zara“, които след влизане в сила на присъдата ДА
СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. И. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 100,28 лева (сто лева и двадесет и осем
стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. И. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 128,58 лева (сто двадесет и осем лева и
петдесет и осем стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР – Бургас.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 57 от 28.03.2025 год. по НОХД № 84/2025 год. на СлРС
изготвени на 08.04.2025 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. Д. И. за
престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК, по чл. 117, ал. 1 от НК и по чл. 117, ал.
1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание
пострадалата И. К., действаща лично и като майка и законен представител на Й. И. е
конституирана като частен обвинител по отношение на повдигнатите на подс. И. две
обвинения по чл. 117, ал. 1 от НК. Частният обвинител се явява лично и с
упълномощен повереник, който пледира, че подс. И. е извършил приготовление за
убийство (умишлено умъртвяване) на И. Г. К. – престъпление по чл. 117, ал. 1 от НК и
предлага на основание чл. 54 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено
на две години и осем месеца. По отношение на друго обвинение по чл. 117, ал. 1 от НК
за това, че подс. И. е извършил приготовление за убийство (умишлено умъртвяване) на
малолетното дете Й. Н. И., предлага на основание чл. 54 от НК да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, което на основание чл. 58а
от НК да бъде намалено на четири години, които да бъдат изтърпени при
първоначален строг режим. Повереникът пледира веществените доказателства за бъдат
унищожени. Частният обвинител И. К., действаща лично и като майка и законен
представител на Й. И. изразява съгласие със своя повереник и заявява, че не желае да й
бъдат върнати якетата и същите да бъдат унищожени.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията, така както са
предявени, като ги счита за доказани по безспорен начин. Пледира за престъплението
по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК при условията на чл. 54 от НК да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 58а от
НК да бъде намалено с една трета, като се определи наказание „Лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален
строг режим. Пледира за първото престъпление по чл. 117, ал. 1 от НК, по което
пострадала е И. К., на основание чл. 54 от НК да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца, което на основание чл. 58а
от НК да бъде намалено с една трета и определеното наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. По отношение на второто престъпление по чл. 117, ал. 1 от НК с пострадало
лице Й. И., пледира на основание чл. 54 от НК да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца, което намалено на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета да бъде определено „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. Пледира на основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо
1
наказание на подсъдимия, като му бъде наложено най - тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. По отношение на веществените доказателства пледира
двете якета да бъдат върнати на пострадалите, а останалите – да бъдат унищожени.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Н. Д. И. се признава за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Адв. Д. А. от АК – Стара Загора – упълномощен защитник на подсъдимия И., не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и
също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
да определи на подсъдимия И. наказание около минимума за отделните престъпления,
като му бъдат наложени наказания, както е поискано от представителя на държавното
обвинение. Пледира за престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на
основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано; за всяко едно от двете престъпления по
чл. 117, ал. 1 от НК да бъде наложено „Лишаване от свобода“ за срок от две години и
три месеца, което с приложението на чл. 58а от НК да бъде редуцирано на „Лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца, както и да бъде приложена
разпоредбата на чл. 23 от НК като бъде определено едно общо наказание за трите
престъпления. Пледира веществените доказателства да бъдат унищожени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н. Д. И. е с основно образование, разведен, не работи, осъждан.
Подс. Н. Д. И. периодично работел в чужбина, като се връщал и в Република
България. Подсъдимият употребявал наркотични вещества и бил осъждан
няколкократно за престъпления против собствеността и по транспорта.
В периода от края на 2018 год. до м. август 2023 год. подс. Н. И. и свид. И. К.
живеели на семейни начала. От тяхното съпружеско съжителство се родило дете Й. И.,
роден на ***** год. През м. август 2023 год. подсъдимият и свид. И. К. се разделили,
като синът им останал да живее при нея в гр. *****.
В началото на м. януари 2024 год. между подс. Н. И. и свид. И. К. възникнал
конфликт. Във връзка с него тя подала молба до Районен съд – Сливен за издаване на
заповед за защита. Въз основа на това била издадена Заповед за незабавна защита №
1/11.01.2024 год., издадена в изпълнение на Определение № 130/11.01.2024 год. по
гр.д. № 20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен. С посочената
заповед подс. Н. И. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо свид. И. К. и му била наложена забрана да доближава на разстояние по-малко
от 50 метра свид. И. К. и малолетното дете Й. И., и жилището, в което живеят в гр.
*****, както и местата за социален контакт и отдих на същото разстояние. В заповедта
било посочено, че подлежи на незабавно изпълнение.
Заповедта за незабавна защита била връчена на подс. Н. И. на 12.01.2024 год. от
свид. С.Р. – полицейски служител при РУ на МВР – Сливен, Участък „Запад“, за което
било съставено и разпореждане на полицейски орган от 12.01.2024 год. Подс. Н. И. се
запознал със заповедта и нейното съдържание, като разбрал какво трябва да бъде
2
неговото поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не
подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до
постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. В случая след
издаването на заповедта за незабавна защита производството по гр.д. №
20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен продължило и с влязло в
сила на 06.03.2024 год. Решение № 124/21.02.2024 год. било признато за установено,
че подс. Н. И. на 10 и 11.01.2024 год. е осъществил домашно насилие спрямо свид. И.
К. и малолетното дете Й. И., като на подсъдимия били наложени мерки за защита от
домашно насилие и била издадена заповед за тези мерки.
Т.е. към момента на инкриминираните деяния – 09.02.2024 год., предмет на
настоящия обвинителен акт, действала Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024
год., издадена в изпълнение на Определение № 130/11.01.2024 год. по гр. д. №
20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен, която пораждала
задължение за изпълнение.
На 09.02.2024 год., около 07,30 часа, свид. И. К. и синът й Й. И. били в
жилището, в което живеели в гр. *****, като тя се приготвяла да го закара на детска
ясла № 15 в кв. „Б.“ в гр. Сливен. В същото време, в непосредствена близост, на около
десет метра до жилищния блок, където живеели свид. И. К. и детето й, се намирал
подс. Н. И.. Той бил отишъл там, защото се приготвял умишлено да умъртви свид. И.
К. и сина си Й. И., като за целта носил у себе си бензин и запалка. Подсъдимият
намерил лекия автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № *****, ползван от свид. И. К., който
бил паркиран зад блока, и застанал до него. Малко време след това свид. И. К. и Й. И.
слезли зад блока, в който живеели, и се насочили към лекия автомобил „Пежо Ранч“ с
рег. № *****, където видели подс. Н. И.. Свид. И. К. попитала подсъдимия защо я
причаква. Той й отговорил, че иска да заведе сина си на ясла като баща, защото след
няколко дни ще влиза в затвора. Свид. И. К. му казала, че това не може да стане. По
време на разговора подс. Н. И. се доближил на разстояние от няколко сантиметра до
свид. И. К. и детето си Й. И..
След като отказала на подс. Н. И. да заведе сина си на яслата, свид. И. К. взела
детето и го качила в автомобила на детско столче, поставено на задната дясна седалка
в моторното превозно средство. След това свид. И. К. се качила на шофьорското място
на предната лява седалка в лекия автомобил „Пежо Ранч“. В този момент подс. Н. И.
отворил предната дясна врата на автомобила и се качил в него на предната дясна
седалка. Бивайки в превозното средство, подс. Н. И. бил на разстояние от няколко
сантиметра от свид. И. К. и детето си Й. И.. Свид. И. К. не посмяла да извади телефона
си, за да позвъни с него, защото се опасявала, че подс. Н. И. ще й го вземе. Тя казала
на подсъдимия да слезе от автомобила, но той й отговорил да не прави панаири и да не
се кара с него, а двамата да заведат детето на ясла, след което той щял да си тръгне.
Свид. И. К. потеглила с автомобила, защото трябвало да отиде и на работа. Докато
пътували с моторното превозно средство, подс. Н. И. казал на свид. И. К. да внимава
какво прави, защото той имал поставени лица пред дома й и работата й и щял да
разбере.
Движейки се към детска ясла № 15, свид. И. К. започнала да управлява лекия
автомобил „Пежо Ранч“ по ул. „Д.Д.“ пред 10-то СУ „Й. Й.“. В този момент подс. Н.
И. извадил изпод якето си една торбичка с надпис „Love”, в която имало ПВЦ-бутилка
с етикет „Fanta – портокал“ с оранжев цвят, която била пълна с бензин. Тогава свид. И.
3
К. спряла лекия автомобил на ул. „Д.Д.“ пред 10-то СУ „Й. Й.“, което се падало от
лявата страна на автомобила. Дясната страна на моторното превозно средство била
разположена срещу ул. „В.Д.“, която се намирала перпендикулярно на ул. „Д.Д.“ и
образувала кръстовище с нея.
След като автомобилът бил в покой, подс. Н. И. извадил от торбичката ПВЦ-
бутилката с етикет „Fanta – портокал“ с оранжев цвят, и я отворил. С бензина в нея
подс. Н. И. започнал да полива свид. И. К.. Последната веднага усетила миризмата на
бензин. След това подсъдимият се обърнал назад и започнал да полива с бензина и
детето Й. И.. За да защити детето си, свид. И. К. изблъскала в ръцете подсъдимия, в
резултат на което той също се залял с бензина. Подс. Н. И. започнал да полива с
бензина и вътрешната предна част на автомобила. Тъй като миризмата станала много
силна, свид. И. К. излязла от превозното средство и отишла от дясната му страна, за да
извади детето. Тогава подс. Н. И. също напуснал автомобила, като при излизането му
от превозното средство на улицата изпаднала торбичката с надпис „Love”.
Подсъдимият отишъл до задната дясна врата, която свид. И. К. била отворила, тъй
като искала да извади сина си. Подсъдимият също започнал да дърпа детето от
столчето, при което свид. И. К. се развикала на подс. Н. И. да престане, защото Й. И.
бил вече много уплашен и плачел. Тя взела детето на ръце. Държейки ПВЦ-бутилката,
подс. Н. И. полял още веднъж свид. И. К. и детето Й. И. с бензин. След това подс. Н.
И. оставил ПВЦ-бутилката с бензина на улицата в близост до автомобила и извадил от
джоба си една зелена запалка. Като държал запалката, подс. Н. И. казал на свид. И. К.
и сина си Й. И., че ще ги подпали. Подсъдимият заявил също, че няма какво да губи,
тъй като му предстояло да влиза в затвора. В този момент свид. И. К. се развикала за
помощ на преминаващите хора, при което подс. Н. И. се притеснил да не би да дойде
някой при тях и прибрал запалката. При свид. И. К. с автомобила си спрял свид. Д.Т.,
който водил детето си на училище. Свид. И. К. казала на свид. Д.Т. да подаде сигнал
до полицията, защото подс. Н. И. я тормози. Свид. Д.Т. усетил миризма на бензин. В
разговора се намесил подс. Н. И., който казал на свид. Д.Т. да си заминава, защото той
и свид. И. К. имали семейни проблеми. След това подс. Н. И. се отдалечил на около 50
метра от мястото на инцидента и изхвърлил запалката, която държал, след което се
върнал при свид. И. К.. В това време свид. Д.Т. подал сигнал на телефон 112.
Няколко минути по-късно свид. С.Д., който бил полицейски служител при РУ на
МВР – Нова Загора и се прибирал от работа, видял лекия автомобил „Пежо Ранч“,
който пречил на движението. Той казал на подс. Н. И. да го премести. Подсъдимият
понечил да направи това, което му било казано, но се спрял и заявил, че автомобилът
не е негов. Тогава при свид. С.Д. отишла свид. И. К., която му разказала какво се е
случило. Свид. С.Д. усетил, че тя мирише на бензин. Свид. С.Д. видял, че и свид. И.
К., и детето Й. И. са полети с течност, която по миризма оприличил на бензин. Свид.
С.Д. отишъл да премести лекия автомобил „Пежо Ранч“, но установил, че вътре
същият е полят с бензин и ако влезе, униформата му ще се намокри. Затова той не
предприел нищо.
На мястото на случилото се отишли и свид. Я.З. и негови колеги от РУ на МВР
– Сливен, които били изпратени там с оглед подадения сигнал до полицията. Свид.
Я.З. установил самоличността на участниците в инцидента. Свид. И. К. му разказала
какво е станало. Свид. Я.З. усетил, че от свид. И. К., подс. Н. И. и детето Й. И. се
носила миризма на бензин.
На мястото пристигнала и следствено-оперативна група начело с разследващ
полицай, който извършил оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол от
4
09.02.2024 год. С протокола за оглед на местопроизшествие били иззети натривка от
вътрешната част на лекия автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № *****, поставена в плик с
лепенка № Г4639; контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4640; ПВЦ-
бутилка с етикет „Fanta – портокал“ с оранжев цвят, с бензин в нея, поставена в плик с
лепенка № Г4638 и торбичка с надпис „Love”, поставена в плик с лепенка № Г4637.
С протокол за изземване на обтривки, микроследи и биологичен материал от
09.02.2024 год. от подс. Н. И. били иззети обтривки от дясна ръка, поставени в плик с
лепенка № Г4641, и обтривки от лява ръка, поставени в плик с лепенка № Г4642, както
и контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4643.
С протокол за доброволно предаване от 09.02.2024 год. свид. И. К. предала 1
брой черно на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“, с което била
облечена, когато била полята с бензин от подсъдимия. Със същия протокол тя предала
и 1 брой сиво на цвят шушляково яке с надпис „Zara“, с което бил облечен Й. И.,
когато баща му го полял с бензин.
По досъдебното производство била изготвена химическа експертиза, според
заключението на която в обекти – натривка от вътрешната част на лекия автомобил
„Пежо Ранч“ с рег. № *****, поставена в плик с лепенка № Г4639; контролна проба,
поставена в плик с лепенка № Г4640; обтривки от дясна ръка, поставени в плик с
лепенка № Г4641; обтривки от лява ръка, поставени в плик с лепенка № Г4642;
контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4643; 1 брой черно на цвят
шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“ и 1 брой сиво на цвят шушляково яке с
надпис „Zara“, не били открити следи от леснозапалими вещества или нефтопродукти.
Течността в ПВЦ-бутилката, с етикет „Fanta – портокал“ с оранжев цвят, поставена в
плик с лепенка № Г4638, се определяла като леснозапалимо вещество, нефтопродукт –
бензин, в количество от 20 мл. преди експертното изследване. При експертизата бил
изразходван 1 мл. от течността бензин.
По досъдебното производство била изготвена и видео-техническа експертиза на
компактдиск, предаден с протокол за доброволно предаване от 12.02.2024 год.,
съдържащ записи на случилото се между подс. Н. И., свид. И. К. и Й. И..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и
всички писмени материали, приложени към досъдебното производство, тъй като
същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица,
изготвили химическа експертиза и видео-техническа експертиза, тъй като няма
основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл.372, ал.4 от НПК ги приобщи към доказателствата
по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Н. Д. И. е
5
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296,
ал. 1, предл. 2 от НК, тъй като на 09.02.2024 год. в гр. Сливен не изпълнил заповед за
защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 год.,
издадена в изпълнение на Определение № 130/11.01.2024 год. по гр.д. №
20242230100157/2024 год. на Районен съд – Сливен, с която бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Г. К. и му била наложена
забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра И. Г. К. и малолетното дете
Й. Н. И., роден на ***** год., и жилището, в което живеят в гр. *****.
Безспорно е установено, че подс. Н. И. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК. Изпълнителното деяние в
настоящия случай се изразява в неизпълнение на заповед за защита от домашно
насилие. Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че
със Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 год., издадена в изпълнение на
Определение № 130/11.01.2024 год. по гр. д. № 20242230100157/2024 год. по описа на
Районен съд – Сливен на подс. Н. И. е забранено да приближава на разстояние по -
малко от 50 метра И. К. и малолетното дете Й. И., както и да приближава на
разстояние по - малко от 50 метра жилището, в което те живеят, както и че тази
заповед му била връчена на 12.01.2024 год. от свид. С.Р. – полицейски служител при
РУ на МВР – Сливен, Участък „Запад“, за което било съставено и разпореждане на
полицейски орган от 12.01.2024 год. Безспорно е установено от събраните по делото
доказателства, че на 09.02.2024 год. подс. Н. И. е бил на разстояние по - малко от 50
метра от И. К. и малолетното дете Й. И.. Следователно подс. Н. И. не е изпълнил
издадената от СлРС Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 год.
От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава
на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него. Подс. Н. И. е пълнолетно и вменяемо лице, не страдащо от
психични заболявания и можещ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Подс. Н. И. е съзнавал, че има издадена заповед за защита
от домашно насилие, тъй като е получил лично издадената от СлРС Заповед за
незабавна защита № 1/11.01.2024 год. и е знаел за наложените с нея забрани, съзнавал
е, че приближава на по - малко от 50 метра от И. К. и малолетното дете Й. И., въпреки
че му е забранено, но въпреки това е нарушил забраната.
Съдът не отчете смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие
предишните му осъждания.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подс. Н. И. съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, която не е по – висока за този вид престъпления,
обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на
генералната и специалната превенция. Поради това стигна до извода, че следва да
наложи на подс. Н. И. наказание при условията на чл. 54 от НК по първата
алтернатива. Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от
НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК. С оглед гореизложеното, съдът наложи на подс. Н. И. за
престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК наказание „Лишаване от свобода” за
срок от девет месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3, като
6
подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца при първоначален строг режим.
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Н. Д. И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 117,
ал. 1 от НК, тъй като на 09.02.2024 год. в гр. Сливен извършил приготовление за
убийство (умишлено умъртвяване) на И. Г. К., като я полял с бензин, държал запалка и
казал, че ще я подпали.
От обективна страна приготовлението за убийство се изразява в създаването на
условия за извършване на намисленото престъпление, което в настоящия случай се
изразява в набавянето на бензин в ПВЦ-бутилката с етикет „Fanta – портокал“, на
запалка, отиването пред дома на пострадалата и причакването й, поливането й с
бензин и казаното от подс. Н. И., че ще ги подпали, че няма какво да губи, тъй като му
предстояло да влиза в затвора. Налице е и отрицателната предпоставка – изпълнението
на убийството не е започнало, тъй като подс. Н. И. не е възпроизвел огън със
запалката. В настоящия случай не е налице самоволен отказ от приготовление към
убийство, тъй като подс. Н. И. не се е отказал по собствена подбуда, а защото свид. И.
К. се развикала за помощ на преминаващите хора, при което подс. Н. И. се притеснил
да не би да дойде някой при тях и прибрал запалката.
От субективна страна деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава
на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него. Подсъдимият е съзнавал, че с извършените от него действия –
набавянето на бензин, запалка, поливане на пострадалата с бензин, извършва
приготовление за убийство, а от казаното от подс. Н. И., че ще ги подпали, че няма
какво да губи, показват й намерението му за това.
Съдът не отчете смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие
предишните му осъждания.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.
Поради това стигна до извода, че следва да наложи на подс. Н. И. наказание около
средния размер предвиден за това престъпление при условията на чл. 54 от НК при лек
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът определи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 58а от НК, предвид изказаното от него самопризнание
и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. С оглед гореизложеното, съдът
наложи подсъдимия Н. Д. И. за извършеното от него престъпление по чл. 117, ал. 1 от
НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален
строг режим.
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Н. Д. И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 117,
ал. 1 от НК, тъй като на 09.02.2024 год. в гр. Сливен извършил приготовление за
убийство (умишлено умъртвяване) на малолетното дете Й. Н. И., роден на ***** год.,
като го полял с бензин, държал запалка и казал, че ще го подпали.
7
От обективна страна приготовлението за убийство се изразява в създаването на
условия за извършване на намисленото престъпление, което в настоящия случай се
изразява в набавянето на бензин в ПВЦ-бутилката с етикет „Fanta – портокал“, на
запалка, отиването пред дома на пострадалата и малолетното дете, причакването им,
поливането с бензин на детето и казаното от подс. Н. И., че ще ги подпали, че няма
какво да губи, тъй като му предстояло да влиза в затвора. Налице е и отрицателната
предпоставка – изпълнението на убийството не е започнало, тъй като подс. Н. И. не е
възпроизвел огън със запалката. В настоящия случай не е налице самоволен отказ от
приготовление към убийство, тъй като подс. Н. И. не се е отказал по собствена
подбуда, а защото свид. И. К. се развикала за помощ на преминаващите хора, при което
подс. Н. И. се притеснил да не би да дойде някой при тях и прибрал запалката.
От субективна страна деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава
на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него. Подсъдимият е съзнавал, че с извършените от него действия –
набавянето на бензин, запалка, поливане на малолетното дете с бензин, извършва
приготовление за убийство, а от казаното от подс. Н. И., че ще ги подпали, че няма
какво да губи, показват й намерението му за това.
Съдът не отчете смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие
негативните му характеристични данни и предишните му осъждания.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция.
Поради това стигна до извода, че следва да наложи на подс. Н. И. наказание около
средния размер предвиден за това престъпление при условията на чл. 54 от НК при лек
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът определи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 58а от НК, предвид изказаното от него самопризнание
и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. С оглед гореизложеното, съдът
наложи подсъдимия Н. Д. И. за извършеното от него престъпление по чл. 117, ал. 1 от
НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален
строг режим.
Така определените наказания съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянията на подсъдимия и
съответстващи на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че те ще допринесат за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздействат възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание на
подсъдимия за извършените в реална съвкупност три престъпления. Съгласно
посочената разпоредба съдът следва да наложи най – тежкото от трите наказания, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за прилагане на
8
разпоредбата на чл. 24 от НК, т.е. за увеличаване размера на така определеното общо
наказание, тъй като същото ще постигне целите и задачите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК.
Вещественото доказателство по делото, а именно 1 брой компактдиск, следва да
се съхранява по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след
което да се унищожи като вещ без стойност.
Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото:
натривка от вътрешната част на лек автомобил „Пежо Ранч“ с рег.№ *****, поставена
в плик с лепенка № Г4639; контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4640;
ПВЦ-бутилка с етикет „Fanta – портокал“, с оранжев цвят, с бензин в нея в количество
от 20 мл. преди експертното изследване, поставена в плик с лепенка № Г4638;
торбичка с надпис „Love”, поставена в плик с лепенка № Г4637; обтривки от дясна
ръка, поставени в плик с лепенка № Г4641; обтривки от лява ръка, поставени в плик с
лепенка № Г4642, и контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4643, 1 брой
черно на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“ и 1 брой сиво на цвят
шушляково яке с надпис „Zara“, които след влизане в сила на присъдата да се
унищожат като вещи без стойност.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Н. Д. И. беше осъден да заплати
направените по досъдебното производство разноски в размер на 100,28 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Н. Д. И. беше осъден да заплати
направените по досъдебното производство разноски в размер на 128,58 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни