Р
Е Ш Е Н И Е
№ 351 23.10.2020
год.
Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение,
На четиринадесети октомври две хиляди и
двадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Станка
Чавдарова
Като разгледа
докладваното от съдия Иванова търговско дело № 552 по описа за 2019година и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от Г.Г.С. с ЕГН ********** от гр. Поморие против
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5. В
исковата молба се твърди, че на 21.11.2018г.*** – Варна при управление на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ****** при
десен завой по пътния участък водачът Б.С.губи управление над автомобила
и навлиза в лентата за насрещно движение
като причинява ПТП – удар с насрещно движещия се автомобил – Мерцедес с рег.№
*****, управляван от ищеца С.. След произшествието Г.С. е откаран по спешност в
МБАЛ „Св.Анна“ – гр.Варна, където е
приет в тежко здравословно състояние с гръбначно-мозъчна и черепно-мозъчна
травми, оплаквания от силни болки във врата, световъртеж и данни за загуба на съзнание.
На 26.11.2018г. е извършена хирургическа интервенция за възстановяване и фиксиране на увредените гръбначни прешлени.
На 30.11.2018 г. е изписан за продължаване на лечението в домашни условия.
Наложило се е да ползва отпуск по болест
общо 150 дни до 19.05.2019г. Търпени са сериозни затруднения в
ежедневието в продължение на половин година поради обездвижване на шията,
изпитваните болки и невъзможността да движи свободно тялото си. Изпаднал в
състояние на отпадналост, депресия, безсъние. След произшествието изпитвал стрес от движещите се превозни
средства по пътищата, което е необичайно за професията му и представлява затруднение за изпълняване на
трудовите му задължения в бъдеще време. Продължава да търпи болки и страдания
при продължително физическо натоварване
и движение на тялото като е налице и
ограничен обем на движенията в областта
на травмите, по тялото му личат груби оперативни белези от извършената
оперативна интервенция. За закупуване на медицински консумативи и медикаменти
ищецът е разходил 2300.31 лв., за което прилага към исковата си молба разходни документи. На основание чл.380 ал.1
от КЗ е предявена извънсъдебна претенция на 10.04.2019г. пред „ОЗК –
Застраховане“АД. След допълнително изискани документи и невъзможността на ищеца да ги представи с уведомление от 11.07.2019
г. застрахователят окончателно е отказал
изплащане на обезщетение поради липса на доказателства.
Към
момента на произшествието се установява, че товарният автомобил „Ивеко“ е
имал валидна застраховка „ГО“ при „ОЗК –
Застраховане“.
Предвид изложеното и на основание чл.432 от КЗ е направено искането да се осъди
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 80 000лв. – представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на причинени телесни
увреждания при ПТП, ведно със законната лихва начиная от датата на изтичане на
законоустановения срок за определяне и изплащане на обезщетение – 11.07.2019г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 2300.31лв.- представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие причинени телесни увреждания при ПТП ведно със законната лихва
от датата на изтичане на законоустановения срок за определяне и изплащане на обезщетение – 11.07.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Постъпил
е отговор на исковата молба от ответника „ОЗК - Застраховане“АД – гр.София, с
която се оспорва основателността на заявената претенция. Въведено е възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия – обективното
съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението. Ищецът Г.С. не е
поставил предпазния си колан, вследствие на което е настъпило твърдяното
телесно увреждане. Поради и това е налице съпричиняване на резултата от страна
на водача – ищец. Оспорва се и размера на претенцията – според ответника тя не следва да води до неоснователно
обогатяване. При определяне на размера
следва да се имат предвид обективни фактори в страната като размера на минималната работна заплата към
момента на настъпване на уврежданията. Обезщетението следва да бъде в границите
на претърпените вреди. Оспорва се и акцесорния иск за лихва.
С допълнителна искова молба ищецът по
делото поддържа изцяло исковата
си молба и направените доказателствени искания. Изразява се становището,
че претендираният размер е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика. Твърди се в хода на
образуваното ДП е била изготвена и СМЕ, която
заключава, че получените от ищеца
увреждания са в резултат на силно, внезапно движение в областта на шията при рязко преустановяване
на движението на МПС. Оспорва се на следващо място възражението за лихва на
ответната страна тъй като същата се дължи върху размера на обезщетението
считано от по-ранната дата измежду – изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ или изтичане на
срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ. В процесния случай
пострадалият ищец е представил пред
застрахователя всички необходими документи като след проведената писмена
кореспонденция ответникът е постановил отказ за определяне и изплащане на
обезщетение. В случая лихвата е дължима от 11.07.2019 г.
От
страна на „ОЗК – Застраховане“АД е постъпил отговор на допълнителната искова
молба. Заявява се, че се поддържа подадения първоначалния ОИМ. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоностния
резултат, за което са ангажирани доказателства. Поддържа се и възражението за
претенцията за лихви на ищеца.
В
с.з. ищецът се явява лично и чрез своя процесуален представител поддържа
исковата молба.
В
с.з. процесуалният представител на ответника поддържа подадените отговори и
оспорва исковата претенция.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на
страните намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото няма спор, че за товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ В 4063 СА
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество „ОЗК – Застраховане“АД с валидност от 12.05.2018г. –
11.05.2019г.
На
21.11.2018г.*** – Варна Б.С.управлява
товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *****, когато при навлизане в десен
завой по пътния участък губи управление над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение. По
нея в същото време от гр.Варна към гр.Бургас се движи товарен автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ *****, управляван от ищеца С.. Зад т.а. „Мерцедес“ се движи
св. З.В.. Последната посочва, че времето е мъгливо, леко ръми, асфалтовото
покритие е мокро, но в лентата няма натрупана вода. Водачът на товарния
автомобил й подава светлинен сигнал, с който показва, че може да го изпревари.
Свидетелката обаче не предприема маневра, тъй като преценя, че не може да я
извърши безопасно-предстои ляв завой. Когато управляваното от нея МПС навлиза в
завоя, а товарният автомобил вече е завивал, св. В. вижда бус, който е навлязъл
в нейната лента за движение. Свидетелката намаля скоростта, очаквайки, че и
товарният автомобил ще извърши същото, но между него и буса последва удар, при
който бусът се врязва в товарния автомобил.
От
назначената и изслушаната САТЕ се установява, че в ударно съприкосновение се
влезли предните леви части на двата автомобила. Ударът е предизвикал ротация в
посока обратна на часовниковата стрелка на буса „Ивеко“, който като по-лек е
бил оттласнат надясно и почти е излязъл от лентата си. Товарният автомобил
„Мерцедес“, при който предното ляво колело е било с нарушено окачване следствие
на удара е продължил около 35м. напред и косо в пътното платно, преминавайки в
насрещната лента и накрая рязко е напуснал пътното платно, навлизайки в околния
терен. Според вещото лице причината за
настъпване на ПТП е загуба на напречната
устойчивост на буса в следствие преминаването през наводнен пътен участък
с несъобразена скорост. В този случай колелата
губят контакт с настилката и автомобилът започва да се движи неуправляемо.
Водачът на буса не е могъл да направи нищо след този момент, за да овладее управлението.
Ударът е бил напълно неочакван за ищеца-водач на товарния автомобил, понеже
ситуацията се е променила за не повече от две секунди. Той не е имал възможност
да реагира с някакво действие, за да избегне сблъсъка.
Според
заключението товарният автомобил е стар модел и фабрично не е оборудван с
предпазен колан. По тази причина и ищецът не е имал поставен предпазен колан
към момента на настъпване на ПТП.
По
делото е представено Удостоверение за техническата изправност от преминат
технически преглед за товарния автомобил „Мерцедес“, валидно за периода
08.10.2018г.-08.04.2019г. Съгласно удостоверението техническата изправност на
превозното средство допуска да се движи по пътища отворени за обществено
ползване.
След
произшествието Г.С. е откаран по спешност в МБАЛ „Св.Анна“ – гр.Варна, където е приет в тежко
здравословно състояние с гръбначно-мозъчна и черепно-мозъчна травми, оплаквания
от силни болки във врата, засилващи се при движение, световъртеж и липса на
спомен за случилото се.
Няколко
дни по-късно е извършена планова хирургическа интервенция за възстановяване
и фиксиране на увредените гръбначни
прешлени. Установена е фрактура на втори шиен прешлен. Под интраоперативен
рентгенов контрол е осъществен окципитоспиндодеза С3-4-5 с 5 винта (Styker
Oasys).
На
30.11.2018 г. е изписан за продължаване на лечението в домашни условия. Наложило
се е да ползва отпуск по болест 180 дни
от 21.11.2018г. до 19.05.2019г.
От
изслушаната СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване
на втори шиен прешлен в основата на денс аксис и корпуса. От извършената в
здравното заведение компютърна томография е записано, че има фрактура само на втори прешлен, за останалите шийни прешлени- С3 и С5 е
посочено, че има ръбови остеофити /шипове/. При компютърната томография не е
установена фрактура на други прешлени. Компютърната томография е направена по
време на лечението и диагнозата е поставена на база изследването.
Вещото
лице е посочило още, че извършената операция представлява стабилизация на
прешлена с метална планка, която обхваща втори, трети, четвърти и пети
прешлен. Планката се захваща с винтове
за прешлените и по този начин се стабилизира счупения прешлен. Операцията е
стандартна при счупени шийни прешлени, но след като се постави такава плакна,
движенията при тези прешлени вече са затруднени. Дори и да се премахне планката
от тялото на пострадалия поради дългото обездвижване на прешлените
подвижността им няма да се възстанови
напълно.
След
извършване на операцията се поставя шийната яка, която се носи в рамките на
месец, месец и половина или до консолидация на шийния прешлен, тъй като при
фрактури на прешлена, ако не се стабилизира прешлена, не се имобилизира шията,
има опасност за живота на пострадалия, така че трябва да се ограничат
движенията в тази област задължително. Според вещото лице полученото увреждане
е животозастрашаващо, тъй като ако има движение в тази област, може да травмира
гръбначния мозък
Основната
клиника при такъв тип увреждания е болка и ограничени движения в тази област. Пет-шест
месеца е обичайният период на възстановяване. Според вещото лице към настоящия
момент ищецът може да се придвижва, може
да извършва физически действия, да работи. Констатирал е частично обездвижване-
движението на главата в шийната област е ограничено вляво и вдясно, повече
нагоре и непълно движение на главата надолу. Също така е констатирал и болки
при движение, по-голямо от това, което позволява тази мобилизация.
Вещото
лице посочва още, че при горещо и студено време, което е свързано с промяна в
температурата на импланта, се получава главоболие, болки в тази област.
Според
вещото лице обикновено при травми на шията, освен фрактурата, има и сътресение
на мозъка, но в епикризата в лечебното заведение се вписва по-тежката диагноза.
От
събраните гласни доказателства –показанията на св. С., се установява, че
първоначално ищецът е бил настанен в реанимация, в лежащо състояние, с яка на врата и
множество рани по лицето и шията, следствие на счупените стъкла. Казал й, че го
боли врата и главата. Лекуващият му лекар й обяснил, че има счупени два
прешлена и трябва да се направи операция на всяка цена, за да се спаси.
Обяснили й, че е било нужно още само 1мм, за да се пробие гръбначният мозък.
Самата операция продължила над три часа и били срязани мускулите на ръцете
отзад на гърба. На десетия ден бил изписан от болницата и насочен за домашно
лечение. В този период болките му били много силни, тъй като поставените
импланти обхващат черепа, а в другия им край стигат до трето ребро.
През
първите десет дни от престоя му у дома не можел да се обслужва сам и се нуждаел
от чужда помощ. Като цяло катастрофата му се отразила негативно и в емоционален
план, тъй като запознал да отбягва контакт с колеги и семейството си и
предпочитал да е сам.
По
делото са представени доказателства за заплатени суми за извършеното лечение
както следва: 2101лв. за задшийна винтова стабилизация със захващане на черепа,
за 2 нива оксипитална Х-плака Oasys, включваща 6 винта или куки, 2 пръчки, 6
фиксиращи винта и 1 х-Х-образна оксипитална плака с до 5 винта за черепна фиксация.
Сума в размер на 52.20лв. заплатена потребителска такса, 90лв. за твърда
медицинска яка, 57.11лв. за медикаменти.
На
10.04.2019г. на основание чл.380, ал.1 от КЗ ищецът е предявил извънсъдебна
претенция пред „ОЗК – Застраховане“АД. След допълнително изискани документи с
уведомление от 11.07.2019 г. застрахователят окончателно е отказал изплащане на обезщетение поради липса
на доказателства.
Предвид
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая
изискванията на чл. 380 КЗ са спазени, тъй като Лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура. Ищецът е отправила претенцията си към застрахователя, но на 11.07.2019г.
е получил отказ.
Разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за
обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка "Гражданска отговорност". По този иск
ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу
водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и
противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са
визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между водача и застраховател.
От
доказателствата по делото се установява, че на 21.11.2018г. е настъпило ПТП между
микробус „Ивеко” с рег. №***** и товарен
автомобил „Мерцедес“, управляван от ищеца С.. Настоящият съдебен състав намира,
че произшествието е настъпило по вина на водача на товарния автомобил „Ивеко“,
който е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се е врязал в т.а. „Мерцедес“.
Следователно
водачът на т. автомобил „Ивеко“ е причинил процесното ПТП, поради това следва
да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността му по отношение на увреденото лице.
По делото не са събрани доказателства, които
да опровергават презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на обезщетението следва да се вземат
предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа
конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г.,
II т. о., ТК).
Ищецът
се е лекувал в болнично заведение за период от десет дни и в домашни условия за
период от близо шест месеца. Счупването на прешлен попада в юридическия
критерий "средна телесна повреда", която травма според СМЕ отзвучава
след около 6 месеца. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи,
че самата травма е силно болезнена и живото застрашаваща. Движение в тази
област би могло да доведе до травмиране на гръбначния мозък. Установи се още,
че самото лечение протича на няколко етапа. Първо е необходимо да се извърши
операция, при която се поставя метална бланка, с която чрез винтове се захваща
за прешлените и ги обездвижва, като по този начин им дава възможност да
зараснат. Самата операция при ищеца е продължила над три часа и е съпроводена
със срязване на мускулите на ръцете отзад на гърба. След операцията е
необходимо пострадалият да носи твърда медицинска яка, с която да се
имобилизира врата за период от месец-два. След отстраняване на яката
пострадалият може да движи врата си, но в ограничен обем, доколкото самата
метална планка ги ограничава. Според вещото лице дори и да се извърши нова
интервенция за отстраняването на планката движенията на прешлените няма да се
възстановят напълно, тъй като са били обездвижени през продължителен период от
време.
При
ищеца конкретно вещото лице е констатирал частично обездвижване- движението на
главата в шийната област е ограничено вляво и вдясно, повече нагоре и непълно
движение на главата надолу. Също така е констатирал и болки при движение,
по-голямо от това, което позволява тази мобилизация. Също така посочва, че при
горещо и студено време, което е свързано с промяна в температурата на импланта,
се получава главоболие, болки в тази област. Тези неудобства ищецът ще търпи през целия си
живот.
Като
изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и
страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения,
и като взе предвид икономическата конюнктура съдът намира, че на ищцата следва
да се определи обезщетение в предявения размер от 60 000 лв.
Горното
налага разглеждане на възражението за съпричиняване, което съдът намира за неоснователно.
С Решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК е
прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка
между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на
увреждащото моторно превозно средство, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това
да определи обективния му принос. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при
условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем,
като следва да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или
бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Поведението
на пострадалия към момента на произшествието не сочи на обективна
причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Безспорно
ищецът е бил поставен предпазен колан към момента на настъпване на процесното
ПТП по причина, че управляваният от него автомобил фабрично не е бил оборудван
с такъв. Същевременно автомобилът е преминал през задължителния технически
преглед и съгласно издаденото удостоверение е бил преценен като годен да се
движи по пътища, отворени за обществено ползване според контролните органи.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди
е основателен до размера от 60 000лв., като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 80 000лв. следва да се отхвърли.
Предявеният
иск за заплащане на причинените имуществени вреди е основателен в пълен размер,
тъй като се представени писмени доказателства за извършване на разходи за
лечение в претендирания размер.
Предвид
изхода на делото, основателна се явява и претенцията за присъждане на законна
лихва върху присъденото обезщетение. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите,
дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от
датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая претенцията е за присъждане на законната лихва от датата, на която
ответникът е отказал плащане или 11.07.2019г., поради което законната лихва
следва да се присъди от тази дата.
По
разноските:
Двете
страни в производството са отправили искане за присъждане на направените от тях
разноски. С оглед изхода на делото, всяка от страните следва да заплати на
другата страна такива, съобразно уважената и отхвърлена част от иска. Ответната
страна следва да заплати на ищеца сторените от него разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 189.25лв.
С
оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката,
представлявал и защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по искане на
страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то
съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищеца е оказана
безплатна адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и
съдействие, в които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатната
помощ е чл. 38, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно
на процесуалния представител на страната, то с настоящия съдебен акт ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „В. и
Бачева“ сумата от 2700 лева без ДСС или 3240лв с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено върху уважената част от иска и по правилата на чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че възражеието за
рекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и същото следва да
бъде намалено до сумата от 3985лв. с
ДДС. В такъв случай държиите от ищеца разноски съобразно уважената част от иска
е в размер на 1053.46лв.
И тъй като ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса на основание чл. 83 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса за двата иска в размер на 2492лв. по сметка
на съда.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** от гр.
Поморие сума в размер на 60 000лв. –
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на
21.11.2018г. ПТП, ведно със законната лихва, начиная от 11.07.2019г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** от гр.
Поморие сума в размер на 2300.31лв.-
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от настъпилото на 21.11.2018г. ПТП, ведно със законната лихва
от 11.07.2019 г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** от гр.
Поморие сума в размер на 189.25лв.
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“
адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗА в размер на 3240лв.
ОСЪЖДА Г.Г.С. с ЕГН ********** от гр.
Поморие да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 сума в размер на 1053.46лв.
представляваща съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сума в
размер на 2492лв., представляваща държавна такса за предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: