№ 1452
гр. Варна, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100501514 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1, срещу Решение №
1260/11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 7816/2023 г. по описа на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на М. Т. М., ЕГН **********, с адрес:
**********, сумата от 50 лв., представляваща частичен иск от целия в размер
на 2208.10 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
на собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо Партнер”, с рег. № ****,
настъпили в резултат на реализирано на 14.04.2023 г. ПТП в гр. Варна, бул.
„Ян Хунияди”, на около 50 м. преди кръстовището с бул. „Трети март“,
причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. №
*******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня, задна товарна дясна
врата, задна товарна лява врата, маска задна, греда над задна маска и абсорбер
задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, с твърдения, че в частта относно механизма на ПТП и причинната
връзка с вредите същото почива на предположения, доколкото се основава
изцяло на експертни заключения, представляващи единствено преразказ на
1
исковата молба без математически изчисления и научна обосновка.
Извършеното доброволно плащане неправилно е преценено като признание на
всички настъпили щети, още повече, че според заключението на вещите лица
увреждането на „греда над задна маска“ би могло да е следствие от друго
предходно събитие. Поддържа се, че наличието на предходно увреждане в
зоната на удара се установява и от снимковия материал. По отношение
размера на претенцията се твърди, че с оглед събраните данни, че автомобилът
е отремонтиран, обезщетението не следва да се определя по среднопазарни
цени, а съобразно действително направените разходи от ищеца, чиято е
тежестта да ги установи, като се цитира съдебна практика. Поддържа се, че с
оглед възрастта на автомобила са неприложими като пазарен аналог цените за
труд на сервизи представители на официални марки. Още повече, че след като
автомобилът е възстановен, на ищеца му е известно кой сервиз е извършил
ремонта и дали същият разполага със сертификат за качество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че същото е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Излага, че в тежест на ищеца е да докаже засягането на
съответното благо, а по арг. от чл.162 от ГПК доказаният по своето основание
иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на
доказателства за неговия размер.
Постъпила е и частна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД,
ЕИК *********, срещу Определение №6833/17.06.2024г., постановено по гр.д.
№7816/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя с вх. № 37092/09.05.2024 г. с правно основание чл.248 от ГПК
за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от ищеца адв.
възнаграждение от 780 лева е прекомерно с оглед цената на иска в размер на
50 лева, ниската правна сложност на спора и факта, че третото по ред съдебно
заседание е проведено поради процесуалното поведение на ищеца, поради
което счита че по аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/2022г. са налице предпоставките за редуцирането му до размер под
минимума по Наредба 1/2004г.
В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за
правилност на обжалваното определение. Поддържа, че няма данни Наредба
1/2004г. да е несъвместима с вътрешния пазар или да противоречи на правото
на ЕС, поради което националният съд е обвързан единствено от ТР
6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ВКС. Счита, че по аналогия с директивите
решението на СЕС няма директен ефект, тъй като не установява ясни и точни
правила или определен минимум при редуциране на възнаграждението,
липсва и констатация, че националната наредба противоречи на чл.101 от
ДФЕС. Излага съображения, че легитимната цел на забраната да се уговарят
възнаграждения под минимума е да се гарантира високо равнище на
качеството на адвокатската услуга. Твърди, че липсата на минимални размери
на адвокатските възнаграждения ще доведе до прекомерна конкуренция и
влошаване на качеството на адвокатските услуги при ползване на отстъпки.
Поддържа, че ангажираността на адвоката по процесното дело е с
продължителност повече от една година, поради което уговореното
възнаграждение съответства на положените от него усилия.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
2
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Т. М. срещу
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 лв., представляваща частичен иск
от целия в размер на 2208.10 лв., съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо
Партнер”, с рег. № ****, настъпили в резултат на реализирано на 14.04.2023 г.
ПТП в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди”, на около 50 м. преди кръстовището с бул.
„Трети март“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с
рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата излага, че ПТП е настъпило на 14.04.2023 г.,
около 15:00 часа, в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди”, на около 50 м. преди
кръстовището с бул. „Трети март“, по вина на водача на лек автомобил
„Ситроен Ц 5”, с рег. № ******* - И. Г., който поради шофиране с
несъобразена скорост, не могъл да спре безопасно и допуснал верижна
катастрофа – ударил движещия се пред него лек автомобил, а последният се
преместил напред и ударил собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо
Партнер”, с рег. № ****, управляван от Т.М., който бил спрял пред пешеходна
пътека, за да пропусне пресичащ пешеходец. За настъпилото ПТП е съставен
протокол за ПТП, в който като виновен за произшествието е посочен водачът
на лек автомобил „Ситроен Ц 5“. Последният е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника. На 18.04.2023 г. ищцата уведомила
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис –
заключение на щетите. Като застрахователно обезщетение получила сумата в
размер на 291.90 лв., която е недостатъчна за покриване на щетите, възлизащи
по пазарни цени на 2500 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
образуването на застрахователна преписка по щета и изплащането на
обезщетение в размер на 291.90 лв., която сума счита, че покрива изцяло
разноските за отстраняване на щетите. Оспорва предявения иск по основание
и размер. Поддържа, че претенцията е силно завишена и не отговаря на
действително претърпените вреди. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване, доколкото водачът на товарния автомобил е
спрял внезапно, без да се съобрази с движещите се зад него автомобили и без
причина. Нито в протокола за ПТП, нито на мястото на ПТП, има пешеходна
пътека, както се твърди в исковата молба. Посочва, че единствената пешеходна
пътека в района е на кръстовището на улиците „Януш Хунияди“ и бул. „Трети
март“, като в твърдения район на ПТП има само спирка на масовия градски
транспорт. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде
отхвърлена, евентуално - намалена.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
3
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство,
е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
Основният спорен въпрос в производството е относно механизма на
причиняване на щетите по „греда над задна маска“ и причинната им връзка с
процесното ПТП, както и стойността на щетата.
За да се произнесе по този въпрос, съдът кредитира еднопосочните
заключения на допуснатите в първата инстанция първоначална и повторна
тричленна САТЕ, според които причинно-следствена връзка с ПТП имат
всички увредени детайли. В тежест на застрахователя е да докаже, че щетите
по „греда над задна маска“ със сигурност са причинени от конкретно
предходно събитие. В случая липсва проведено пълно и главно доказване
щетите да са следствие от друг удар. Вещите лица са категорични, че въпреки
хипотетичната възможност детайлът да е бил увреден при други
обстоятелства, в случая подобен извод не може да са направи с категоричност
поради липсата на обективни данни за това. Сочат, че действително не е
невъзможно да е имало предишен удар, но единственият начин това да се
установи е да е бил направен оглед на автомобила преди и след ПТП.
Еднопосочно е заключението им, че процесните щети могат да бъдат
получени при описания механизъм. Не се установява застрахованият
автомобил да е участвал в друго ПТП. Липсват доказателства, опровергаващи
доказателствената сила на Протокола за ПТП, експертните заключения и
изготвеното от самия застраховател опис-заключение по щета, в които
уврежданията по оспорения детайл са описани като последица от процесното
ПТП. С оглед изложеното възражението на ответника за липса на причинна
връзка на вредите с процесното ПТП следва да се приеме за неоснователно,
доколкото съдебното решение не може да почива на предположения.
По отношение на останалите елементи от правопораждащия фактически
състав спорът не е пренесен пред настоящата инстанция, поради което
настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционното
решение, доколкото същите са формирани след правилен и всестранен анализ
на доказателствения материал. С оглед изложеното предявеният иск се явява
доказан по основание.
По отношение на размера на претенцията първоначалната САТЕ дава
заключение за възстановителна стойност в размер на 2136.17 лева с ДДС, при
средна цена на труд от 36 лева, осреднена от цени на сервизи от висок клас (48
4
лева с ДДС) и по-нисък клас (24 лева с ДДС). Според тричленната САТЕ
възстановителната стойност възлиза на 1676.61 лева при средна цена на труда
в размер на 38.12 лева, осреднена от сервизи с цени в диапазона 18 – 60 лева с
ДДС. Двете заключения еднопосочно приемат, че е налице само един детайл
за подмяна – абсорбер заден, с пазарна стойност в размер на 133.57 лева. За
възстановяване на останалите детайли е необходимо само боядисване. В
обясненията си пред въззивната инстанция вещите лица по тричленната САТЕ
уточняват, че стойността на детайла за подмяна е определена по средни
пазарни цени, осреднено от цената за оригинални части и части от
алтернативни производители. Към датата на огледа част от увредените
детайли – задна лява товарна врата и задна дясна товарна врата, са били
възстановени от външната страна, поради което стойността на частичния
ремонт възлиза на ½ от посочената в експертизата цена за ремонт, а именно
315.03 лева, от които 243.97 лева труд и 71.06 лева боядисване. Процесният
автомобил има габарити на лек автомобил, но по регистрация се води като
товарен автомобил. В Наредба 24 има отделни нормовремена за товарни и за
леки автомобил. Възстановителната стойност в заключението е определена по
нормовремена за лек автомобил. В случай, че се приеме, че следва да се
приложат нормовремена за товарен автомобил според официалната
регистрация, възстановителната стойност възлиза на 2099.75 лева. Според
вещите лица В. и А. сервизите обикновено изхождат от документите за
регистрация, а не от габаритите, поради което считат за по-меродавна
стойността по нормовремена за товарен автомобил. Вещото лице М.
поддържа, че е по-правилно ремонтът да бъде таксуван като лек автомобил
съобразно габаритите на автомобил. Целта на хомологацията е да се ползва
данъчен кредит и да се заплащат по-малко пътни данъци.
При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че ремонтът на
увредените детайли следва да бъде остойностен по нормовремена за лек
автомобил, доколкото с оглед подлежащите на извършване ремонтни работи, а
именно пребоядисване на детайли, водещо значение имат габаритите на
автомобила, а не регистрацията му като товарен.
По отношение на цената на труда според установената съдебна практика
следва да бъде съобразена средната пазарна цена от сервизи от различни
ценови категории. При липса на законово изискване в коя категория сервиз
следва да бъде извършено отстраняването на вредите, пазарната цена следва
да бъде определена като средно аритмитично от двата вида пазарни аналози –
със и без сертификат за качество. Изключение от това правило в случая следва
да се допусне само по отношение на частично отремонтираните от ищеца
детайли, за които същият не представя доказателства за ползвани услуги на
сервизи със сертификат ISO. Съгласно посочените в тройната САТЕ пазарни
аналози за сервизи от тази категория, вариращи в диапазона 18 – 30 лева,
следва да се приеме, че средната пазарна цена на труда възлиза на 24 лева.
Посочените от вещите лица нормовремена за двата детайла са по 6.4 ч. за
всеки от тях, които се остойностяват по посочената ценова ставка на 153.60
лева или общо за двата детайла 307.20 лева. Доколкото детайлите са
отремонтирани само наполовина, стойността, която съответства на
извършения ремонт възлиза на 153.60 лева за двата детайла по цени на
сервизи без ISO, а за неремонтираната част от тези детайли - 243.97 лева по
средно пазарни цени за сервизи със и без ISO, или общо 397.57 лева. С оглед
изложеното общият размер на възстановителната стойност следва да бъде
определена в размер на 1586.25 лева (1676.61 – 487.93 + 397.57).
5
Съдът споделя доводите на въззивника, че приемане на средна пазарна
стойност по презумпция би могло да доведе до неоснователно обогатяване на
ищеца, но същото може да бъде предотвратено от самия застраховател чрез
възлагане и заплащане на ремонта на доверен сервиз.
Налага се извод за основателност на предявения частичен иск в пълния
претендиран размер от 50 лева.
Поради идентични крайни изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия се следват сторените във въззивното производство разноски в
размер на 570 лева, от които 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и
90 лева – депозит за вещи лица. Възражението на въззивника за прекомерност
на възнаграждението се преценява като неоснователно, при съобразяване на
поставените за разглеждане множество оплаквания и извършените в открито
съдебно заседание процесуални действия по разпит на вещи лица.
По частната жалба:
С първоинстанционното решение в полза на ищеца е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева, формирано по минимума по
Наредба 1/09.07.2004г. съобразно цената на иска от 50 лева – в размер на 480
лева с ДДС и 300 лева с ДДС за проведено трето по ред заседание, като
възражението на ответника за прекомерност е прието за неоснователно с оглед
ангажирания доказателствен материал и проявената процесуална активност от
страна на процесуалния представител на ищеца.
По аналогични съображения е отхвърлена и молбата на ответника с
правно основание чл.248 от ГПК за редуциране на присъденото в полза на
ищеца адвокатско възнаграждения.
В молбата се твърди, че причина за провеждане на три заседания е
поведението на процесуалния представител на ищеца, който в първото
заседание направил фактологични изменения относно настъпването на
събитието, във второто заседание е изслушана единична САТЕ, по която
същият нямал въпроси, а причината да се стигне до трето заседание е именно
неговото поведение, тъй като е отказал да представи автомобила за оглед на
вещото лице, което наложило изготвянето на повторна експертиза и отлагане
на делото. Поддържа се, че е известно на съда, че процесуалният представител
на ищец завежда исковете си като частични, независимо, че автомобилът е
отремонтиран, с цел реализиране на допълнителни адвокатски
възнаграждения.
Настоящият съдебен състав намира молбата по чл.248 от ГПК за
частично основателна. Проведените по делото три заседания не се дължат на
усложнен процес на доказване, а на допуснат пропуск на вещото лице по
първоначалната САТЕ да даде пълен отговор по всички поставени задачи.
Освен писмените доказателства по делото са ангажирано само свидетелски
показания чрез разпит на един свидетел и две експертизи, като значителната
продължителност на изслушването им се дължи на процесуална активност на
процесуалния представител на ответната страна. Правният спор сам по себе си
не се отличава с правна и фактическа сложност, доколкото е концентриран
само около наличието на причинна връзка с ПТП на щетата по един от
детайлите и около размера на обезщетението. Касае за спор, който е типичен и
широко разпространен, който не се отличава със специфики и по който е
6
формирана значителна по обем съдебна практика.
С оглед изложеното съдът намира, че по аргумент от Решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено под предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер.
Съобразявайки, че цената на иска е 50 лева и отчитайки сравнително
ниската фактическа и правна сложност на спора, както и броя и вида на
извършените процесуални действия, съдът намира, че следващото се
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 480 лева с ДДС, а за
разликата до претендираните 780 лева се явява прекомерно.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да
бъде поставено друго, с което след намаляване на възнаграждението до
посочения размер, общият размер на присъдените разноски бъде редуциран от
1080 лева на 780 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1260/11.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 7816/2023 г. по описа на ВРС.
ОТМЕНЯ Определение №6833/17.06.2024г., постановено по гр.д.
№7816/2023г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 1260/11.04.2024 г.,
постановено по гр. д. № 7816/2023 г. по описа на ВРС, в частта за разноските,
като НАМАЛЯВА присъдените в полза на ищеца М. Т. М., ЕГН **********,
разноски от 1080 лева на 780 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1, да
заплати на М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 570
лева, представляваща сторени във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7