№ 129
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001000354 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно
обжалване.
Делото е образувано по въззивна жалба от ответниците - „Юник про“
ЕАД, ЕИК ********* и „Салю 2“ ЕООД/в ликвидация/, ЕИК *********
срещу решение № 260502 от 07.12.2020г., постановено по т.д. № 2192/2017г.,
по описа на Софийски градски съд VI - 16 състав. С обжалваното решение са
уважени пасивно субективно кумулативно съединените искове за обявяване
на недействителна по отношение на „Адрастея 21“ ЕООД, ЕИК *********, на
извършения от „Салю 2“ ЕООД/в ликвидация/, с вписване №
20140225132217 по партидата на „Юник про“ ЕАД, учредителен апорт с
предмет недвижими имоти, изградени в "ЖИЛИЩНА СГРАДА С
МАГАЗИНИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ", с идентификатор 68134.1933.1095.1,
находяща се в град София, район Витоша, ул. "Родопски извор” № 85,
изградена в УПИ VIIІ-1095, в квартал № 47, по плана на град София,
местност „Манастирски ливади-Запад", представляващи: самостоятелен обект
с идентификатор 68134.1933.1095.1.1, представляващ апартамент 1, находящ
се на партерния етаж на кота + 0.00 метра, с площ от 69.73 кв.м., състоящ се
от антре, една спалня, дневна с трапезария и кухнески бокс, баня с тоалетна,
заедно с мазе М 12 с площ от 3.06 кв., заедно с 13.91 кв.м. идеални части от
общите части на сградата; самостоятелен обект с идентификатор
68134.1933.1095.1.3, представляващ апртамент 3, находящ се на първи етаж
на кота + 2.85 метра, с площ от 57.80 кв.м., състоящ се от антре, дневна с
1
трапезария, кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна и тераса, заедно с
мазе M2 с площ от 4.38 кв. м., заедно с 13.51 кв.м. идеални части от общите
части на сградата; самостоятелен обект с идентификатор 68134.1933.1095.1.4,
представляващ апартамент 4, находящ се на първи етаж на кота + 2.85 метра,
с площ от 82.64 кв.м., състоящ се от антре, две спални, дневна с трапезария и
кухненски бокс, тоалетна, баня с тоалетна, две тераси, заедно с мазе М4 с
площ от 3.06 кв.м., заедно с 19.05 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и самостоятелен обект с идентификатор 68134.1933.1095.1.10,
представляващ техническо помещение 3, находящо се на трети етаж на кота +
8.55 метра, с площ от 72.91 кв. м., състоящо се от антре, баня с тоалетна,
дневна и тераса, заедно с мазе М7 с площ 5.20 кв.м., заедно с 15.00 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 2 971,49 лева разноски за първоинстанционното
производство.
Въззивниците/ответниците –„Юник про“ ЕАД и „Салю 2“ ЕООД/в
ликвидация/ считат, че първоинстанционното решение е нищожно и
недопустимо. Според тях, обжалваното решение било постановено при
наличието на влязло в сила определение за прекратяване на производството,
което не било отменено от по-горна инстанция. На следващо място, твърдят
че била изтекла погасителната давност за предявяване на иска, който било
след влизане в сила на решението за отмяна на ликвидацията на „Салю 2“
ЕООД. Алтернативно/има се в предвид евентуално/, считат решението за
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърдят, че съдът с доклада по чл. 146 ГПК игнорирал
исканията на ответниците, като не е изяснил делото от фактическа страна, не
е осигурил равенство на страните е не разкрил обективната истина. Нещо
повече, съдът не е осигурил участието на „Салю 2“ ЕООД, след като била
отменена неговата ликвидация и игнорирал искането на ответниците да им
бъдат връчени всички писмени доказателства по делото, с което ги лишил от
възможността да вземат отношения по тях. Твърдят, че по делото нямало
данни „Салю 2“ ЕООД да е вписан отново в Търговския регистър, който не
бил представляван пред СГС и бил лишен от възможността да подаде отговор
на исковата молба по чл. 131 ГПК. На следващо място твърдят, че СГС не е
осигурил прилагането на материалния закон, не е дал указания относно
релевантните факти, не е разпределил доказателствената тежест и нямали
възможност да ангажират допълнителни доказателства във връзка с
направените оспорвания по чл. 183 и чл. 193 от ГПК. На следващо място
твърдят, че със сключване на окончателния договор за покупко-продажба на
2
процесните имоти, било прекратено действието на предварителния договор и
постигнатите в него уговорки били заменени от договореното в окончателния
договор. На следващо място твърдят, че праводателят на ищеца бил
недобросъвестен и не можел да черпи права от собственото си виновно
поведение. Първоинстанционният съд не бил обсъдил представените по
делото влезли в сила решения, с които било установено, че П. Т. и Ж. Т.,
наследодатели на ищеца не са изпълнили задължението си по чл. 28 от
предварителния договор да подпишат акт образец 15, което било забавило
строителството и е отложило във времето подписването на акт образец 16.
Считат за странно обстоятелството, че не било обсъдено влязло в сила
решение на съда, с което бил отхвърлен искът на наследодателите на В. Т. за
наличието на вземане за неустойка от „Салю 2“ ЕООД към 2014г. Молят да
се вземат предвид разпоредбите на ТР 1 от 04.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 1/2011г. на ОСГК на ВКС, че ако собствениците на земята
недобросъвестно са създавали пречки за реализиране на правото на строеж, те
не могат да се ползват от своята недобросъвестност. Считат, че неправилно
не било уважено възражението им, че спорът следвало да се разгледа по
общия исков ред, а не по глава тридесет и втора ГПК. Твърдят, че СГС не е
открил процедура по оспорване на договора за цесия, относно съдържанието
и датата на неговото съставяне, както и оспорването на авторството на
подписа на В. П. Т.. Твърдят, че договорът за цесия не бил съобщен на „Салю
2“ ЕООД и липсвали правни изводи за последиците от този факт. Излагат
твърдения, че СГС неправилно бил отхвърлил възражението им за
конституиране на В. П. Т., като трето лице помагач, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК. Счита, че съдът не е съобразил, че праводателят на ищеца му е
прехвърлил несъществуващо вземане. СГС не бил обсъдил фактът, че апортът
е извършен години преди да бъде регистриран ищеца и много преди В. Т. да
има каквото и да било вземане срещу „Салю 2“ ЕООД. По делото нямало
доказателства за наследяването на Ж. Т. от сина й - В. Т.. Това означавало, че
В. Т. имал само ½ от вземането, което е прехвърлил на ищеца – „Адрастея 21“
ЕООД. На последно място твърдят, че липсвало произнасяне по предявения
обратен иск от „Салю 2“ ЕООД срещу В. Т.. Молят въззивния съд да отмени
обжалваното решение като нищожно и недопустимо и да прекрати
производството като недопустимо, алтернативно искат да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
3
искове. Претендират разноски за двете инстанции, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/ищецът - „Адрастея 21“ ЕООД не е представил писмен
отговор на въззивната жалба. Същият не се е явил е не е изпратил
представител в проведеното откритото съдебно заседание във въззивното
производство на 15.02.2022г. На 18.02.2022г. е представил писмени бележки
чрез адв. И., правните доводи по който не следва да се обсъждат, поради
обстоятелството, че не е било поискано и въззивния съд не е определял срок
за представянето на такива.
Въззивната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на
въззивно обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част, при постановяване на първоинстанционното решение няма допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства
оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка и страните не спорят, че с предварителен договор от 27.11.2007г.
П. И. Т. и П. И. Т., се задължили да учредят в полза на „Салю 2“ ЕООД, право
на строеж за изграждане на жилищна сграда с магазини и гаражи, която
дружеството следвало да изпълни в срок до 20 месеца от датата на издаване
на протокол за строителна линия. В чл. 26 от договора, страните са
уговорили, че при забава на строителя с повече от 2 месеца, същият дължал
неустойка в размер на 5 000 евро за всеки месец просрочие. Протоколът за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа е съставен на 26.09.2008г., от който момент започнал да тече
уговореният 20-месечен срок за изпълнение. На 19.07.2011г. бил сключен
окончателен договор с нотариален акт № 85, том 1, рег. № 5144, дело № 69 от
2011г., на нотариус М. Е., с район на действие СРС. Строителят изпълнил
задълженията си по договора на 14.09.2016г., когато било издадено
удостоверение № 852/14.09.2016г. от Дирекция „Общински строителен
4
контрол“ за въвеждане на строежа в експлоатация. П. И. Т. починал на
16.07.2012г., като оставил за свои наследници по закон: Ж. Ц. Т. – съпруга и
В. П. Т. – син. С договор за прехвърляне на вземане от 20.05.2017г., В. П. Т.
прехвърлил на „Адрастея 21“ ЕООД, вземането си от „Салю 2“ ЕООД в
размер на 60 000 евро, представляващо мораторна неустойка по чл. 26 от
предварителния договор, дължима за периода от 04.06.2014г. до 04.06.2015г.
Цесията е съобщена на длъжника „Салю 2“ ЕООД, с връчване на препис от
исковата молба и представените към нея доказателства. Видно от
вписванията по партидата на „Юник про“ ЕАД в търговския регистър, с
вписване № 20140225132217/25.02.2014 г. дружеството е учредено с капитал
в размер на 889 400 лева, формиран от извършена от учредителя и едноличен
собственик на капитала „Салю 2“ ЕООД непарична вноска, с предмет правото
на собственост върху недвижими имоти, сред които и процесните апартамент
№ 1, апартамент № 3, апартамент № 4 и техническо помещение № 3,
изградени в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, с идентификатор
68134.1933.1095.1, находяща се на адрес: гр. София, район Витоша, ул.
"Родопски извор” № 85. Дружеството-учредител „Салю 2“ ЕООД към
момента на извършването на апорта е с управител Л. С. К., който е възходящ
от първа степен на представляващия нововъзникналото дружество Б. Л. К..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното:
По твърденията във въззивната жалба за нищожност и недопустимост
на обжалваното решение:
Неоснователни са доводите на въззивниците, че обжалваното решение
било нищожно и недопустимо, като постановено при наличието на
определение за прекратяване на производството, което не било отменено от
по-горна инстанция. Тези твърдения на процесуалния представител на
въззивниците са и неверни. Видно от влязло в сила определение № 11752 от
27.07.2020г., постановено по в.ч.гр.д. 1023/2018г. по описа на САС, се
установява, че разпореждането за връщане на исковата молба е отменено и
делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Частното въззивно производство е било
спряно до влизането в сила на решението по предявен иск по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ, след което е възобновено.
5
Некоректни са твърденията на ответниците, че първоинстанционният
съд не бил обсъдил представените по делото влезли в сила решения, с които
било установено, че П. Т. и Ж. Т., наследодатели на ищеца не са изпълнили
задължението си по чл. 28 от предварителния договор да подпишат акт
образец 15, което било забавило строителството и е отложило във времето
подписването на акт 16. Не било обсъдено и влязло в сила решение на съда, с
което бил отхвърлен искът на наследодателите на В. Т. за наличието на
вземане за неустойка от „Салю 2“ ЕООД към 2014г.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд,
че от представеното влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 8398/2011 г.
на СГС, ГО, 19 състав, няма формирана сила на пресъдено нещо за
релевантните за делото факти. Предмет на правния спор по това дело е
вземането на праводателя на ищеца за мораторна неустойка, но за предходен
период от 26.05.2010г. до 26.03.2011г. Предмет на това дело е вземането на
ищеца за периода от 04.06.2014г. до 04.05.2015г., поради което няма пречка
това вземане да възникне и да съществува в един следващ период.
Ирелевантно за това производство, е прекратяването с влязло в сила
определение на производство по т.д. № 1953/2017 г. на СГС, VI-5 състав,
поради вписване на заличаването на „Салю 2“ ЕООД в Търговския регистър.
Единствено в случай на отказ от иска се формира сила на пресъдено нещо,
всички останали хипотези на прекратяване на преюдициалното производство
не са пречка за съществуването и упражняването на правото на иск.
По твърденията във въззивната жалба за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила:
Основателни са твърденията на ответниците, че първоинстанционният
съд незаконосъобразно е игнорирал доказателствените им искания във връзка
с направените оспорвания по чл. 183 и чл. 193 от ГПК, както и, че не е
осигурил участието на „Салю 2“ ООД, след като била отменена неговата
ликвидация, който не бил представляван пред СГС и бил лишен от
възможността да подаде отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Тези допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, дават възможност на страните да упражнят във въззивното
производство своите процесуални права, които не са преклудирани. Във
въззивната жалба няма направено нито едно възражение, нито едно
6
доказателствено искане или оспорване на вече събраните доказателствени
средства. Всички тези права са преклудирани с изтичането на срока за
въззивно обжалване на първоинстанционното решение – 18.02.2021г.
Неоснователни са твърденията на ответниците, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като не е осигурил прилагането на
материалния закон, не е дал указания относно релевантните факти и не е
разпределил доказателствената тежест.
Видно от определение № 261031 от 29.10.2020г., съдът с доклада по чл.
146 ГПК правилно е разпределил доказателствената тежест между страните за
релевантните по предмета на делото факти – ищецът да докаже, че е кредитор
на „Салю 2“ ЕООД, въз основа на сключен договор за цесия, че първият
ответник е апортирал процесните имоти в „Юник про“ ЕАД, че извършеният
апорт уврежда ищеца и знание за увреждането в представляващия „Салю 2“
ЕООД.
Некоректно е твърдението на ответниците, че по делото нямало данни
„Салю 2“ ЕООД да е вписан отново в Търговския регистър. Видно от
служебно извършена справка в Търговския регистър от въззивния съд, се
установява, че решението на съда за обявяване нищожността на вписаното
заличаване на „Салю 2“ ЕООД е вписано в ТР на 04.08.2020г. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, това е общоизвестно обстоятелство за
третите лица, включително и за съда. Още повече, че по делото е приложен и
заверен препис от влязло в сила решение на съда, с което е уважен искът по
чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и има сила на пресъдено нещо за този факт.
Ирелевантно за това производство е твърдението на ответниците, че
първоинстанционният съд неправилно не е допуснал привличането на В. П.
Т., като трето лице помагач, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Видно от
протокола от проведеното на 24.11.2020г. открито съдебно заседание, се
установява, че първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на
ответника „Юник про“ ЕООД за привличане на трето лице помагач. Това
определение не е било обжалвано от ответниците и е влязло в сила, поради
което неговата незаконосъобразност не е предмет на въззивното производство
и този въпрос не може да бъде пререшаван.
Ирелевантно за това производство е твърдението на ответниците, че
7
първоинстанционният съд неправилно не е уважил възражението им, че
спорът следвало да се разгледа по общия исков ред на ГПК. По аргумент от
разпоредбата на чл. 369, ал. 2 ГПК, определението на съда, с което се оставя
без уважение възражението за реда на разглеждане на делото по глава
тридесет и втора ГПК не подлежи на обжалване и не е преграждащо.
Невярно е твърдението на ответниците, че са предявили обратен иск
срещу В. П. Т., по който СГС не се е произнесъл.
По доводите във въззивната жалба за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната
квалификация на правата претендирани от ищеца по чл. 135, ал. 1 вр. с ал. 3
ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване всички кумулативно дадени елементи от
фактическия състав на цитирната правна норма.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при липсата
на изпълнение на главното задължение към В. Т., е възникнало и акцесорното
задължение за неустойка за „Салю 2“ ЕООД/в ликвидация/, като закономерна
негова последица. Дължимостта на мораторната неустойка по т. 26 от
сключения предварителен договор за следващи периоди, се обуславя
единствено от настъпването на съответния период от време, поради което е
налице хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Това вземане е прехвърлено на ищеца
с договор за цесия от 20.05.2017г, която е съобщена на длъжника с връчване
на препис от доказателствата, приложени към исковата молба и по отношение
на него е породила действие, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е
доказал твърдението си, че е кредитор, с парично вземане за неустойка за
периода от 04.06.2014г. до 04.6.2015г., по чл. 26 от процесния предварителен
договор за покупко-продажба от 27.11.2007г. Ирелевантен е конкретният
размер на това вземане, дали е 30 000 евро или 60 000 евро, който е предмет
на друго производство.
Неоснователно е твърдението на ответниците, че със сключването на
окончателния договор за покупко-продажба на процесните имоти, било
прекратено действието на предварителния договор и постигнатите в него
уговорки били заменени от договореното в окончателния договор. Съгласно
трайно установената и непротиворечива практика на ВКС/включително и
цитираната във въззивната жалба/, със сключването на окончателен договор и
при липсата на изрични договорености в него, не се прекратява действието на
останалите уговорки между страните в предварителния договор за покупко-
продажба. Следователно ищецът е доказал първият обективен елемент от
8
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждането с
вещни права от имуществото на ответника/длъжника - „Салю 2“ ЕООД в
полза на ответника „Юник про“ ЕАД, чрез апорт на процесните недвижими
имоти, е увреждащо кредитора действие. Апортът в капиталово търговско
дружество, представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект, която съществено затруднява удовлетворяването на кредитора, поради
трансформирането на вещно право в акции от капитала на новоучреденото
дружество, независимо от техния размер. Следователно ищецът е доказал, че
има увреждане и е налице вторият обективен елемент от фактическия състав
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Знанието на длъжника за увреждащото действие е винаги налице, когато
въпреки, че знае за своето задължение към кредитора е отчуждил свое
имущество като извършва учредителен апорт при учредяването на търговско
дружество. Длъжникът е съзнавал, че уврежда кредитора, защото новото
дружество е в процес на учредяване, не осъществява търговска дейност и не
може да се извърши преценка на каква стойност би могъл да бъдат акциите,
ако не изпълни задължението си към кредитора, предвид и динамиката в
икономическото състояние на всяко търговско дружество. Настоящият
съдебен състав напълно споделя, възприетото от първоинстанционния съд
разрешение, съобразно константната практика на ВКС - Решение № 122 от
21.07.2016г., по т. д. 3484/2014г. на ВКС, II т.о.ТО, относно характера на
учредителния апорт в хипотезата на предявен Павлов иск. Следователно
ищецът е доказал, че длъжникът е знаел за увреждането на кредитора и е
налице третият субективен елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1
ЗЗД.
Ирелевантни за това производство са наведените доводи от
процесуалният представител на въззивниците, че искът срещу неговият
доверител е неоснователен, защото ищецът не можел да се легитимира като
кредитор, понеже не е предявил вземането си в производството по
ликвидация. Законът не поставя такова изискване за съществуването и
удовлетворяването на това вземане.
Ирелевантно за това производство е обстоятелството дали ответниците
са целяли да увредят ищеца, защото само знанието за увреждането е елемент
9
от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ирелевантно е знанието на законния представител на втория ответник
-„Юник про“ АД.
Неоснователни са твърденията на ответниците, че ищецът не е доказал
качеството си на кредитор на първия ответник. По вече изложените
съображения, този факт е установен по делото в достатъчна степен за
уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 вр. с ал. 3 ЗЗД. Всички останали доводи
за нищожността, съществуването, недобросъвестността, изискуемостта и
размера на вземането на ищеца, са предмет на правен спор между кредитора
и длъжника, който ще бъде решен в производството по осъдителния иск на
ищеца срещу длъжника.
Неоснователни са твърденията на въззивниците, че била изтекла
погасителната давност за предявяване на иска, което било след влизане в сила
на решението за отмяна на ликвидацията на „Салю 2“ ЕООД. Исковата молба
е подадена в съда на 10.07.2017г., с която се иска обявяване на относителна
недействителност на учредителен апорт, който е вписан в имотния регистър
на 17.04.2014г. и на 22.05.2014г. е вписан по партидата на „Юник про“ ЕАД
в Търговския регистър. Давностният срок за предявяване на Павлов иск е
петгодишен, на основание чл. 110 от ЗЗД и не е изтекъл. Производството по
делото е било спряно и давностният срок не е текъл, на основание чл. 115, ал.
1, б. „ж“ от ЗЗД.
Въззиваемият/ищецът не претендира разноски за въззивното
производство и такива не му се дължат.
Предвид изхода на правния спор е неоснователно искането на
ответниците за присъждане на разноски за двете инстанции.
По всички останали доводи за неправилност във въззивната жалба,
въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в
обжалваното решение, които е излишно да се преповтарят, поради което
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 от ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260502 от 07.12.2020г., постановено по
т.д. № 2192/2017г., по описа на Софийски градски съд VI - 16 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11