№ 987
гр. Варна , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. В.
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20213100501028 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Въззивницата С. А. С., редовно уведомена, се явява лично и с адв. С., редовно
упълномощена и приета от първа инстанция, както и с адв. В. редовно упълномощени и
приети от съда от днес.
Въззиваемата страна К. Ц. С., редовно уведомен чрез назначения му особен
представител адв. Ч., явява се лично и с адв. Ч..
Контролиращата страна ДСП-ВАРНА, редовно уведомени, явява се юрисконсулт
Елизабет Т..
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и ПРЕПРАЩА
1
в доклада си към Определение № 1502/26.04.2021г., с което е докладвана въззивната
жалба, както и подадения срещу жалбата отговор.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора.
АДВ. Ч.: Нямам възражения по доклада, оспорвам въззивната жалба, поддържам
отговора.
СЪДЪТ констатира, че с определение от р.з. е дадена възможност на въззивницата да
води един свидетел.
АДВ. С.: Водим свидетеля. По представения от въззиваемата страна запис на диск,
който ни беше изпратен, гледали сме диска, не оспорваме фактите, които са показани в него.
АДВ. В.: На предното заседание сме представили същия диск, който е целият, за
всеки един детайл, който е свързан с тези десет минути за бащата, когато е приемал детето.
Тук е представена само част от диска. Оспорваме автентичността на записа, тъй като не
само обличането, има и други неща, които са се случили през този ден, още повече, че на
диска се вижда, че детето по никакъв начин не е наранено.
Не оспорваме самия запис, а само че е част от по- дълъг такъв.
СЪДЪТ намира, че представеният диск с отговора на въззивната жалба от
въззиваемата страна следва да бъде приет към доказателствата по делото, доколкото не се
оспорват обстоятелствата, които въззиваемата страна се стреми да установи, а именно- как
са били облечени детето Кр. и неговия баща, докато са пребивавали в автомобила.
Изявленията на адв. В. касаят не оспорване автентичността на записа, а че същият е непълен
и не отразява всички събития. СЪДЪТ, обаче намира, че дискът е допуснат именно за
установяване на определени факти, а не за събитията, които адв. В. твърди, че следва да
бъдат разгледани от съда.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения диск от адв. Ч..
АДВ. С.: Нямам други искания по доказателствата, освен разпита на свидетеля.
АДВ. В.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. Ч.:Нямам други искания по доказателствата.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от Дирекция „Социално подпомагане“ Варна,
с която е представена Заповед № ЗД/Д-В-116/07.05.2021г., от която се установява, че детето
К.Ц. С. по реда на чл.27 ЗЗДт е настанено временно в семейството на Олга Вискина, която е
съпруга на починалия Ц. Николаев С., баща на детето Кр..
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Първоинстанционният съдебен акт съвпада с изразената от
нас позиция. В тази връзка ние оспорваме депозираната въззивна жалба. Предвид
издаването на административния акт, съобразно разписаната процедура, е свикан
координационен механизъм, на който са присъствали, съобразно изискванията
представители на ВРП, на ОД МВР. Решението за прилагане на мярка за закрила е
фиксирано на този мултидисциплинарен екип и всички специалисти са излезли с решение,
че предвид ниската възраст на детето, обстоятелствата такива, каквито са се случили,
висящо производство по ЗЗДН и нашето наблюдение на родителството от страна на
майката, считам, че трябва да се приложи мярка за закрила.
АДВ. С.: Допустимо е писменото доказателство, да се приеме.
АДВ. В.: Уточнявам, че независимо от всичко, детето е с две поданства- българско и
руско. Бабата и дядото са изразили становище, че искат да вземат детето преди един месец,
много преди социални доклади и всичко останало. Моля да имате предвид това.
АДВ. Ч.: Запозната съм с писмото и приложената заповед, относими и допустими са
към процеса, да се приемат.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде прието депозираното писмо от ДСП Варна, ведно
със заповедта за настаняване на детето, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмо от ДСП Варна вх.д.№ 8586/07.05.2021г. и
Заповед № ЗД/Д-В-116/07.05.2021г.
3
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля О.А. и сне самоличността му: гражданин на
Украйна, постоянно пребиваващ в България с Разрешение за пребиваване № *********, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
СЪДЪТ ПРИЕМА като преводач по делото Н.Д.И., след като установи (посредством
представената лична карта и потвърждение, издадено от МВР, Дирекция „Консулски
отношения“), че същата е включена в списъка на физическите лица, които извършват
преводи на документи и други книжа от български език на чужд език.
СВИДЕТЕЛЯТ О.А.
Обещавам да говоря истината.
Аз бях със Св., когато тя връщаше детето на бащата на 11.10.2020г. Тя ме помоли да
отида с нея за морална подкрепа. Св. дойде с кола там, където ние живеехме. Тя караше
колата, беше с детето и ме взе оттам. Качих се в колата и тръгнахме към „Трошево“. Бях на
първата седалка, а Кр. беше на задната. Детето беше много спокойно, весело, гледаше
някакво мултипликационно филмче, разговаряше с майка си. Доколкото разбрах стигнахме
до блока, където живее бащата и детето като разбра, че ще го вземат от майката, започна да
нервничи, да плаче и да моли да не го връщат.
Заедно с Ц., бащата на детето, имаше още две жени. Св. си махна колана и излезе от
колата. Аз също излязох от колата. От дясната страна на колата двете врати бяха отворени.
Ц. и двете жени бяха от страната, където бяха отворени двете врати. Бащата започна да вика
детето, но Кр. отговори, че няма да отиде при него. С майка си говореше на руски език и с
баща си продължаваше да говори на руски език.
Ц. първоначално го викаше да излезе от колата и детето продължаваше да казва
„няма да отида“, „няма да отида“. Колата е голяма, има три реда седалки, детето беше на
втората седалка, а Ц. седна до детето на втората седалка и започна да го уговаря да излезе.
Обещаваше му, че ще му покаже някакви животни. Само Ц. влезе в колата. Детето
продължи да повтаря на руски „не искам, няма да отида“. Св. помоли детето да разкаже на
баща си къде са били предния ден, с кого е играл в парка, какво са видели в зоопарка. Аз
зная, че предния ден са били там, защото там беше и моето семейство- моята съпруга и
детето с количката, както и Св., детето Кр. и нейния по- голям син Н.. Бащата
продължаваше да увещава детето, но то категорично не искаше и започна много да
нервничи. В един момент започна да се мести от първия ред на седалките на втория ред и
обратно и само повтаряше, че не иска да отиде. Някой го попита какво иска и Кр. отговори,
4
че иска да бъде с мама. Вратите на колата продължаваха да бъдат отворени само от дясната
страна. Бащата се опитваше да го уговори да тръгне с него, но тъй като детето много силно
нервничеше той го взе в ръцете си и го изнесе от колата.
Не помня детето с какви дрехи беше облечено този ден, леко беше облечено. Не
беше с яке, беше с нещо с дълъг ръкав, по- леко, може да е било риза. Това се случи около
обяд. Бащата Ц. също беше леко облечен, нямаше яке, може би с нещо като жилетка, но не
си спомням ясно.
Бащата изнесе детето на ръце. Кр. не слезе сам, дърпаше се и искаше да остане в
колата. Доста активно ръкомахаше, когато баща го изнасяше.
Когато Св. дойде с колата, детето беше на задната седалка, в специална детска
седалка и със закопчан колан. Детето беше с нормално, чисто бяло лице, нищо нямаше по
лицето му, нормални бяха и дрехите му. Не видях да има някакви синини, рани.
Поздравих Св., казах „здрасти“ на Кр. и се качих в колата. Няколко пъти му казах
обикновени неща и се обърнах назад. Тогава огледах детето. Когато пристигнахме в
„Трошево“, също стояхме със Св. заедно от дясната страна и както казах вратите бяха
отворени, аз също виждах детето. Не видях някакви белези по него. Не обърнах внимание
дали през времето, когато се развиваше тази случка, някой е снимал с телефон.
Аз лично не съм бил в зоокъта предния ден, заедно със Св. и двете деца, но моята
съпруга с нашите деца и Св. с Н. и Кр. бяха.
Познавам Св. и Ц. още от времето, когато бяха женени, някъде от 2015-2016г., като
първоначално общувахме по- малко.
Само този път съм присъствал при предаване на детето, друг път не съм бил.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
5
АДВ. С.: Моля да уважите въззивната жалба, да отмените решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърлите молбата за
издаване на заповед за защита. По делото се събраха достатъчно безспорни обективни
доказателства от страна на непосредствен свидетел, който е присъствал вътре в колата при
вземането на детето, който е наблюдавал състоянието на детето преди предаването и оттам
се установи, че такива наранявания, които бащата се опитваше да удостоверени в „Съдебна
медицина“, не са били налице към момента н предаването. Детето е било в прекрасно
здраве, в отлично настроение, докато не е било върнато на бащата.
Моля да вземете предвид, че същият човек има издадени вече две заповеди за защита
на бившата му съпруга на детето му от първия брак- гр. д.№ 421/2014г. Същият е извършвал
такова домашно насилие по повод взимането на детето и над настоящата си съпруга Св., по
което има издадена Заповед № 2 по в. гр.д. № 2831/2020г. Налице е системно недаване на
бащата на майката, препятстване на родителските отношения и взимането на детето. Тези
многобройни дела за защита от домашно насилие целят той да отстрани майката от детето.
Целта му е била постигана, тъй като фактът, че в продължение на много месеци,
включително единадесет месеца, докато делото за развод е било обжалвано майката не е
могла да се види с детето.
Отделно от това, ВОС вече се е произнесъл с Решение № 123/04.02.20г. по в. гр.д.
2390/2019г., като е обобщил, че декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН не следва да се вземат
предвид като доказателство в случаите, в които деклараторът не е присъствал лично на
извършване на насилие. В този смисъл нямаме никакво достоверно доказателство в
настоящия процес, че именно майката е причинила твърдените от бащата наранявания по
детето.
АДВ. В.: Поддържам казаното от колегата С.. Във всяка детска градина има
специална книга, в която, когато се заведе детето, ако има по него някакви наранявания,
одрасквания, се отразява в специална тетрадка, водена в детската ясла, както е в детска ясла
№ 11 „Иглика“. Детето Кр. посещава посоченото заведение и в тази персонална книга няма
отразени никакви детайли, които да са свързани с домашно насилие, детайли, от които да е
посочено, че срещу него е извършено домашно насилие или някакви външни белези, които
да се отразят задължително, защото на базата на тази тетрадка се водят след това и срещу
тях разни дела, за да се види дали тези наранявания са причинени в детската градина или в
домашни условия.
Както каза и колегата С. считам, че по никакъв начин издадената Заповед за защита
няма абсолютно никакви доказателства, които да конкретизират извършването на домашно
насилие от страна на майката С. А. С..
Не случайно е посочен срок от два месеца. Съдът не е бил убеден в доказателствата,
6
още повече, че по това време свидетел не е бил разпитван и може би ако беше разпитван по
съвсем друг начин щяха да бъдат потвърдени фактите.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки, като включа
допълнителни доводи, с оглед днес представените доказателства.
Моля да отмените заповедта за защита.
АДВ. Ч.: На първо място е фактът, че няма обяснения как се е случило процесното
насилие, но има данни, че детето на 09.10.2020г. е предадено с протокол на майката в
отлично здраве и здравословно състояние, без видими наранявания. Протоколът е подписан
от свидетели. След това е върнато на 11-ти и е било с наранявания. Нараняванията
непосредствено след вземане на детето са установени в медицинското удостоверение,
издадено от съдебен лекар в „Съдебна медицина“, след взимането на детето. На последния
ред от медицинското удостоверение съдебният медик е отбелязал, че нараняванията са с
давност три- четири дни, тоест версията, че детето е наранено при самото връщане, в колата
няма как да бъдат установени, тъй като лекарят е установил коренно различна ситуация.
Медицинското удостоверение, декларацията по ЗЗДН не са оспорени в първото по делото
заседание. Те са приети като доказателства в процеса и ще ви моля и на тази инстанция да
бъдат ценени. Декларацията и медицинското удостоверение не са били оспорени.
От чисто психологическа гледна точка обръщам внимание, че майката има
изключително голяма власт над детето и това дава възможност за тази злоупотреба. В
конкретния случай майката слива отношението си с починалия вече баща и тя ги копира
върху поведението си с детето, тоест, тя не може да има критично поведение и не може да
разбере, че нейните отношения и нейната война с бащата са коренно различни от
отношенията с детето. На тези факти ще ви моля да обърнете внимание при вашето
последващо произнасяне.
Няма обяснения как се е случило самото насилие, кога точно се е случило- няма дата,
час, от кого е причинено, но има факти, които доказват, че детето е било наранено.
Становището ми е, че детето е предадено здраво за изпълняване на режима на лични
отношения по съдебен акт, постановен от съда и е взето с наранявания. Моля да приемете,
че актът на насилие е доказан и е бил извършен от майката, включително дори и да го е
пренебрегнала и тя пряко да не е инициирала насилието, тя е направила предпоставка това
дете да не бъде опазено. Това е становището ми: в интерес на детето е да постановите акт, с
който да потвърдите решението на първоинстанционния съд.
Моля да обърнете внимание, че това е втори акт на насилие, има заповед, издадена от
ВОС и в периода на тази заповед за защита майката извършва този пореден акт. Има и трети
акт, извършен през месец декември, за който отново е сезиран съдът, производството е
7
висящо пред ВОС.
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Позицията ми е ясно обективирана по време на висящността
на производството пред ВРС. Няма промяна в същата. Моля да я вземете предвид при
произнасянето по настоящото производство.
Работим със семейството от много дълъг период. Най- смущаващо при работата с
майката е липсата на логично обяснения във всеки конкретен случай за случващото се с
детето. Вярно е, че когато се обърнем към майката, за да ни обясни на какво се дължи
следата върху детето, може да е инцидент, нещо да се е случило в семейна среда, тя реагира
изключително социално желателно- затваря се, капсулова се. В момента, когато я насочим
към услуга и започнем да я подкрепяме, поведението коренно се променя. Тази
непоследователност в поведението е нашето обяснения за инцидентите, които се случват с
детето. Логично е когато има травматично увреждане на едно дете, родителят да обясни
„това е станало на люлката, на детската площадка, по време на игра с голямото дете в
семейството“. Липсата на обяснение е основният ни аргумент, че в семейството, под
грижите на майката детето Кр. по някакъв начин е потърпевшо от насилие. Пак казвам, дали
е в резултат на неглижиране, на невнимание, за съжаление майката много трудно дава
достоверна информация за това, как обгрижва детето. Социално желателното поведение е
основната причина ние да сме изключително притеснени, защото детето е в ниска възраст и
не е в състояние да се самозапази.
Няма пряко отношение към това производство, може би, но и при предното
разглеждане на делото го казах, дамата дори укрива, че живее с партньор на съпружески
начала. Няма служител на отдела „Закрила на детето“, който да не я виждал с господина, с
когото тя съжителства, но тя и до ден- днешен твърди, че този партньор не е част от живота
. Това го давам като пример защо сме изключително предубедени и притеснени за начина,
по който се отглежда детето. Ако един родител няма какво да крие, ако криза във
взаимоотношенията е измислена или е плод на въображението или резултат от
конфликтните отношения между родителите, няма проблем родителят винаги открито да
казва какво се е случило.Прекалено много неизвестни има и прекалено условности. Даже и в
този процес се наведоха нови факти и обстоятелства. Ако тези факти и обстоятелства са
били валидни и към момента на случилото се, защо не станаха достояние на съда досега.
АДВ. В.: На първо място, когато изгледахме записа, ясно и точно се вижда детето в
цял вид, че абсолютно няма нищо по него при самото предаване, няма белези. По отношение
на второто, имаме пет протокола, в които пише, че майката е изключително внимателна,
ангажирана. Днес се твърди, че има извънбрачна връзка.
8
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Не съм твърдяла, че има извънбрачна връзка, твърдя, че има
партньор, но казва че няма.
ВЪЗЗИВНИЦАТА: Какво значение има, че живея с някого?
АДВ. В.: Вижте отношението на представителя на отдела за закрила на детето в
съдебна зала твърди факти, които по никакъв начин не са доказани- имало партньор, имало
съжителство. Доверителката ни живее самостоятелно.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Насочена е дамата към услуга, действително се работи с нея.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. В. да депозира писмени бележки по
същество на спора в 3- дневен срок от изготвяне на протокола.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9