РЕШЕНИЕ № 32
гр.
Кнежа, 16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 666 по описа
за
2019 год. на РС – Кнежа и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.М.Г. ***,
действаща чрез пълномощника Н.И.Г., последната чрез адв. Д.Т. ***, против
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с която се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1 436 лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2018 год.
на пътен участък между гр. Кнежа и гр. Искър.
В молбата се твърди, че ищцата е собственик на л.а.
Ситроен „Ксантия“ с рег.№ Р 5000 АР. Твърди се, че същата упълномощила
родителите си да управляват МПС в страната и в чужбина и да я представляват,
където е необходимо, като извършват всякакви разпоредителни действия с
превозното средство. Твърди се, че на 30.12.2018 год. пълномощникът й – нейният
баща Марин Георгиев Герганов заедно с майка й и още две непълнолетни лица
пътували от гр. Вършец в посока гр. Русе. Излагат се твърдения, че на пътен участък
гр. Кнежа – гр. Искър в 17:35 часа, в тъмната част на денонощието, управлявайки
автомобила със скорост около 70 км/ч. водачът Герганов усетил силен удар от дясната
страна на автомобила с характерен звук на спукана гума. Същият спрял автомобила
и установил в резултат на случилото се настъпили материални щети по МПС, а
именно две спукани гуми – предна и задна от дясно, както и увредена предна дясна джанта
и изкривена задна дясна джанта. Тъй като в това си състояние автомобилът
не можел да продължи движението си на собствен ход, водачът Герганов подал
сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП. На място се отзовал полицейски екип от РУ –
Кнежа, като полицейските служители установили видимите щети по автомобила и
констатирали на пътното платно наличие на дупка с размери 40/30 см. и дълбочина
около 20 см. От полицейски инспектор Силвия Стоянова бил съставен протокол за
ПТП № 1636630/ 30.12.2018 год. Впоследствие, с помощта на пътна помощ
автомобилът бил репатриран на платформа до гр. Русе.
В заключение, ищцата сочи, че в резултат на транспортното
произшествие е претърпяла имуществени вреди общо в размер на 1 436 лева, в
т.ч. 100 лв. по договор за правна помощ. Сочи още, че в началото на м. януари
2019 год. поканила ответника да й заплати доброволно претендираната сума, но до
датата на подаване на исковата молба това не било сторено. С оглед на това счита,
че за нея е налице правен интерес от предявяването на настоящия осъдителен иск.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който се изразява становище за допустимост и частична
основателност на така предявения иск.
Ищцата – редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебното заседание. С представена по делото писмена защита пълномощникът –
адв. Д.Т. ***, с представено пълномощно, моли съда да уважи изцяло предявения
иск.
Ответникът – редовно призован, в о.с.з.
се представлява от гл. юрк. С.Т.-Връбанова, с пълномощно по делото.
Процесуалният представител оспорва частично иска по основание и размер,
позовава се на писмени доказателства. В хода по същество, моли съда при
постановяване на решението да съобрази заключението на вещото лице. Претендира
деловодни разноски.
Съдът като
прецени доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно
убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна
Не е спорно между страните, че на 30.12.2018 год. в 17:35 ч. на гл.
път ІІ-13 км 80.000, в участъка между гр. Кнежа и гр. Искър, Марин Георгиев Герганов управлявайки лек
автомобил марка и модел
Ситроен Ксантия с рег.№ Р 5000 АР, собственост на ищцата П.М.Г., е попаднал в неравност
на пътното платно – дупка с приблизителни размери 40/30 см и дълбочина около 25
см., в резултат на което настъпило ПТП.
Безспорно установено по делото е, че вследствие на транспортното
произшествие по автомобила били причинени имуществени вреди – спукани предна и
задна десни гуми и повредени 2 бр. алуминиеви джанти.
Между страните не се спори относно механизма на произшествието,
няма спор и относно това, че отговорността за обезвредата им е на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, който чрез Областно пътно
управление – Плевен поддържа този пътен участък.
Налице е спор относно вида на нанесените щети и стойността за
възстановяването им.
От представената с ИМ фактура № ********** от 02.01.2019 год. е
видно, че за извозване на л.а. Ситроен Ксантия Р 5000 АР от гр. Искър до гр.
Русе е заплатена сумата от 749 лв., с вкл. ДДС.
Представени са следните фактури: ф-ра № ********** от 15.01.2019
год. на стойност 300 лв. – 2 бр. автогуми; ф-ра № 54 на стойност 80 лв. –
ремонт гуми, джанти; ф-ра № ********** от 08.01.2019 год. на стойност 157 лв. – каре волан и ф-ра №
********** 09.01.2019 год. – смяна каре волан.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е назначена
съдебна техническа експертиза.
От заключението на изслушаната и приета автотехническа експретиза,
неоспорена от страните, се установява, че произшествието е реализирано на
30.12.2018 год. в тъмната част на денонощието при транслационнно движение на
процесния автомобил Ситроен „Ксантия“ с рег.№ Р 5000 АР между гр. Кнежа и гр.
Искър с преминаване през низходяща денивелация. Означението на десните гуми,
съобразно техническите параметри на МПС са 205/60R15. За да се получат тези деформации по
десните гуми е необходимо косо преминаване на тези гуми спрямо външната дясна
стена на участък с низходяща денивелация спрямо основната пътна повърхност.
Този участък трябва да е с широчина по-голяма от 24 см. с дължина по-голяма от
контактната повърхност на гумата с пътната настилка и дълбочина по-голяма от
154 см. От наличните данни в протокола за ПТП се стига до извода, че такова
аналогично нарушение на пътната настилка съществува и е технически възможно
уврежданията на процесния автомобил да възникнат по начина, описан в
претенцията и същите могат да са в причинна връзка с реализираното ПТП. Скоростта
на автомобила в процеса на контакт на десните гуми с низходящата денивелация е
около 70 км/час, която скорост е по-ниска от максимално разрешената от 90 км/час
за съответния пътен участък и вид МПС. При контактността на гумата със
страниците на низходящата неравност значение има освен скоростта на МПС и ъгъла
на контакт, характера и профила на гумата, масата на МПС и др., т.е. при
съответната скорост биха настъпили описаните в исковата молба щети.
В материалите по делото липсват данни за наличие на пластични
деформации на възли и части от окачването на предния мост освен на десните гуми
и джанти. Предвид тези обстоятелства, подмененото каре на процесния автомобил не
е в причинна връзка с ПТП.
В с.з. вещото лице пояснява, че за да се получи дефект в карето са
необходими ударни усилия върху предхождащите елементи свързващи се с него, а
именно носач, преден мост, щанги, каквото данни за конкретното произшествие
няма. Смяната на карето най-вероятно е свързана с предхождащо механично и
физично износване, което е констатирано при смяната на джантите и гумите.
Общата сума, необходима за възстановяване на нанесените щети по
автомобила, вкл. труд, към датата на настъпване на ПТП, според заключението но
в.л., е в размер на 260.66 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е
допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене
на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по иска.
За успешното провеждане на главния иск за
реализиране отговорността на ответника за непозволено увреждане подлежат на
доказване кумулативното осъществяване на следните предпоставки: настъпили за
ищеца вреди в резултат на неизпълнение на задължението на служители на
ответника по поддържане изправността на пътния участък. От своя страна в тежест
на ответника е да установи изправността на пътния участък.
Съгласно чл. 30 Закона за пътищата,
Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането на републиканските пътища, какъвто се явява процесния път ІІ-13.
В процесния случай е безспорно между
страните, че главен път ІІ-13, участъка Кнежа – Искър, се поддържа от ответника
чрез Областно пътно управление – Плевен и че ответникът носи отговорност за
произшествието. Същият навежда доводи за евентуално съпричиняване и оспорва
причинната връзка между вредите и произшествието.
В случая безспорно се установи от
събраните по делото доказателства, че на твърдяната дата – 30.12.2018
год. е настъпило пътно-транспортно произшествие, като собствения на ищцата автомобил
е преминал през дупка на пътното платно. Че произшествието е резултат от
попадане на автомобила в дупка се установява от протокол за ПТП №
1636630 от 30.12.2018 год.
От същия, както и от останалите доказателства по делото, не се установява
опасността да е била сигнализирана със съответните обозначителни знаци
и че водачът на автомобила е могъл да възприеме препятствието на пътя и да
реагира своевременно.
С оглед установеното по-горе, следва да се
приеме, че ответната Агенция не е изпълнила задължението си да поддържа или
поне да обезопаси по някакъв начин пътната неравност (дупка), причинила
инцидента. Наличието на неизправност по пътя се установява от писмените
доказателства – протокол за ПТП. Механизмът на произшествието и причинените
вреди се установяват от заключението на автотехническата експертиза. По делото
няма доказателства въз основа на които да се приеме, че е налице виновно
поведение на водача на увредения автомобил, което да е в причинна връзка с
настъпилите вреди. Не се установява той да е управлявал автомобила с превишена
или несъобразена с метеорологичните условия скорост, да е имал възможност да
избегне преминаването през неравността, или да е допуснал каквото и да е
нарушение на правилата за движение по пътищата, за да бъде прието, че процесното
ПТП е настъпило поради виновното му поведение или то да е допринесло за това, в
който смисъл ответникът е направил възражение.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че сумата необходима за възстановяване на щетите по автомобила
е 260.66 лв., която е по-ниска от претендираното обезщетение, както и липсата
на причинно следствена връзка между настъпилото произшествие и повреденото каре
на волана. Видно от представените писмени доказателства, ищцата е направила
разходи за смяна на 2 бр. спукани гуми и ремонт на джанти в размер на 380 лв.
Заплатила е и сумата от 749 лв. за репатриране на повреденото превозно средство
от гр. Искър до гр. Русе. Вещото лице е посочило, че подмененото каре на
процесния автомобил, за което ищцата е заплатила сума в размер на 207 лв. не е
в причинна връзка с ПТП. Отделно от това, по делото липсват каквито и да било доказателства
за направен от ищцата разход по договор за правна помощ в размер на 100 лв.
Възражението на ответника, че необходимата
сума за възстановяване на повредите по автомобила – спукани предна и задни
десни гуми и повредени 2 бр. джанти, е 260.66 лв., съдът намира за
неоснователно. Правно и житейски неприемливо е да се задължават увредените лица
да търпят ограничения в условията на пазарна икономика при възстановяването на
щетите, което да е за сметка на гарантиране интересите на отговорния за
вредата. Обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – арг. от чл. 51,
ал.1, пр.1 ЗЗД. Ето защо при определяне размера на вреди не следва да се
възприема заключението на експертизата относно средната стойност на нанесената
щета (260.66 лв.).
При съблюдаване на принципа за пълно
обезщетяване на понесените от пострадалия реални вреди, съдът намира, че ответникът следва
да заплати на ищцата сумата 1 129 лв., какъвто е размера на действително
претърпените вреди към момента на увреждането. Ответникът следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с
виновното си бездействие е създал предпоставки за настъпването му.
В заключение, претенцията за имуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 1 129 лева, като се отхвърли за разликата
до пълния претендиран размер от 1 436 лв.
По разноските:
Ищецът и ответникът са претендирали
разноски по делото.
С оглед изхода на спора, на ищцата се
следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 129 лв., на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК и приложения по делото списък по чл. 80 ГПК (в размер на 597.44
лв.) – сумата от 469.71 лв.
На ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ се следват разноски за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение съобразно отвърлената част от иска, на осн. чл.
78, ал.3 от ГПК. На основание чл.78, ал.8 ГПК, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал.2
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
разноските на ответника съобразно отхвърлената част от иска. С оглед
отхвърления материален интерес на страната следва да се присъдят 105.91 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения,
Кнежанският Районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал.1 вр. чл. 45
от ЗЗД АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, чрез
Областно пътно управление – Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. „Ген. л-т Ат.
Стефанов“ № 24, представлявано от гл. юрк. С.Т.-В., да заплати на П.М.Г., ЕГН **********,***, действаща чрез
пълномощника – Н.И.Г. с ЕГН **********, последната чрез адв. Д.Т. ***, сумата от 1 129 лв. (хиляда сто двадесет и девет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпило ПТП, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази
сума до пълния претендиран размер от 1 436 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, чрез
Областно пътно управление – Плевен, да заплати на П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
чрез пълномощника – Н.И.Г. с ЕГН **********, сумата
от 469.71 лв. (четиристотин
шестдесет и девет лева и 71 ст.), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника – Н.И.Г. с ЕГН **********,
да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ № 3, чрез Областно пътно управление – Плевен, сумата
от 105.91 лв. (сто и пет лева и 91 ст.) – деловодни разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: