ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 112
гр. София, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20221010600087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 НПК.
Образувано е по постъпила жалба на адвокат П. К., защитник на
обвиняемия Б. Б. Х., срещу определение от 14.03.2022 г. на СНС, 12 състав по
НЧД 515/2022г., с което е оставена без разглеждане жалбата на обвиняемия Х.
срещу постановление от 13.01.2022 г. за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП № 11/2017г. по описа на СБОП-Б., пр.пр.
№ 649/2017 г. на СП по отношение на Ю. А. Г. и Ф. А. Г. за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 НК.
С жалбата се иска отмяна на постановеното определение и връщане на
делото на СНС за произнасяне по същество. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил, че обвиняемият Х. няма
право на жалба. Навеждат се доводи за това, че същият е пряко заинтересован
по случая, понеже му е повдигнато обвинение за извършено идентично
престъпление като на обвиняемите Ю. Г. и Ф. Г., спрямо които обаче
наказателното производство e било прекратено, а срещу него е останало
висящо, без да се обсъждат съображенията му за събраните по делото
доказателства.
Въззивният съд, след като се запозна с направените в жалбата
оплаквания и като провери изцяло правилността на обжалваното определение
1
счита, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
Досъдебното производство №11/2017г. по описа на СБОП-Б., пр.пр. №
649/2017 г. по описа на СП е образувано на 22.11.2017 г. и водено за
престъпление по чл.321, ал.3 вр. ал.2 НК. С постановления от 26.06.2018 г. на
СП като обвиняеми са привлечени десет лица, както следва: Б. И. Х. за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК, Е. Б. Х. за престъпление
по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.ал.1, пр.2 НК, С. К. К. за престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК, А. А. Ш. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2,
вр.ал.2 НК и по чл.234, ал.2, т.3, вр.ал.1 НК, В. Ф. Ц. за престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК и по чл.234, ал.2, т.3, вр.ал.1 НК, Ф. И. К. за
престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК, по чл.234, ал.2, т.3, вр.ал.1,
пр.2 НК и по чл.234, ал.1 НК, П. А. Ч. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,
т.2, вр.ал.2 НК, Ю. А. Г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК,
Ф. А. Г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК и К. М. К. за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК. С постановление на СП от
27.07.2018 г. като обвиняем е привлечен и Б. Б. Х. за престъпление по чл.
чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК.
С постановления на СП от 21.02.2020г. са били повторно привлечени в
качеството им на обвиняеми Ф. А. Г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,
т.2, вр.ал.2 НК и Ю. А. Г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2
НК.
На 01.09.2020г. СП е внесла обвинителен акт в СНС срещу
горепосочените единадесет лица и било образувано НОХД № 2316/2020 г.
СНС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения на основание чл.249,
ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.
На 19.05.2021 г. с постановления на СП обвиненията били прецизирани
и отново били привлечени обвиняемите, както следва: Б. Б. Х. за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК, Б. И. Х. за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК, Ф. И. К. за престъпления по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, вр.ал.2 НК и по чл.234, ал.1, пр.2 НК /в редакцията му от ДВ бр. 26
от 06.04.2010 г./, П. А. Ч. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2
НК, Е. Б. Х. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.ал.1, пр.2 НК, А. А.
2
Ш. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК и по чл.234, ал.1, пр.2
НК /в редакцията му от ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г./ вр.чл.20, ал.2 НК, В. Ф.
Ц. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК и по чл.234, ал.1, пр.2,
вр.ал.1 НК /в редакцията му от ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г./ вр. чл.20, ал.2 НК,
С. К. К. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК и К. М. К. за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК.
С постановление от 13.01.2022г., по досъдебно производство производство
№ 11/2017г. по описа на СБОП-Б., пр.пр. № 649/2017 г. на СП, на основание
чл.243, ал.1, т.2 наказателното производство е било частично прекратено
спрямо обвиняемите Ю. А. Г. за пресъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2
НК и Ф. А. Г. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК.
Срещу това постановление в срока по чл.243, ал.4 НПК е депозирана
жалба от адвокат П. К., като защитник на обвиняемия Б.Х., с искане бъде
отменено постановлението на СП за частично прекратяване на наказателното
производство като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и делото
да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона.
С определение на СНС от 14.03.2022 г. по ЧНД №515/2022г. е прието,
че жалбата на обвиняемия Х., депозирана чрез неговия защитник, не е
подадена от активно легитимирано лице съгласно разпоредбата на чл.243,
ал.4 НПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, залегнали в атакуваното
определение.
Този състав се съгласява със заключението на първоинстанционния, че
кръгът от лицата, които имат право на жалба, е изчерпателно изброен в
чл.243, ал.4 НПК и не може да бъде разширяван нито от прокурора, нито от
съда. Тези лица са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и
ощетеното юридическо лице. Само за тях, при прекратяване на наказателното
производство, не съществува друга процесуална възможност да защитят
правата си, освен чрез обжалване на постановлението. В този смисъл,
правилен е изводът на СНС, че обвиняемият Х. не фигурира сред изброените
лица, с оглед на което не е процесуално легитимиран да обжалва
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство,
цитирано по-горе. Въззивният състав следва разбирането, че разпоредбата на
3
чл.55 НПК предоставя на обвиняемия Х. правото да обжалва единствено
актовете на органите на досъдебното производство и на съда, които
накърняват неговите права и законни интереси, като сред тях не попада
възражението за правилносттта и законосъобразността на прекратяването на
наказателното производство по отношение на другите обвиняеми. Това
разбиране се споделя в теорията и съдебната практика (М.Ч., Досъдебното
производство по НПК, Сиела, 2013г., стр.443, Решение №536 от 22.11.2002г.
на ВКС по н.д. № 432/2002г., 2-ро наказателно отделение, Решение №157 от
12.05.2009г. на ВКС по н.д. №136/2009г., 1-во наказателно отделение).
Възприемането на противното би означавало трето лице да разполага с
възможност да атакува отказа на прокурора да внесе обвинителен акт срещу
конкретно лице, а това е негово конституционно правомощие, което не
подлежи на съдебен контрол. Поради това е правилен изводът на
първостепенния съд, че невръчването на препис от постановлението на СП за
частично прекратяване на едно от обвиняемите лица – В. Ф. Ц., не
представлява процесуално нарушение, доколкото същият не разполага с
право на жалба.
Следва да се отбележи също, че решението на наблюдаващия прокурор
да прекрати частично наказателното производство спрямо две от обвиняемите
лица не рефлектира върху процесуалните права на другите обвиняеми, в
частност на Х., срещу когото предстои да се прецени, дали да се внесе
обвинителен акт в съда. Последният би могъл да защити своите права не само
в досъдебната, но и в съдебната фаза на процеса, за което има достатъчно
гаранции в НПК.
Настоящият състав не възприема като съществено процесуално
нарушение и това, че на стр.1 и стр.2 от атакуваното определение, при
посочване на процесуално легитимираните лица, имащи право да обжалват
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, и на които
следва да се връчи препис от него, СНС е цитирал разпоредбата на чл.243,
ал.3, вместо относимата ал.4 на същата разпоредба. АСНС счита, че
визираното несъответствие представлява техническа грешка, която не е
създала непреодолима неяснота, до степен да попречи на жалбоподателя да
разбере действителна воля на съда, поради което не е от категорията на
съществените процесуални пороци и не се отразява на законосъобразността и
4
правилността на постановения съдебен акт.
Поради посочените съображения СНС законосъобразно е счел, че
жалбата на обвиняемия Х. и неговия защитник е процесуално недопустима и
като такава правилно я е оставил без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализиран наказателен съд от
14.03.2022 г. по НЧД 515/2022 г., с което е оставена без разглеждане като
процесуално недопустима жалбата на адвокат П. К., защитник на обвиняемия
Б. Б. Х., срещу постановление на прокурор при СП за частично прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 11/2017г. по
описа на СБОП-Б., пр.пр. № 649/2017 г. по описа на СП спрямо Ю. А. Г. и Ф.
А. Г. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5