РЕШЕНИЕ
№260091
27.11.2020
г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 782 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД
срещу Решение № 739 от 27.07.2020 г. по гр. дело № 600/2020 г. на Районен съд
Добрич.
Съдебният акт се атакува с доводи за
неправилност.
Въззивнкът не е съгласен, че за да бъде
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ законосъобразно е необходимо
изискването за образование, на което служителят не отговаря, да е нормативно
установено. Изразява несъгласие и със становището, че разпоредбата на чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ е приложима само когато е настъпило изменение на изискванията
за изпълнение на конкретна длъжност, но след сключване на трудовия договор. За
да обори тази теза се позовава на практика на ВКС, в която е прието, че
работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, ако служителят не притежава
необходимото образование за изпълняваната работа, както когато това
несъответствие е налице при сключване на трудовия договор, така и когато
възникне в последващ момент. В тази връзка изтъква, че още в длъжностната
характеристика на ищеца е било предвидено изискването да притежава средно
специално образование. Оттук прави извод, че уволнението на служителя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е законосъобразно.
Иска първоинстанционното решение да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което претенциите на ищеца да бъдат
отхвърлени. Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.
Пред въззивната инстанция не се явява
представител на дружеството, който да аргументира тезата в съдебно заседание.
Въззиваемата страна е подала отговор, в
който се противопоставя на изложеното в жалбата. По въпроса, поставен от
въззивника, заявява, че работодателят може да прекрати законосъобразно
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато работникът не е
притежавал необходимото образование още при сключване на трудовия договор, но
само ако такова изискване е предвидено в нормативен акт. В настоящия казус
изискването не е нормативно закрепено, от което заключава, че уволнението е
незаконосъобразно.
Прави искане решението на първата
инстанция да бъде потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание не се явява лично. Представлява
се от адвокат М.Г., която се придържа към изложеното в отговора на жалбата.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Трудовото правоотношение между страните
е възникнало въз основа на трудов договор № 113, сключен на 13.09.2010 г. По
силата на договора П.С.Х. е бил назначен от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
на длъжността „помпиер“, в отдел „помпиери“ в район Добрич-1. В глава I, т. 8.1 от длъжностната характеристика е
предвидено образователно изискване за длъжността – средно специално образование,
придобито в строителен техникум или професионална гимназия по специалности
„машинен техник“, „електротехник“, „вътрешни ВиК мрежи“, „външни ВиК мрежи“.
Приложено е свидетелство за зрелост, от
което се установява, че П.Х. е завършил средно образование след положен
зрелостен изпит през януари 1983 г. Изводимо от свидетелство № 015516, ищецът е
придобил квалификация „шлосер-монтьор“, втори разряд, на 01.07.1974 г., след
успешно преминат курс в Професионално училище по машиностроене „Юри Гагарин“.
Със заповед ЛС-05-86/17.01.2020 г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предл. 1 от КТ, считано от датата на връчване на документа – 17.01.2020 г. В
същата е посочено, че трудовото правоотношение със служителя се прекратява,
защото не притежава средно специално образование, придобито
в строителен техникум или професионална гимназия по специалности „машинен
техник“, „електротехник“, „вътрешни ВиК мрежи“, „външни ВиК мрежи“.
Приложена е справка, от която става
ясно, че заемащите длъжността „помпиер“ в дружеството, за периода от месец
декември 2019 г. до месец юни 2020 г., са шестдесет и трима. Нито един не
отговаря на образователното изискване за длъжността. В друга справка е
отразено, че за периода от 01.12.2019 г. – 30.06.2020 г. единствено трудовото
правоотношение на П.Х. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Събрани са и други писмени доказателства,
които съдът не следва да анализира, тъй като същите са неотносими към предмета
на делото.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
По главния иск в тежест на ответното
дружество е да докаже законността на уволнението посредством установяване на
следните релевантни факти: да е налице изменение на изискването за образование
за заемане на длъжността „помпиер“, което изменение трябва да е настъпило преди
прекратяване на трудовото правоотношение; уволненият служител да не е отговарял
на новите изисквания; решението за въвеждане на нови изисквания за заемане на
длъжността да бъде взето по надлежния ред; заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение трябва да бъде мотивирана.
Въззивният съд счита, че заповед ЛС-05-86/17.01.2020
г., с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено, е
мотивирана в достатъчна степен. Работодателят е посочил правното основание за уволнението
– чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ. В обстоятелствената част е изложил
и фактическите положения, наложили прекратяването – липса на завършено средно
специално образование, придобито в строителен техникум или професионална
гимназия по специалности „машинен техник“, „електротехник“, „вътрешни ВиК
мрежи“, „външни ВиК мрежи“. Не се спори, че П.Х. не притежава необходимото
образование за заемане на длъжността.
На първо място следва да бъде посочено,
че това изискване за образование не е нормативно закрепено, а е въведено от
работодателя с длъжностната характеристика. В преобладаващата част от
практиката се поддържа становището, че когато работодателят е знаел, че
служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, не
може да го уволни на това основание, ако изискването за образование не се съдържа
в нормативен акт. В тази насока е и Решение № 1627 от 26.11.2003 г. на ВКС по
гр. д. № 3072/2002 г., III г. о. Настоящият състав възприема именно тази част
от практиката.
На следващо място съдът счита, че не е
настъпила, изискуемата за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ, промяна в изискването за образование. От представените доказателства се
установи, че още към момента на назначаване на ищеца на длъжността „помпиер“, с
длъжностната характеристика се е изисквало служителят да има завършено средно
специално образование, придобито в строителен техникум или професионална
гимназия по специалности „машинен техник“, „електротехник“, „вътрешни ВиК
мрежи“, „външни ВиК мрежи“. Установи се, че същият не е отговарял на това
изискване както към момента, в който е била назначен за „помпиер“, така и към
момента на уволнението. Бил е назначен на длъжността, въпреки че не притежава
необходимото образование, при знанието и без противопоставяне от страна на работодателя.
Следователно, за периода от назначаването до уволнението, по отношение на
изискването за образование е съществувало едно трайно състояние, което е
останало непроменено. При липса на промяна в изискването за образование и
неустановеност на това изискване в нормативен акт, уволнителното основание по чл.
328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ не може да бъде приложено.
Освен изложеното, въззивният състав
счита, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото
правоотношение на ищеца. До този извод водят представените справки, от които е
видно, че нито един от останалите служители, изпълняващи длъжността „помпиер“
при ответното дружество, няма завършено средно специално образование, придобито
в строителен техникум или професионална гимназия по специалности „машинен
техник“, „електротехник“, „вътрешни ВиК мрежи“, „външни ВиК мрежи“. Независимо
от това, липсват доказателства някой от тях да е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл.
първо от КТ за периода от 01.12.2019 г. – 30.06.2020 г. При
наличие на шестдесет и трима служители, които не отговарят на образователно
изискване, уволнението само на един дава основание на съда да приеме, че прекратяването
на трудовото му правоотношение не се дължи на причини, свързани с обективните
признаци на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ, а със
субективното отношение на работодателя към личността на служителя. Оттук се
извежда, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ е оборена.
Във въззивната жалба е направено
оплакване за допуснато процесуално нарушение от районния съд. Твърди се, че
поради образувано тълкувателно дело във ВКС по обуславящ въпрос за изхода на
делото, съдът в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не е спрял
производството. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд разполага с
правомощие да спира производството по висящо дело, когато пред
Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело по обуславящ правен
въпрос. Спиране в такива случаи може да постанови единствено касационната
инстанция на основание чл. 292 от ГПК. Това становище е възприето в т. 1 от
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по
тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради тази причина възражението
на въззивника е неоснователно.
Ето защо, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на П.Х. бъде признато за незаконно,
а заповед ЛС-05-86/17.01.2020 г. отменена.
При такова произнасяне относно главния
иск, акцесорният за възстановяване на ищеца на предишната работа, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява основателен, тъй като е
обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Изложеното налага извода, че Решение №
739 от 27.07.2020 г. по гр. дело № 600/2020 г. на Районен съд Добрич, с което е
уважил исковите претенции на П.Х. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е
правилно и законосъобразно. Поради тази причина съдебният акт следва да бъде
потвърден.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемия се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски в размер на 732, 00 лева. Приложил е договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатил тази сума на
пълномощника си адвокат М.Г. за изготвянето на отговор на жалбата, инициирала
въззивната проверка, както и за процесуално представителство пред Окръжен съд
Добрич.
На тази основа въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на П.Х. направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 732, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 739 от 27.07.2020 г. по гр. дело № 600/2020 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, да заплати на П.С.Х., с ЕГН **********,***,
сумата от 732, 00 лева, представляваща направени разноски във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.